№ 44093
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110128931 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „А.“ АД срещу „Е.“ ЕАД, за осъждане на
ответника на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 2188,50 лева,
представляваща недължимо платена сума по фактура № ****, начислена по кл. № ****
за ИТН № *** с адрес на потребление гр. В.“ № **, заплатена от ищеца на 31.01.2017
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2022 г. до
окончателното.
Ищецът твърди, че се намира в облигационно правоотношение с ответника за
доставка на електрическа енергия и мрежови услуги на обект, находящ се в гр. В.“ №
**, представляваща УПИ ** от стр. кв. 12 по ПУП на гр. В., с идентификатор **** по
К. на гр. В. Т., като електрическата енергия се отчитала от СТИ собственост на „Е.“
ЕАД по клиентски № ****, а ответното дружество издавало фактурите за доставената
и потребена от ищеца ел.енергия в посочения обект, сумите по които ищцовото
дружество заплащало на ответното такова. Поддържа, че неоснователно ответникът му
начислил такси за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа на Е. за
м.12.2016 г. в претендирания размер, съгласно фактура № ****/31.12.2016 г., които
ищецът заплатил на ответника на 31.01.2017 г. Твърди, че границата на собственост на
електросъоръженията за присъединяване на клиента е разклонението от „В.“, от което
чрез кабелна линия 20кВ, собственост на ищеца се захранва и собствения на
последния трафопост, включително и ел. съоръженията в него. Сочи, че
електроенергията, която се предава до трафопоста, където е монтирано СТИ на
ответника, е средно напрежение и вътре в съоръжението се преобразува в такава в
ниско напрежение. Ето защо счита, че процесната сума е недължимо платена. Твърди,
че цялото ел. съоръжение било собственост на ищеца. Сочи, че измерването на
доставената ел. енергия следвало да се осъществи чрез СТИ, което да е поставено на
границата на собственост на електрическите съоръжения – В., което не било
направено, поради което доставената ел. енергия не била законосъобразно отчитана, а
това водело до отпадане на задължението на ищеца да заплаща цена за „пренос
средно/ниско напрежение“ и „цена за достъп средно/ниско напрежение“. По така
изложените доводи счита платената от него сума за платена без основание, поради
1
което предявява разглеждания иск и моли същият да бъде уважен в цялост. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „Е.“ ЕАД, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че
процесната сума е платена въз основа на сключен между страните по делото Договор
за продажба на електрическа енергия от 03.02.2016 г., съгласно който ищецът се
задължил да заплаща на мрежовия оператор всички дължими суми за мрежови услуги,
включително цена за достъп и пренос през разпределителната мрежа. Но с декларация
от 08.07.2016 г. ищцовото дружество се задължава да заплаща на ответника дължимите
суми за мрежови услуги, в това число и тези за достъп и пренос през
разпределителната мрежа. Поддържа, че сумите за мрежови услуги се заплащат по
данни на оператора на разпределителната мрежа „Е.“ АД (предишно наименование
„Е.“ АД), като ответникът не носел отговорност за коректността на данните, нито за
дължимостта и изискуемостта на тези вземания. Отделно от това сочи, че въз основа
на сключен между него и „Е.“ АД рамков договор от 05.04.2016 г. и допълнително
споразумение към него от 29.12.2016 г. и от 20.01.2017 г., заплатил на
електроразпределителното дружество процесната сума, поради което твърди, че се
явява посредник при плащането на дължимите суми за мрежови услуги между ищеца
и „Е.“ АД. По така изложените доводи моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи при
условията на пълно и главно доказване факта на плащане на процесната сума.
Указва на ответника, че в негова доказателствена в тежест е да докаже, че
сумата е получена от него на валидно правно основание или че е възстановил същата.
Съдът следва да уведоми страните, че по делото безспорни и ненуждаещи се
от доказване са обстоятелствата, че ищецът е платил на ответника сумата в общ
размер на 2188,50 лв.
По искането за привличане на трето лице подпомагаща ищеца страна по
чл. 219 ГПК:
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за привличане на
„Е.“ АД (предишно наименование „Е.“ АД) като трето лице-помагач на негова страна,
като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че при евентуално уважаване
на исковата претенция за ответника ще възникне вземане към същото за връщане на
платените суми, тъй като процесните суми са начислени по данни на третото лице и са
му заплатени от ответника. Това искане е основателно.
По доказателствата:
2
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства следва да
бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на
спора.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-икономическа експертиза следва да
бъде оставено без уважение, тъй като касае установяване на обстоятелства, които не са
спорни между страните.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-техническа експертиза следва да
бъде уважено, тъй като посредством изслушването на такава се цели установяване на
факти, за които ищецът носи доказателствената тежест.
Искането на ответника за допускане на съдебно-икономическа експертиза също
следва да бъде уважено в частта по първата задача от отговора на исковата молба,
която следва да бъде поставена към вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
По искането на ответника за допускане на СИЕ по втората задача съдът ще се
произнесе след изслушване становището на ищеца.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Е.“ АД, ЕИК *** и
седалище и адрес на управление гр. В., като трето лице – помагач на страната на
ответника „Е.“ ЕАД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2025
г. от 9.30 часа, за която дата да се призоват страните, включително и третото лице-
помагач.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба и отговора документи.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба и въпрос едно от отговора на исковата молба, при депозит в размер на 600 лева,
от които 500 лева вносими от ищеца и 100 лева вносими от ответника, в едноседмичен
срок от връчване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М., експерт по съдебни електро-технически
експертизи и съдебни финансово-икономически експертизи, мобилен телефон ***; e-
mail: ****., която да се уведоми за изготвяне на заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на СИЕ по
втора задача за о.с.з. за изслушване становището на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СИЕ.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
3
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от
отговора на ответника, ведно с приложенията към него, а на третото лице – помагач –
препис от исковата молба и приложенията, както и от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4