№ 14275
гр. София, 06.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110119539 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от ИВ. Г. В. срещу „Б..
Съдът констатира, че предявените искове са допустими, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
ИВ. Г. В. е предявил срещу „Б. следните искове:
-иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна;
-иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност Директор „Обща администрация”, Дирекция „Обща администрация”
в . в „Б.;
-иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – ответникът да бъде за осъден да
заплати на ищеца обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, считано от 11.02.2022г. до 11.08.2022г. в
общ размер на 26260,20 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба – 11.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 16 от 22.07.2021г. е работел в
предприятието на ответника „Б. като заемал длъжността Директор „Обща администрация”,
Дирекция „Обща администрация” в . в „Б.. Брутното му трудово възнаграждение за
последния пълен работен месец било 4376,70 лева.
Със Заповед № 7/11.02.2022г., връчена му на същата дата, трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Ищецът счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна поради липсата на
предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ. Навежда твърдения, че при издаване на заповедта
работодателят не бил съобразил разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 8 и чл. 17, ал. 1, т. 3 от
1
Учредителния акт на „Б.. Длъжността, която заемал, била ключова, поради което за
назначаването му било взето изрично съгласие за това от Съвета на Директорите на „Х..
Поради това, прекратяването на трудовото му правоотношение следвало да бъде
предхождано от решение в тази насока от Съвета на Директорите на „Х.. Такова решение
липсвало. Прави възражение във връзка със сключения Договор за управление с управителя
И. - същият не съдържал бизнес- задачи с конкретни икономически показатели /същите били
общо формулирани/, които управляващият предприятието следвало да постигне. Към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение управляващият не бил изготвил и
бизнес-план /програма/, която да е приета, и която следва да изпълнява. Отделно от това,
възнаграждението на управителя на предприятието, не било обвързано от постигнатите
финансови резултати.
Ищецът изтъква и доводи за неприложимост на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ спрямо
заеманата от него длъжност, тъй като същата не попадала в кръга на лицата, визирани в § 1,
т. 3 ДР на КТ - „ръководство на предприятието”.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете.
Ответникът не оспорва съществуването на трудово правоотношение между него и
ищеца в процесния период, както и обстоятелството, че за назначаването му на заеманата
длъжност е било взето решение на Съвета на Директорите на „Х.. Не оспорват и факта на
прекратяване на трудовото правоотношение с процесната заповед и основанието за това.
Останалите твърдения в исковата молба се оспорват от ответника. Според него,
доколкото Съвета на директорите не е взимал решение относно условията на освобождаване
на лицата, заемащи „ключови длъжности”, то приложение следва да намерят разпоредбите
на КТ. Позовавайки се на длъжностната характеристика за длъжността „Директор Обща
администрация” в Дирекция „Обща администрация” в . на „Б. и функциите на тази
длъжност, ответникът обосновава извод, че длъжността, заемана от ищеца, попада в
хипотезите на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Счита, че всички условия, предвидени в чл. 328, ал. 2 КТ
са били налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, като
заповедта за прекратяване била издадена от компетентен орган; прекратяването било
извършено след сключване на договор за управление и започване на неговото действие;
ищецът бил измежду лицата, чийто длъжности са визирани в § 1, т. 3 ДР на КТ; уволнението
било извършено в рамките на 9-месечния срок, предвиден в закона. Целесъобразността на
уволнението не подлежала на съдебен контрол. Оспорват и твърдението за липса на
конкретика в очертаната в договора за управление бизнес – задача. Стартирането на
изпълнението на конкретна бизнес програма към момента на уволнението, не било
предвидено като условие в чл. 328, ал. 2 КТ. Ответникът оспорва и размера на
претендираното обезщетение по чл. 225 КТ.
Моли за присъждането на разноски.
2
Съдът, по така предявените искове разпределя следната доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
наличие на трудово правоотношение между страните към датата на уволнението. Този факт
се признава от ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е възложил управлението чрез сключване на
договор за възлагане на управлението; от започване изпълнението на договора до момента
на прекратяване на трудовото правоотношение не са изтекли повече от девет месеца;
заеманата от служителя длъжност има характер на ръководна.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на
предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение
между страните няма срочен характер или срокът на договора не би бил изтекъл към
момента на устните състезания.
По иска са правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на
ищеца е да докаже: уважен иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ – постановена незаконосъобразност
на процесното уволнение и неговата отмяна; оставането на ищеца без работа по причина на
уволнението през процесния период и размера на брутното му трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните
обстоятелства: съществуването на трудово правоотношение между ищеца и ответника в
процесния период; обстоятелството, че за назначаването на ищеца на заеманата длъжност е
било взето решение на Съвета на Директорите на „Х.; факта на прекратяване на трудовото
правоотношение с процесната заповед с посоченото в нея основание.
Посочените от ищеца и от ответника писмени доказателства са относими към предмета
на делото и събирането им следва да бъде допуснато.
Следва да бъде допуснато изслушването на ССЕ със задача, формулирана от ищеца в
ИМ при депозит в размер на 300 лева, платими от бюджета на съда.
С оглед възраженията на ответника и направените от него доказателствени искания,
ищецът следва да бъде задължен в срок до приключване на съдебното дирене да представи в
оригинал трудовата си книжка за извършване на констатация, както и да представи
удостоверение от НАП, от което да е видно има ли ищеца сключен трудов договор за
периода от 11.02.2022г. до 11.08.2022г.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
3
съществуването на трудово правоотношение между ищеца ИВ. Г. В. и ответника „Б. въз
основа на Трудов договор № 16/22.07.2021г., по силата на който същият към момента на
уволнението си заемал длъжността „Директор „Обща администрация” в Дирекция „Обща
администрация” в . на „Б.; обстоятелството, че за назначаването на ищеца на заеманата
длъжност е било взето решение на Съвета на Директорите на „Х.; прекратяването на
трудовото правоотношение със заповед № 7/11.02.2022г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
към отговора на ИМ документи.
На основание чл. 190, ал. 1 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца ИВ. Г. В. в срок до
приключване на съдебното дирене да представи в оригинал трудовата си книжка за
извършване на констатация, както и да представи удостоверение от НАП, от което да е
видно има ли ищеца сключени трудови договори в периода от 11.02.2022г. до 11.08.2022г.,
за което при поискване да му бъде издадено съдебно удостоверение.
ДОПУСКА изслушването на ССЕ със задача, формулирана от ищеца в ИМ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, платими от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В., която да бъде уведомена за поставената задача.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 19.07.2022г. от 15.30 часа, за
която дата и час да се призоват: страните и вещото лице.
НА ИЩЕЦА да се връчи препис от отговора на ответника за сведение и
становище.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Приканва страните към постигане на спогодба. В тази връзка им указва, че могат да
ползват медиация чрез СРС за уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4