Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 6442/2020година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
срещу „Джентълмен- Я“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, като кредитополучател и Д.А.Д.,
ЕГН ********** ***, като поръчител иск с правно основание чл. 422 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане солидарно срещу ответниците за сумите, както следва: 16988лева, представляваща
предсрочно изискуема главница по Договор за кредит № 5164 от 18.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението- 04.09.2019г. до окончателното погасяване на задължението; 758,92лева, представляваща изискуема
договорна лихва по т.9.1 от договора за периода 11.02.2019г. до 29.08.2019г.; 566,65лева, представляваща лихвена
надбавка за забава за периода 11.02.2019г. до 29.08.2019г.вкл.; 16,50лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 30.08.2019г. до 03.09.2019г.вкл.; 456,37лева, представляваща разноски по кредита по чл.28 от
договора, от която сума 48лева- разходи за връчено покани от ЧСИ на
09.07.2019г., 360,37лева- държавна такса за подаване за подаване на заявление
по чл. 417 ГПК на 11.07.2019г. и 48лева разходи за повторно връчване на покани
от ЧСИ на 21.08.2019г., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 7554/02.10.2019г. по ч.гр.д.
№ 14662/2019г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 18.09.2019г. с ответника „Джентълмен- Я“ ЕООД е сключен договор за
кредит № 5164, обезпечен с договор за поръчителство от същата дата сключен с
ответника Д.. Изрично в договора за поръчителство е уговорена солидарната му
отговорност с главния длъжник. По силата на договора, банката е предоставила
кредит за оборотни средства в размер на 19180лева. Съгласно т.3 усвояването на
сумата е уговорено да стане в рамките на месец от сключване на договора,
еднократно или на части при условията на т.6 и по реда на т.10.1 и 10.2.
Връщането на отпусната сума е следвало да стане в срок до 18.09.2021г. /т.4/
съобразно подписан погасителен план. Твърди, че е изпълнил задължението си по
договора, като цялата отпусната по кредита сума е била усвоена по
разплащателната сметка на кредитополучателя „Джентълмен- Я“ ЕООД. В т.9.1
страните са уговорили дължимостта на възнаградителна лихва, формирана от референтен лихвен
процент 1М Eurobor плюс лихвена надбавка в размер на 8%. Промяната на
референтния лихвен процент се отразява на договорената лихва по кредита, като
крайният размер на годишната лихва не може да бъде по- нисък от 8%. В т.9.3
страните уговорили дължимост на лихвена надбавка за
забава изчислена на база 360дни от годината, ежедневно върху действителната
усвоена и непогасена част от кредита за реалния брой дни на ползване на
кредита, платима до 10-о число на месеца.
Съгласно т. 28 от договора всички разходи извършени от банката по повод
кредита, в т.ч. адв. възнаграждения, разходи за
застраховки и оценки на обезпеченията, за събиране на
вземането са за сметка на кредитополучателя. На основание т.22.б. „б“ и поради
допусната забава в плащанията по кредита на шест вноски, банката е ползвала
правото си да направи цялото вземане по кредита предсрочно изискуемо на
30.08.2019г. Изявлението й е било получено от законния представител на
кредитополучателя и солидарния длъжник на 13.08.2019г., връчено надлежно чрез
ЧСИ рег. № 807. За събиране на вземането си, банката се снабдила със заповед по
чл. 417 ГПК и изп. лист, срещу която двамата ответници възразили, което обоснова и правния интерес от
заявяване на настоящата искова молба срещу тях. Твърди, че възражението на ответниците относно наличието на неравноправни клаузи е
неоснователно, доколкото същите нямат качество на потребители по см. на пар. 13 ДР на ЗЗП. Молбата е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са ангажирали
писмен отговор. Исковата претенция се оспорва по основание и размер. Оспорва да
са настъпили предпоставките по т.22 б. б от договора и кредитът да е обявен за
предсрочно изискуем, за което ответниците да са били
надлежно уведомени. Счита, че ищецът е следвало да представи по делото ОУ към
договора, представляващи неразделна чест от него. Оспорва претенциите за възнаградителна и мораторна лихва
по размер, както и дължимостта на сумата от 96лева
разходи за връчени покани от ЧСИ. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание чрез
процесуален представител исковата молба се поддържа. Ответниците
редовно уведомени не се явяват и не се представляват. С писмено становище
изразяват съображения по същество на спора.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на
страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасени от ответниците
задължения по Договор за кредит № 5164 от
18.09.2019г. обезпечен с поръчителство на трето лице, вземането, по
който се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в цялост, поради настъпване
на предвидените в договора предпоставки за това. Правният интерес от търсената
защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 14662/2019г.
по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
и срещу която двамата ответници са надлежно възразили
в срок. По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 14662/2019г. по описа на ВРС, от което се установява, че в
полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК срещу ответниците за заплащане на сумите,
предмет на настоящата искова претенция солидарно.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна
облигационна връзка по Договор за кредит № 5164 от 18.09.2019г. сключен с
„Джентълмен- Я“ ЕООД обезпечен с договор за поръчителство на трето лице- Д.А.Д.;
усвояване отпуснатата сума по него от кредитополучателя; настъпване на сочените
предпоставки уговорени в договора даващи основание на банката да обяви
предсрочната изискуемост на вземанията, произтичащи от договора, за което
кредитополучателят и поръчителят са били уведомени надлежно на 13.08.2019г.; дължимост на сумите за главница, договорни, наказателни
лихви, такси и то в посочените от ищеца размери.
От представените по
делото писмени доказателства се установява следното: На 18.09.2018г. между
банката и ответника „Джентълмен- Я“ ЕООД, като кредитополучател е бил сключен
договор за кредит № 5164. Към договора на същата дата между банката и ответника
Д. е бил сключен договор за поръчителство. По силата на договора банката е
предоставила в заем парична сума от 19180лева за оборотни средства с краен срок
за усвояване 1месец считано от датата на сключване на договора. Сумата е
следвало да се усвои безкасово по разплащателна сметка на кредитополучателя с №
BG 35 STSA9300********** /чл.8/. Връщането на кредита е уговорено в срок до 18.09.2021г.
по погасителен неразделна част от договора и в случая представляващ приложение
№ 2 към него. В чл. 9 е уговорено, че кредитът се олихвява с референтен лихвен
процент 1 М Eurobor плюс договорена
надбавка от 8% годишно, като промяната на референтния лихвен процент се
отразява на договорената лихва като крайният размер на годишната лихва не може
да бъде по – нисък от 8%. Референтният лихвен процент представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор публикуван официално на
интернет страницата на БНБ или комбинация от такива. Промяната му се отразява
на лихвения процент ежемесечно на датата, на която се изплаща лихвата, като за
първия лихвен период- от датата на първо усвояване до деня предхождащ първата
дата, на която се плаща лихвата се прилага стойността на референтния лихвен процент
към датата на усвояването. В чл. 17 е предвидено, че обезпечаването на кредита
се извършва чрез поръчителство на Д.А.Д.. Съгласно чл. 20 при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя по договора, кредиторът има право вкл. да превърне
кредита в предсрочно изискуем и да предприеме действия по събиране на вземането
си по договора. Съгласно чл. 21, б.а и б.б при неплащане на част или цяла
погасителна вноска по главницата в уговорените срокове, кредитополучателят
дължи лихва върху размера на редовната главница, вкл. договорната лихва по
чл.9.1 и наказателна надбавка от 10%, която се дължи за времето на забавата до
окончателното плащане или подаване молба за събиране вземането по съдебен ред,
а при неплащане на част или цялата лихва върху размера на редовната главница в
уговорените срокове, кредитополучателят дължи лихва върху размера на редовната
главница, вкл. договорната лихва по чл.9.1 и наказателна надбавка от 7%, която
се дължи за времето на забавата до окончателното плащане или подаване молба за
събиране вземането по съдебен ред. В чл. 28 е регламентирано, че всички разходи
извършени от кредитора във връзка с кредита, в т.ч. за принудителното му
събиране са за сметка на кредитополучателя. Предвид изложеното и доколкото ответниците не са оспорили автентичността на така
представените документи, то следва да се приеме, че процесният
договор за банков кредит и този за поръчителство към него, са валидно сключени,
а кредитополучателят- ответното дружество е усвоило пълната отпусната сума.
Усвояването е извършено еднократно по посочената в договора разплащателната
сметка на ответника, което съобразно направеното осчетоводяване е станало на 18.09.2018г.,
т.е в деня на сключване на договора. Поетото от банката задължение по договор
за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя
на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено
от момента на заверяване разплащателната сметка на заемателя,
като за доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ /
така в решение № 125 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о.,
ТК/. По силата на сключения договор за поръчителство и на основание чл.138 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ, поръчителят се е задължил спрямо кредитора
на кредитополучателя да отговаря за изпълнение на неговото задължение,
включващо главница, лихви, неустойки и разноски- така чл. 1 от същия. Договорът
валидно обвързва страните и е в съответствие с разпоредбата на чл.140 ЗЗД,
според която поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на
вземането. С подписването му поръчителят се е съгласил да отговарят за дълга
съобразно предвидените в него условия и размери на кредитните задължения - арг. от чл.147, ал.2 ЗЗД. Възраженията на ответниците, че липсват ОУ към договора, съдът приема за
неоснователни, доколкото видно е, че договорът не е сключен при ОУ.
За установяване размера
на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. С. по изготвена
съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо отговор на всички поставени
му задачи, неоспорено от страните,
изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и
допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, бива възприето в цялост от
съда. От заключението на в.лице се установява, че сумата по кредита е била
усвоена от ответника „Джентълмен- Я“ ЕООД по разплащателната сметка посочена в
чл. 7 от договора с № BG 35 STSA9300**********, на която той
е титуляр. Това е станало на 18.09.2018г. Плащанията по договора са извършени
от сметка с титуляр ответното дружество и са в размер на 2825,02лева. С тях е
погасена главница от 2192лева, лихва от 595,49лева и наказателна лихва от
37,53лева. Последната изцяло погасена вноска е тази с падеж 10.02.2019г., като
няма данни след 04.09.2019г. да са извършвани плащания. Към 13.08.2019г.
непогасени са били общо 6 вноски. Размерът на главницата към дата 13.08 и
30.08.2019г. е 16988лева, от която 12604лева е главница с настъпил падеж към
датата на приемане на заключението. Размерът на възнаградителната
лихва за периода 11.02.2019г. до 29.08.2019г. е 758,92лева, а за периода
11.02.2019г. до 13.08.2019г. 690,83лева. Размерът на наказателната лихва
изчислена за периода 11.02.2019г. до 29.08.2019г. е 567,94лева, а за периода
11.02.2019г. до 12.08.2019г. е 507,96лева, с уточнението, че наказателната
лихва се начислява от 11.03.2019г., доколкото вноската с падеж 10.02.2019г. е
била платена. Размерът на лихвата за забава за периода 30.08.2019г. е в размер
на 23,59лева. Начислените от банката разноски по кредита по т. 28 от договора
за в размер на общо 456,37лева, от които по 24лева за нот.покани
до двамата ответници платени на 22.08.2019г. на ЧСИ
Надежда Денчева, по 24лева за нотариални покани до ответниците
платени на 09.07.2019г. на ЧСИ Надежда Денчева и 360,37лева платена държавна
такса за подаване заявление по чл. 417 ГПК на 11.07.2019г. до РС Бургас.
В казуса, ищецът
основава претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, за което ответниците са били надлежно
уведомени. Последните възразяват това да е така. В т.18 на ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК бе разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. В случая от заключението на в.л. по
изслушаната съдебно- счетоводна експертиза стана ясно, че последното плащане
предхождащо датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 04.09.2019г., е извършено
на 10.02.2019г., с което е погасена вноска. Иначе казано, кредитът е бил
редовно обслужван до 10.02.2019г. Следователно, към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК- 04.09.2019г. са били настъпили предпоставките на
чл.20 от договора и в полза на банката е възникнало правото да обяви цялото си
вземане за предсрочно изискуемо. Това право на банката е било упражнено преди
подаване на заявлението. Изявената воля на кредитора в този смисъл е достигнала
лично до кредитополучателя и поръчителя, чрез надлежно връчено им уведомление
преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Връчването е извършено на 13.08.2019г.,
видно от приложените покани по заповедното дело- ч.гр.д. №7520/2019г. на БРС
изпратено по компетентност и образувано като ч.гр.д. № 14662/2019г. на ВРС. Моментът,
в който е настъпила предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е
достигнало до длъжника- кредитополучател, при доказано осъществени обективни
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Т.е релевантна е датата,
на която изявлението на банката е достигнало до длъжника- 13.08.2019г., а не
сочената от ищеца 30.08.2019г., още повече че в поканата не е даден срок за
доброволно изпълнение, с изтичане на който да се приеме, че е настъпил ефектът
на предсрочната изискуемост. Заявлението е подадено на 04.09.2019г., което обуславя
извод за спазен срок по чл. 147 ГПК спрямо ответника- поръчител. С ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, се прие, че от момента на уведомяване на
кредитополучателя, целият или неплатеният остатък по кредита става предсрочно изискуем,
както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Банката
е запазила правата си срещу поръчителя и съответно не е загубила иска си срещу
него. Тъй като договорът е сключен от юридическо лице и е за целево
финансиране, а обезпечението на дълга е извършено с поръчителството на
физическо лице- управител на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
поръчителят е функционално свързан с кредитополучателя и встъпвайки като страна
по договора е действал за цели в рамките на извършваната търговска и професионална
дейност. Затова и същият няма качество на потребител по смисъла на пар.13 ЗЗП, а оттам не би могъл да се ползва от закрилата
на ЗЗП и за съда няма задължение да изследва наличието на неравноправност на
отделни клаузи от сключения договор за банков кредит.
От заключението на в.л. се
установява, че неиздълженият размер на главницата по договора към датата на
настъпване предсрочната изискуемост е 16988лева, доколкото по отношение на
главницата датата на изискуемостта не влияе върху нейния размер. Следователно,
искането за присъждане на главницата е доказано в целия заявения размер от 16988лева.
Претенцията за редовна
договорна лихва се претендира в размер на 758,92лева за периода от 11.02.2019г. до 29.08.2019г., т.е. до датата, на която ищецът твърди да е настъпила предсрочната
изискуемост. Тя се дължи на основание чл. 9 от договора, тъй като кредиторът е
предоставил определена сума на заемателя, който от
своя страна се е задължил да заплати възнаграждение под формата на лихва за
времето, през което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства,
т. е. от момента на предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане
в пълен размер. При трансформиране на вземането по договора за кредит в
предсрочно изискуемо обаче става изискуемо задължението за непогасена главница,
както и начислените, но неизплатени към момента на обявяване на предсрочната
изискуемост договорни лихви, такси и т.н. Съгласно ТР 3/27.03.2019г. по т.д. №
3/2017г. на ОСГТК на ВКС, след момента на обявяване предсрочната изискуемост на
кредита, размерът на вземането по договор за кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му. Или, за периода 13.08- 29.08.2019г. възнаградителна
лихва не се дължи предвид отпадналото преимущество на срока, респ. правото на
ползване на кредита занапред. Затова и исковата претенция за възнаградителна лихва следва да се уважи за периода от 11.02.2019г. до 13.08.2019г., доколкото за него вземането е дължимо и надлежно падежирало
преди предсрочната изискуемост съобразно погасителния план. Размерът на възнаградителната лихва за този период съобразно
заключението е 690,83лева, което обосновава уважаване на претенцията до този
размер и отхвърлянето и за разликата до 758,92лева и за периода 13.08-
29.08.2019г.
Наказателната лихва се
претендира за периода 11.02.2019г. до
29.08.2019г. в размер от 566,65лева. Дължимостта
й е уговорена в чл. 22 при просрочие в изплащането на
главницата и лихва. Установено е, че е налице забава в плащанията, доколкото
ответникът е преустановил редовното /цялостното и в срок/ погасяване на
дължимите вноски по погасителен план и последната пълна платена вноска по
погасителния план е тази от 10.02.2019г. Съобразявайки ТР 3/27.03.2019г. по
т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, считано от 13.08.2019г. по договора се дължи
само законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. За периода 11.02.2019г. до 12.08.2019г. вкл., наказателната лихва съобразно
заключението на в.л. е в размер на 507,96лева. За периода 13.08-29.08.2019г. се
дължи само законна лихва върху просрочената главница, но такава не е предмет на
претенцията, поради което и съдът служебно няма правомощия да присъди. Исковата
претенция следва да бъде уважена за сумата от 507,96лева за периода 11.02.2019г. до 12.08.2019г. вкл. и отхвърли за разликата до пълния заявен размер от 566,65лева и периода 13.08-29.08.2019г.
като неоснователна. Размерът на обезщетението за забава за периода 30.08.2019г.
до 03.09.2019г. е 23,59лева, което обосновава уважаването на тази претенция в
цялост за сумата от 16,50лева при съблюдаване принципа на диспозитивното
начало.
Плащане на така
установените по размер задължения ответниците не са твърдяли, нито се събраха доказателства в този смисъл.
По отношение на сумата от 456,37лева,
представляваща разноски по кредита по чл.28 от договора, от която сума 48лева-
разходи за връчени покани от ЧСИ на 09.07.2019г., 360,37лева- държавна такса за
подаване за подаване на заявление по чл. 417 ГПК на 11.07.2019г. и 48лева
разходи за повторно връчване на покани от ЧСИ на 21.08.2019г. Дължимостта на разноските по кредита, вкл. за
принудителното събиране на вземането е уговорена в т. 28 от договора. От ангажираните по делото доказателства е видно, че
действително връчването на поканите за обявяване предсрочната изискуемост на
вземането е извършено чрез ЧСИ Надежда Денчева, което кореспондира на направен
превод на сумата от 48лева във връзка с това връчване. Разходите от 360,37лева
платена държавна такса по сметка на РС Бургас за подаване на заявление
по чл. 417 ГПК на 11.07.2019г. и 48лева разходи за повторно връчване на покани
от ЧСИ няма данни да са реализирани именно във връзка
с процесното кредитно правоотношение, затова и искането
за присъждането им не следва да бъде уважавано. Не е ясно какво е наложило
повторно връчване на поканите и направата на разход за това. Няма яснота и
относно платената държавна такса по сметка на РС Бургас за подаване на
заявление по чл. 417 ГПК- образувано ли е изобщо
дело, какво вземане е заявено с него и има ли връзка с настоящия договор.
Главницата следва да се
присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК- 04.09.2019г., така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 453,79лева
доплатена дължима държавна такса, 500лева за ССчЕ и 300лева
юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ
бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 вр. ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 300лева. Или общо размерът на
разноските става 1253,79лева. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 1218,07лв.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Направените
там разноски са в размер на 375,73лева за платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, общо 425,73лева. От тях и съобразно
изхода на спора, за заповедното производство следва да се присъдят разноски в
размер на общо 413,60лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на поискани и доказани
разноски. Липсват доказателства за
направени такива, поради което съдът не присъжда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** съществува
вземане солидарно срещу ответниците „Джентълмен- Я“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, като кредитополучател и Д.А.Д., ЕГН ********** ***,
като поръчител за сумите, както следва: 16988лева, представляваща предсрочно
изискуема главница по Договор за кредит № 5164 от 18.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението-
04.09.2019г. до окончателното погасяване на задължението; 690,83лева, представляваща изискуема договорна лихва за периода
11.02.2019г. до 13.08.2019г.; 507,96лева,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода 11.02.2019г. до 12.08.2019г.вкл.;
16,50лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 30.08.2019г. до 03.09.2019г.вкл.; 48лева, представляваща разноски по
кредита по чл.28 от договора- разходи за връчени покани от ЧСИ, за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
№ 7554/02.10.2019г. по ч.гр.д. № 14662/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за
разликата над присъдената сума от 690,83лева до пълния заявен размер от 758,92лева и за периода 13.08- 29.08.2019г.; иска
за наказателна лихва за разликата над присъдената сума от 507,96лева до пълния
заявен размер от 566,65лева и за периода 13.08- 29.08.2019г.; иска за разноски по кредита по чл.28 от договора
за разликата над присъдената сума от 48лева до пълния заявен размер от 456,37лева,
от който 360,37лева- държавна такса за подаване за подаване на заявление по чл.
417 ГПК и 48лева разходи за връчване на покани от ЧСИ, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА „Джентълмен- Я“ ЕООД, ЕИК ********* и Д.А.Д., ЕГН **********
да заплатят на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК
********* сумата от 1218,07лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно
уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „Джентълмен- Я“ ЕООД, ЕИК ********* и Д.А.Д., ЕГН **********
да заплатят на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК
********* сумата от 413,60лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 14662/2019г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената
част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: