РЕШЕНИЕ
гр.София,01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седми декември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 15640 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 03.09.2019 г. по гр.д. №13584/16 г., СРС, ГО, 69 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове е правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.155 ЗЕ вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, против С.И.И. ЕГН **********, че дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата от 1 817.93 лв., представляваща главница за ТЕ и сумата от 280.32 лв.лихва за здабава на плащането като отхвърля исковете до пълните им предявени размери.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника в частта,с която е уважен иска . Във въззивната жалба се
сочи, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон.Излага съображения,че първоинстанционният съд е приел,че
ответникът е знаел,че майка му е собственик на топлоснабдения имот само по
коствено доказателство,че той живее на
този адрес и е посочен като постоянен и настоящ .Липсвали представени от ищеца
категорични доказателства,както и не били налични такива,които да изхождат от
ответника.Ако съдът приложи разпоредбата на чл.64 ЗН и приеме,че ответникът
отговаря за задълженията на наследодателката си,то възразява,че първоначалната
ответница е била собственик на процесния имот,тъй като в Договора ,с който е
отстъпено жилището, по отношение на ап.42 е посочена „Баталова воденица“,а
топлоснабдения имот е посочен в жк“Сердика“.Неправилно съдът приел,че се дължи
такса за дялово разпределение,неправилно е присъдена лихва за забава без да е налице покана от кредитора.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
обжалваната част и вместо това
да постанови друго, с което приеме за установено,че сумите са недължими.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите и правни изводи на СРС .
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага за пълнота следните
мотиви:
От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено,
че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.
Съобразно разпоредбта на чл.64 ЗН при
приемане на наследството по опис,наследникът е длъжен да посочи на районния
съдия всички известни нему наследствени
имоти,за да се впишат в описа,иначе губи изгодите,които са свързани с приемане
на наследлството по опис.От извършените служебни справки за постоянен и настоящ
адрес е установено,че ответникът е адресно регистриран на топлоснабдения
имот.Когато е депозирал молбата за приемане на наследство по опис на 23.06.2016
г.,той вече е разбрал за настоящото първоинстанционно производство при
посещенията на длъжностното лице по призоваване по посочения в справките адрес.На
него му е връчено съобщение на 22.12.2015 г.с приложена заповед за изпълнение по образуваното заповедно производство.Непосочването
в описа на апартамент 42 ,находящ се в жк Сердика“ води до изгубване на
изгодите,които са свързани с приемане на наследството под опис,съгласно чл.64 ЗН,т.е.с извършеното действие ответникът е приел цялото наследство.
Твърди се,че липсват доказателства
наследодателката да е собственичка,тъй като в титула за собственост е записан
апартамент 42 в „Баталова воденица“,а топлоснабденият имот е посочен в жк .“Сердика“.Възражението
се прави за първи път с възивната жалба ,поради което е преклудирано.То е
неоснователно,към момента на отчуждението на имота наименованието на квартала е
бил „Баталова воденица“,впоследствие преименуван като „Сердика“.
Неоснователно е възражението ,че
съдът приел дължимост на такси за дялово разпределение. Такива не са присъдени.В сумата е включен
само размера на задължението за доставена топлоенергия.
Лихвата правилно е присъдена като е
изчислена след изтичане на 30-дневния срок за периода, за който се отнася главницата.
Не
се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от03.09.2019 г. по гр.д. №13584/16 г., СРС, ГО, 69 с-в в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.