№ 2295
гр. София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело №
20221100900706 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване от длъжника „И.” ООД (н), ЕИК ****, чрез
управителя Т.Й.С., с адрес: гр. София, ул.”**** против НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, гр. София, ул.****, отрицателни
установителни искове с правно основание чл.694 ал.1 от ТЗ.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 1406 от 31.07.2019 г. по
т.д.№ 2327/2018 г. на СГС, VI- 17 състав „И.” ООД е обявено в
несъстоятелност с начална дата 31.12.2012 г., открито е производство по
несъстоятелност, назначен е временен синдик, постановена е обща възбрана и
запор върху имуществото на дружеството, определена е датата на първото
събрание на кредиторите. Решението е обявено в ТРРЮЛНЦ на 31.07.2019 г.
Национална агенция за приходите (НАП) е предявила публични
вземанията на държавата по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ и КСО в общ размер на 1
038 033,80 лв. и същите са включени в т.6 от първоначалния списък на
приетите вземания по чл. 696 от ТЗ.
С допълнителна молба са били предявени и съответно приети и
включени в допълнителния списък на приетите вземания и публични
вземания на Държавата в размер на 73 258.63 лв. (по т.2 от Списъка на
допълнително приетите вземания).
Тези вземания са били оспорени и в производството по чл.692 от ТЗ
като с Определение № 260987/01.04.2022 г. по т.д.№ 2327/2018 г. на СГС, VI-
17 състав, съдът е оставил без уважение оспорването им. Определението е
публикувано в ТРРЮЛНЦ на 01.04.2022 г.
Иска се постановяване на решение, с което да се признае за установено,
че не съществуват публичните вземания на Държавата , предявени от
НАП срещу „И.“ ООД (н), ЕИК **** в общ размер на 1 111 292,43 лв .,
включени в Списъците на приетите вземания с Определение № 260987 от
01.04.2022 г., постановено по т.д.№ 2327/2018 г. на СГС, VI-17 състав, на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Съдът след като взе предвид подадената искова молба, прецени
1
изложеното в молба – уточнение с вх. № 44335/12.07.2022 г. и приложения
към нея официално заверен препис от Определение № 260987 от 01.04.2022
г., постановено по т.д.№ 2327/2018 г. на СГС, VI-17 състав, и след като
извърши служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „И.” ООД (н), счете,
че производството по делото е недопустимо и следва да бъде прекратено,
предвид следното:
Искът по чл. 694, ал. 1 от ТЗ е установителен и има за предмет
установяване съществуването или несъществуването на конкретно вземане
към длъжника в производство по несъстоятелност или установяване
наличието или липсата на обезпечение или привилегия на претендирано
вземане. Материалноправната легитимация на страните да предявят
определени вземания спрямо длъжника и процесуалноправната легитимация
на участващите в производството по чл. 692 от ТЗ предопределя страните в
производството по специалния установителен иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ.
Спорът в исковото производство по чл. 694, ал. 1 от ТЗ следва да се
развие с участието на кредитора, претендиращ вземането, длъжникът в
несъстоятелност и кредиторите, участници в спора в производството по
несъстоятелност по реда на чл. 692 от ТЗ, с оглед спазване принципа на
равнопоставеност и гарантиране правата на кредиторите, подали възражения
срещу вземането на друг кредитор и уважени от съда.
Съгласно чл. 694, ал. 1 от ТЗ длъжникът може да предяви иск за
установяване несъществуването на прието вземане (т.е. отрицателен
установителен иск) в две хипотези:
1. ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е
оставил възражението без уважение;
2. вземането, включено в списъка на приетите вземания с
определението по чл. 692, ал. 4 (т.е. ако синдикът е включил определено
кредиторово вземане в Списъка на неприетите вземания, но по възражение на
кредитора съдът по несъстоятелността го е включил в Списъка на приетите
вземания);
Видно от служебната справка в ТРРЮЛНЦ и официално заверения
препис от Определението по чл.692 от ТЗ, Държавата чрез НАП е
предявила публични вземания против длъжника „И.” ООД (н), ЕИК ****
в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ и чл.688 от ТЗ.
По отношение на предявеното вземане в срока по чл. 685 ал.1 от ТЗ се
констатира, че същото е включено от синдика в Списъка на приетите
вземания в общ размер от 1 038 033, 80 лв. - т. 6 от Списъка с приети
вземания.
По отношение на предявеното вземане в срока по чл. 688 ал.1 от ТЗ
вземанията на кредитора НАП към длъжника „И.“ ООД (н) в размер на 73
258, 63 лв., са включени в т. 2 от Допълнителния списък с приети
вземания.
Против така приетите публични вземания на Държавата по реда на чл.
690, ал. 1 от ТЗ е постъпило възражение единствено от кредитора -
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „П. И П.А“.
Възражението на този кредитор е било счетено за неоснователно като с
Определение № 260987/01.04.2022 г. по т.д.№ 2327/2018 г. на СГС, VI- 17
състав, съдът е оставил без уважение възражението на АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „П. И П.А“ срещу Списъка на приетите от синдика
2
вземания на кредиторите на „И.“ ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1
ТЗ, който списък е обявен в ТРРЮЛНЦ на 23.12.2020 г. и срещу
Допълнителния списък на приети вземания на кредиторите на „И.“ ООД,
предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в ТРРЮЛНЦ на
23.12.2020 г., в частта, с която в тях са включени вземанията на
кредитора НАП към длъжника „И.“ ООД за получаване на сума в общ
размер от 1 038 033, 80 лв., посочени в т. 6 от списъка с приети вземания,
и вземанията на кредитора НАП към длъжника „И.“ ООД за получаване
на сума в общ размер от 73 258, 63 лв., посочени в т. 2 от допълнителния
списък с приети вземания.
Видно от Определение № 260987/01.04.2022 г. длъжникът „И.“ ООД е
подал възражение против Списъка на приетите от синдика вземания само в
частта, с която в него са включени вземания на кредитора „И.“ АД за
получаване на главница по сключен на 21.12.2007 г. договор за кредит в
размер над 619 718, 55 евро до 1 464 579, 11 евро. за получаване на присъдени
лихви в размер на 64 082, 26 евро, както и за получаване на такси и разноски,
направени във водени съдебни производства, както и в частта, с която в
него са включени, вземания, които кредиторите АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „П. И П.А“ и „Б.П.“ ООД имат към длъжника „И.“ ООД.
При тези фактически данни съдът приема, че длъжникът не е активно
легитимиран да предяви иск против Държавата, представлявана от НАП с
правно основание чл.694 ал.1 от ТЗ. В хипотезата на т.1 от тази разпоредба
длъжникът следва да е направил възражение против приемането на
вземането на определен кредитор, но съдът да го е оставил без уважение в
производството по чл. 692 от ТЗ (хипотезата на т.2 е различна и напълно
самостоятелна, като е неприложима в настоящия случай, тъй като
предявените вземания от НАП са били включени от синдика в Списъка на
приетите вземания). Тъй като длъжникът не се е възползвал от правото си за
подаване на възражение, съгласно чл.694 ал.1 т.1 от ТЗ не разполага с
материалноправна и процесуалноправна възможност да предяви отрицателен
установителен иск. Съгласно разпоредбата на чл. 739 ал. 1 от ТЗ
непредявените в производството по несъстоятелност вземания и
неупражнените права се погасяват. Ищецът - длъжникът „И.” ООД (н),
ЕИК ****, не е релевирал възражение по чл.690 от ТЗ против включването на
вземанията на Държавата в Списъците на приетите вземания, предявени в
срока по чл.685 ал.1 от ТЗ и чл.688 ал.1 от ТЗ, което погасява правото му да
води иск по чл.694 от ТЗ по отношение на публичните вземания, предявени от
НАП. Подобно право би имал само от кредиторът АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „П. И П.А“, който е направил в срок възражение, което е било
разгледано в производството по чл.692 от ТЗ и е оставено без уважение.
Изцяло несъстоятелни са доводите на длъжника, че се е присъединил в
първото по делото съдебно заседание пред съда по несъстоятелността при
разглеждането на възражението на кредитора Адвокатско дружество "П. и
П.а" в рамките на процедулата по чл.692 от ТЗ. Макар и разгледани в рамките
на едно съдебно заседание и при постановен общ съдебен акт - Определение
№ 260987/01.04.2022 г., всяко едно релевирано възражение на кредитор или
на длъжника се разглежда самостоятелно и по отношение на него се
постановява отделен диспозитив.
3
Предвид изложеното, настоящото дело следва да се прекрати като
недопустимо, тъй като е налице процесуална пречка за разглеждането му .
Както е посочено по-горе, искът по чл. 694 от ТЗ е установителен по своя
характер - предмет на същия е установяване съществуването или
несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по
несъстоятелност, респ. наличието или липсата на обезпечение или
привилегия на това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на
конкретното материално правоотношение между определени лица - кредитор
и длъжника в производството по несъстоятелност. Предметните предели на
установяването в процеса се очертават още с молбата на кредитора за
предявяване на вземането му пред синдика, респективно с определението на
съда по разгледаното възражение срещу списъка. За да може да бъде предявен
иска по чл.694 от ТЗ законът поставя допълнително и едно процесуално
изискване, което е условие за предявяване на иска – надлежно подадено
възражение от кредитора или длъжника (бъдещият ищец в процеса), което,
както е посочено по-горе, не е налице по отношение на длъжника „И.” ООД
(н), ЕИК ****. Т.е. в настоящия случай липсва положителната процесуална
предпоставка за предявяване на иска по чл.694 ал.1 от ТЗ, което обуславя
недопустимостта му. Без надлежно да е упражнено правото на възражение по
чл. 690, ал. 1 ТЗ, е недопустим иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, ищец по който е
кредитор, съответно длъжник, като по отношение на длъжника не са налице
законодателно закрепените изключения, при които подаването на възражение
да не е процесуална предпоставка за предявяване на иска предвид
включването на процесните вземания в Списъка на приетите вземания
съгласно чл.694 ал.1 т.2 от ТЗ.
На основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ,във връзка с чл. 621 от ТЗ, ищецът
дължи държавна такса в размер на 4 % върху 1/4 от вземането, за което е
предявен установителния иск в размер на 11 112.92 лв.
Водим от горното и на осн. чл.130 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на „И.” ООД (н), ЕИК ****, чрез управителя
Т.Й.С., с адрес: гр. София, ул.”**** против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ПО ПРИХОДИТЕ, гр. София, ул.****, КАТО ПРЕКРАТЯВА
производството по обективно кумулативно съединените искове с правно
основание чл.694 от ТЗ, предявени от „И.” ООД (н), ЕИК ****, против
„НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, за установяване
несъществуването на всички приети публични вземания на кредитора
Държавата, предявени от НАП срещу „И.“ ООД (н), ЕИК **** в
производството по несъстоятелност по т.д.№ 2327/2018 г. на СГС, VI- 17
състав, в общ размер на 1 111 292,43 лв ., включени в Списъците на
приетите вземания с Определение № 260987 от 01.04.2022 г., постановено
4
по т.д.№ 2327/2018 г. на СГС, VI-17 състав, от която сума 1 038 033, 80 лв.,
включени в т. 6 от Списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в ТРРЮЛНЦ на 23.12.2020 г. и 73 258, 63
лв., посочени в т. 2 от Допълнителния списък с приети вземания, който
списък е обявен в ТРРЮЛНЦ на 23.12.2020 г., КАТО ПРОЦЕСУАЛНО
НЕДОПУСТИМИ
ОСЪЖДА „И.” ООД (н), ЕИК ****, чрез управителя Т.Й.С., с адрес:
гр. София, ул.”**** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата
сумата 11 112.92 лв . ( единадесет хиляди сто и дванадесет лева и
деветдесет и две стотинки) – държавна такса в производството на основание
чл. 694 ал. 7 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5