Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 121
гр. Габрово, 03.08.2018 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д
А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на трети юли, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА КОСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Бояна Бобчева, като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в. гр.
д. № 112 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 23 от 20.02.2018 г.,
постановено по гр. д. № 2347/2017 г., Габровският районен съд е отхвърлил предявения иск от С.П.Б.,***,
лично и в качеството й на наследник на Т.Г.Д., срещу Т.И.Т.,***, с правна
квалификация чл. 227, ал.1, б. "в" ЗЗД, за отмяна на извършено дарение, с нотариален акт №
78/26.01.1994 г., том № I, дело № 138/1994 г. по описа на нотариус при РС- Габрово,
вписан вх. рег. № *, парт. кн.: том 195, стр. 108, на недвижим имот в гр. Габрово, ул.
„А.” № *, представляващ ап. *, етаж *, вх. *, като неоснователен. Със същото
решение е отхвърлен и предявеният иск от С.П.Б.,***, срещу Т.И.Т.,***, с правна
квалификация чл. 30 ЗН, за възстановяване на запазена част на ищцата от
наследството на Теменужка Георгиева Дордупова, чрез намаляване на извършеното
от наследодателката й дарение на 3/4 ид. част от недвижим имот извършеното с
нотариален акт № 78/26.01.1994 г., том № I, дело № 138/1994 г. по описа на
нотариус при РС - Габрово, вписан вх. рег. № *, парт. кн. том 195, стр. 108.
Срещу така
постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 227,
ал. 1, б. "в" от ЗЗД, за отмяна на процесното дарение, е постъпила
въззивна жалба от С. П. Б., чрез адв. В. Д., в която се твърди, че същото в
обжалваната му част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. От
показаният на св. М. Т. - син на ответника, се установило, че баща му получава
възнаграждение между 400 - 500 лв., като същият свидетелства, че баща му не
плаща издръжка на по - малката му сестра. Същият свидетелства, че последните
години бил в интернат и баща му изпращал 50 - 100 лв. и свидетелства, че същия разполага
с много по - големи възможности. Съдът неправилно е приел, че ответника няма
възможност да предоставя месечна издръжка на дарителката си. Ответникът няма
задължени за издръжка към сина си и бил в добро здраве. Задължение на надарения
е да дава издръжка на дарителя, когато това му се поиска и не следва умишленото
довеждане до невъзможност за даване на такава, да бъде в полза на дарения.
Безспорно се доказвало, че дарителката е в състояние на нужда от представянето
й на издръжка, като неправилно съдът е приел, че ответника не я дава, поради
липса на доход. Показанията на св. В.Г. не следвало да се вземат под внимание,
тъй като същите били противоречиви. Неправилно първоинстанционният съд е приел,
че ответника има задължение да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 127,
50 лв., при положение, че няма данни да е осъден да плаща, каквато и да е
издръжка, а още по - малко в такъв размер. Неправилно не са разгледани и
документите удостоверяващи актовете на насилие спрямо двете дарителки, от които
може да се черпи информация за отношенията на ответника към дарителките. Това
от своя страна поставя под съмнение твърденията, че ответникът помагал на майка
си. Моли да се отмени решението в
обжалваната част, като се постанови ново, с което да се уважи предявения иск
Не е постъпил
отговор от насрещната страна по въззината жалба.
В проведеното
съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателката лично и чрез
процесуалния си представител адв. В. Д., поддържа жалбата и моли да се отмени
решението в обжалваната част. Ответникът не се явява и не се представлява.
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от С. П. Б.,***, лично и в качеството й на
наследник на Т.Г.Д., предявена срещу Т. И. Т.,***, в която е поискано да бъде
отменено /развалено/ направено дарение в полза на ответника с нотариален акт №
78/26.01.1994 г., том № I, дело № 138/1994 г. по описа на нотариус при РС- Габрово, с
който ищцата е нейната майка са му дарили недвижим имот в гр. Габрово, поради
наличието на две предпоставки: трайна нужда на ищцата /дарител/ и нейната майка
от издръжка и отказ от страна на дарения за даването й и неспазване на
моралното задължение на дарения да бъде признателен за направеното му дарение
към своите дарители. При условията на евентуалност, ако се приеме, че първият
иск по отношение на Т.Г..Д. е недоказан, то иска да се намали направеното
дарение с горепосочения нотариален акт,
в частта в която Т.Г.Д. е дарила своите 3/4 ид. части на ответника от
недвижимия имот в полза на ищцата - неин законен наследник и да се възстанови
запазената й част от наследството.
В срока по чл.
131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
За да
постанови обжалваното решение и да отхвърли предявените искове, първоинстанционният
съд е приел по иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД,
че въпреки доказателствата, че дарителката С.П.Б. се намира в нужда от средства
за издръжка и поканата
отправена с исковата молба, то надареният ответник не е в състояние ежемесечно
да отделя средства за допълване на издръжката на дарителката, който освен това
има и задължение за издръжка към непълнолетното си дете. Поради това е прието,
че не е налице проява на непризнателност от надарения към ищцата и не е налице
основание за отмяна на дарението на това основание. По отношение на дарителката
Т.Г.Д. е прието, че не е доказано приживе същата да е изпаднала в състояние на
нужда от средства за задоволяване на нуждите си, както и не е установено, че
същата е отправяла искане до надарения за такава издръжка. По евентуално
предявения иск, с правно основание чл. 30 от ЗН, съдът е приел, че ищцата не е
доказала, да е приела наследството по опис, поради което не са налице
предпоставките за възстановяване на запазената й част от наследството.
Въззивният
съд, след съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства, приема за установено, че с решението в обжалваната му
част, правилно и обективно са установени фактическите обстоятелства по делото.
Не е спорно
между страните, а и видно от нотар. акт № 78/26.01.1994 г., том № I, дело № 138/1994 г. по описа на
нотариус при РС- Габрово, вписан вх. рег. № *, парт. кн.: том 195, стр. 108, С.Т.
и Т.Д. са дарили на Т. И. Т. ***, представляващ апартамент *, етаж *, вх. *.
Видно от
представеното удостоверение за наследници № 565/17.02.2017 г. С.Т. е дъщеря и
наследник на дарителката Т.Д. починала на 16.02.2017 г.
От удостоверение за семейно
положение № 1718/31.08.2017 г. се
установява, че С.П.Б. е омъжена за Д.А.Б. – съпруг и ответникът Т.И.Т. е неин син.
Видно от разпореждане № **********/18.10.2013
г. на ТП на НОИ, гр. Габрово на жалбоподателката С. П. Б. е определен нов
размер на получаваните от нея пенсии: лична пенсия за инвалидност, поради общо
заболяване, лична социална пенсия за инвалидност - 157.50 лева, съответно 30.25 лева, или общо 187.75 лева. От
представена декларация за семейно и материално положение на жалбоподателката се
установява, че пенсиите, които получават двамата със съпругът й възлизат на 455
лв. общо. Декларира, че притежава 4/6 ид. части от апартамент в гр. Габрово, в
което живеят със съпругът й.
Представен е сключен договор между
„Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор и Д.А.Б., като кредитополучател,
за потребителски кредит от 10.02.2016 г. за сумата в размер на 1000 лева, както
и разписки за погасяването му.
Представени са фактури, издадени от
„ВиК” ООД Габрово за заплатени задълженията за доставени в имот с адрес гр.
Габрово, ул. С. № *, В и К услуги.
Не е спорно, а и от представеното
експертно решение № 2452 от 21.07.2015
г. на ТЕЛК е видно, че на С.Б. е определена 83% трайно намалена
работоспособност, с водеща диагноза: „други болести на периферните съдове“. От
представената пред настоящата инстанция епикриза се установя, че
жалбоподателката е била на лечение в МБАЛ "Д- р Тота Венкова" в
периода 04.06.2018 г. - 12.06.2018 г. за лечение на хронична дихателна
недостатъчност при болест на дихателната система, ХОББ обострен. За влошеното
здравословно състояние и нуждата от лекарства на ищцата свидетелства и св. Д.Б.,
неин съпруг.
Видно от представеното експертно
решение № 2239 от 09.07.2014 г. на ТЕЛК, на Т.Г.Д. е била определена 72% трайно
намалена работоспособност, с водеща диагноза: „други форми на хибс“.
Установява се от представен трудов
договор № 54 от 30.09.2015 г., сключен между „***” ООД гр. Габрово и ответника Т.И.Т.,
че последният се е задължил да изпълнявала длъжността „***”, код НКПД 7522 1002
на непълно работно време от 4 часа срещу основно месечно възнаграждение от 195
лева.
Не е спорно, че отношенията между
страните са влошени, което се потвърждава от представените доказателства, а
именно решение № 346/02.10.2015 г. постановен по гр. д. № 2083/2015 г. на ГРС,
с което се задължава ответникът да се въздържа от актове на домашно насилие
спрямо ищцата и издадена заповед за защита. Представена е и молба от Т.Г.Д.
срещу ответника и Н.А. за защита от домашно насилие, но същата е починала преди
съдът да се произнесе по нея. За влошените отношения между страните по делото
свидетелстват и тримата разпитани свидетели - св. Д.Б., св. М.Т. и св. В.С..
От събраните гласни доказателства, а
именно от свидетелските показания на св. Д.Б. се установява, че ищцата е отправяла
искане до ответника за финансова помощ по телефона, за покриване на натрупани
задължения от битови сметки, но такава не е получавала. Свидетелства, че са
теглили кредит за да покрия разходите за вода, които се натрупали докато синът
й С.Т. - брат на ответника, живеел при тях. Те двамата били пенсионери и
получават по 235 лв. всеки от тях. Не знае дали е искала пари от ответника за
лекарства, но е искала за помощ за други неща, като такава й е отказвана. Не
знае дали майка й Т. приживе е искала помощ от ответника.
От свидетелските показания на св. М.Т.
- син на ответника, се установява, че апартамента, в който живеят в момента, се
поддържа от баща му. Не знае каква заплата получава той, но е някъде около 400
- 500 лв. и няма други доходи. Не му е отказвал да му даде пари, когато му се е
налагало. Давал пари и храна на баба му по - миналата година. Баба му искала
пари от баща му предимно за ядене, цигари и кафе, а Т. не е искала пари от баща
му. Искала е само да й се плаща тока и водата. От 2 месеца баща му и чичо му не
се чуват с баба му, като сметки не й е плащал, както й не и е купувал
лекарства. През седмицата, докато бил в интерната, му пращал 50 - 100 лв. Той
има сестра, която е на 14 години и за нея се грижи майка му. Баща му не е
плащал издръжка нито на нея, нито на него от 2012 г.
Свидетелката В.С. свидетелства, че е
приятелка на ответника и живеят заедно от почит година, като знае за
отношенията с ищцата. Преди ищцата е искала пари от ответника, но нея я нямало,
като той й споделял, че тя иска помощ и той й давал. Присъствала на телефонни
разговори между двамата, като ответникът не й е отказвал пари. Не знае колко е
трудовото му възнаграждение, но ответникът не получава странични доходи. Той
има две деца, като М. навършил 18 години, но през цялото време живеел при баща
си, като и другото дете идва и иска да е при баща си. Не знае дали плаща
издръжка на децата си. Т. не я е познавала. В последната година в нейно
присъствие не се сеща ответникът да е давал пари на майка си и тя не е искала
за лекарства.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно. Същото е допустимо
в обжалваната част и по същество в същата е правилно и законосъобразно,
постановено при всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата по
делото, като настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и
по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД за отмяна на дарение. Фактите, при
които правото да се иска отмяна на дарение би възникнало, са наличието на
трайна нужда от издръжка за дарителя, поискването на издръжка от надарения и
отказ от страна на последния да осигурява такава. Отказът предполага наличието
на обективна възможност у дарения да дава издръжка.
В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е приел, че доколкото по отношение на ищцата С.Б. са
налице предпоставките - трайна нужда от издръжка поради влошеното й
здравословно състояние, поискана такава от надарения с исковата молба, то не е
налице третата предпоставка за разваляне на дарението, тъй като надареният няма
обективна възможност да дава издръжка и даването на такава би поставило
надарения и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по - лошо състояние от
надарения. Видно от представения трудов договор, който не е оспорен от ищцата,
ответникът е с брутно трудово възнаграждение в размер на 190 лв., което е дори
под минималната работна заплата за страната и по - ниско от получаваната пенсия
от ищцата. В този смисъл възражението в жалбата, че той получава много повече
остава недоказано и свидетелските показания на неговия син М.Т., не
опровергават този извод, доколкото той само предполага, че баща му взема някъде
около 400 - 500 лв. Освен това поради безспорния факт, че ответникът има
непълнолетна дъщеря, същият по закон е задължен да я издържа съгласно нормата
на чл. 143 от СК. Съгласно нормата на чл. 141 от СК, която определя и редът на
лицата с право на издръжка, децата винаги са с право на издръжка преди
родителите. В този смисъл неоснователно е възражението във въззивната жалба, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответника има задължение да
заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 127, 50 лв., при положение, че няма
данни да е осъден да плаща, каквато и да е издръжка, а още по - малко в такъв
размер. Дали ответникът е осъден да дава издръжка и дали дава такава на майката
на непълнолетното му дете, е без значение за задължение му вменено от закона да
издържа непълното си дете и посоченият размер от първоинстанционния съд
съответства на минималната такава определен при условията на чл. 142, ал. 1 от СК. Предвид гореизложеното дори ответникът да взема по -високо възнаграждение,
в размера посочен от сина му, той отново е в обективна невъзможност да дава
издръжка и на майка си, без да се постави сам в положение по - лошо от това на
дарителката, както и лицата, които по закон е задължен да издържа, а именно
непълнолетната му дъщеря.
Неоснователно е и възражението
наведено в жалбата, че неправилно не са разгледани от първоинстанционния съд
документите удостоверяващи актовете на насилие спрямо двете дарителки, от които
може да се черпи информация за отношенията на ответника към дарителките. Не се
спори между страните, а и от свидетелските показания и на тримата свидетели
безспорно се установява, че страните са във влошени лични отношения, но това не
може да доведе до отмяна на дарението на предявеното основание по чл. 227, ал.
1, б. "в" от ЗЗД. За да бъде отменено дарение следва да бъде изпълнен
един от фактическите състави на нормата на чл. 227, ал. 1 от ЗЗД, като нито
едни от трите не включва с себе си влошените междуличностни отношения между
страните, доколкото не е изпълнен някой от съставите на б. "а" или б.
"б" от същата правна норма, които са скрепени с възможността
дарствения акт да бъде отменен. В този смисъл правилно първоинстанционният съд
не е обсъждал доказателствата свързани с актове на домашно насилие, като
неотносими към предявения иск за отмяна на дарението, поради отказ да се дава
издръжка на дарителките.
Предвид гореизложеното правилно е
прието, че дареният не показва непризнателност към дарителката С.Б.,
неосигурявайки й нужната й издръжка и съответното потестативното право,
претендирано от нея не е възникнало. Правилно
е отхвърлен и искът по чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД по отношение на
починалата дарителка Т.Г.Д., тъй като не се доказва по делото същата да е
отправяла покана до надарения за даването на издръжка приживе.
По изложените съображения правилно
предявеният иск с пр. осн. чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД е отхвърлен
от първоинстанционния съд, като неоснователен, поради което обжалваното решение
в тази му част, следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и
законосъобразно, а жалбата да се остави без уважение. В останалата част
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 20.02.2018
г. постановено по гр. д. № 2347/2017 г. от Габровския районен съд, в частта, в
която е отхвърлен предявения иск от С.П.Б.,***, лично и в качеството й на
наследник на Т.Г.Д., срещу Т.И.Т.,***, с правна квалификация чл. 227, ал.1, б.
"в" ЗЗД, за отмяна на извършеното дарение с нотар. акт № 78/26.01.1994 г., том № I, дело № 138/1994 г. по описа на
нотариус при РС- Габрово, вписан вх. рег. № *, парт. кн.: том 195, стр. 108,
като правилно и законосъобразно.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.