Решение по дело №192/2021 на Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 22.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велава, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 192/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-20/09.02.2021 г. на ДАМТН, с което на „Ф. Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н С., жк „Г. М.“ №**, представлявано от управителя К. В. Й., за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, предписанията са били изпълнени и санкцията е в завишен размер. Претендират се разноски.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Тилева- Леви, която поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище, в което се излагат съображения по същество на спора и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 14 и 18 НПК, приема за установена следното:

Жалбата е подадена в срок (НП е връчено на 26.02.2021г. видно от известие за доставяне на л. 13 от делото, а жалбата е депозирана на 05.03.2021г.), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

С констативен протокол № 02-02-93/22.10.2019 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и на документацията от експлоатация, изготвен от представители на ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“ (НЯСС) бил извършен оглед на язовир „Черньово 2“, находящ се в землището на с. Черньово и собственост на „Ф. Б.“ ООД. След извършване на проверката е дадено задължително предписание със срок на изпълнение до 30.03.2020г., а именно: да се извършат ремонтно- възстановителни работи на преливника за привеждането му в експлоатационно състояние.

С констативен протокол 02-02-57/15.07.2020г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и на документацията от експлоатация, изготвен от представители на ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“ (НЯСС) е констатирано, че преливникът е с нарушена каменна облицовка и не са извършени ремонтно- възстановителни работи и няма проводимост, поради което е прието, че е налице неизпълнение  на предписанието да се извършат ремонтно- възстановителни работи на преливника за привеждането му в експлоатационно състояние.

Впоследствие е съставен АУАН № 02-060/21.08.2020г., в който е посочено, че „Ф. Б.“ ООД на 31.03.2021г. не е изпълнило даденото с констативен протокол № 02-02-93/22.10.2019 г.  предписание, с което е нарушен чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателствени средства. От показанията на св. С. и св. Ш. се установява, че към момента на проверката на 15.07.2020г. е нямало абсолютно никаква промяна в състоянието на преливника и не са били предприети никакви действия по изпълнение на дадените предписания, както и че с оглед обемът на растителността и състоянието на преливника не е възможно предписанията да са били изпълнени и впоследствие състоянието на съоръжението да се е влошило повторно до такава степен.

Съдът намира следното от правна страна:

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Разпоредбата на  чл. 34 от ЗАНН е пределно ясна семантично: административнонаказателно производство не се образува, ако в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или в едногодишен срок от извършване на нарушението не е съставен АУАН. В разглеждания по делото случай е несъмнено, че нарушението, осъществявано чрез бездействие, е било налице най-рано към 31.03.2020 г. От този момент до съставяне на АУАН на 21.08.2020г. г. не е изтекъл едногодишният срок по  чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Не е изтекъл и тримесечният срок по тази разпоредба, чийто начален момент е не този на извършване на нарушението, а на откриване на нарушителя. Несъмнено по делото е, че проверката на контролните органи, при която нарушението и нарушителят са открити, е извършена на 15.07.2020 г. Съставяне на АУАН е осъществено в рамките на тримесечния срок по  чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Аргументи, основаваща се на хипотетичната възможност на контролния орган да извърши по-рано проверката и установи нарушението и нарушителя, са изцяло неоснователни. Гаранция срещу прекалено отдалечаване във времето на съставянето на АУАН е едногодишният срок по  чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който тече от момента на извършване на нарушението. С изтичането му, независимо от откриване на нарушителя, не се съставя АУАН, респективно не се образува административнонаказателно производство. В горния смисъл е Решение № 1001 от 22.07.2019 г. по к.н.а.д. № 714/2019 г. на Административен съд С. – област, което представлява и актуалното произнасяне на касационната инстанция по този въпрос.

Налице е и допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод на АССО, а именно- няма как още при даване на предписанията да се презумира, че същите впоследствие няма да бъдат изпълнени, за да се приеме, че тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тече от изтичане на срока за изпълнението им, а не от датата на последващата проверка, която констатира това неизпълнение, т.е. датата на откриване на нарушителя. Същият извод по отношение на това, че началният момент, от който тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е датата на последващата проверка (а не датата на изтичане на срока на дадените предписания), е възприет и в актуалната съдебна практика и на други административни съдилища в страната- Решение № 625 от 27.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 568 / 2021 г. на XV състав на Административен съд – Бургас; Решение № 847 от 06.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 578 / 2020 г. на XXXII състав на Административен съд – Варна; Решение от 27.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 60 / 2021 г. на Административен съд – Перник; Решение № 83 от 22.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 52 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение от 30.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 1154 / 2020 г. на Административен съд – Хасково и др.. В настоящия случай от показанията на св. С. и св. Ш. се установява, че при проверката на 15.07.2020г. е отчитано изпълнението на дадените предписания и е констатирано, че не са предприети никакви действия във връзка с преливника и дадените предписания, т.е. именно това е моментът на откриване на нарушителя.

АУАН и НП са издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите въвежда задължение за собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица, както и на комисиите, назначени от областните управители за извършването веднъж годишно на проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях.

От събраните писмени доказателства по делото е установено, че „Ф. Б.“ ООД е собственик на язовир „Черньово 2“. В съответствие с правомощията си по чл.190а, ал. 1 т. 3 ЗВ са били дадени на общината задължителни предписания с констативен протокол № 02-02-93/22.10.2019 г.. Едно от задължителните предписания било: да се извършат ремонтно- възстановителни работи на преливника за привеждането му в експлоатационно състояние. Констативният протокол с даденото задължително предписание е надлежно връчен на представител на общината. Впоследствие на 15.07.2020г. е извършена проверка от длъжностни лица на ДАМТН, при която е установено, че това предписание не е изпълнено от собственика, тъй като преливникът е с нарушена каменна облицовка и не са извършени ремонтно- възстановителни работи и няма проводимост. Следователно е установено неизпълнение от страна на собственика на даденото задължително предписание.

Не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Характерът на обществените отношения, който е засегнат, е значим, при което не може да се изведе извод за това, че е налице маловажен случай. За определянето на дадено нарушение за маловажно определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси и значимостта на конкретно увредените отношения. Не е налице маловажен случай, доколкото извършеното нарушение не е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид- непредставянето на протокола от есенен технически преглед води до неяснота относно техническото състояние на язовира.

Според чл. 200, ал. 1, т. 39  ЗВ имуществената санкция  при неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а,ал. 1, т. 3 е в размер  от 1000 до 20 000 лв.. Съдът намира, че санкцията правилно е определена в размер от 2000лв., а не в минималния размер от 1000лв., като съображенията за това са следните. Преливникът е основно облекчително съоръжение при обилни валежи, снеготопене и земетресение и предназначението му е да осигури преминаването на висока вълна без последствия. Неизпълнението на предписанието да се извършат ремонтно- възстановителни работи на преливника за привеждането му в експлоатационно състояние води до риск от разрушаване на инфраструктура, земеделска продукция и жертви (в този смисъл са показанията на св. Ш.). Поради това съдът приема, че с оглед на обществената опасност на нарушението справедлива имуществена санкция се явява сумата от 2000 лева.

Ето защо съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-20/09.02.2021 г. на ДАМТН, с което на „Ф. Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н С., жк „Г. М.“ №**, представлявано от управителя К. В. Й., за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С. област  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: