РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Стара Загора, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Е.ия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Е.ия Енчева Гражданско дело №
20225530101159 по описа за 2022 година
Предявен e иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Ищецът В. М. Н. твърди в исковата си молба, че на 15.07.2021 г., около 23:45 ч., в гр.
Стара Загора се движил по ул. „Г.С. посока запад с мотоциклет „Х“ модел „ЦРФ 250“, с peг.
№ СТ 2387 X – негова собственост, движел се с приблизителна скорост 45 км/ч., в дясната
лента на пътното платно. На ул. „Г.С. № 12 посока запад от дясната страна имало отбивка за
автобусна спирка, на която била спря л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 250“, с peг. №
СТ3655РН, управлявано от лицето Т. Д. Д., с ЕГН: **********, адрес: ***********. Когато
приближил автомобила на около 10 метра, той без даде сигнал, напуснал отбивката на
спирката и завил рязко наляво, за да направи обратен завой. В този участък платното било
двупосочно, с непрекъсната маркировка и било абсолютно забранено извършване на
обратен завой. Виновен за катастрофата бил шофьорът на л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ
250“ с peг. № СТ3655РН Т. Д. Д.. Скоростта на автомобила била от 0 до 10 км/ч. Видял, че
автомобилът завивал на ляво и натиснал рязко двете спирачки на мотора /мотора имал две
спирачки - предна и задна/. При рязкото натискане на предната спирачка, предната гума на
мотора загубила сцепление с асфалта и се плъзнала по платното. Той изхвърчал напред и си
ударил главата в задната лява врата на автомобила, после паднал на дясната си страна, като
си охлузил дясното рамо и десния крак. Твърди, че си спомня, че отишли хора, някой го
сложил да легне по гръб и му свалил каската, стоял така до идването на Бърза помощ. После
отишли органите на КАТ. Бърза помощ го закарала в болницата, където му направили
преглед и изследвания. От претърпяното пътно транспортно произшествие на мотоциклет
„Х“, модел „ЦРФ 250“, с СТ 2387 X негова собственост били нанесени материални щети.
Твърди, че от компетентните служби се установило, че моторно превозно
средство„Мерцедес модел „МЛ 250“, с peг. № СТ 3655 РП управлявано от лицето Т. Д.
Дунчев имал валидна сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ - полица № BG/30/120003433524, валидна до 14.12.2022
1
год.
Заявява, че за ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП били пострадали лица
№ 1228р-9509/16.07.2021 г. На виновния водач Т. Д. Д. на 10.08.2021 г. е било издадено
Наказателно постановление №21-1228-002474 по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР-Стара Загора за извършеното административно нарушение по ЗДвП от водача Т. Д. Д..
Същото е било връчено на Д. на 17.08.2021 г. и било влязло в сила на 25.08.2021 г.
Наложено било административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв., която е платена на
17.08.2021 г. От удара в колата и падането на земята получил силни болки в главата и
световъртеж, контузия на гръдния кош и таза, повърхностни травми долния и горния
крайник, повърхностна рана на корема, за които бил обслужен амбулаторно в УМБАЛЛ
проф.д-р „Ст.Киркович“АД – Стара Загора Спешно отделение и заплатил за 2бр.
изследвания сумата от 70.00 лева с фактура № **********/16.07.2021 г., след което по
негово желание напуснал болничното заведение. За прегледа в Спешно отделение му бил
издадено Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № 674 от 16.07.2021 г. и Допълнителен лист
към Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № 674 от 16.07.2021 г. Ударите в главата били
силни, но нямал видими контузии, тъй като бил с каска.
Сочи, че на 16.07.2021 г., посетил съдебен лекар в УМБАЛ Проф.д-р
Ст.Киркович“АД – Стара Загора. При прегледа и на основание предоставената медицинска
документация му било издадено СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКО УДОСТОВЕРЕНИЕ от УМБАЛ
Проф.д-р Ст.Киркович“АД – Стара Загора №127-2021 от 16.07.2021 г., със заключение, че от
претърпяното ПТП получил, следните травматични увреди охлузвания на дясното коляно и
болезненост в гърба и десния глезен, за което заплатил сумата от 50.00 лева с фактура лева с
№ ********** /16.07.2021 г.
Твърди, че един продължителен период от време изпитвал болки в областта на
дясното коляно, десния глезен, гърба и главата, затруднение при движение. Това от своя
страна довело до необходимостта да ползва отпуск поради временна нетрудоспособност от
34 календарни дни, за което му били издадени 2бр. болнични листове: 1) № Е20211221238 от
20.07.2021г. и 2) №Е20202275672 от 21.08 2021 г. След което се върнал на работа въпреки
продължаващите болки и затруднения при движение.
Предвид, че пътно транспортното произшествие не било по негова вина и по
отношение на моторно превозното средство управлявано от виновния водач било налице
валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност”, депозирал на 25.08.2021 г. в
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ офис Стара Загора, заявление за завеждане на щета за
застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по което, била
заведена Щета: 0801-004223/2021-02; Щета: 0801- 004223/2021-03. Заедно със заявлението
представил при застрахователя Протокол за ПТП, peг. Талон за МПС, и свидетелство за
управление, рентгенови снимки на оптичен носител – оригинал. Определеното му
обезщетение за имуществените вреди на мотоциклета му било изплатено.
Твърди, че с писмо с № 4659/16.09.2021 под. „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ София
го уведомили, че представените документи били недостатъчни за пълно доказване и
изплащането на застрахователната претенция предявена от него имуществена и
неимуществена вреда. В същото писмо Застрахователят поискал да представи допълнително
следните документи: рентгенови снимки в оригинал или на оптичен носител, от които да се
установявало твърдените травми в областта на гърба; копие от план - схема към съставения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица. След като получил копие от план схема на
ПТП от ОД МВР-Стара Загора, представил същата пред Застрахователя и писмено му
обяснил, че е представил рентгенови снимки на оптичен носител оригинал със заявлението.
Следва да се отбележи, че при ПТП-то той се явявал изряден и пострадал водач на
МПС.
Счита, че съставения и предоставен протокол за ПТП, както и медицинската
2
документация от извършените му прегледи, съдържали достатъчни по обем доказателства,
от които да се направи констатацията за причинно-следствената връзка за нанесените му
телесни увреди в следствие на настъпилото застрахователно събитие /ПТП/.
Определеното му обезщетение застрахователя в размер на 770.00 лева за
неимуществените вреди по Щета № 0801-004223/2021-03 му било изплатено на 04.10.2021
г., с банков ордер № 201В**********D.
Счита, че сумата определена му от застрахователя за претърпените от него
неимуществените вреди била недостатъчна, за да го обезщети за претърпените от него
продължителни болки и страдания.
С оглед това, че нанесените му имуществените и неимуществени вреди били в
следствие на противоправното поведение на Т. Д. Д., при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „Мерцедес“ модел „МЛ 250“, с peг. № СТ 3655 РН. Както и
факта, че процесното МПС е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност” в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ – полица № BG/30/120003433524, както
обстоятелството, че бил предявил своята претенция пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“,
като предоставил всички документи, насочва на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за
застраховане исковата си молба директно срещу застрахователното дружество.
Следва да се отбележи, че от страна на застрахователя било признато виновното
поведение на другия водач и му било определена и изплатена сумата за репариране на
причинените му имуществени вреди.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, със седалище и адрес на управление:
град София, п.к. 1172, бул. „Д-р Г.М. Димитров” №1, представлявано от изпълнителните
директори Живко Стойков К. и Бисер Георгиев Иванов, да му заплати обезщетение в размер
на 4230.00/ четири хиляди двеста и тридесет/ лева, за претърпените от него неимуществени
вреди, а именно: силни болки в областта на врата и гръдния кош, чувство за безпомощност,
страх от пътуване в МПС, и редица други негативни емоционални преживявания, ведно със
законната лихва, считано от 04.10.2021г. год./датата на плащане на обезщетение/ до
окончателното изплащане, от претърпяно ПТП на 15.07.2021 г. около 23:45 ч. в гр. Стара на
ул. „Г.С. № 12, както и имуществени вреди в размер на 130.00 / сто и тридесет/ лева,
представляващи разходи за медицински преглед и изследвания по Банкова сметка: IBAN:
*********** BIC: STSABGSF
Претендира за разноските по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
като заявява, че оспорва изцяло така предявените искове против дружеството, като
неоснователни и недоказани, като моли съда да постанови съдебно решение, с което да ги
отхвърли в цялост. В условията на евентуалност, в случай, че намери исковете за
основателни, моли съда да намали размера на претендираното обезщетение, тъй като
същото било прекомерно завишено и не съответствало на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период, нито отчитало наличието на принос в значителна
степен. На основание чл. 78 от ГПК, моли съда да им присъди съдебните разноски,
направени в настоящото производство, в това число и тези за юрисконсултско/адвокатско
възнаграждение.
Оспорват изцяло предявените искове за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в
исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Считат, че предявените иск е неоснователен и недоказан в своята цялост, както и
прекомерно завишен по размер, поради следните съображения:
На 15.07.2021 г. при управление на застрахования в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве”
3
АД лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МЛ 250“, с per. № СТ3655РН, водачът Т. Д.
Д., не била нарушила императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и
Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинила процесното ПТП, така както
се твърдяло в подадената искова молба. Считат, че що се касае до поведението на водача на
застрахованото в ответното дружество МПС, същото било съобразено в пълнота с
приложимите материалноправни норми и не можело да се квалифицира като деликт по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Признават за установено съществуването на валидно, към датата на процесното ПТП,
застрахователно правоотношение между ответника и собственика на лек автомобил, марка
„Мерцедес“, модел „МЛ 250“, с peг. № СТ3655РН, по силата на сключена застрахователна
полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Признават за безспорен и ненуждаещ се за доказване факта, че „Застрахователно
акционерно дружество: ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е заплатило на 04.10.2021 г. на В. М.
Н. общата сума от 770,00 лв. /седемстотин лева/, представляваща определеното
застрахователни обезщетения по образуваните в дружеството щета с № 0801-004223/2021-02
и - 03. Моля да приемете уточнението, че гореспоменатата обща парична сума включва
следното: 120.00 лв. - обезщетение за имуществени вреди за медицински разходи, за които са
представени разходни документи, както и 650,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди.
Считат, че приведените от ищеца фактически твърдения изцяло не кореспондирали с
действителната обстановка, свързана с настъпилото на 15.07.2021 г., около 24:45 ч. ПТП в
гр. Стара Загора, на ул. „Г.С., с участници: водачът на застрахования в дружеството лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МЛ 250“, с peг. № СТ3655РН и ищецът - водач на
мотоциклет, марка „Х“, модел „ЦРФ 250”, с peг. № СТ2387Х. Намират заявените
обстоятелства в подадената искова молба за представляващи опит за изопачаване на
действително случилото се, с цел постигане на неоснователно обогатяване за сметка на
ответното дружество.
Оспорват всички твърдения, изложени в исковата молба, свързани с възникването на
вземанията за главница и лихви, предмет на така поддържаната от ищцовата страна
материалноправна претенция.
Оспорват в цялост механизма на процесното ПТП, по начина по който се твърди в
исковата молба, че то се е реализирало. Оспорват изобщо да е настъпило ПТП на 15.07.2021
г. съгласно описаните в исковата молба механизъм и участници.
Оспорват изцяло истинността на отразените обстоятелства и констатациите,
обективирани в съставения Констативен протокол за ПТП, с пострадали лица, в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП“. Неговата обвързваща материална доказателствена сила
в никакъв случай не се разпростирала върху фактите, които полицейският орган, съставил
акта, не е възприел лично и пряко. Съгласно трайно установената съдебна практика, а и
предвид естеството на информацията в отделните графи в образеца на полицейския
протокол за ПТП, в обстоятелствената си част той нямал характера на официален
удостоверителен документ, който да се ползвал с материална доказателствена сила. В
посочената част протоколът за ПТП, съставен от полицейските органи, се третирало като
частен свидетелстващ документ, който отразявал възприятията на контролните органи
относно механизма на ПТП в един по-късен момент, след настъпване на пътния инцидент,
базирани на обясненията на самите участници, евентуално на други свидетели, както и на
статични вторични белези и веществени доказателства. Контролните органи описвали
схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка на
произшествието, без да са го наблюдавали в динамика, в развитие. В този смисъл била и
константната практиката на ВКС - Решение № 90 от 14.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1751/2018 г. ; Решение № 120 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2908/2017 г. ; Решение №
71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г.
4
Установяването на механизма на процесното ПТП, което било в процесуална тежест
на ищцовата страна, следвало да бъде извършено в рамките на настоящото гражданско
производство, при спазване на принципа на непосредственост, както и въз основа на
изследването в тяхната съвкупност на всички релевантни писмени и гласни доказателства,
приобщени в хода на делото. В тази връзка, моли съда да вземе предвид, че нито едно от
представените с исковата молба доказателства не било годно да удостовери настъпването на
пътен инцидент съгласно описания в полицейския протокол механизъм.
Оспорват в цялост механизма на ПТП, по начина по който се твърди от ищеца, че то
се е реализирало. Оспорват изобщо да е настъпило ПТП при описаните в исковата молба
механизъм и участници. Оспорват твърденията, че претендираните неимуществени и
имуществени вреди, евентуално претърпени от В. М. Н. се намирали в причинно-следствена
връзка с въпросното ПТП. Въз основа на гореизложените аргументи и доколкото
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” е функционално обусловена от тази на водача на застрахованото МПС, в
конкретния случай не били налице основания за ангажиране на отговорността на
дружеството ответник.
В условията на евентуалност, възразяват срещу твърденията на ищеца за дължимост
на застрахователни обезщетения за имуществени и/или неимуществени вреди в по-голям
размер от тези, които извънсъдебно са му определени и изплатени от застрахователя.
Считат, че „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД било
заплатило изцяло дължимото обезщетение по претендираните вреди от В. М. Н., като
преведената по банков път на 04.10.2021 г. парична сума в общ размер на 770,00 лв.
представлява законосъобразно и справедливо удовлетворяване на интересите на ищеца, в
качеството му на ползвател на застрахователни услуги, при отчитане съответно на
значителния принос на пострадалото лице за реализирането на събитието, респективно на
вредоносния резултат от него.
Оспорват като напълно неоснователен и недоказан предявеният иск за обезщетение
за имуществени вреди в размер на 130,00 лв. Видно от представените като писмени
доказателства с исковата молба платежно нареждане от 04.10.2021 г, както и Уведомление, с
изх. № 5793/16.11.2021 г., застрахователят изцяло е изплатил сумата от 120,00 лв., като
обезщетение за имуществени вреди. По този начин ответникът доброволно и извънсъдебно
изцяло бил репарирал направените от В. М. Н. доказан медицински разходи, а именно -
70,00 лв. - по Фактура № ********** от дата 16.07.2021 г. и 50,00 лв. - по Фактура №
********** от дата 16.07.2021 г. Поддържат, че ищцовата страна се стреми към
неоснователно обогатяване за сметка на довереното ми дружество, тъй като с исковата
молба претендира повторно заплащане на гореописаните медицински разходи на двете
фактури от 16.07.2021 г. За остатъка в размер на 10,00 лв., ищецът не навеждал никакви
твърдения, в подкрепа на търсената сума, нито представял някакви доказателства за това,
поради което в тази част ищцовата претенция се явявала напълно неоснователна и
необоснована.
Оспорват вината на водача на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МЛ 250“, с
peг. № СТ3655РН Т. Д. Д. за настъпването на процесното, тъй като същата не била
установена с влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 от ГПК и може само да се
презюмира. Оспорват голословните твърдения, приведени в исковата молба, че по повод
конкретния пътен инцидент било издадено наказателно постановление, което било влязло в
сила и било заплатено от Д., тъй като липсвали доказателства в тази насока. Независимо от
горното, издаването на наказателно постановление и налагането на административно
наказание няма правно значение в настоящия случай. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност на водача на застрахованото в ответното
дружество МПС не обвързвало гражданския съд, сезиран с процесния правен спор, с изводи
5
относно вината, особено изключителната, на съответния водач. Съгласно трайно
застъпваното становище в съдебната практика по аналогични случаи, както и в доктрината,
единственото съдебните актове на наказателния съд, които визира правилото на чл. 300 от
ГПК, притежавало обвързващо действие за гражданския съд.
Оспорват изключителната вина на водача Т. Д. Д. за настъпване на процесното ПТП
и вредоносните последици от него, като правят възражение за съпричиняване от страна на
В. М. Н., в качеството му на водач на мотоциклет. Твърдят, че той е извършил нарушения
на нормите на чл. 20 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а именно - управлявал е МПС без да го
контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост, която многократно
е превишавала разрешената такава за конкретния пътен участък към момента на настъпване
на процесното ПТП. Считат, че същественият принос за реализиране на конкретното
застрахователно събитие на ищеца се изразявало в това, че същият, макар ясно да е
съзнавал, че пътната обстановка към момента на настъпване на пътния инцидент, се
характеризира с изключително ограничена видимост, както и че приближавал към
кръстовище, в тъмната част на денонощието, е управлявал мотоциклета си с несъобразена
и/или превишена скорост. Поддържат, че същият е разполагал с техническата възможност да
предотврати настъпването на въпросното ПТП, в случай че е наблюдавал всеобхватно
обстановката в района на възникване на пътния инцидент, което обаче той не е сторил. В
тази връзка, твърдят, че предвид светлинната сигнализация, подадена от застрахованото в
ответното дружество МПС, В. М. Н. е могъл и е имал задължението да възприеме
своевременно извършващия маневра водач на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МЛ
250“, с peг. № СТ3655РН, така че да намали скоростта си на движение. Алтернативно,
считат, че водачът на мотоциклета е разполагал с техническата възможност да спре или да
промени траекторията си на движение безопасно, по начин по който да предотврати
настъпването на процесното ПТП, ако е управлявал МПС в рамките на валидното за
конкретния пътен участък ограничение на скоростта.
Сочи, че в условията на евентуалност, на отделно основание привеждат възражение
за съпричиняване от водача на мотоциклета В. М. Н., като твърдя, че именно той бил отнел
предимството на водача на лек автомобил, марка „Мерцедес“ Т. Д. Д.. Последната била
започнала извършването на съответната маневра, обозначила я е надлежно, поради което
ищецът е следвало да се съобрази с правилата на ЗДвП, като изчака преминаването й.
На отделно основание, твърдят, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат,
защото е управлявал мотоциклета си без същият да е преминал към датата на ПТП
задължителния периодичен технически преглед, с което е нарушил разпоредбата на чл. 147,
ал. 3, т.5, б. „а“ от ЗДвП. Н. е управлявал мотоциклет, чието техническо състояние не е
позволявало извършването на правилни и навременни маневри, като спирачната система и
светлинната сигнализация не са функционирали изправно. Към исковата молба не били
представени каквито и да било доказателства, удостоверяващи категорията МПС на
мотоциклет, марка „Х“, модел „ЦРФ 250”, е peг. № СТ2387Х, като липсва и удостоверение
за преминат задължителен годишен технически преглед. Воден от горното, твърдят, че в
конкретния случай, освен че липсвало удостоверяване годността на мотоциклета да бъде
управляван безопасно, което увеличавал непосредствения риск за безопасността на
движението по пътищата, ищецът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. тъй като
техническото състояние на управлявания от него мотоциклет го е възпрепятствало да
задейства спирачната система на мотоциклета си. така че съшият да преустанови своето
движение още преди удара с автомобила.
Заявяват, че Н., в качеството си на водач на мотоциклет, е съпричинил настъпването
на вредите, като е управлявал мотоциклета си без включени къси или дълги светлини,
габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер,
като така е нарушил императивната правна норма, уредена разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
6
ЗДвП. Сочат, че в резултат на това неправомерно негово пътно поведение, водачът на
автомобила Т. Д. Д. обективно не е могла да го възприеме като участник в движението,
предвид факта, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, а ищецът е управлявал
мотоциклета си без включена светлинна сигнализация.
В исковата молба необосновано се твърдяло, че в резултат от процесното ПТП
ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие от получените телесни увреждания.
Оспорват твърденията, че в резултат от настъпването на процесното Н. е претъръпял
описаните в исковата молба, като вид и характер телесни травми, като се противопоставям
на всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията.
Били налице противоречия между фактическите твърдения на ищцовата страна, от една
страна, и приложените медицински документи, от друга. Твърди се, че пострадалият е
получил силни удари в главата, но въпреки това е отказал хоспитализация. На следващо
място, видно от Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО, при първичния медицински преглед,
извършен непосредствено след осъществяване на застрахователното събитие, са
констатирани само болки в гърба и охлузвания по дясното коляно, но не и други телесни
травми. Оспорват категорично представеното Съдебномедицинско удостоверение № 127-
2021. Касае се за документ, издаден изцяло за целите на настоящото производство. Същият
представлява частен документ, съставен по искане на ищеца, единствено въз основа на
представени документи, а не в резултат на извършен преглед непосредствено след
процесното ПТП. Считат, че визираното писмено доказателство не притежава особена
доказателствена стойност, предвид факта, че дори не е датиран. Следвало да се има предвид,
че макар формално де се посочва в същия, че бил проведен преглед от д-р Е. Б., в
действителност дори да е бил осъществен такъв, то нямало данни кога се е случило това,
респективно дали прегледът датирал отпреди или след, съответно колко време след
конкретното ПТП. В подкрепа на направеното от ответното дружество оспорване на
твърденията на ищеца, свързани с получени от това събитие травми, служи Амбулаторен
лист № 451 от дата 02.08.2021 г., в който било отразено като обективно състояние липсата
на отклонение от нормалния здравен статус на В. М. Н..
Оспорват твърденията, че в резултат от процесното ПТП ищецът е търпял болки,
чувство за безпомощност, страх от пътуване в МПС и „редица други негативни
емоционални преживявания“, въз основа на които е понесъл неимуществени вреди.
Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че
действително са претърпени такива вреди”. Категорично твърдят, че в конкретния случай,
дори да се установи, че В. М. Н. е получил описаните в исковата молба телесни увреждания,
той в действителност не е търпял болки, нито са му били причинени негативни душевни
преживявания вследствие от събитието, надхвърлящи обичайните за подобни случаи.
Участието в пътен инцидент само по себе си не влечало като автоматична последица
пораждането на вредоносни последици, предвид индивидуалните особености на характера и
психиката на всеки отделен правен субект. Воден от горното и предвид правилото за
разпределение на доказателствената тежест между страните в гражданския процес, остават
напълно бланкетни приведените в тази насока твърдения в исковата молба.
В условията на евентуалност, в случай, че съда намери за установено, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди вследствие от процесното ПТП, правят възражение за
съпричиняване от пострадалото лице, поради това, че е управлявало мотоциклет без
поставена предпазна каска и предпазна екипировка.
Поддържат, че описаните в исковата молба телесни травми, а именно - контузия на
гръдния кош и таза, повърхностни травми на долния и горния крайни, повърхностна рана на
корема, не били настъпили, ако Н. е бил действително с моторджийско яке и облекло.
Твърдят, че последното представлява обективен принос на пострадалото лице, който е
7
обусловил евентуалното възникване на телесни травми вследствие от пътния инцидент.
Същото важало и по отношение на претендираната контузия на главата. Оспорват
бланкетното твърдение, че към момента на удара с автомобила, водачът на мотоциклета е
бил с поставена предпазна каска, тъй като механизмът на процесното ПТП не кореспондира
на получаване на травма в областта на главата при правилно поставена каска. Категорично
следвало, че ако водачът на мотоциклета бил взел необходимите мерки за собствената си
безопасност, то нямало да настъпят каквито и да било телесни травми, или те биха били
значително по-леки по вид и интензитет.
Молят съда да намали съответно техния размер, поради съпричиняване на вредите от
пострадалия, свързано с това, че той не е оказал необходимата грижа за възстановителния си
процес, а напротив – неглижирал го е грубо. Видно от наличните медицински документи,
той не бил провел лечение, не извършвал контролни прегледи, тоест изцяло се е
дезинтересирал от собственото си здраве.
В условията на евентуалност, считат, че претендираното от Н. обезщетение за
неимуществени вреди, било необосновано и прекомерно завишено по своя размер и не
кореспондирал на критерия „справедливост“. Съгласно съдебната практика понятието
„справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение
за правилното определяне на размера на обезщетението при непозволено увреждане и не
следва да се превръща в източник на неоснователно обогатяване на пострадалото лице.
Считат, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с
лимитите на застрахователните обезщетения, считано към датата на процесното събитие, с
възрастта на пострадалия, с получаваните от него доходи към момента на увреждането, с
начина, по който събитието му се е отразило и със съдебната практика по анологични на
процесния случаи.
Оспорват предявените акцесорни искове за законна лихва върху претендираните
главници, по аргумент от неоснователността на главните искове.
Молят съда да отхвърли така предявените искове като неоснователни и недоказани в
тяхната цялост, а в случай, че ги намери за основателни, то моли да не уважава същите в
пълния им претендиран размер, като съобрази размера на обезщетенията с направените от
ответника възражения за съпричиняване и за прекомерност.
Претендират за разноските по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че за лек автомобил „Мерцедес МЛ 250“ с peг. № СТ3655РН, към
датата на процесното застрахователно събитие е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност" при ответника „Застрахователно акционерно Дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
За безспорен следва да се признае и фактът, че ответникът е заплатил на ищеца, във
връзка с образувани щета №0801-004223/2021-02 и 03 сумата в размер на 770 лв.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1228р-9509/16.07.2021
г., Наказателно постановление № 21-1228-002474/10.08.2021 г./ влязло в законна сила на
25.08.2021 г./ и План-схема към протокол за настъпило ПТП се установява, че на 15.07.2021
г. в 23.45 часа, в гр. Стара Загора, на ул. „Г.С., до №121, Т. Д. Д., при управление на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 250“, с рег. № СТ3655 РН е извършила маневра от
паркирано състояние за включване в движението. По същото време, по ул. Ген. Столетов, в
същия участък, посока изток-запад се движил ищецът – В. М. Н. с мотоциклет „Х“, модел
„ЦРФ 250“, с рег. № СТ2387 X. При извършване на маневрата, водачът на лекия автомобил,
не се убедила, че пътят е свободен, при което не пропуснала движещия се ищец, като
8
реализирала ПТП с материални щети и травматични увреждания по ищеца.
От лист за преглед на пациент №674/16.07.2021 г. се установява, че на 16.07.2021 г. в
00.15 часа ищецът е постъпил в ЦСМП. Уведомил дежурния лекар, че не е губил съзнание,
претърпял е лек удар в главата, съобщил е за болки в гърба и охлузване на десния крак. По
делото е представено съдебномедицинско удостоверение, от което е видно, че при извършен
преглед на ищеца е установено охлузване на дясното коляно, болезненост в гърба и десния
глезен.
По делото са представени Болнични листи №№ Е20211221238 и 20202275672, от
които се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособсност от за
периода от 19.07.2021 г. до 21.08.2021 г.
Видно от Фактура №**********/16.07/2021 г. и Фактура №********** от 16.07.2021
г., с фискални бонове към тях, ищецът е заплатил в УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ АД,
сума в общ размер от 120 лева за: „Череп – 2 проекции; Рьо Графия на гръбначен стълб – за
по един сегмент от тях:Торакални – 2 проекции; Преглед за телесни повреди с издаване на
документ“.
От уведомления изх. №4659/16.09.2021 г. и изх. №5793/16.11.2021 г. се установява,
че във връзка с постъпила застрахователна претенция при ответника, последният е завел
щета №0801-004223/2021 -02 и щета №0801-004223/2021-03. С решение от 31.08.2021 г.,
ответникът е определил сума по посочените щети в размер на 770 лв., от които 120 лв. –
обезщетение за имуществени вреди и 650 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
С определение №1847/04.07.2022 г., по искане на ищеца на основание чл. 190 ГПК
съдът е задължил ответника да представи по делото заверено копие от застрахователна
полица №BG/30/120003433524, както и заверено копие от преписката по Заявление за
изплащане на обезщетение за имуществени вреди и неимуществени вреди, по което е
заведена щета: 0801-004223/2021-02 и щета: 0801-004223/2021-03. Същото определение е
получено от процесуалния представител на ответника на 13.07.2022 г., видно от Призовка
№202255323788 /л.59 от делото/. До края на съдебното дирене, от страна на ответника по
делото не са постъпили цитираните документи. Така настоящият съдебен състав намира за
необходимо да приложи чл. 161 ГПК, като приеме за доказани обстоятелствата, че: ищецът е
отправил писмена застрахователна претенция до ответника, в която са били предоставени
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, както и че размерът на претенцията на ищеца към ответното дружество е
била в същия или в по-висок размер от предявената в настоящото съдебно производство.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-автотехническа
експертиза, която съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвена на базата
на събраните доказателства. Според заключението на в.л., процесното ПТП е настъпило,
когато водачът на л.а. „Мерцедес МЛ250“е потеглил напред с маневра за включване в
движението, като е навлязъл в лентата за движение, посока-запад. Това се е случило в
непосредствена близост пред движещия се в същата пътна лента мотоциклет „Х ЦРФ 250“.
В дясната част на същата пътна лента е настъпил удар между двете МПС. Не са установени
маневри, извършени от ищеца, които да са допринесли за настъпване на произшествието.
Според в.л. водачът на мотоциклета не е бил длъжен да предприеме спиране или да се
подготви за заобикаляне на л.а. „Мерцедес“. Автомобилът е бил спрял на отбивка в дясно.
Към този момент и в това положение л.а. не е представлявал опасност за движението.
Задължението за спиране за водача на мотоциклета, възниква в момента в който л.а.
Мерцедес е потеглил напред с маневра за включване в движението. В открито съдебно
заседание, в.л. заявява, че опасността за движението от включването на лекия автомобил
„Мерцедес“ е настъпила в рамките на опасната зона за спиране на мотоциклета.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-медицинска
експертиза, която съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвена на базата
9
на събраните доказателства. Според заключението на в.л., във връзка с процесното ПТП,
ищецът е получил: охлузване на дясното коляно, други повърхностни травми на предната
стена на гръдния кош, повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза с
неуточнена локация. Травматичните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
и тъпо-ръбести предмети, и е възможно да са били получени по време и начин от
процесното ПТП. Периодът на възстановяване трае по-малко от две седмици, като няма
регистрирани усложнения. Охлузванията на дясното коляно и субективните оплаквания от
болки в гръдния кош са повърхностни и като такива е възможно да се обяснят с малка
кинетична енергия на удара или наличие на предпазен екип. Лечението на констатираните
травми се изразява в покой и обезболяващи при нужда. В открито съдебно заседание, в.л.
пояснява, че по делото няма факти и обстоятелства, от които да се установи приемал ли е
ищецът болкоуспокояващи. По принцип охлузванията не предпоставят необходимост за
прием на обезболяващи, но контузията на гръдния кош е предпоставка за болки, като това
определя евентуална необходимост от прием на медикаменти.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св. Т. Д. Д. /без родство със страните/, се установява че около
23.00 часа на датата на ПТП, лекият й автомобил „Мерцедес“ бил паркиран до ресторант
„Рамбла“, където свидетелката работила. Преди да се включи в движението, св. погледнала
и видяла, че нямало коли. В процеса на включването й в движението, се чул силен трясък и
св. видяла, че се била блъснала с мотор, който се движил в същата пътна лента – посока
запад. След удара, водачът на мотора бил паднал на земята, а моторът бил на няколко метра
от него. Ищецът носил каска, бил с къси панталони и маратонки. Оплакал се, че го боли
крака и куцал. След настъпване на ПТП, същото било посетено от служители на полиция и
„Бърза помощ“. До пристигане на медицинския екип, пострадалият е останал да лежи на
земята.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо, както да бъдат доказани елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, от страна на водача на застрахования автомобил по отношение на
ищеца, така и да се установи, че към момента на увреждането съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и ответното застрахователно дружество,
при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 15.07.2021 г. е безспорно между страните и следва да се приеме за
установено по делото.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и несъгласие на последния с
определения от застрахователя размер на обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенцията си за
изплащане на обезщетение пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като по делото
следва да се приеме за безспорно, че ответното дружество е регистрирало ищцовата
претенцията на 25.08.2021 г. и е образувало щети №0801-004223/2021-02 и №0801-
004223/2021-03. Ответното дружество се е произнесло в предвидения, в чл. 496, ал.1 КЗ
срок, като ищецът е изразил несъгласие с определения размер на обезщетение, съгласно чл.
498, ал.3, пр.3 КЗ. Съдът приема за доказано, че ищецът е изпълнил задължението си по чл.
380 КЗ.
На следващо място, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
10
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По отношение на противоправното деяние: Противоправното деяние се изразява в
човешко действие или бездействие, което противоречи на повелителни норми на закона или
с което се нарушава общия принцип да не се вреди другиму, предвиден в чл. 45 от ЗЗД. В
настоящия случай по делото се установява, че св. Д., като водач на застрахования автомобил
„Мерцедес МЛ 250“ с рег. № СТ3655РН е предприела извършване на маневра за включване
в движението, без да се убеди, че пътят с предимство е бил свободен, с което е нарушила чл.
25, ал.1 от ЗДвП. В разглеждания случай, противоправното деяние, елемент от състава на
непозволеното увреждане, напълно съответства на осъщественото изпълнително деяние на
административното нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДвП, както е било възприето и от
административно-наказващия орган. Вярно е, че Наказателно постановление №21-1228-
002474/10.08.2021 г., не попада в предвидените в чл. 300 ГПК актове и като такова, не се
ползва с обвързваща доказателствена сила за гражданския съд, но също така е вярно, че
констатациите отразени в него напълно се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства – съдебно-автотехническа експертиза и показанията на св. Д.. Така съдът
намира за доказан първият елемент от състава на непозволеното увреждане.
По отношение на причинната връзка между противоправното деяние и вредите:
Съгласно ППВС №7/1959 г. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен
случай. Съгласно заключението на в.л. по СМЕ, травматичните увреждания на ищеца
отговарят да са причинени от ПТП със средства и по начин описан от него. В този смисъл са
и показанията на св. Д.. Съдът намира за доказана причинната връзка между
противоправното деяние и причинените вреди.
По отношение на вредите: Предявени са искове за обезщетение на причинени на
ищеца имуществени и неимуществени вреди. Имуществената вреда най-общо следва да се
определи, като неблагоприятно въздействие върху патримониума на ищеца, изразяващо се в
претърпени загуби или пропуснати ползи. По делото ищецът е ангажирал доказателства за
сторени разходи във връзка с проведени медицински прегледи и изследвания, в размер на
120 лв. С преводно нареждане от 04.10.2021 г., в полза на ответника е била преведена
сумата от 770 лв. представляващи обезщетение по щети 0801-004223/2021-02 и 03.
Ответникът е уведомил ищеца, че част от същата сума, в размер на 120 лв. е наредена на
ищеца за обезщетение на имуществени вреди. Следва да се приеме, че претенцията на ищеца
до доказания размер на сторени разходи във връзка със застрахователното събитие е
удовлетворена. Що се отнася до разликата между претенцията за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 130 лв. и изплатеното такова – 120 лв. /10 лв./ - ищецът не
ангажира никакви твърдения и доказателства за същата. Така съдът достига до извода, че
искът за имуществени вреди на ищеца в размер на 130 лв. се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на неимуществените вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52
ЗЗД – неимуществените вреди се определят по справедливост. Неимуществените вреди
обхващат нарушаването на блага, които са предмет на субективно право – право на свобода,
право на личен живот, на чест, достойнство, добро име, телесна цялост, здраве, живот, но
може и да са последица от нарушени блага, които не са предмет на права, но сами по себе си
са ценност в едно общество и засягането им води до неблагоприятни последици за
личността. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП
на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
11
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
справедливост на съответния етап на развитие на обществото и държавата, така щото
пострадалия да получи справедливо овъзмездяване./ В този смисъл Решение №316 от
14.10.2013 по гр. д. №121/2013 ВКС, IV г.о., Решение №33/04.04.2012 г. по т.д. №172/2011
г., ВКС, II т.о./ В конкретния случай, при определяне справедливия размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищеца, настоящият съдебен състав
взема предвид факта, че физическите увреждания, резултат от настъпилото ПТП са
повърхностни и същинският период на възстановяване е с кратка продължителност / 2
седмици, съгласно заключението на в.л. по СМЕ/. Не са установени последици, трайно
изменящи физическото състояние на ищеца или поставящи го в затруднение да извършва
обичайни битови дейности. За възстановяването не са били необходими медикаменти или
медицински процедури, създаващи неудобства на пострадалия, извън обичайните такива.
Следва, обаче, да се отчете становището на в.л., че е налице възможност пострадалия при
ПТП да продължи да чувства болка и след изминаване на периода на възстановяване. Това
становище се подкрепя и от представените по делото болнични листи, които удостоверяват,
че ищецът е бил в отпуск поради неработоспособсност в период, двойно над предвидения за
възстановяване / от 19.07.2021 г. до 21.08.2021 г. – 33 дни/. При тези отчитания, настоящият
съдебен състав, счита че претенцията за обезвреда на ищеца е завишена и намира за
справедливо за причинените му неимуществени вреди, ищецът да получи сумата от 3000 лв.
По отношение вината на делинквента: Вината на делинквента се презюмира по
смисъла на чл. 45 ЗЗД. Ищецът не е ангажирал доказателства за оборване на въведената от
законодателя презумпция. Така съдът намира вината на водача на застрахованото МПС, като
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане за доказан.
С оглед пълнота на изложението дотук, следва да се посочи, че независимо от
изследване на елементите на непозволеното увреждане от страна на настоящия съдебен
състав, същият намира за доказани фактите, досежно механизма на ПТП, причинените
вреди, причинната връзка между деянието на водача на застрахования автомобил и
причинената вреда, и вината на прекия делинквент, на отделно основание - предвид
извънсъдебното доброволно плащане на обезщетение от страна на ответното дружество.
Същото се явява извънсъдебно признание на цитираните обстоятелства, което съдът взема
под внимание при постановяване на настоящия съдебен акт.
По отношение размера на вредите и възражението на ответника за съпричиняване:
Съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съгласно ТР
№1/23.12.2015 г. по ТД №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, приносът на увредения следва да се
разглежда единствено от обективна страна, като същият може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да се противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В същото ТР ОСТК прави
разграничение между две, приложими и по настоящото дело хипотези – допринасяне на
пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт и приноса на същия за
настъпване на вредата, спрямо самия него. Терминът „съпричиняване“ визира само първата
от двете хипотези. Макар и неточно употребен от ответника при въвеждане на възраженията
си, предвид твърденията на съшия, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
изследва и двете хипотези:
По делото не са ангажирани доказателства с поведението си, ищецът да е способствал
за настъпване на въпросното ПТП. Предвид разпоредбата на чл. 25, ал.1 ЗДВП „Водач на
12
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.” По смисъла на цитираната разпоредба, а и
съгласно заключението на САТЕ – водачът на мотоциклета не е имал задължение да спре
или заобиколи лекият автомобил, докато последният е бил паркиран. Такова задължение е
възникнало едва след като автомобилът е навлязъл в лентата за движение. В този момент,
според вещото лице, автомобилът е попадал в „опасната зона“ на мотоциклета, като ПТП е
щяло да настъпи, независимо от поведението на водача на последния.
По делото не се събраха и доказателства, които да обосноват твърдение, че ищецът е
способствал и за причинените му увреждания. Видно от уведомление с Рег. № 10-00-00-
379/1/13.07.2022 г. и приложен към него протокол от извършен преглед за техническа
изправност на ППС, мотоциклет „Х ЦРФ 250“, с рег. № СТ 2387 Х е преминал периодичен
преглед за проверка на техническата му изправност на 12.04.2021 г., като същият е валиден
до 12.04.2023 г. Не са установени обстоятелства, сочещи към неизправност на същия
мотоциклет. Съгласно чл. 137е ЗДВП - Водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди
използват защитни каски – това е единственото задължение за осигуряване на предпазни
средства от ищеца. Необосновано е твърдението на ответника, че същият е следвало да носи
и защитен костюм при управление на мотоциклета в градски условия, още повече през
летните месеци. Така съдът стигна до извода, че възраженията за допринасяне на
уврежданията от страна на ищеца, въведени от ответника са неоснователни.
Необходимо е, обаче, да се вземе предвид и обстоятелството, че ответното дружество
е заплатило обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в размер на 650, лв. Същата
сума следва да се приспадне от определения за справедлив размер за обезщетение в размер
на 3000 лв. По този начин настоящият съдебен състав достига до заключението, че искът за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 2350,00 лв., а в останалата му част
до претендираните 4230,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца законната лихва върху определената
сума за обезщетение за неимуществени вреди, считано от 04.10.2021 г. – датата на
изплащане на частичното обезщетение, до окончателно изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
Предвид възражението на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК, съдът намира
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца за съответстващо на
фактическата и правна сложност на делото, съответно същото следва да бъде присъдено на
страната, в съответствие с уважената част от иска.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени
на ищеца, сторените от него разноски в производството, съобразно уважената част от иска.
Така следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 635,69 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, заплатено възнаграждение за един адвокат, такса
за издаване на съдебно удостоверение и депозит за възнаграждение на вещо лице.
По отношение на искането на ответника с основание чл. 78, ал.3 ГПК, съдът намира
следното: Безспорно е, че доколкото процесуалните представители на ответника упражняват
адвокатска професия – възнаграждението им се следва на основание чл. 36, ал.1 от Закона за
13
адвокатурата. Съгласно постановките на ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД №6/2012 г. ОСГТК,
т.1: „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и
има характера на разписка. […] Само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в
договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата
на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин –
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.” По настоящото дело, от ответника не са представени договори за правна
помощ, с който и да е от процесуалните представители, както и каквито и да е други
доказателства, удостоверяващи заплащане на претендирания адвокатски хонорар. Ето защо,
на основание чл. 78, ал.3, следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника сумата от
230,50 лв., представляваща възнаграждение за вещи лица, съобразно отхвърлената част от
иска.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Г.М. Димитров“ №1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков
Младенов, да заплати на В. М. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********
сумата от 2350,00 лв. (две хиляди, триста и петдесет лева), представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди след претърпяно ПТП на 15.07.2021 г., изразяващи се
в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане
на частично обезщетение от застрахователя – 04.10.2021 г. до окончателното плащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над сумата от 2350,00 лв. до
претендираните 4230,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. М. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.
Димитров“ №1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков Младенов, за
сумата от 130,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за медицински преглед и изследвания, вследствие на претърпяно ПТП на 15.07.2021
г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Г.М. Димитров“ №1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков
Младенов да заплати на В. М. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********
сумата от 635,69 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В. М. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** да заплати
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“
14
№1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов и Росен Васков Младенов сумата от 230,50
лв., представляваща направени по делото разноски.
Сумата може да се заплати по следната банкова сметка на В. М. Н., с ЕГН
**********:
IBAN: ***********
BIC: STSABGSF
Банка: ДСК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
15