Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
15.05.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 312 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.Е.П. депозирана против наказателно постановление №
18-4569-000554 от 21.01.2019г. на Началник РУП към ОДМВР Русе, РУ Две могили, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева, за
нарушение по чл. 150 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила и се моли за неговата отмяна. Оспорва се, приетата за осъществена в
обжалваното наказателно постановление, фактическа обстановка
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа
депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения се релевират подробни
доводи за недоказаност авторството на деянието.
Административнонаказващият
орган редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода по същество фактически
и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.
314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН №
18-4569-000554 от 20.12.2017г. (бланков № 386864), за това че, на 27.10.2018г.,
около 05,30 часа, на път ІІ-52, км. 7+900, в посока село Мечка, управлявал лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № Р 08 72 ВК, негова собственост, по път отворен
за обществено ползване, без да притежава свидетелство за управление на МПС, които
факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 150 ЗДвП.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление
№ 18-4569-000554 от 21.01.2019г., с фактическо описание и правна квалификация
на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 150 ЗДвП.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на санкционираното лице.
По гореизложените мотиви, съдът
намира че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление на процесуално основание.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и извършената оценка на същите,
по отделно и тяхната взаимна връзка и зависимост, не може да бъде изведен
единственият възможен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.
По делото не са налице преки
доказателства, които да установяват и доказват факта на управлението на моторно
превозно средство от жалбоподателя.
Едновременно с това косвените
доказателства, досежно фактите включени в предмета на доказване, приобщени
посредством показанията на актосъставителя М.И.Д. и разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели – П.В.Р., З.Х.Х., Е.А.П., Р.П.Д. и С.К.
Стоилов, не образуват такава доказателствена пътека, която да обосновава
единственият възможен извод, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно
средство.
Единственото косвено
доказателство, в подкрепа на извода на административнонаказващия орган, че
именно жалбоподателят е управлявал автомобила са показанията на свидетеля П.Р.,
който свидетелства, че пред него жалбоподателят е заявил, че той е управлявал
моторното превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 НПК,
приложим на основание чл. 84 ЗАНН обаче, обвинението не може да се основава
само на самопризнанието на лицето привлечено към наказателна отговорност, макар
и в случая да се касае за извънсъдебно признание.
Отделно от това от показанията на
свидетелите Е.А.П., Р.П.Д. и С.К.Д., всеки един от които сочи, че именно бащата
на жалбоподателя – свидетелят Е.А.П. е управлявал автомобила и не са налице
доказателства, които да опровергават показанията на тези свидетели, напълно се
опровергава придадената от законодателя доказателствена сила на АУАН.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 303, ал.
1 НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН административнонаказателното обвинение не може да почива на
предположения, а съгласно ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. За да бъде ангажирана отговорността
на едно лице, за извършено от него административно нарушение, трябва безспорно
да бъдат установени и доказани авторството на деянието и всички факти, включени
в състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя, а в настоящия случай, това не е сторено и към
настоящият момент този доказателствен дефицит не може да бъде преодолян.
Водим от горното и на основание
чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-4569-000554 от 21.01.2019г. на Началник РУП към ОДМВР Русе, РУ Две могили, с
което на А.Е.П., ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 100,00 (сто) лева, за
нарушение по чл. 150 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: