Р Е Ш
Е Н И Е №825
гр.Бургас, 20.06.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм.д. № 2529 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Виа салария“
ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.Бургас, улица
„Генерал Гурко“ № 9, ет.3, ап.десен, представлявано от С.К.С. против ревизионен
акт № Р-02000220004395-091-001/28.05.2021година, издаден от началник сектор
„Ревизии“ Радостина Т. – възложил ревизията и главен инспектор по приходите И.Г.–
ръководител на ревизията при ТД – Бургас на НАП, в частта, потвърдена с решение
№ 128/20.09.2021г. на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС, за данъчен период 01.04.2020г.
– 30.04.2020г. в размер на 14298,20 лева - главница и лихва за забава в размер
на 202,92 лева.
Жалбоподателят иска отмяна на
ревизионния акт в оспорената част. Счита, че при определяне на данъчните
задължения материалният закон е приложен неправилно. Според него, констатацията
на органа по приходите е незаконосъобразна, тъй като фактура №365/08.02.2019г.,
издадена от „Глобъл деливъри“ЕООД не е с посочен предмет „аванс“ на стойност
71 491лв. и ДДС 14298,20лв., а за точно
определено количество стока. Твърди, че действително има преведени средства, но
впоследствие сделката е била развалена от получателя, като понастоящем се дължи
връщането им. Заявява, че изцяло грешка на счетоводството е несвоевременното
издаване на фактурата, както и късното включване на кредитно известие в
дневника за продажби, но същественото в случая е неосъществената доставка, която
да обоснове възникване на данъчно събитие. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят не изпраща представител.
Ответникът по оспорването –
директорът на дирекция „ОДОП” - Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт Т., оспорва жалбата като неоснователна. Счита,
че констатацията е законосъобразна и дружеството не е имало основание за
издаване на процесното кредитно известие по смисъла на чл. 115, ал. 1 и ал. 2
от ЗДДС и в този смисъл органът по приходите съвсем правилно и законосъобразно
е коригирал резултата за данъчния период м. април 2020г. със стойността на
същото. Според него извода на органа по
приходите е правилен и поради факта, че жалбоподателят сам е представил
протокол, в който се сочи, че процесното кредитно известие е издадено без
основание.
Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
І. ПО ДОПУСТИМОСТТА :
Съдът намира жалбата за
допустима. Подадена в предвидения от
закона срок, от лице с доказан интерес от оспорването- адресат на акта.
ІІ. ФАКТИТЕ:
През ревизирания период основната
дейност на дружеството- жалбоподател е внос и търговия на едро със сол, с
деклариран код по НКИД 1084. Регистрирано е по ЗДДС считано от 30.10.2015г.
В хода на ревизионното
производство е установено, че чрез издаване на кредитно известие №
418/01.12.2019г. на стойност – 71 491 лв. и ДДС -14 298,20 лв.(л.463) на
„Глобъл деливъри" ЕООД, с ЕИК ********* и включването му в дневника за
продажби и в справката-декларация за м.04.2020г., „Виа салариа“ ЕООД е намалило
размера на начисления ДДС за този период.
Кредитното известие е издадено към фактура
№365/08.02.2019г.(Л.114) на стойност 71491 лв. и ДДС 14298,20 лв., която е
включена в дневника за продажби за м.05.202Oг. и е с предмет на доставката „сол
морска индустриална“, съгласно договор от 07.02.2019г.
Плащане в размер на 85789,20лв. е извършено по
банков път на 08.02.2019г.
От извършената насрещна проверка на „Глобъл
деливъри" ЕООД е установено, че това дружество не е получило процесното
кредитно известие, не го е отразило в счетоводството си и няма информация
относно причините за издаването му.
Сумите по КИ не са върнати на „Глобъл
деливъри'" ЕООД.
Дружеството декларира, че не е получавало стоки от
„Виа салариа" ЕООД. В данъчен период м. 12.2019г. „Глобъл деливъри“ЕООД е
осчетоводило фактура № 365/08.02.2019г.
с основание „аванс“.
От страна
на „Виа салариа“ ЕООД е представен Протокол № 1/30.10.2020г. за анулиране на КИ
№ 418/01.12.2019г.(л.463), издадено от „Виа салариа“ ЕООД на „Глобъл
деливъри" ЕООД, подписан и от двете дружества, с който се потвърждава
платения аванс в размер 85789,20 лв. приема се, че към настоящия момент
договорът е действащ и че кредитно известие № 418/01.12.2019г. е издадено без
основание. Този протокол № 1/30.10.2020г.
за анулиране на КИ № 418/01.12.2019г. не е отразен в дневника за
продажби па „Виа салариа“ ЕООД.
С оглед
изложените факти, ревизиращите органи приемат, че събраните доказателства не
обосновават наличие на предвидените в чл.115 от ЗДДС обстоятелства за издаване
на КИ, поради което на основание чл.86
от ЗДДС, във връзка с чл.115, ал.1 от ЗДДС и чл.25, ал.2 от ЗДДС
начисляват ДДС в размер на 14298,20 в
данъчен период м.04.2020г.
По тези факти спор няма.
Жалбоподателят твърди, че несвоевременното издаване на фактурата и късното
включване на кредитното известие в дневника за продажби се дължат на грешка на
счетоводството. Счита, че след като сделката не е осъществена- не е доставил
стока и дължи връщане на получените суми, няма възникване на данъчно събитие,
поради което не са налице предпоставки за начисляване на ДДС.
ІІІ. ПРАВОТО:
Със заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-0200020004395-020-001 / 22.07.2020г., изменена със Заповед №
Р-0200020004395-020-002 / 29.07.2020 г. на началник сектор „Ревизии”, Дирекция
„Контрол” при ТД на НАП Бургас, на жалбоподателя е възложена ревизия, която
обхваща задължения за данък върху добавената стойност за периода от
01.09.2019г. – 31.05.2020г.
Резултатите от ревизията са
обективирани в ревизионен доклад № Р-0200020004395-092-001/22.01.2021г.
Ревизионен акт № Р-02000220004395-091-001/28.05.2021год., е
издаден от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, в съответствие с разпоредбата на чл.119,
ал. 2 от ДОПК. Същият е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП” гр. Бургас
при ЦУ на НАП, който го е потвърдил в обжалваната част.
Въз основа на приложените към
административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2
от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по
приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно
чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.
В ревизионния акт, са посочени
фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е
извършил анализ на доказателствата, относими към облагането на жалбоподателя с
данък върху добавената стойност за спорния период. Изложил е подробни мотиви в
обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от
ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на
ревизионния доклад и ревизионния акт.
С оглед изложеното, съдът счита,
че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на ревизионния акт, предпоставящи отмяната му на това
основание.
Материалният закон е приложен
правилно.
Според разпоредбата на чл. 115,
ал. 1 ЗДДС, при изменение на
данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е
издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като
при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно
известие, което задължително съдържа и: 1.
номера и датата на фактурата, към която е издадено известието; 2. основанието
за издаване на известието.
От съдържанието на цитираните
разпоредби е видно, че от данъчноправна гледна точка развалянето на договора с
оглед възстановяването на правомерното развитие на данъчното правоотношение има
за последица издаването на данъчно кредитно известие.
Разваляне на договор може да се постигне или по реда на чл. 87 от ЗЗД - поради виновно
неизпълнение на задължение по договора или по взаимно съгласие на страните по чл. 20а
ал. 2 от ЗЗД.
Наред с това, законът задължава данъчният субект / издател на
фактурата/ в тази хипотеза не по-късно от 5 дни от възникване на това
обстоятелство, да издаде кредитно известие, с което да се възстанови
първоначалното положение. За издаване на КИ следва да са налице законосъобразно
развили се отношения, при които счетоводното отразяване на стопанските операции
отговаря на реално извършени такива, при възникване впоследствие на
обстоятелства, водещи до разваляне на доставката.
В случая за периода между датата
на издаване на фактурата и тази на кредитното известие не са установени факти,
въз основа на които да е възможно да се прецени наличието на препдоставки за
разваляне на договора.
Такава информация не съдържа и
самото кредитно известие, въпреки изискването на закона за посочване на
основанието за издаване на известието. В същото е посочена стоката, предмет на
фактура №365/08.02.2019г. Законът изрично въвежда изискване за посочване на
основанието за издаване на известието, тъй като от момента на възникването му
започва да тече и срока за издаване на известието.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като
стоката не е доставена следва да се приеме, че сделката е развалена от
получателя.
Липсата на доставка на стоката не означава разваляне на договора. За тази
доставка е извършено плащане от получателя на фактурата, а към датата на
издаване на кредитното известие и към датата на издаване на ревизионния акт,
получените суми не са върнати.
Отделно от това с процесната фактура е удостоверено плащането на аванс по
сделката, а не доставка на договорено количество сол.
Нещо повече, по делото е представен протокол № 1/30.10.2020г., изготвен на
осн. чл.116 ал.4 ЗДДС, в който като основание за погрешно съставено кредитно
известие № 418/01.12.2019г. дружеството- жалбоподател и „Глобъл деливъри"
ЕООД са посочили : „Платен е авнас в размер на 85 789,20лв. по договор от
7.02.2019г. Към настоящия момент този договор е действащ и кредитно известие №418/01.12.2019г. е издадено без
основание. Не се връща екземпляр /оригинал/ от анулирания документ, тъй като не
е предоставен на получателя. “, т.е. страните по общо съгласие са приели
издаденото кредитно известие за анулирано.
Неоснователно е възражението, че кредитното известие не е за платен аванс
по сделка. На първо място в посочения протокол се съдържа изрично признание на
страните по сделката, че предмета на фактурата към която е издадено кредитното
известие е за аванс.
На следващо място, в сключения между страните договор от 7.02.2019г.
(л.115) изрично е предвидено авансово плащане на 2450т. сол, за каквото
количество е издадената фактура № 365/08.02.2019г.
Изложеното предпоставя извод, че кредитното известие, като издадено без
основание и анулирано от страните по сделката не е следвало да бъде включвано в
дневника за продажби и в справката-декларация за м.04.2020г. от „Виа салариа“ ЕООД и не е следвало да бъде
намаляван размера на начисления ДДС за този период.
Поради това и правилно е
определен периода през който данъка е станал изискуем.
Предвид изложеното съдът намира,
че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и
своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 959,00/деветстотин петдесет и
девет/ лева, в съответствие с разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложените мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти
състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Виа салария“ ЕООД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление – гр.Бургас, улица „Генерал Гурко“ №
9, ет.3, ап.десен, представлявано от С.К.С. против ревизионен акт №
Р-02000220004395-091-001/28.05.2021година, издаден от началник сектор „Ревизии“
Радостина Т. – възложил ревизията и главен инспектор по приходите И.Г.–
ръководител на ревизията при ТД – Бургас на НАП, в частта, потвърдена с решение
№ 128/20.09.2021г. на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС, за данъчен период 01.04.2020г.
– 30.04.2020г. в размер на 14298,20 лева - главница и лихва за забава в размер
на 202,92 лева.
ОСЪЖДА Виа салария“ ЕООД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление – гр.Бургас, улица „Генерал Гурко“ №
9, ет.3, ап.десен, представлявано от С.К.С., да заплати на дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП сума в размер на 959,00/деветстотин петдесет и девет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: