Решение по дело №9423/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 03.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІI - "В" състав, в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА  

                                                                                               КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Антоанета Луканова, като взе предвид докладваното от младши съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 9423 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 108088 от 07.05.2019 г., постановено по гр. дело № 13230/2019 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, e уважен предявеният от С.И.В. срещу С.У./СУ/ „Св. К.О.“ иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 5 200 лв., представляваща обезщетение за недопускане на ищеца до изпълняване на длъжността, на която бил възстановен с влязло в сила решение, за периода май 2018 г. – февруари 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. С решението СУ „Св. К.О.“, е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на С.И.В. сторените в производството пред СРС разноски в общ размер на 800 лв. Също така, с решението на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът СУ „Св. К.О.“ е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 208 лв. - държавна такса за производството по уважения иск.

Срещу горепосоченото решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника СУ „Св. К.О.“, чрез юрк. М.К.В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд не взел предвид обстоятелството, че ответникът изпълнил задължението си да предложи на ищеца работа в Университета, въпреки че длъжността, която последният заемал преди уволнението, вече не съществувала. Твърди, че въпреки това С.В. отказал да заеме предложената му длъжност. Поддържа, че в първоинстанционното производство ищецът не преставил никакви доказателства, че не бил допуснат да заеме длъжността, на която бил възстановен. По делото не били представени и доказателства, че за посочения период май 2018 г. – февруари 2019 г. работодателят противоправно не допуснал ищеца до работа. Предвид гореизложеното моли въззивния съд да отмени решението на СРС и да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата С.И.В., чрез адв. Р.В., е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, съобразено с обстоятелствата по делото и със закона, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че ищецът пожелал да бъде възстановен на длъжността, на която бил възстановен с влязло в сила решение, но ответникът го поканил да заеме друга длъжност. Приел е още, че ищецът уведомил ответника, че не приема да заеме предложената друга длъжност и искал да заеме длъжността, на която бил възстановен. По делото липсвали данни за становище на ответника по отказа на ищеца да заеме предложената му друга длъжност или за това да е уволнил ищеца от взъстановената длъжност, каквито били възможностите на работодателя при възстановен работник или служител. Предвид изложеното, съдът приел, че са налице предпоставките на чл. 225, ал. 3 КТ, поради което уважил предявения иск.

По отношение на фактическата обстановка:

Не се спори по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищeцът е изпълнявал при ответника длъжността "научен сътрудник първа степен" във Философски факултет - Лаборатория по политически мениджмънт, на която е бил преназначен въз основа на решение на АС по протокол № 5/28.02.2001 г. с допълнително споразумение № РД-22-1754/06.07.2001 г., считано от 28.02.2001 г. /л. 9 от делото на СРС/.

Установено е, че със Заповед № РД-22-342/14.02.2006 г. на ректора на СУ "Св. К.О." /л.10 от делото на СРС/ трудовият договор на ищеца е бил прекратен, считано от 15.11.2005 г., на основание чл. 325, т. 2 КТ, като в мотивите е било посочено, че ищецът е бил възстановен на работа от съда с решение на СРС, влязло в сила на 23.07.2005 г., но същият не се явил да заеме длъжността в сроковете по чл. 345, ал. 1 КТ.

Безспорно е между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че с влязло в сила решение от 17.08.2006 г. по гр. д. № 5060/2006 г. по описа на СРС, 63 състав /л.14-21 от делото на СРС/, е била отменена Заповед № РД-22-342/14.02.2006 г. на ректора на СУ "Св. К.О.", с която на основание чл. 325, т. 2 от КТ е бил прекратен трудовият договор на ищеца и същият е бил възстановен на предишната му работа на длъжността "научен сътрудник I степен" към Лаборатория по политически мениджмънт - Философски факултет при ответника.

На 19.01.2009 г. е било издадено и изпратено до ищеца уведомление по гр. д. № 5060/2006 г. по описа на СРС, 63 състав /л.28 от делото на СРС/, на основание чл. 345, ал. 1 от КТ, съгласно което в двуседмичен срок от получаване на съобщението същият е следвало да се яви на работа, за да заеме предишната си длъжност.

От молба с вх. № 94-С-4/26.01.2009 г. /л.29 от делото на СРС/ се установява, че ищецът  уведомил ответника, че на посочената дата се явява на работа в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ и помолил да му бъде осигурена възможност да изпълнява трудовите си задължения по длъжността, на която е бил възстановен, като в случай, че не може да се осъществи това веднага, ищецът поискал да бъде уведомен кога да се яви на работа.

На 15.05.2009 г. ищецът изпратил до ответника нова молба с вх. № 94-С-4 /л.30 от делото на СРС/, в която посочил, че до 15.05.2009 г. не му е била осигурена възможност да изпълнява трудовото си задължение по длъжността, на която е бил възстановен, поради което помолил да му бъде осигурена възможност за изпълнение на трудовите му задължения на длъжността, на която е бил възстановен от съда.

С писмо с изх. № 94-С-4/09.07.2009 г. /л.31 от делото на СРС/ ищецът е бил уведомен от ответника, че може да се яви на работа в Софийския университет считано от 13.07.2009 г. на длъжността "научен сътрудник първа степен" при Философски факултет /Филиална библиотека/ на СУ "Св. К.О.". От представено по делото пред СРС известие за доставяне се установява, че писмото е било получено от ищеца на 14.07.2009 г.

На 15.07.2009 г. ищецът изпратил писмо до ответника /л.32 от делото на СРС/, в което посочил, че не може да приеме предложението за заемане на длъжността "научен сътрудник първа степен" при Философски факултет /Филиална библиотека/ на СУ "Св. К.О.", тъй като образователната и научната му квалификация се различавали от предложената работа, поради което отново помолил да му бъде осигурена възможност да изпълнява трудовите си задължение на длъжността, на която е бил възстановен от съда.

По делото пред СРС е представена трудова книжка № 328 на С.И.В. /л.33-38 от делото на СРС/, в която последното направено отбелязване е относно заеманата от него длъжност "научен сътрудник първа степен".

От представена пред СРС справка-декларация с изх. № 1900-01 от 09.02.2005 г. издадена от СУ "Св. К.О." /л.39 от делото на СРС/, се установява, че С.И.В. е работил при ответника на 8 часов работен ден на длъжност "научен сътрудник първа степен" и е бил освободен от 01.01.2005 г., като е деклариран размерът на изплатените трудови възнаграждения на лицето за последните девет месеца.

По делото пред СРС са представени и Решение от 25.10.2010 г., постановено по гр. д. № 47139/2009 г. по описа на СРС, 61 състав, влязло в сила на 19.12.2012 г., Решение № II-78-189 от 27.06.2012 г., постановено по гр. д. № 29940/2011 г. по описа на СРС, 78 състав, влязло в сила на 23.09.2013 г., Решение от 19.03.2014 г., постановено по гр. д. № 45176/2013 г. по описа на СРС, 69 състав, Решение № 131443 от 29.05.2017 г., постановено по гр. д. № 25043/2016 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, Решение № 294827 от 15.12.2017 г., постановено по гр. д. № 57167/2017 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав и Решение № 443184 от 03.07.2018 г., постановено по гр. д. № 31921/2016 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав, с които ответникът е осъден за заплати обезщетение на ищеца по чл. 225, ал. 3 от КТ за предходни периоди.

По отношение на правните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 3 КТ, когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа. Видно от законовата разпоредба дължимостта на това обезщетение се обуславя от кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ работникът или служителят да е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила съдебно решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ или от работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ; 2/ работникът или служителят да се е явил в предприятието, за да започне работа, в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, и 3/ да не е бил допуснат от работодателя или от съответните длъжностни лица, работещи при работодателя, да изпълнява работата, на която е бил възстановен. Недопускането до работа в тази хипотеза е пречка за настъпване на конститутивния ефект на възстановяване на трудовото правоотношение, поради което обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ се дължи само в случаите на невъзстановено трудово правоотношение.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай горепосочените предпоставки за дължимост от ответника на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ са налице. От събраните по делото доказателства се установява, че с влязло в сила решение е било отменено незаконосъобразното уволнение на ищеца и последният е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "научен сътрудник I степен" във Философския факултет на СУ „Св. К.О.“, Лаборатория по политически мениджмънт. Както се изясни, със съобщение от 19.01.2009 г., на основание чл. 345, ал. 1 КТ съдът е уведомил ищеца, че решението е влязло в сила и че в двуседмичен срок може да се яви и да заеме предишната си длъжност. Установи се, че на 26.01.2009 г. ищецът е подал молба до ректора на ответния университет, с която е заявил готовност да изпълнява трудовите си задължения и за длъжността, на която е възстановен, с което С.В. е изпълнил условието на чл. 345, ал. 1 КТ да се яви на работа в посочения в същата разпоредба срок, в резултат на което е придобил правото да заеме работата, на която е възстановен. Действително, работодателят е предложил на ищеца да заеме длъжност "научен сътрудник I степен" във Философския факултет, Филиална библиотека. Тази длъжност, обаче, е различна от предишната, от която ищецът е бил уволнен и съответно - е бил възстановен от съда, като предложената му различна длъжност не е приета от него съгласно чл. 119 КТ. При това положение въззиввният съд споделя изцяло изводът на СРС, че в случая работодателят, като е предложил на ищеца да заеме длъжност, която е различна от тази, на която е възстановен, не се е освободил от отговорността по чл. 225, ал. 3 КТ, т.е. за процесния период на ищеца не са създадени условия да изпълнява работата си, на която е бил възстановен от съда след незаконното му уволнение и по този начин е лишен от право да полага труд и съответно да получава трудово възнаграждение, поради което има право да бъде репариран по реда на чл. 225, ал. 3 КТ. В този смисъл е и утвърдената и трайна практика на ВКС, обективирана в решение № 267/02.03.2007 г. по гр. д. № 1240/2004 г., ГК.

Доколкото в жалбата липсват доводи за неправилно приложение на материалния закон относно размера на присъденото от СРС обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ, то настоящият въззивен състав не дължи произнасяне /арг. от чл. 269, изр.2 ГПК/, поради което следва да препрати към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК относно размера на дължимото обезщетение. Следователно искът е основателен до посочения размер и следва да се уважи, ведно с претендираната законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Неоснователни са доводите в жалбата, че не било налице противоправно недопускане от страна на работодателя на ищеца да заеме възстановената длъжност. По делото не се твърди и доказва ответникът да е поканил ищеца да заеме длъжността, на която е възстановен - "научен сътрудник I степен" във Философския факултет на СУ „Св. К.О.“, Лаборатория по политически мениджмънт, както и не е спорно, че предложената от работодателя длъжност е различна от тази, на която е възстанове.

Не следва да бъдат обсъждани възраженията на жалбоподателя-ответник, че с решение на Академичния съвет на Софийския университет от 23.06.2004 г., Лаборатория по политически мениджмънт – Философски факултет, била закрита и в резултат на това длъжността, която лицето заемало преди уволнението, към момента на влизане в сила на решението, вече не съществувала, тъй като са направени за първи път във въззивната жалба и се явяват преклудирани /арг. чл. 133 ГПК и чл. 147, т. 1 ГПК/.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС - потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството в размер на 800,00 лв. - за заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 05.07.2019 г.

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 108088 от 07.05.2019 г., постановено по гр. дело № 13230/2019 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав.

ОСЪЖДА С.У."Св. К.О.", с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на С.И.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 800 лв. - разноски за производството пред СГС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.