№ 1069
гр. Варна , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501029 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД – Варна,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260821/09.03.2021 год.,
постановено по гр. дело № 11934/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен
от Н. Н. Б. от гр. Варна, против дружеството-въззивник отрицателен установителен иск и е
прието за установено в отношенията между страните, че ищцата Н. Н. Б. от гр. Варна не
дължи на ответника „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, сумата от 5723, 06 лева, представляваща стойността на начислена ел. енергия за
периода 27.01.2017 год. – 20.07.2020 год., за обект на потребление с аб. № **********,
находящ се в ***, за която сума от ответното дружество е издадена фактура с №
**********/28.08.2020 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на
сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор не е подаден.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддръжа жалбата
си, а въззиваемата чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита обжалваното
решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
1
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е образувано по предявен от нталия Наскова Б. от гр.
Варна срещу „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е, отрицателен
установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 5723, 06 лева, представляваща стойност на начислено
количество електрическа енергия за периода 21.01.2017 год. – 20.07.2020 г. за обект на
потребление, находящ се в ***, с аб. № **********, за която сума е издадена фактура с №
********** от 28.08.2020 год.
В исковата си молба ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия за горния обект на
потребление. Била уведомена от ответното дружество че му дължи сумата от 5723, 06 лева,
вследствие на извършена корекция на сметката и за електроенергия за периода 27.01.2017
́
год. – 20.07.2020 год. за гореописания обект на потребление. Ищцата оспорва дължимостта
на горната сума, тъй като не е потребявала начисленото и количество ел. енергия за
́
посочения период, както и поради това, че липсва законно основание за извършване на
едностранна промяна на сметките на потребителите от страна на електроразпределителните
дружества. Твърди още, че устройството (електромерът) е собственост на ответника,
монтирано е в общо помещение на блока, до което ищцата достъп няма. Проверката на
електромера и от 20.07.2020 год. е извършена в нарушение на Общите условия, тъй като
́
нито тя, нито неин представител, нито свидетел са присъствали на проверката и
констативния протокол е подписан единствено от служители на ответното дружество.
Твърди също, че няма договорни отношения с ответното дружество и не му дължи плащане.
Оспорва и периода, за който е начислена ел. енергията, като не е ясно, ако има натрупана ел.
енергия, кога е станало това.
По тези съображения счита, че не дължи на ответника горната сума и настоява искът
и да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.
́
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Електроразпределение
Север“ АД-Варна оспорва иска, счита, че е неоснователен. Твърди се, че процесната сума се
дължи на основание подзаконов нормативен акт, а именно: Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, изд. от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год., в сила от
04.05.2019 год. Навежда, че е извършена проверка на средството за измерване, измерващо
доставяната до обекта на ищцата ел. енергия при спазване на изискванията на ПИКЕЕ, при
която електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. Метрологичната
експертиза, извършена от БИМ, е констатирала наличие на преминала ел. енергия от 30 255
кВтч в невизуализиран регистър 1.8.3 (тарифа Т3), при което и на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ е начислено процесното количество ел. енергия за обекта на ищцата, чиято стойност
тя дължи на ответното дружество, съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ.
По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му,
ведно с присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищцата е потребител на електрическа енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, бул. Осми Приморски полк № 67, ет. 1, ап. 3, с аб. №
**********.
2
От КП № 5200522/20.07.2020 год. е видно, че на посочената дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер
(СТИ) с фабр. № 1114 0216 6688 7581,
монтиран на обекта на потребление на ищцата, посочен по – горе, при която са снети
показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 3655 кВтч; 1.8.2 – 7513 кВтч; 1.8.3 – 30255
кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч и 1.8.0 – 41424 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с
нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с
№ 689913 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на
ищцата, в присъствието на един свидетел (съсед) – Е.И.К., с посочен точен адрес, подписала
протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 611/27.08.2020 год. при софтуерно „четене“ на паметта на електромера е
констатирала външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.
енергия на тарифа 1.8.3 – 30 255 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергията, но не съответства на технически характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 30 255 кВтч за периода 27.01.2017
год. – 20.07.2020. год. Посочено е, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ.
За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с №
**********/28.08.2020 год. за сумата от 5723, 06 лева.
От констативен протокол № 11202440/26.01.2017 год. (л. 43-44 от делото на РС-
Варна) е видно, че на посочената дата на обекта на ищцата с аб. № ********** е монтиран
електромера с фабричен номер 1114 0216 6688 7581 с нулеви показания по нощна и дневна
тарифи.
От заключението съдебно – техническата експертиза, изслушано в първата инстанция,
се установява, че процесният електромер е произведен 2016 год., като през същата година е
преминал задължителна проверка за метрологична годност в БИМ. На 26.01.2017 год. е
монтиран на обекта на потребление на ищцата. Извършеното неправомерно претарифиране
по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем на потребената от обекта ел. енергия
по двата видими регистъра – 1.8.1 – за нощна тарифа и 1.8.2 – за дневна тарифа. Софуерното
въздействие цели да се пренасочат показания вследствие на консумация на ел. енергия от
́
видимите на дисплея тарифни зони (регистри) към скрития регистър 1.8.3. Електромерът е
измерил цялото количество потребена от обекта ел. енергия. Ел. енергията, натрупана в
регистър 1.8.3 в размер на 30255 кВтч е измерена от процесния електромер. Наличието на
данни, записани в регистър 1.8.3 на процесния електромер се дължи на неправомерно
софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по точно
– в тарифната схема. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да
бъде отразено там само след човешка намеса. Начисленото количество ел. енергия от 30 255
кВтч е точно остойностено, в съответствие с утвърдените от КЕВР за процесния период
цени по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По делото не се спори, че ищцата е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищцата има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
3
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год., в сила
от 04.05.2019 год., възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична
експертиза измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване.
ПИКЕЕ са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвидената в чл. 83,
ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ законова делегация, а именно – че устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството
за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните
от тези средства база данни. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006 г., в сила от 01.07.2007г., крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год. приложими в случая, е предвидено, че в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
В чл. 49 от ПИКЕЕ – 2019 г. е уредена процедурата по коригиране на сметка при
неточно измерване или неизмерване ел.енергия, вкл. и при измерена в невизуализирани
регистри ел. енергия. Ал. 1 на цитирания текст предвижда, че при извършване на проверки
по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2 (какъвто не е настоящият
случай) операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал. 2 на чл. 49
ПИКЕЕ са посочени и реквизитите на протокола – констативният протокол по ал. 1 се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и един свидетел, който не е
служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв.
В чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е установен и срокът на корекцията, а именно за период след
монтажа на СТИ.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая ответникът,
чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране
на сметката за потребление на ел. енергия на ищцата в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ.
Проверката и демонтажът на процесното СТИ са извършени по предвидения ред, като за
това е съставен протокол, отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно –
4
подписан е от съставителя и от един свидетел, който не е служител на оператора.
В тази връзка следва да се отбележи, че корекцията на сметката не се основава на
единствено на констатациите, вписани в протокола за извършената на дата 20.07.2020 год.
проверка, а и на тези, отразени в протокола от метрологичната експертиза, в съответствие с
изискването на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ.
В конкретния случай от метрологичната експертиза на БИМ, РО Русе Варна, обсъдена
във връзка със заключението на вещото лице по СТЕ е установено, че са налице измерени
количества ел. енергия от 30255 кВтч в невизуализиран (неактивиран за търговски отчет)
регистър, с оглед на което и е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ. Що се касае до
периода на корекцията, то предвид представения по делото констативен протокол от
26.01.2017 год., съдът намира, че периодът на корекцията е определен в съответствие с чл.
55, ал. 1 ПИКЕЕ. В тази връзка е взето предвид, че е спазена и процедурата на чл. 49, ал. 4
от ПИКЕЕ и ищцата е уведомена за извършената корекция, съгласно представените
доказателства на л. 37 и 38 от делото на РС-Варна.
По изложените съображения настоящият състав намира, че ответникът е доказал по
безспорен начин правото си да получи от ищцата сумата от 5723, 06 лева.
Доводите на ищцата за липса на основание за коригиране на сметката и за ел. енергия
́
за минал период са неоснователни. Както бе посочено по – горе, основанието за коригиране
на сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, които са нормативни актове и са задължителни за
страните.
Доводите на ищцата, че коригирането на сметките на потребителите за ел. енергия
само въз основа на евентуално неточно измерване на доставената ел. енергия от средство за
търговско измерване, което е собственост на електроразпределителното дружество, без да е
доказано виновно поведение на потребителя, било недопустимо, съдът намира за
неоснователни. Въпросът за виновно поведение на потребителя би бил относим при
реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на договорно задължение, а
настоящият случай не е такъв.
Наведените от ищците доводи, че понастоящем ответникът „Електроразпределение – Север“ АД-Варна
няма правомощия да фактурира ел. енергия, начислена при извършената едностранна корекция, тъй като
липсвала законова уредба, която да предвижда възможност електроразпределителните дружества да търгуват с
електроенергия, са неоснователни. В чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на преизчисляване
на количествата ел. енергия по реда на Раздел ІХ – ти от ПИКЕЕ, именно операторът на
електроразпределителната мрежа (в случая ответникът по исковете „Електроразпределение – Север“ АД-Варна), а
не крайният доставчик, издава фактура и ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата
сума.
По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
процесната сума е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Изложеното налага първоинстанционното решение да се отмени и да се постанови
друго, с което предявеният отрицателен иск да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от делото разноски на ищцата не се присъждат.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на ответника по иска следва да се присъдят разноски за двете инстанции.
Възраженията на ищцата за прекомерност на заплатеното от ответното дружество
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1476 лева за всяка от двете инстанции са
основателни. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, в първата и
в настоящата инстанция е приключило след провеждането на едно съдебно заседание,
5
поради което и заплатеното от ответника иска адвокатско възнаграждение в размер на 1476
лева за всяка една инстанция е прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Същото следва да бъде намалено до установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год.
на ВАдвС минимален размер от 739, 38 лева с вкл. ДДС (616 лева без ДДС) за всяка
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260821/09.03.2021 год., постановено по гр. дело №
11934/2020 год. по описа на РС-Варна, вкл. и в частта му за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Н. Б. ЕГН ********** от *** срещу
„Електроразпределение Север " АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, 9009, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258 отрицателен
установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата Н. Н. Б. ЕГН ********** от *** не дължи на
„Електроразпределение Север " АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, 9009, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, сумата от 5723, 06
лева (пет хиляди седемстотин двадесет и три лева и 06 ст.), представляваща стойността на
начислена ел. енергия за периода 27.01.2017 год. – 20.07.2020 год., за обект на потребление
с аб. № **********, находящ се в ***, за която сума от ответното дружество е издадена
фактура с № **********/28.08.2020 год.;
ОСЪЖДА Н. Н. Б. ЕГН ********** от *** да заплати на „Електроразпределение
Север " АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, 9009, Варна
Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
1713, 22 лева хиляда седемстотин и тринадесет лева и 22 ст.) – разноски за двете инстанции,
включващи: 120 лева – заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице; 114, 46 лева –
внесена държавна такса за въззивното производство и 1478, 76 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за производството пред първата и пред втората инстанции,
намалено от съда при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК до установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6