П Р И
С Ъ Д А
№
14
гр.
Троян, 23.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и трети юни, две
хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА,
Съдебни заседатели: 1. И.Н. и
2. Д.Ч.
Съдебен секретар Кремена Раева
Прокурор Чавдар Шолев,
разгледа докладваното от съдията РАДЕВА
наказателно общ характер дело № 151 от 2020 година по описа
на Районен съд гр. Троян.
Въз основа на доказателствата по делото и Закона
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА
подсъдимия Г.Й.С. - роден на *** ***,
постоянен адрес:***, понастоящем в Затвора гр. Враца, български гражданин, с основно образование, не работи, разведен, осъждан,
ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 18.08.2019 г. в гр. Троян, обл. Ловеч, с цел да
набави за себе си и за
другиго - неустановено по делото лице,
имотна облага, в съучастие като помагач на същото,
умишлено го улеснил в извършването на престъпление, по друг начин
- като взел парична сума от
4 999,00 лв. и златни
накити с тегло
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Обект № 1: СИМ
карта с № ***; СИМ карта с надпис "Виваком"
№ ***; СИМ карта с № ***;
Обект № 2: Мобилен
телефон, черен на цвят с надпис върху него "My phone" с имей ***с поставена
в него СИМ карта с № ***;
Обект № 3: Мобилен
телефон "Самсунг" с имей
1 № ***и имей 2 № ***, ДА СЕ ОТНЕМАТ в полза на Държавата.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Обект № 4:
Кардиограма с дата 18.08.2019 г. с имена Г.С. издадена от ФСМП – Троян;
Обект № 5: Фискален
бон, издаден от "Пътнически превози" ЕООД - Автогара Сливен с ЕИК
********* на 20.08.2019г. в 10:21 часа, на стойност 22 лв.;
Обект № 6:
Фискален бон издаден от магазин "ССС" с ЕИК ********* - "Панорама мол"
гр. Плевен на 18.08.2019г. В 17:14 часа на стойност 79,90 лв.
Обект № 7: Фискален
бон издаден от магазин "ССС" с ЕИК ********* -"Панорама
мол" гр. Плевен на 18.08.2019г. в 17:17 часа на стойност 46,80 лв.;
Обект № 8: Автобусен
билет издаден от "Централна автогара" АД гр. София с ЕИК ********* на
21.08.2019г. в 07:56 часа на стойност 15 лв., ДА СЕ УНИЩОЖАТ.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.Й.С.
с постоянен адрес:***, понастоящем
в Затвора гр. Враца, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД
на МВР гр. Ловеч сумата 73,00 лв. (седемдесет и три лева) – разноски от
досъдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.Й.С. с постоянен адрес:***, понастоящем в Затвора гр. Враца, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ частния обвинител
В.П.Т. ***, сумата 500,00 лв.
(петстотин лева), представляваща сторени от същата разноски по делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ
от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
МОТИВИ към Присъда № 14
по НОХ дело № 151/2020г.
Подсъдимият Г.Й.С. ***, е предаден на съд по обвинение за
извършено престъпление по чл. 211 във вр. чл. 209,
ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ във вр. чл. 20, ал. 4 от НК, а именно за това, че на
18.08.2019г. в гр. Троян, обл. Ловеч, с цел да набави
за себе си и за другиго - неустановено по делото лице, имотна облага, в
съучастие като помагач на същото, умишлено го улеснил в извършването на
престъпление, по друг начин - като взел парична сума от 4 999,00 лева и златни
накити с тегло 6 грама на стойност 390,00 лева от В.П.Т. ***, у която било предварително
възбудено заблуждение от неустановеното по делото лице, че се обажда полицай Л.и
че същата ще бъде обект на измама и следва да приготви всички пари и ценности,
с които разполага и да ги предаде, за да съдейства за залавянето на извършителите,
с което й била причинена имотна вреда в размер на 5 389,00 лева, а деянието е
извършено при условията на опасен рецидив. По повод престъплението е проведено
досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначена е
експертиза, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и
други характеристични данни за подсъдимия.
С Разпореждане № 200 от 22.05.2020г. съдията-докладчик по
делото е внесъл делото за разглеждане в открито разпоредително заседание.
В проведеното разпоредително заседание на 23.06.2020г.
подсъдимият Г.Й.С. се явява лично и с назначеният му служебен защитник -
адвокат С.С. ***.
С Определение от 23.06.2020г. съдът е конституирал в
качеството на частен обвинител по делото В.П.Т. с повереник
адвокат С.С. ***. Съдът е отказал да приеме за
съвместно разглеждане в процеса граждански иск, предявен от В.П.Т. срещу
подсъдимия Г.Й.С. за сумата 5 389.00 лева, претендирано
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението и за
сумата 1 000,00 лева, претендирано обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумите.
В разпоредителното заседание страните по делото са
изразили становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно липсата на очевидна фактическа грешка в
обвинителния акт. Съдът се е произнесъл с определение по въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК и по повод направено искане от подсъдимия и неговият защитник е
насрочил делото за разглеждане по реда на глава ХХVII от НПК.
В проведеното съдебно заседание по реда на глава ХХVII от
НПК наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура гр. Троян – прокурор Чавдар Шолев в съдебно заседание поддържа обвинението срещу
подсъдимия така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че с оглед
самопризнанието на подсъдимия Г.Й.С. и събраните по делото доказателства,
следва да бъде признат същият за виновен да е извършил престъплението, за което
е предаден на съд и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 3 година, което да бъде редуцирано с 1/3 на основание чл. 58а от НК.
Прокурор Шолев моли определеното наказание да бъде
изтърпяно реално, при първоначален строг режим, а веществените доказателства да
бъдат отнети в полза на държавата. Аргументи за горното е изложил в хода на
съдебните прения.
Повереникът на частния обвинител – адвокат С.
моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в максималният,
предвиден от закона размер с оглед многократните му осъждания и
обстоятелството, че изтърпяните от подсъдимия до
момента наказания не са изиграли своята превантивна роля. В този смисъл адвокат
С. е изложила аргументи в хода на съдебните прения.
Подсъдимият Г.Й.С. заявява, че изцяло потвърждава фактите
и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съжалява за извършеното деяние, като моли да му бъде наложено минимално
наказание. Защитникът на подсъдимия – адвокат С.С.
счита, че обвинението е доказано както със събраните по делото доказателства,
така и с направеното от подсъдимия самопризнание. Моли съда да наложи на
подсъдимия минимално наказание.
От направеното от подсъдимия Г.Й.С. самопризнание и от
приложените по делото писмени доказателства съдът приема за установена и
доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.Й.С. е осъждан многократно за извършени от
него престъпления от общ характер, като с Определение № 289/15.05.2017г. на
Окръжен съд гр. Враца, влязло в законна сила на 23.05.2017г. същият е бил
освободен условно предсрочно.
На 18.08.2019г. в 14.37 часа, частният обвинител В.П.Т.
се намирала в дома си в гр. Троян, ж.к. „Лъгът“, бл.
8, като получила обаждане на стационарния си телефон с № *********. Т. чула
мъжки глас, който се представил за полицай А.Л.. Това лице казало на Т., че
името й е в списък на лица, които ще бъдат жертва на телефонна измама.
Въпросният мъж поискал съдействие от Т. да помогне на полицията, като разговаря
с телефонните измамници и направи всичко, което те й
кажат. Обяснил й, че през това време около дома й ще патрулират цивилни
полицейски служители, които ще бъдат готови да арестуват измамниците.
Т. се съгласила да окаже исканото съдействие, като мислела, че действително
разговаря с полицай и ще спомогне с действията си за задържането на телефонни измамници.
Малко след като Т. приключила разговора с лице,
представило се за полицай А.Л., телефонът на същата отново позвънил и отсреща
се чул женски глас, който се представил за нейната дъщеря. Тази жена обяснила
на Т., че е паднала и си е счупила крака. Веднага след това обяснение, се
обадил мъж, който се представил за доктор И. и поискал от В.П.Т. парична сума,
веднага след което започнал да я обижда и заплашва, казвайки й, че ще я намери
и ще я убие, ако не му даде парите, след което разговорът прекъснал. След малко
отново имало позвъняване на телефона на Т., като отсреща отново бил мъжът,
представил се за полицай А.Л.. Същият обяснил на пострадалата, че полицейските
служители са около дома й и знаят, че с нея са се свързали телефонни измамници. Този мъж поискал от Т. да му продиктува номера
на мобилния си телефон, за да поддържа с нея връзка през времето, когато същата
говори по стационарния телефон с измамниците.
Представилият се за полицай Л.поискал от Т. да събере всички пари, с които
разполага, както и златни накити и да ги остави във фризера
на хладилника като чака нови инструкции. Без да съзнава, че е обект на измама, В.П.Т.
събрала 4 999 лева и 6 грама златни накити, които поставила във фризера. Известно време след това Т. получила инструкция от
въпросния „полицай Лазаров“ да извади парите и златните накити от фризера и да ги предаде на мъж, който ще бъде пред жилището
й. Пострадалата Т. изпълнила дадените й указания, като взела плика с парите и
златните накити, излязла от дома си и точно пред блока, видяла мъж, на който
предала плика. Известно време след това разбрала, че е станала обект на
телефонна измама и подала сигнал в РУ гр. Троян. Установено е, че подсъдимият е
видян от свидетелката Н.С.С. – съсед на Т., в момента
в който е пред блока.
В хода на извършеното разследване е било установено, че
мъжът, на който Т. е предала парите и златните накити пред блока, в който
живее, е подсъдимият Г.Й.С., който по-рано същият ден пристигнал в гр. Троян и
имал връзка по телефон с неустановеният по делото мъж, въвел в заблуждание пострадалата. Въпросният мъж и подсъдимият
поддържали контакт по телефон, като използвали СИМ карти на гръцки и румънски
мобилни оператори. Установено е също, че след като подсъдимият взел плика с
парите и златото от Т., около 16.00 – 16.30 часа на 18.08.2019г. се качил в
таксиметров автомобил, управляван от свидетеля Х. Х., като го помолил да го
закара до гр. Ловеч. Свидетелят Х. запомнил как изглежда лицето, което
транспортирал до гр. Ловеч и видял, че мъжът носи найлонов плик, който по време
на пътуването поставил на задната седалка.
Установено било също, че входящите обаждания към домашния
стационарен телефон на В.П.Т. са осъществени от номер ***и ***, които са на
румънски мобилен оператор. В хода на разследването свидетелите Х. Ц. Х., Н.С.С. и пострадалата В.П.Т., при извършеното разпознаване, са
посочили именно подсъдимия Г.Й.С. като лицето, на което съответно Т. е предала
плика с парите и златните накити, лицето, което свидетелят Х. е транспортирал
до гр. Ловеч и лицето, което е стояло пред блока, в който живее Т..
От така установената и изложена по-горе фактическа
обстановка, от направеното от подсъдимия самопризнание и от приложените по
делото писмени доказателства настоящата инстанция приема за установено по
несъмнен начин, че Г.Й.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 211, предл. 3 във вр. чл. 209, ал. 1 във вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ във вр. чл. 20, ал. 4 от НК, за
което е предаден на съд и за което съдът го е признал за виновен и наказал.
От обективна страна подсъдимият Г.Й.С. на 18.08.2019г., в
гр. Троян, обл. Ловеч, с неустановено по делото лице,
в съучастие като помагач на същото, умишлено го улеснил в извършването на
престъпление, по друг начин - като взел парична сума от 4 999,00 лева и златни
накити с тегло 6 грама на стойност 390,00 лева от В.П.Т. ***, у която било
предварително възбудено заблуждение от неустановеното по делото лице, че се
обажда полицай Л.и че същата ще бъде обект на измама и следва да приготви
всички пари и ценности, с които разполага и да ги предаде, за да съдейства за
залавянето на извършителите, с което й била причинена имотна вреда в размер на
5 389,00 лева, а деянието е извършено при условията на опасен рецидив. Горното
се потвърждава както от направеното от подсъдимия самопризнание, така и от
приложените по делото доказателства, които напълно кореспондират помежду си,
поради което съдът приема за доказани фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Доказани са всички елементи от фактическия
състав на престъплението по чл. 211, предл. 3 във вр. чл. 209, ал. 1 във вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ във вр. чл. 20, ал. 4 от НК и съдът
счита, че деянието, извършено от Г.Й.С. правилно е квалифицирано като
престъпление по посочения по-горе законов текст. Безспорно е установено
авторството на подсъдимият в извършване на престъплението. Същият е действал в
качеството на помагач, като е улеснил извършването на престъплението от
неустановеното по делото лице, което е извършител. Това неустановено лице е
възбудило и поддържало заблуждение у В.П.Т. ***, вследствие на което
заблуждение, същата е извършила акт на имуществено разпореждане, давайки 4
999.00 лева и 6 грама златни накити на стойност 390.00 лева. Заблуждението
представлява неправилна представа относно обстоятелства, с оглед които
заблуденият взема решение и извършва имуществено разпореждане. По безспорен и
категоричен начин е установено, че именно предвид възбуденото заблуждение,
пострадалата В.П.Т. е направила имуществено разпореждане, като е предала сумата
4 999.00 лева и 6 грама златни накити на подсъдимия. Вследствие на това, на
същата е причинена имотна вреда. Престъплението по чл. 211, предл.
3 във вр. чл. 209, ал. 1 във вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ във вр. чл. 20, ал. 4 от НК е
резултатно престъпление и е необходимо да е настъпил вредоносния резултат,
изискуем от закона, а именно да е причинена имотна вреда на друго лице, което е
елемент от фактическия състав на престъплението. Необходимо е също да е налице
и причинна връзка между деянието и престъпния резултат, а именно имотната вреда
да е настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане от страна на
пострадалия, който е действал под влияние на възбуденото у него заблуждение. В
конкретният случай е настъпил изискуемият от закона вредоносен резултат, а
именно имотната вреда за В.П.Т.. Подсъдимият Г.Й.С. е извършил престъплението в
качеството на помагач при условията на чл. 20, ал. 4 от НК и при условията на
чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като е извършил престъплението, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК.
Подсъдимият е разпознат както от пострадалата В.П.Т., като лицето, на което тя
е дала плика с парите и златните накити, така и от свидетелите Х. Х. и Н.С.,
като първият го е транспортирал до гр. Ловеч, а Стоева го е видяла да чака пред
блока, в който живее Т. на 18.08.2019г. около 15.00 – 16.00 часа. Предвид това
съдът счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин от обективна страна.
Съдът счита, че престъплението е извършено от подсъдимия Г.Й.С.
освен от обективна и от субективна страна, тъй като деянието е извършено при
пряк умисъл и с цел набавяне на имотна облага. Подсъдимият е предвиждал, че
измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане и че в резултат на
този неизбежен акт ще настъпи имотна вреда за него, както и че ще е налице
имотна облага както за самия него, така и в по-голяма част за неустановеното
лице. Подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им.
С оглед изложеното съдът е постановил присъда, с която е
признал подсъдимия Г.Й.С. за виновен да е извършил престъплението, за което е
предаден на съд.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, обществената опасност на
деянието и личността на подсъдимия. Последният е осъждан многократно, като е
изтърпял наказания лишаване от свобода реално за извършени от него престъпления
от общ характер. Това обстоятелство обаче е елемент от фактическия състав на
престъплението по чл. 211 във вр. чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ във вр.
чл. 20, ал. 4 от НК и не следва да бъде отчитано като отегчаващо отговорността
обстоятелства. Именно това е квалифицирацият признак
на престъплението, извършено от подсъдимия и същият е признат за виновен по
този по-тежко наказуем състав на престъплението измама. В този смисъл съдът не
споделя аргументите на адвокат С.С., която пледира за
наказание в максимален размер. При определяне на наказанието съдът все пак
отчита обстоятелството, че подсъдимият е извършил престъплението в качеството
на помагач на извършителя, като умишлено го е улеснил в извършването на
престъплението, но не той е възбудил заблуждение у пострадалата. Освен това С.
не е набавил изцяло за себе си имотна облага в размер 5 389.00 лева и изразява
критично отношение към извършеното престъпление. От друга страна обект на
измамата е възрастна жена и причинената й имотна вреда е в размер 5 389,00
лева, като съдът счита, че лекомислието на пострадалата е допринесло за
извършване на престъплението. За конкретното престъпление по чл. 211 във вр. чл. 209, ал. 1 във вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ във вр. чл. 20, ал. 4 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Съобразявайки изложеното съдът е определил наказание на подсъдимия 4 години
лишаване от свобода, което е близко до минималният размер, предвиден за това
престъпление. На основание чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК съдът е
редуцирал с 1/3 посоченото наказание и е осъдил подсъдимия да изтърпи наказание
2 години и 8 месеца лишаване от свобода. Наказанието следва да бъде изтърпяно
реално, тъй като не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, при
първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗИНЗС. Съдът
счита, че с така наложеното на подсъдимия наказание биха се изпълнили задачите
и целите, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита
същият към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства
предупредително и възпитателно както спрямо осъдения, така и към другите
членове на обществото.
С присъдата съдът е постановил веществените
доказателства: Обект № 1: СИМ карта с № ***; СИМ карта с надпис "Виваком" № ***; СИМ карта с № ***; Обект № 2: Мобилен
телефон, черен на цвят с надпис върху него "My phone" с имей ***с поставена
в него СИМ карта с № *** и Обект № 3: Мобилен телефон "Самсунг"
с имей 1 № ***и имей 2 № ***,
да се отнемат в полза на Държавата като вещи, послужили за извършване на
престъплението. Веществените доказателства: Обект № 4: Кардиограма с дата
18.08.2019г. с имена Г.С. издадена от ФСМП – Троян; Обект № 5: Фискален бон,
издаден от "Пътнически превози" ЕООД - Автогара Сливен с ЕИК
********* на 20.08.2019г. в 10:21 часа, на стойност 22 лв.; Обект № 6: Фискален
бон издаден от магазин "ССС" с ЕИК ********* - "Панорама мол"
гр. Плевен на 18.08.2019г. В 17:14 часа на стойност 79,90 лв.; Обект № 7:
Фискален бон издаден от магазин "ССС" с ЕИК ********* -"Панорама мол"
гр. Плевен на 18.08.2019г. в 17:17 часа на стойност
46,80 лв. и Обект № 8: Автобусен билет издаден от "Централна
автогара" АД гр. София с ЕИК ********* на 21.08.2019г. в 07:56 часа на
стойност 15 лв., съдът е постановил да се унищожат.
С постановената присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Г.Й.С. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч
сумата 73,00 лева – разноски по делото за допуснатата в хода на досъдебното
производство експертиза.
Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на частния обвинител
В.П.Т. сумата 500,00 лева, представляваща сторени от нея разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл. 301 във вр. чл. 373, ал. 2
и ал. 3 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно
заседание, проведено на 23.06.2020 година.
Районен съдия: