Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/25.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 548 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Н.А.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** *****, чрез адв.
С.В. *** *****, иск с правно основание
чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 3650 лева,
частичен иск от общо 7667.30 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в резултат на падане
при преминаване на 11.05.2018г. по тротоарната настилка на бул. ****– разноски за медицински изследвания, лечение, медикаменти,
престой в болнично заведение и възстановяване, причинени вследствие на същата
злополука, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 25.07.2018
г. до окончателното ѝ изплащане.
В
исковата молба се твърди, че ищцата на
11.05.2018 г. към 18:00 ч. в гр. *****“, между Централна поща и „ЦКБ“ е
получила травми при падане вследствие на стъпване върху разместена тротоарна
плочка. Посочва, че вследствие на удара изгубила съзнание и няма спомен за
случилото се. Заявява, че свидетел на инцидента подал сигнал на телефон 112,
като екип на ЦСМП я транспортирал до Спешен център при МБАЛ „Св. Анна-***“ АД.
При проведения преглед били установени следните увреждания: петрохантерно
счупване на дясната бедрена кост, счупване на шийката на дясната раменна кост,
контузия на главата и мозъчно сътресение. Лицето на С. било обезобразено от
отоци, ожулвания и кръвонасядания. Твърди, че в 21:10
ч., на същата дата била приета по спешност в Клиника по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Майчин дом“, гр. ***, където ѝ поставили
окончателна диагноза „пертрохатерно счупване, закрито
в дясно, и счупване на горен край на раменна кост (хумерус),
закрито в дясно, с мнение за спешно оперативно лечение“. Десен горен крайник
бил имобилизиран с ортеза,
а на 12.05.2018 г. ѝ била извършена оперативна интервенция, а именно:
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.
Ищцата посочва, че след инцидента ѝ бил издаден болничен лист за общо 42
дни, считано от 11.05.2018 г., който бил двукратно продължаван – до 20.08.2018
г. Във връзка с извършеното лечение заявява, че заплатила медицински разноски,
както следва: на 29.05.2018 г.– 28.50 лв. за изследвания; на 21.06.2018 г. –
35.00 лв. такса за преглед и ЛКК комисия; на 22.06.2018 г. – 30.00 лв. за изследвания;
на 23.05.2018 г. – 1610.00 лв. за ортопедични консумативи; на 25.05.2018 г. –
63.80 лв. потребителска такса; на 25.07.2018 г. – 40.00 лв. такса за издаване
на медицинско удостоверение; на 25.05.2018 г. – 1210 лв. такса престой за
болнично лечение за период от 11.05.2018 г. до 22.05.2018 г. Излага, че след
изписването ѝ на 22.05.2018 г. ѝ било предписано лечение в домашни
условия за около шест месеца. Поради вида и естеството на травмите посочва, че
не можела да се придвижва и обслужва самостоятелно. Тъй като нямало кой да
полага необходимите за нея специфични грижи и поради факта, че сградата, в
която се намира жилището ѝ е без асансьор, а в сочения период са се
извършвали и ремонтни действия по стълбището, се е наложило да престои част от
началния възстановителен период в МБАЛ „Майчин дом – ***“ ООД. Това се наложило
и поради психическото ѝ състояние след понесената травма – лицето ѝ
било обезобразено и изпитвала срам и неудобство от вида си, както и страх да се
движи сама и натрапчиви мисли за невъзможност да се справя сама с ангажиментите
в ежедневието си. Посочва, че за продължаващото болнично лечение за периода от
23.05.2018 г. до 22.06.2018 г. заплатила сума в общ размер на 4650 лв. Посочва,
че възстановителният период продължил около половин година, в който период
изпаднала в дълбока депресия, тъй като не била в състояние да се грижи за
домакинството и да изпълнява елементарни свои задължения. Изпитвала страх,
както и неудобство от външния си вид. Заявява, че и понастоящем има оплаквания
от болки и затруднено движение на травмираните крайници в студено време и
емоционално е нестабилна. Ищцата поддържа, че поддръжката на процесния тротоар е възложена на ответната община на
основание чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата във вр.
с чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост. Поради изложеното
общината носи отговорност за действията и бездействията на лицата, на които е
възложила осъществяването на тази дейност. Отправя искане до съда за осъждане
на ответника да ѝ заплати сумата, като посочва, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 7214/2019г. по описа на ВРС е уважена претенцията й в размер
4017.30 лева, частичен иск от общо 7667.30 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разноски за медицински изследвания, лечение, медикаменти и
престой в болнично заведение и възстановяване, причинени вследствие на същата
злополука. ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 25.07.2018
г. до окончателното ѝ изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва ищцата да е извършила разходи на посочената
стойност във връзка с инцидента от 11.05.2018 г.. Възразява срещу началния
момент на претендираната законна лихва. Моли се за отхвърляне
на предявения иск и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията на страните, че между тях е
проведено производство по гр.д. № 7214/2019г. по описа на ВРС, като с влязло в
сила решение О.В.е осъдена да заплати на Н.А.С.,
сумата от 24 999 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се претърпени болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на падане при стъпване на разместена тротоарна плочка, на 11.05.2018
г. в гр. ***, между Централна поща и „ЦКБ“, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от 11.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата 4017.30 лева, частичен иск от общо 7667.30 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разноски за медицински изследвания, лечение,
медикаменти и престой в болнично заведение и възстановяване, причинени
вследствие на същата злополука, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 25.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.
49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Спорен е единствено въпросът относно
размера на имуществените вреди и дали твърдяните
разходи са действително извършени.
За доказване на твърденията си за претърпени
имуществени вреди в резултата на злополуката от 11.05.2018
г., ищецът е представил Медицинско удостоверение № ***/2018г./л.5-6/; Фискални
бонове /л.7-9/; Епикриза ИЗ №***/л.10/; Болничен лист
№ *****/06.06.2018г./л.11/; Болничен лист № *****/22.06.2018г.
/л.12/; Болничен лист № *****/27.07.2018г. /л.13/; Служебна бележка изх.№ ***/05.04.2019г./л.14/;
Лист за преглед на пациент /л.15/.
С оглед предприетото оспорване от ответника относно размера
на извършените разходи за лечение, ответникът е представил Писмо изх.№
220/08.07.2021г.; Писмо изх.№ 228/16.07.2021г.; Хронологичен дневник, изходящи
от Майчин дом-*** ЕООД.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
В хода на настоящото производство следва да бъдат
установени елементите от фактическия състав на деликта
- възлагане на работа от страна на ответника, вреди, причинени при или по повод
изпълнението на тази работа, т.е. в причинна връзка с действието или
бездействието на лицата, на които е възложена работа.
Същевременно съобразно Тълкувателно решение 3/2016/22.04.2019
год. на ВКС, ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване
на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение
и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В
случаите, когато предмет на последващия иск за
съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и
също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото
и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като
със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е
уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение
е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и
обстоятелството, че в диспозитива на съдебното
решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно
основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/,
предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено
какво постановява съдът по съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР No 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. No 1/2000 г., ОСГК, т. 18. След като с влязло в сила
решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното право,
макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ
процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото
правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално
право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите
възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е
била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез
плащане, прихващане или по друг начин.
Съдът счете предявения иск за
доказан по основание. Доказан е и в предявения размер. Видно от приложените
доказателства, общият размер на извършените разходи от ищцата за отстраняване
на последиците от злополуката, настъпила на 11.05.2018. възлиза на 7667.30 лева
/7627.30 лева разход извършен в полза на Майчин дом-*** ЕООД и 40 лева разход
извършен в полза на МБАЛ Света Анна-*** АД съобразно
фискален бон № ***/25.07.2018г./, като след приспадане на уважения
размер по гр.д. №7214/2019г. по описа на ВРС от 4017.30 лева, дължима е сумата,
която съответства на претендирания от ищеца частичен
размер от 3650 лева.
Върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава
от 25.07.2018г. /крайната дата на извършване на разходите/, до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните от страната разноски
са в общ размер на сумата от 646 лв. /146 лева държавна такса и 500 лева
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/ и следва да се възложат
в тежест на ответника. Възражението на ответника, направено по реда на чл.78,
ал.5 ГПК, съдът счете за неоснователно при съобразяване с фактическата и правна
сложност на делото и предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
минимален размер.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД О.В.с
адрес гр. ********, представлявана от К И.П.ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.С., ЕГН
**********, адрес: *** сумата от 3650 лева,
частичен иск от общо 7667.30 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в
резултат на падане при преминаване на
ОСЪЖДА О.В.с адрес гр. ********, представлявана от К И.П.ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.С., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 646 лв. /шестстотин
четиридесет и шест лева/, представляваща направените по делото разноски за
заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: