№ 2264
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100508918 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3513 от 18.04.2022 г. по гр.д. № 52762/2021 г. Софийски
районен съд, 156 състав осъдил „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на „З.“ ЕООД, ЕИК ****, на основание чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 9 212.38 лева, представляващи цедирано с договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 03.04.2021 г. регресно вземане за
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка №
44012132101869/21.01.2021 г. за ПТП, настъпило на 20.01.2021 г., около 21.00
ч., като застрахован лек автомобил „Мерцедес Ц250“, рег. № СВ **** РК, се
движи по Северна скоростна тангента, с посока към кв. „Левски“, и на около
400 м след разклона за разтоварище „5 могили“, поради недостатъчен
контрол върху превозното средство от водача, настъпва ПТП – удар със земна
маса, като вследствие на това по автомобила са нанесени вреди, ведно със
законната лихва от 10.09.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, като отхвърлил иска за разликата над 9 212.38 лева
до пълния предявен размер от 20 416.75 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 951.69 лева - разноски по
1
делото; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 851.49 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, който го обжалва в осъдителната му част с
оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Съдът неправилно приел, че предмет на делото е регресна претенция. Искът
по чл. 405 КЗ бил иск на застрахования към застрахователя, основан на
застрахователното правоотношение. Неправилно също приел, че ищцовото
дружество е активно легитимирано по исковете, основани на договор от
03.04.2021 г. за продажба и прехвърляне на вземане по застрахователна
полица. Превратно и в нарушение на закона съдът приел за прехвърлено
вземането за застрахователно обезщетение по полицата, каквото Д. Д.а не
притежавала, за да го прехвърли валидно. В разрез с разпределената
доказателствена тежест и материалния закон - при липсата на ангажирани от
ищеца доказателства за надлежно прехвърляне на МПС с договор в
изискваната от чл. 144, ал. 2 ЗДвП форма - с нотариална заверка на подписите,
съдът приел, че „договорът е породил своето прехвърлително действие“.
Предвид неспазването на формата договорът за покупко-продажба на МПС от
17.12.2020 г. бил нищожен, Д. Д.а не била собственик на МПС и за същата
липсвал интерес от застраховане на имущество, което не е в нейния
патримониум, а липсата на застрахователен интерес била основание за
прогласяване недействителността на застрахователния договор на основание
чл. 349, ал. 2 КЗ. Съдът неправилно игнорирал възражението на ответника за
нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен
интерес и липсата на интерес от водене на делото (поради обстоятелството, че
Д. Д.а не е собственик на застрахованото МПС), респ. че между страните
липсва валидно застрахователно правоотношение, част от което да е
претендираното вземане за плащане на застрахователно обезщетение и
обезщетение за забава. Както опитът за саниране на нищожна, неподлежаща
на заздравяване сделка поради неспазване на формата за нейната
действителност, така и превратното интерпретиране на представеното писмо
като признание от застрахователя пораждали съмнения за необективност и
самоцелност при формиране на вътрешното убеждение. В нарушение на
съдопроизводствените правила съдът не разгледал анекса във връзка с
2
обоснованото му оспорване като несключен (неподписан) и невалиден след
представянето на документ в оригинал по реда на чл. 183 ГПК, както и
отказал да допусне поисканата от ответника във връзка с оспорването
съдебна експертиза. Договорът за застраховка бил формален и трябвало да
съдържа определени реквизити съгласно императивния чл. 345 КЗ,
включително подписите на страните, което важало и за анекса към него. Не
било обсъдено и оспореното действие на анекса към датата на ПТП и с оглед
т. 6.7 от ОУ и чл. 415, ал. 1 КЗ, тъй като дори да бил сключен на 22.01.2021 г.,
това станало след изтичане на едномесечния срок по закон от придобиването
на МПС (17.12.2020 г.) и след събитието (20.01.2021 г.). Анексът за промяна
на застрахования по полицата нямал действие, тъй като в 7-дневен срок от
евентуалното прехвърляне на правото на собственост застрахователят не бил
уведомен писмено за прехвърлянето. Поради това бил освободен от
отговорност по полицата и не дължал застрахователно обезщетение за
процесното ПТП, настъпило след повече от един месец от датата на
евентуалната продажба на автомобила. Извеждането на материално-правна
легитимация за Д. Д.а да получи застрахователно обезщетение - че по
отношение на нея застрахователният договор е породил ефект, било
превратно интерпретиране на писмото на застрахователя изх. № Д-92-
3222/12.02.2021, изпратено до нея само с оглед качеството й на подател на
застрахователна претенция, в което бил одобрен евентуален размер на
обезщетение по клаузата „доверен сервиз“ съгласно процедурата в т. 12.1.2 от
ОУ, имащо условен характер - след предоставяне на посочените в писмото
документи по основателността на искането. Нещо повече - за „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД застрахован собственик на автомобила бил „К. 12“ ЕООД
съгласно приложения към исковата молба опис-заключение по щета от
04.02.2021 г., с оглед на което изводът за извършена промяна по отношение
на застрахованото лице бил незаконосъобразен, респ. оспорването на
валидността и действието на договор за цесия от 03.04.2021 г., с който Д. Д.а
като цесионер прехвърлила права, каквито не притежава, не било преодоляно.
Съдът правилно приел, че поведението на водача на МПС е причина за
настъпване на процесното произшествие и вредоносния резултат, но
неправилно преценил значението и размера на приноса му, с оглед на който
присъденото застрахователно обезщетение е намалено. Тъй като водачът на
автомобила А.С. причинил щетите, за които се претендира обезщетение
3
поради управление на МПС по затворен за обществено ползване/забранен за
движение пътен участък и сигнализиран като такъв, с висока спрямо
обстоятелствата на пътя – несъобразена - скорост, при което изгубил контрол
над МПС и самокатастрофирал, съдът правилно приел, че дължимата сума за
застрахователно обезщетение следва да бъде намалена. Доколкото обаче
редуцирането на обезщетението било обосновано изцяло с поведението на
водача, което било доказано като единствена причина за ПТП и вредоносния
резултат, намаляването на обезщетението само наполовина било
необосновано. При установените по делото обстоятелства и механизъм на
произшествието съдът следвало да отхвърли претенцията изцяло.
Първостепенният съд не изложил мотиви защо не приема за основателно
възражението за изключен риск по полицата. След като произшествието било
настъпило изцяло по вина на водача, застрахователната отговорност на
ответника не следвало изобщо да бъде ангажирана, тъй като били установени
обстоятелствата, при които страните изключили изначално застрахователното
покритие – приемайки т. 9.1.8 от ОУ за автомобилна застраховка „Каско“,
които са част от застрахователния договор, рискът бил изключен за
застрахователя за щети, когато произшествието и вредите са настъпили
поради поведението на водача на МПС, представляващо груба небрежност.
Районният съд изобщо не обсъдил общите условия на договора. Отказът да
бъде приложена клаузата за груба небрежност поради приравняването й със
съзнавана непредпазливост по смисъла на наказателноправната теория и
законодателство бил неоснователен. Отчитайки естеството на дължимата
престация и условията на предоставянето й, поведението на водача на
автомобила по време на движение, което било причина за произшествието и
процесните щети, след като не взел мерки за предпазване на процесния
автомобил от вреди – не съобразил скоростта си с обстоятелствата на пътя и
не спазил предписанията за забрана за движението на МПС в конкретния
участък, той увеличил риска, т.е. създал по-голяма вероятност от настъпване
на застрахователното събитие, а това представлявало груба небрежност, която
изключвала напълно отговорността на застрахователя за репариране на тези
вреди. Установеното противоправно поведение на водача на автомобила като
водещ фактор за настъпване на ПТП представлявало и значително
неизпълнение на задълженията на застрахования да пази и ползва МПС с
грижата на добър стопанин по закон (чл. 395 КЗ) и по застрахователния
4
договор съгласно ОУ (т. 10.1), да взема мерки за предпазване на
застрахованото МПС от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и
на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди (т. 10.3 ОУ). При установената причИ. обусловеност на
процесното произшествие и вреди от противоправното поведение на водача,
съдът неправилно не разгледал и не уважил възраженията за значително
неизпълнение на застрахователния договор като основание за отказ на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение по закон (чл. 395 и
чл. 408 КЗ) и съгласно договореното (т. 10.8. ОУ), наведени с отговора на
исковата молба. Възприетата от съда сума съобразно заключението на САТЕ
не отговаряла на изложените от съда съображения за действителна стойност
на вредата към момента на събитието, нито на договорения начин на
обезщетяване. Неправилно било кредитирано заключението на САТЕ, което
било оспорено от ответника и не отговорило на поставените от ответника
задачи. Определеният размер от 18 424.75 лв., предвиждащ възстановяване с
оригинални части, бил завишен с оглед клаузата „доверен сервиз“ по
застрахователния договор и действителната стойност на вредите към датата
на събитието. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. В случай че
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не е
съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла
на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна „З.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
5
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от
страните доводи, при което намира за установено следното:
С исковата молба, уточнена с молби от 17.09.2021 г. и от 03.11.2021 г.
първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД за сумата 20 416.75 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“,
сключен с полица № 440120131001028/18.02.2020 г. и анекс № 01/22.01.2021
г., за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.01.2021 г. в гр. София, при
което бил увреден застрахованият при ответника лек автомобил „Мерцедес Ц
250“, рег. № СВ **** РК. Твърди се, че с договор за продажба на вземане от
03.04.2021 г. собственикът на застрахованото МПС – Д. С.Д., прехвърлила на
ищцовото дружество вземането си към застрахователя в размер на 20 416.75
лв., като цесията била съобщена на цедирания длъжник на 17.08.2021 г.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата
молба в съда на 10.09.2021 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявения иск със следните възражения: Между
страните не съществувало застрахователно правоотношение и цесията от
03.04.2021 г. не била породила действие; „З.“ ЕООД не било активно
легитимирано по иска, основаващ се на договора за цесия, тъй като цедентът
не притежавал прехвърленото вземане; Анексът от 22.01.2021 г. нямал
действие към 20.01.2021 г., тъй като: 1. МПС не било прехвърлено в
изискваната от закона форма за действителност, договорът за покупко-
продажба на автомобила от 17.12.2020 г. бил нищожен и Д. Д.а не била
собственик на МПС; 2. Анекс не бил сключен, тъй като не бил подписан
такъв, т.е. Д. Д.а не била застрахована; 3. Дори да е сключен анекс, той нямал
действие към датата на ПТП, тъй като това станало на 22.01.2021 г. – след
изтичане на едномесечния срок по закон от придобиването на МПС и след
събитието. Тъй като в срока по чл. 6.7 от ОУ и чл. 415, ал. 1 КЗ – седемдневен
от прехвърлянето, застрахователят не бил уведомен писмено за
прехвърлянето, последният бил освободен от отговорност по полицата и не
дължал застрахователно обезщетение за ПТП от 20.01.2021 г.; Заявил е, че
оспорва анекса на основание чл. 183, ал. 1 ГПК, и е потвърдил основанието за
оспорването си с молба от 20.01.2022 г. С отговора твърди още, че ПТП било
предизвикано поради грубата небрежност от водача на МПС, което
6
представлявало изключен риск по полицата, като се е позовал на т. 9.8 от ОУ;
Тъй като водачът А.С. причинил щетите поради управление на МПС по
затворен за обществено ползване/забранен за движение пътен участък и
сигнализиран като такъв, с висока забранена/несъобразена скорост, без да
съобрази поведението си с обстоятелствата на пътя, при което изгубил
контрол над МПС и самокатастрофирал, произшествието настъпило поради
проявена от страна на водача груба небрежност, която изключвала
отговорността на застрахователя; Претенцията била неоснователна и тъй като
водещ и единствен фактор за настъпване на вредоносния резултат било
противоправното поведение на водача, което било значително неизпълнение
на задълженията на застрахования да пази и ползва МПС с грижата на добър
стопанин по закон (чл. 395 КЗ) и по застрахователния договор – т. 10.1 от ОУ,
да взема мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване
на източниците на опасност за причиняване на вреди – т. 10.3 от ОУ. Това
неизпълнение било основание за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение (чл. 395 и чл. 408 КЗ) и съгласно договореното – т. 10.8 от ОУ.
Оспорил е иска и по размер при твърдения същият да е завишен с оглед
клаузата „Доверен сервиз“ и действителната стойност на вредите към датата
на събитието. Поради това е искал от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, поради което следва да
бъде преценена правилността му по наведените в жалбата доводи.
От фактическа страна: Видно от приетата и неоспорена застрахователна
полица № 440120131001028/18.02.2020 г., между „К. 12“ ЕООД, като
застрахован, и „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, като застраховател, е бил
сключен валиден договор Автомобилна застраховка „Каско“, Клауза Пълно
7
каско, доверен сервиз по отношение на лек автомобил „Мерцедес Бенц“,
модел „C 250 Bluetec 4matic“, рег. № СВ **** РК, с период на
застрахователно покритие от 18.02.2020 г. до 17.02.2021 г.
С договор за покупко-продажба на МПС от 17.12.2020 г. „К. 12“ ЕООД
продало на Д. С.Д. застрахования автомобил. Върху договора е поставен
печат и е положен подпис от нотариус Р.Р., рег. № 203 на НК. Поставен е и
печат за начислените нотариални такси. Видно от приетата АНП (л. 96 – 105
от делото на СРС), в наказателното постановление, с което на водача А.С. е
наложено административно наказание във връзка с процесното ПТП е
посочено, че лек автомобил „Мерцедес Бенц“, модел „C 250 Bluetec 4matic“, с
рег. № СВ **** РК, е регистриран на Д. С.Д.. Същата е посочена като
собственик на автомобила и в съставения протокол за ПТП.
От приетата АНП, съдържаща заверен препис от протокол за ПТП №
1766298/20.01.2021 г., скица и декларация на водача, декларация на водача
пред застрахователя във връзка с образуваната преписка по щета №
44012132101869/21.01.2021 г. (л. 64) се установява, че процесното ПТП е
настъпило на 20.01.2021 г., около 21.00 ч., при следния механизъм:
Застрахованият лек автомобил „Мерцедес Ц 250“, рег. № СВ **** РК,
управляван от А.И.С., се движи в гр. София по улица без име с посока на
движение от Северна скоростна тангента към кв. Левски, и на около 400 м
след разклона за разтоварище „Пет могили“, поради недостатъчен контрол
върху превозното средство от водача, самокатастрофира в земна маса,
вследствие на което по автомобила са нанесени вреди.
На 21.01.2021 г. Д. С.Д., чрез пълномощник, подала уведомление за
щета до застрахователя във връзка с процесното ПТП. По преписката е
представена и декларация от водача А.С. от 22.01.2021 г.
Приет по делото е анекс № 01/22.01.2021 г. към застрахователна полица
№ 440120131001028 (включително в оригинал – л. 133 от делото на СРС),
видно от който са променени данните по полицата по отношение на
застрахованото лице и за такова е посочена Д. С.Д. като собственик на
застрахования автомобил.
От приетите Общи условия – Автомобилна застраховка „Каско“ се
установява: Съгласно т. 9.1.8, застрахователят не предоставя застрахователно
покритие за щети, настъпили в резултат на умишлени действия или груба
8
небрежност на застрахования, самоубийство или опит за
самоубийство/убийство на застрахования, членове на неговото семейство,
лица, живеещи с него в едно домакинство, негови работници и служители,
лица, работещи под негов контрол, независимо дали са били упълномощени
да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват други
дейности, или лица, на които застрахованият е предоставил МПС за ползване
по договор за наем, за послужване, на лизинг и други, или при умишлено
причиняване на застрахователно събитие от друго лице, имащо право да
получи застрахователно обезщетение.
Съгласно т. 10.1 от ОУ, застрахованият/застраховащият е длъжен да
пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро
техническо състояние и да спазва техническите правила за неговата
експлоатация; Според т. 10.3 от ОУ, застрахованият/застраховащият е длъжен
да взема мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване
на източниците на опасност за причиняване на вреди, вкл. да съхранява с
грижата на добър стопанин и при спазване разпоредбите на ЗДвП
документите за собственост и регистрация на автомобила. Съгласно т. 10.8 от
ОУ, в случай че застрахованият не изпълни свое задължение, произтичащо от
тези ОУ и вследствие на това настъпи застрахователно събитие или се
създадат предпоставки за увеличаване на риска, за увеличаване на вредите
или се попречи на установяването на причините за застрахователното събитие
и/или за определяне на застрахователното обезщетение, застрахователят има
право да откаже или намали застрахователното обезщетение.
С писмо изх. № Д-92-2222/12.02.2021 г. ответникът уведомил Д. Д.а, че
подробно е разгледал материалите по процесната щета за лек автомобил
„Мерцедес Ц 250“, рег. № СВ **** РК, собственост на Д. Д.а, като във връзка
с възстановяването на автомобила и представената оферта я информирал, че
ще й бъде изплатена сумата от 11 284.66 лв., след предоставяне на фактура
относно ремонта с фискален бон или платежно нареждане, удостоверение от
обслужващата банка за банковата сметка на собственика на увредения
автомобил и след оглед на възстановеното МПС.
С писмо изх. № 1100-931/30.11.2021 г., във връзка с поисканата справка
АПИ уведомява съда, че пътен възел „Източна тангента“ на ССТ на км 9 +
9
701 не е пускан в експлоатация и не е отворен за движение. Връзките със ССТ
са затворени със стоманени предпазни огради, като единствено са отворени
вход от ССТ посока Ботевград към депо за отпадъци разтоварище „Пет
могили“ и изход към кв. „Требич“, съгласно споразумение със Столична
община. Същите връзки са затворени за МПС с пътни знаци. Въпреки
поисканата информация, от писмото не става ясно дали към 20.01.2021 г. са
били налице забранителни пътни знаци на входа от ССТ към депо за
отпадъци разтоварище „Пет могили“.
Съгласно показанията на водача А.С., разпитан като свидетел в
първоинстанционното производство, същият живее на съпружески начала с Д.
Д.а. Участвал в процесното ПТП, при което управлявал неин автомобил.
Вечерта били тръгнали от дома си в Иваняне, за да вземат друга кола с
Мерцедеса, били той, Д. и бебето им на три месеца. Пътували по Скоростната
тангента в посока бул. „Ботевградско шосе“, но объркали възела и вместо на
„Ботевградско шосе“ се качили на предишния възел. Намирал се в колона с
няколко камиона, като след качването му на пътния възел осъзнал, че се е
объркал и искал да се върне и да обърне, за да продължи по Скоростната
тангента към „Ботевградско шосе“. На първите две отбивки имало мантинели,
на третата отбивка забили в мантинела, продължили по хубав път, по средата
имало осева линия, мантинели, никакви знаци, осветено – и така 300 - 400
метра, като търсел място, където да може да обърне, и в един момент лампите
спрели, без никакви знаци, без никакво предупреждение, имало дига с
човешки бой, към 2 м пръст, в която се забили. Разминали се единствено с
уплах, защото карал бавно, с не повече от 40 км/ч. В участъка, в който
шофирал преди дигата имало осветление, но преди дигата осветлението
свършвало. Пътят бил нов и хубав, но 50-100 м след като лампите свършвали
била дигата от земна маса. Дигата не можело да бъде видяна. След обаждане
на тел. 112 полицията го уведомила, че знае къде е мястото, тъй като през ден
ходели там. Преди да навлезе в ръкава нямало знаци, единствените
ограничения били мантинели на останалите три възела. ПТП станало по
тъмно, асфалтът не свършвал буквално, а просто бил засипан с дига.
Св. М.Т. установява, че през 2021 г. на Северната скоростна тангента
към кв. „Левски“, след разтоварище „Пет могили“, ходил няколко пъти на
ПТП. При предявяване на АНП посочва, че протоколът е писан от неговия
колега, с когото бил на смяна, а скицата в АНП е съставена от свидетеля. Не
10
може да си спомни конкретното ПТП, но на това конкретно място ходили 3-4
пъти и всичките там се удряли. Там пътят свършвал, от самосвали била
засипвана земна маса и хората се обърквали. Дори тяхна колежка се била
обърнала там по таван. Пътят бил асфалтиран, асфалтът стигал до полето и
там камиони си изсипвали земни маси, незаконно разтоварище едва ли не си
направили и така скъсили отсечката. Имало гараж на фирма за самосвали. От
другата страна било разтоварището „Пет могили“. По принцип имало знак, че
е забранено влизането, но нямало мантинела както на другите отсечки, защото
на ССТ много станали катастрофите, колите влизали в тъмното и изведнъж
пътят свършва. Точно там на два от ръкавите нямало мантинели, защото се
влизало за разтоварището „Пет могили“ и за въпросния гараж на фирмата за
самосвали. Последно когато ходили там имало знак, но нямало сложена
мантинела, която да възпрепятства влизането на автомобилите. Осветено
било донякъде, само пътният възел бил осветен, вътре в полето не било
осветено. Там където е станало ПТП било тъмно, лампи нямало там, където се
изсипват земните маси и било на 400 - 500 м от детелината. Ако караш с 50 –
60 км/ч можело и да го видиш, не може да каже точно. Никой не очаквал там,
че пътят ще свърши в нищото, защото пътят бил направен, осветен донякъде
и изведнъж свършват лампите и малко след това са изсипвали земни маси.
Последно когато ходили там имало знак, но не знаел защо има знак, двата
ръкава били отворени, за да се влиза. След като станали много от тези
катастрофи на този участък сложили знак. Хората се бъркали, влизат, мислят
си, че пътят е отворен и този, който не е запознат тръгва и се удря в земната
маса
От приетото в първата инстанция заключение на САТЕ, изготвено от
вещо лице Й.Й. се установява: Вещото лице е възприело вида и степените на
описаните вреди в описа на застрахователя по щетата (л. 9 – 10 от делото на
СРС). Стойността, необходима за възстановяване на застрахования
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е
18 424.75 лв. (според уточнението в открито съдебно заседание за допусната
техническа грешка на стр. 2 и 3 от заключението). Съобразно отразения в
протокола за ПТП механизъм, причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на л.а. „Мерцедес Ц 250“, който с органите за
управление и избора на скорост не е упражнявал непрекъснат контрол върху
устойчивостта на превозното средство. Водачът е имал техническа
11
възможност да предотврати произшествието, ако е управлявал превозното
средство със скорост, при която може да спре в рамките на опасната зона без
да настъпи удар в намиращата се пред него земна маса.
При изслушване на заключението вещото лице Й. пояснява, че ако има
внезапно възникнала опасност, т.е. поява на тази дига и водачът не е могъл да
я възприеме непосредствено преди да попадне в нея, тогава една от
причините за настъпване на ПТП е тази дига. Ако пътят е бил затворен за
движение и е имало знаци, то друга причина за настъпване на ПТП е пак
поведението на водача, който не се е съобразил със знаците и е навлязъл в
затворен участък от пътя. По отношение стойността, необходима за
възстановяването на автомобила вещото лице е пояснило, че средните
пазарни цени представляват осредняване на детайлите между оригинален и
алтернативен такъв. По същия начин се осредняват и стойностите за труд на
официални сервизи и алтернативни сервизи. Посочило е детайлите, за които
се предлагат алтернативи – спойлер предна броня, подкалник, ПВЦ предна
дясна част, радиатор воден, климатик, буфер предна броня и двата фара. За
всичко останало няма алтернативни части и се влагат оригинални. Във връзка
с това вещото лице е представило калкулация как са формирани цените на
алтернативните части (л. 111 от делото на СРС), като стойността на ремонта
при влагане на алтернативни части е 13 283.42 лв. без ДДС или 15 940.10 лв. с
ДДС.
Заключението е оспорено от ответника.
Съгласно заключението на допуснатата във въззивното производство
допълнителна САТЕ, изготвена от вещо лице Б. Д., общата стойност за
възстановяването на автомобила е в размер на 12 586.93 лв.; Общата стойност
за възстановяването на автомобила в доверен сервиз „Автоексперт сервиз“ е
13 232.33 лв.; Общата стойност за възстановяване на автомобила в доверен
сервиз „Топес автосервиз“ е 13 174.33 лв.; Общата стойност за
възстановяване на автомобила в доверен сервиз „Д.Е.Г.“ е 13 541.93 лв.
Вещото лице е работило по поставена му неотносима за спора задача каква е
стойността, необходима за възстановяване на автомобила по цени на
алтернативни сервизи и по цени на алтернативни доставчици.
Вещото лице А.С., изготвило заключение по допуснатата повторна
допълнителна САТЕ, чиято задача е била да даде заключение за
12
действителната стойност на вредите към датата на ПТП по средни пазарни
цени, като се съобразят цените от всички сегменти на пазара – на официален
вносител, алтернативни доставчици, съответно на различни сервизи дава
заключение, че действителната стойност на вредите по процесния автомобил
към датата на ПТП по цени на официален вносител без корекционен
коефициент възлиза на 16 769.41 лв. без ДДС или 20 123.29 лв. с ДДС;
Действителната стойност на вредите към същия момент по цени на
официален вносител с корекционен коефициент 0.5 (за овехтяване) възлиза на
10 834.42 лв. с ДДС; Действителната стойност на вредите към същия момент
с цени на алтернативни части и такива, които нямат алтернатива, с
корекционен коефициент 0.5 (за овехтяване) е 10 482.90 лв. с ДДС. При
изслушването му това вещо лице посочва, че според него средната пазарна
цена е „между вариант 3 и вариант 4“.
От правна страна: Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с
договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу
заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на
предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество
вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не
може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от
деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.
Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно,
за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, са: 1. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява
покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване
на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Доколкото в случая
ищецът твърди, че вземането за застрахователно обезщетение му е цедирано
от собственика на застрахования автомобил, в негова тежест е да докаже и
този факт.
13
Въззивният съд намира, че по делото се установяват всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника – застраховател.
Не е било спорно и се установи, че между „К. 12“ ЕООД и „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД е бил сключен валиден договор по Автомобилна
застраховка „Каско“, Клауза Пълно каско, доверен сервиз по отношение на
увредения при процесното ПТП лек автомобил „Мерцедес Бенц“, модел „C
250 Bluetec 4matic“, рег. № СВ **** РК, с период на застрахователно
покритие от 18.02.2020 г. до 17.02.2021 г.
Съгласно чл. 413, ал. 1 КЗ, ако по време на действието на
застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено,
приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по
застрахователния договор. Според чл. 414, ал. 1 КЗ, в случаите по чл. 413, ал.
1 застрахователят има право да прекрати застрахователното правоотношение
с приобретателя на застрахованото имущество с едномесечно писмено
предизвестие. Правото на прекратяване от страна на застрахователя се
погасява, когато не бъде упражнено от негова страна, в рамките на един месец
след узнаване за промяната в правото на собственост на застрахованото
имущество. Съгласно чл. 415, ал. 1 КЗ, прехвърлителят или приобретателят
уведомява писмено застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен срок от
прехвърляне на правото на собственост. Ако не е извършено уведомяване по
изречение първо, застрахователят не е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, в случай че застрахователното събитие е настъпило след
изтичането на един месец от датата на прехвърляне на правото на собственост
и при условие че той не би сключил съществуващия договор с приобретателя
поради съществено увеличение на риска.
В случая с договор за покупко-продажба от 17.12.2020 г. „К. 12“ ЕООД
е прехвърлило на Д. С.Д. застрахования автомобил. Доводите на въззивника
договорът да бил нищожен, тъй като не бил сключен в изискваната от чл. 144,
ал. 2 ЗДвП форма – писмена с нотариална заверка на подписите, съдът намира
за неоснователни. Освен че, както е отчел и районният съд, върху договора е
положен подпис и печат от нотариус и са определени дължимите такси за
заверката, фактът, че Д. Д.а е собственик на застрахованото МПС следва да се
приеме за доказан и въз основа на удостовереното от длъжностното лице,
издало наказателното постановление във връзка с процесното ПТП, че
14
автомобилът е регистриран на Д. С.Д., а съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътното
превозно средство се регистрира на името на неговия собственик. Самият
ответник – застраховател е приел, че Д. Д.а е собственик на застрахования
автомобил, във връзка с което на 22.01.2021 г. е сключил с нея анекс към
застрахователния договор. Писмото на застрахователя от 12.02.2021 г. до Д.
Д.а е изпратено именно в качеството й на собственик на застрахованото МПС,
като с него застрахователят я информирал какво обезщетение ще й бъде
изплатено.
С оглед очертаната по-горе нормативна уредба при прехвърляне на
застрахованото имущество, Д. Д.а е встъпила в правата и задълженията на „К.
12“ ЕООД, като в срока по чл. 415, ал. 1 КЗ застрахователят не е бил уведомен
за прехвърлянето. Това е направено с подаване на уведомлението за щета на
21.01.2021 г., от който момент за застрахователя се е породило правото в
едномесечен срок да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие.
Това не само не е направено, но и на 22.01.2021 г. между страните е сключен
анекс към застрахователната полица, с който са променени данните относно
застрахования собственик. Що се отнася до освобождаването на
застрахователя съгласно чл. 415, ал. 1, изр. 2 КЗ от задължението му да плати
застрахователно обезщетение, в случай че застрахователното събитие е
настъпило след изтичането на един месец от датата на прехвърляне на
правото на собственост, то е предвидено при кумулативното наличие на още
една предпоставка - при условие че застрахователят не би сключил
съществуващия договор с приобретателя поради съществено увеличение на
риска. В случая тази предпоставка не е налице – страните са сключили анекс
към полицата, а застрахователят е определил и застрахователно обезщетение.
От районния съд не е допуснато поддържаното в жалбата съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, като не открил производство по
реда на чл. 193 ГПК по оспорване автентичността на анекса в частта му за
положения подпис за застрахован. С отговора на исковата молба и в срока по
чл. 131 ГПК автентичността на анекса не е оспорена от ответника, поради
което заявеното едва във второто открито съдебно заседание в първата
инстанция оспорване е било преклудирано по силата на чл. 133 ГПК. Следва
да се посочи и че дали подписът за застрахован в анекса е положен от
соченото за автор лице е и без значение за спора. Съгласно трайната практика
на ВКС, с оглед характера на застрахователния договор – абсолютна
15
търговска сделка (чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ) и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ,
препращаща към разпоредбите на ТЗ и ЗЗД за неуредените в кодекса случаи,
е приложимо правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно което страната не може
да се позовава на нищожност на договора, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата
страна. Неспазването на законоустановената форма за действителност на
търговската сделка не води автоматично до нищожност, за разлика от
гражданскоправните сделки, при които нищожността настъпва независимо от
поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да
доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл. 293, ал.
3 ТЗ оспорване на действителността й. Следователно, страната не може да се
позовава на недействителност по договора, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата
страна (така решение № 25 от 24.07.2017 г. по т. д. № 3135/2015 г., ІІ ТО на
ВКС и цитираната в него друга практика). В случая застрахователят е заявил
готовност да плати обезщетение на Д. Д.а за процесното ПТП, а следователно
не е оспорвал действителността на изявлението на другата страна и не може
да се позовава на недействителност на договора, респ. на анекса. Впрочем
всички събрани по делото доказателства сочат на извод, че преди процеса
единственият спорен въпрос между застрахователя и застрахования е бил
какъв е размерът на дължимото обезщетение, а не дали и на кого се дължи
обезщетението.
Районният съд неправилно е приел, че с отговора на исковата молба е
направено възражение за съпричняване. По дефиниция съпричиняването на
вреди изхожда от пострадалия/увредения, който в случая е застрахованият
собственик на автомобила. Твърдения увреденият да е съпричинил вредите в
отговора на исковата молба няма. С него се твърди наличие на изключен риск
по т. 9.1.8 от ОУ поради проявена от водача на застрахования автомобил
груба небрежност, както и наличие на основание за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължения от
застрахования по чл. 395 КЗ и т. 10.1 и т. 10.3 от ОУ.
На първо място, не е налице изключен риск по т. 9.1.8 от ОУ. Тази
клауза предвижда три хипотези, в които застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на умишлени
16
действия или груба небрежност на застрахования, за щети, настъпили в
резултат на самоубийство или опит за самоубийство/убийство на
застрахования, членове на неговото семейство, лица, живеещи с него в едно
домакинство, негови работници и служители, лица, работещи под негов
контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват, ремонтират,
охраняват МПС или да извършват други дейности, или лица, на които
застрахованият е предоставил МПС за ползване по договор за наем, за
послужване, на лизинг и други, както и за щети, настъпили при умишлено
причиняване на застрахователно събитие от друго лице, имащо право да
получи застрахователно обезщетение. Нито една от тези хипотези не е налице
в случая, поради което това възражение е неоснователно.
Както е разяснено с решение № 50 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 1464/2023
г., ІV ГО на ВКС, касаещо именно клаузата на т. 9.1.8 от ОУ на въззивника, за
разлика от чл. 211, т. 3 КЗ (отм.) в чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ изрично е посочено,
че неизпълнението трябва да е от страна на застрахования, който съгласно §
1, т. 1 от ДР ЗК е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са
предмет на застрахователна защита по застрахователен договор. Именно това
лице поначало е страна по застрахователния договор и е обвързано от
неговите клаузи. Поради това няма да е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т.
3 КЗ в случаите, когато определени действия или бездействия, дори и да
могат да се преценявани като неизпълнение на застрахователния договор, са
осъществени от трети лица. Доколкото с тези си действия или бездействия
тези лица са причинили настъпването на застрахователното събитие, след
евентуалното плащане на застрахователното обезщетение застрахователят би
разполагал с регресен иск по отношение на тях.
Не е налице и основание за отказ или намаляване на обезщетението на
основание т. 10.8 от ОУ. Съгласно чл. 395, ал. 1 КЗ, застрахованият е длъжен
да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да
допуска застрахователя да прави проверки. Т. 10.1 и т. 10.3 от ОУ предвиждат
задължения на застрахования да пази и ползва МПС с грижата на добър
стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние, да спазва
техническите правила за неговата експлоатация; да взема мерки за
предпазване на застрахованото МПС от вреди, да спазва предписанията на
17
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди, вкл. да съхранява с грижата на добър
стопанин и при спазване разпоредбите на ЗДвП документите за собственост и
регистрация на автомобила. Видно е, че тези задължения касаят предпазване
на застрахованото имущество от друг вид вреди, несвързани с ПТП (в този
смисъл и определение № 1921 от 29.06.2023 г. по гр. д. № 162/2023 г., І ГО на
ВКС). От ответника не са изложени конкретни твърдения кое точно
задължение не е изпълнено от застрахования - какви мерки не е взел, кое
предписание за отстраняване източник на опасност не е спазил; няма
твърдения и МПС да не е поддържано в добро техническо състояние, да не са
спазени правилата за техническата му експлоатация или други от рода на
посочените в закона и в цитираните клаузи от ОУ. А твърдението в отговора
на исковата молба, че противоправно поведение на трето лице съставлявало
„значително неизпълнение на задълженията на застрахования да пази и
ползва МПС с грижата на добър стопанин“ въззивният съд намира за
несъстоятелно.
За неоснователни съдът намира и доводите в жалбата във връзка с
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В трайната практика на ВКС се приема, че обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Обезщетението обхваща средствата, необходими за
възстановяване на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни
цени на вложените нови части, материали и труд за ремонт на автомобила,
18
без прилагане на обезценка. При изчисляване на размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност (решение № 79/02.07.2009
г. по т.д. № 156/2009 г. на ВКС, I ТО, решение № 6/02.02.2011 г. по т.д. №
293/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т.д. №
1821/2020 г. на ВКС, ІІ ТО и др.).
В случая от изслушаните заключения на САТЕ единствено
заключението на вещото лице Й. дава отговор на релевантния за спора въпрос
каква е действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни
цени към датата на събитието при съобразяване на всички сегменти на пазара
– на официален вносител, на алтернативни доставчици, съответно за труда –
на официален сервиз и алтернативни сервизи. Каква е стойността за
възстановяване на вредите, определена само на база цени от алтернативни
доставчици и сервизи е неотносимо, тъй като тази стойност не онагледява
средните пазарни цени към датата на процесното ПТП. Поради това
въззивният съд кредитира заключението на вещото лице Й. като обективно и
компетентно изготвено. Ответникът е оспорил това заключение, но с доводи,
че не било отговорено на поставения от него въпрос, касаещ стойността на
вредите по цени на алтернативни доставчици и сервизи, който е неотносим за
спора. Вещото лице Д. е дало заключение само въз основа на данни от
алтернативни доставчици, а вещото лице А. е дало варианти с прилагане на
обезценка, при това без да посочи ясно каква е действителната стойност на
вредите. Поради това тези заключения не се кредитират от въззивния съд.
Ето защо съдът приема, че действителната стойност на вредите към
правнорелевантния момент е в размер на 18 424.75 лв., до който размер
предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД е основателен.
Районният съд неправилно е приел, че поради установената според него груба
небрежност от страна на водача на МПС, който е трето за застрахователния
договор лице, било налице съпричиняване на вредите от 50 % и е присъдил
половината от дължимото обезщетение. Предвид необжалване на решението в
отхвърлителната му част обаче и забраната за влошаване положението на
обжалващия, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в
атакуваната част.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
19
инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 800 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и
съдействие от 25.07.2022 г. Евентуалното възражение на въззивника за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено за в случай че
възнаграждението надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определеното
минимално възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 на Наредба № 1/2004 г.
(в относимата й редакция към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие) възлиза на 790.62 лв. Заплатеното възнаграждение от
800 лв. незначително надвишава този размер, а пред въззивната инстанция
делото е било и усложнено от фактическа страна, поради което възражението
на въззивника за прекомерност е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3513 от 18.04.2022 г., постановено по
гр.д. № 52762/2021 г. на Софийски районен съд, 156 състав в обжалваната
част, с която „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, е
осъдено да заплати на „З.“ ЕООД, ЕИК ****, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ
вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 9 212.38 лева, представляващи цедирано с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 03.04.2021 г. вземане за
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка №
44012132101869/21.01.2021 г. за ПТП, настъпило на 20.01.2021 г.
ОСЪЖДА ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да
заплати на „З.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
Столична община, с. ****, на основание чл. 78 ГПК сумата 800 лв.
(осемстотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
20
Членове:
1._______________________
2._______________________
21