Решение по дело №10211/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20227060710211
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№207

 

гр. Велико Търново, 15.12.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНКА ДАБКОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретар

М.Н.

И с участието

на прокурора

Весела Кърчева

изслуша докладваното

от съдия

БУЮКЛИЕВ

по касационно наказателно-административен характер дело № 10211 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г.

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът, Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - град Плевен, е обжалвал като неправилно решение №162 от 12.08.2022 година, постановено по АНД№624/2022 година по описа на Горнооряховският районен съд. Доколкото може да се извлече някакво касационно оплакване от жалбата, касаторът претендира, че решението на съда е неправилно, тъй като е нарушен закона – основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Ответникът по касация, Г.К.Г. ***, не заема становище в открито заседание, като пълномощникът му ***Д.С. от ВТАК в представеното подробно писмено становище по делото поддържа неоснователност на жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районният съд да се остави в сила.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил процесното пред него наказателно постановление №35-0000882 от 20.07.2021 година на Директора на РД „АА“- Плевен, с което на ответника по касация е била наложена глоба от 2000 лв. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП за нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 4 август 2008 година за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация и е осъдил ИА „Автомобилна администрация“ да заплати на настоящият ответник разноски по делото в размер от 300 лв.

Пред районният съд не е имало спор за доказателства и за установените чрез тях в хода на административно - наказателното производство факти и обстоятелства. Установено е несъмнено, че настоящият ответник, в качеството си на водач на превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес 1223 Атего“ с рег. №***, собственост на „Професионал“ ЕООД – Велико Търново, на 8.07.2021 година в 11,20 часа управлявал този товарен автомобил в град Горна Оряховица, като при проверката от служители на РД „АА“ – Плевен е представил карта за квалификация на водач на МПС №Р157379, валидна до дата 20.08.2020 година. След проверка в информационната система на агенцията проверяващите констатирали, че за ответника по касация /жалбоподател пред ГОРС/ не била издавана друга карта за квалификация на водач. 

По същество съдът е приел, че както АУАН, така и процесното пред него НП за формално и процесуално законосъобразни, като правата на жалбоподателя /настоящ ответник/ са спазени, като му е дадена възможност да възрази и при подписване на акта и в предвидения в ЗАНН тридневен срок.

Съдът обаче е констатирал материалноправната незаконосъобразност на наказателното постановление. Посочил е, че според наказващия орган поведението на настоящият ответник по касация обективира признаците на предвидения в нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр състав. Този орган в процесното постановление е приел, че към момента на проверката картата за квалификация на водача не е била валидна и това е нарушение на чл.2, ал.1 от  НАРЕДБА № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация /Наредбата за лаконичност/. Съдът е аргументирал, че правният извод противоречи на пряко приложимата разпоредба на чл.2, параграф 3 от  РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/698 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 май 2020 година
за определяне на специални и временни мерки с оглед на избухването на COVID-19 относно подновяването или удължаването на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни и отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение в определени области на транспортното законодателство, както и на разпоредбата на чл.2, параграф 6 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/267 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 февруари 2021 година за определяне на специални и временни мерки с оглед на продължаващата криза във връзка с COVID-19 относно подновяването или удължаването на срока на валидност на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни, отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение в някои области на транспортното законодателство и удължаването на някои срокове, посочени в Регламент (ЕС) 2020/698. Прилагайки сроковете, разписани в посочените две разпоредби на Общностните актове, съдът е констатирал, че валидността на картата за квалификация на водач, посочена в постановлението, изтича едва на 20.09.2021 година, т.е. деянието е несъставомерно към датата, на която се твърди установяването му.

Решението е правилно.

Наредбата, разпоредба от която се третира като нарушена в процесното пред районният съд постановление, е акт на националното право, транспониращ изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета по аргумент от § 4 от Преходните и заключителните и разпоредби.

Именно тази директива въвежда изискванията на общностно ниво към картата за квалификация на водача  - чл.10, както  и Приложение II от нея.

Според пряко и приоритетно приложимата разпоредба на чл.2, параграф 3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/698 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 май 2020 „Валидността на картите за квалификация на водачи, посочени в приложение II към Директива2003/59/ЕО, която щеше да е изтекла или ще изтече между 1 февруари 2020 г.  и 31 август 2020 г., се счита за удължена или е била удължена за срок от седем месеца от датата на изтичане на срока на валидност, посочен на всяка подобна карта.“. Така от прилагането на тази норма следва, че срокът на валидност на картата за квалификация на ответника по касация изтича на 20.09.2021 година.

Видно от съображение 7 на приложимия за държавите членки от 6 март 2021 година РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/267 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 февруари 2021 година /арг. от чл.19 от същия/, сроковете, които са били удължени при действието на  Регламент (ЕС) 2020/698, са приети за недостатъчни, като е прието, че вече веднъж удължените срокове подлежат на корекция чрез повторно удължаване. Според нормата на чл.2, параграф 6 от този пряко приложим общностен акт, която е релевантната разпоредба досежно картите за квалификация „Валидността на картите за квалификация на водач, посочени в приложение II към Директива 2003/59/ЕО, която по силата на член 2 от Регламент (ЕС) 2020/698 щеше да е изтекла или ще изтече в периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължена или че е била удължена за шест месеца или до 1 юли 2021 г. – която от двете дати е по-късната.“.

Прилагайки последиците на тази разпоредба, съдът правилно е приел, че процесната карта за квалификацията на ответника по касация е продължила да бъде валидна до 20.09.2021 година включително, т.е. към момента на проверката, тази карта  е била валидна по силата на нормите на вторичното общностно право. Според състава на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 лв. - при първо нарушение;“. В случая се претендира, че ответникът е управлявал товарно МПС, извършвайки превоз за собствена сметка на товари без карта за квалификация на водача за съответната категория, каквото е едно от кумулативните изисквания на чл.2, ал.1 от Наредбата. След като така или иначе по силата на изрична разпоредба на общностното право притежаваната от него карта за квалификация на водач е била налична към момента на проверката и съответно валидна, то ответникът не е нарушил изискването на чл.2, ал.1 от Наредбата и поведението му не е съставомерно по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр.

Оплакването на касатора, че валидността на картите на водач, която ще изтече между първи септември 2020 година и 30 юни 2021 година се счита за удължена само за десет месеца от изтичането на срока на валидност, т.е. за приложимостта на чл.2, параграф 5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/267 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 февруари 2021 година, тъй като процесната карта на водача не изтича на първи септември 2020 година и насетне, а на 20.08.2020 година.

 

Правилното решение следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, касационен състав

 

 



Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №162 от 12.08.2022 година, постановено по АНД №624/2022 година по описа на Горнооряховският районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                     

         ЧЛЕНОВЕ :     1.

                                                                              

                                                                               2.