РЕШЕНИЕ №
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Разград, 13.12.2019 год.
Разградският окръжен съд в открито
съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Членове: АТАНАС ХРИСТОВ
А. ТАШЕВ
При секретаря С.Л., като разгледа докладваното от съдия В.ДИМИТРОВА в.гр.дело №313 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и
сл. от ГПК.
Образувано е след постановяване на
решение №168/23.10.2019г.на ВКС по гр.дело №4645/2018г., с което е отменено решение №51/06.07.2018г. по в.гр.дело
№140/2018г.по описа на РОС и връщане на делото за ново разглеждане.
Депозирана е въззивна жалба от А.Н.А. и А.Н.А., подадена чрез
пълномощник, против решение № от 01.03.2018г. и решение № 1568 / 02.05.2018г.
за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр.д. № 2560 / 2017г.
по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлена претенцията им, че са
собственици на обект с идентификатор 77308.504.949.4 по силата на давностно
владение.Излагат се съображения за необоснованост и неправилност на съдебния
акт, като се акцентира главно върху това, кой и с какви средства е строил
процесната сграда след наводнението в гр.Цар Калоян през 2007г.
В срока по чл.263 ГПК не е
постъпил писмен отговор от въззиваемите Н.А.Ф. и А.Н.А..
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа пълномощника на жалбоподателите, с искане за
отмяна на решението и постановяване на друго по спора, с което съдът да уважи
установителната им претенция за
придобиване на имота по давност..
Въззиваемите, чрез пълномощника си депозират писмена молба за даване ход
на делото в тяхно отсъствие, с искане за постановяване на решение, съгласно
дадените от ВКС указания в отменителното решение.
За да се произнесе по жалбата, РОС съобрази следното:
РРС е бил сезиран с иск за делба,
предявен от Н.Ф. и А.А.,***,
предявен срещу ответниците А.А. и А.А., на четири сгради, находящи се в един поземлен
имот в гр.Цар Калоян с идентификатори 77308.504.949.1, 77308.504.949.2,
77308.504.949.3 и 77308.504.949.4, в една от които са изградени два
самостоятелни обекта – жилища с идентификатори 77308.504.949.1.1 и
77308.504.949.1.2.Като основание за съсобствеността са сочили наследствено
правоприемство.
С писмения отговор ответниците А.А. и А.А.
са предявили инцидентен установителен иск за признаването им за изключителни
собственици на част от сградите предмет на исковата молба – тези с
идентификатори 77308.504.949.2, 77308.504.949.3 и 77308.504.949.4.В проведеното
пред районния съд съдебно заседание са поддържали установителния иск за
собственост само по отношение на сградата с идентификатор 77308.504.949.4.
С постановеното решение от 01.03.2018г.районният съд е допуснал до делба
самостоятелните обекти в сграда с идентификатори 77308.504.949.1.1 и 77308.504.949.1.2 и е
отхвърлил иска за делба на останалите сгради с идентификатори 77308.504.949.2,
77308.504.949.3 и 77308.504.949.4. по съображения, че процесните сгради не са
съсобствени между страните.С решение от 02.05.2018г., постановено по реда на
чл.247 ГПК, районният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният инцидентен
установителен иск, предявен от
ответниците за признаването им за собственици на сградата с идентификатор
77308.504.949.4.
Предмет на въззивната жалба на А.Н.А. и А.Н.А. е единствено решението в
частта, с която е отхвърлен предявеният от тях инцидентен установителен иск за
признаването им за изключителни собственици на сградата с идентификатор
77308.504.949.4.
За да отхвърли предявения в делбеното производство
установителен иск за собственост, РС е приел, че към момента на смъртта на наследотелката в
имота не е имало построени второстепенни постройки - сайванти, на мястото на
които след наводнението са построени три гаража с идентификатори:
77308.504.949.2, 77308.504.949.3 и 77308.504.949.4.Обсъдил е противоречивите
гласни доказателства за времето на построяването им, което е след смъртта на
общата наследодателка. Счел от правна страна, че по отношение на тях е
приложима разпоредбата на чл.92 ЗС, че собственикът на земята е собственик и на
постройките в него.
По отношение на установителния иск за притежавано от жалбоподателите
изключително право на собственост върху обект с идентификатор 77308.504.949.4,
придобито по давност е заключил, че същия е неоснователен, предвид неангажиране
на доказателства за началния момент на
осъществяване на владението върху същия, а от там и за възможността да е
изтекла и придобивна давност.
С оглед на събраните по делото доказателства, окръжния съд съобрази
следното:
По
делото е назначена СТЕ, вещото лице по която е установило, че до 2007г. в имота
е съществувала едноетажна сграда със смесено предназначение, разположена в
североизточната част на имота /на ул.Хан Аспарух/.Същата е била полумасивна,
без бетовони елементи, с предназначение, стопанска, складова сграда, в двата
края се е ползвала като два гаража. По КК това са обекти с идентификатори
77308.504.949.2 за стопанската сграда, 77308.504.949.3 и 77308.504.949.4 за
двата гаража. През същата година сградата е била съборена от наводнението, а
през 2008г. на същото място и със същата
конфигурация е била построена нова сграда-масивна монолитна със стоманобетонова
конструкция. На първия етаж на тази сграда има три гаража. Над гаража с идентификатор
77308.504.949.4 към ул.Хан Аспарух е изградено едностайно жилище от лека
дървена конструкция, таван от гредоред и дървен скатен покрив. Жилището е
достъпно със стълба откъм гаража и се ползва от ответника. Над средния гараж с
идентификатор 77308.504.949.2 е изградена лека дървена конструкция за склад.
Над третия гараж с идентификатор 77308.504.949.3 е изграден паянтов склад.За
строежите липсват строителни книжа, същите са незаконни, но със статут на
търпими.
Събраните гласни доказателства, не дават
еднозначен отговор кога е строени новите обекти и дали за изграждането им са
използвани части от старите. Съдът в този си състав, касателно процесната сграда с идентификатор 77308.504.949.4 , кредитира
изцяло заключението на вещото лице и обясненията му дадени в с.з. пред районния
съд , в смисъл, постреното е изцяло нов строеж.Без значение за правото на
собственост е с чии средства и труд е изградена
постройката.
Ищците по този иск заявяват право на собственост, основано на давностно
владение.От доказателствата по делото, които същите са сочили, не се установява
по несъмнен и безспорен начин, че е осъществено владение с намерение за своене
на процесната сграда, което владение да е продължило необезпокоявано в продължение
на 10 години, за да може да се придобие правото на собственост върху сградата
по давност.Дори и да се приеме, че фактическа власт върху постройката е
осъществявана след построяването й през 2008 година, до завеждане на иска за делба
през 2017г., то безспорно не се установява в този период да е изтекъл изискуемия от
закона 10-годишен срок.Не се установява при условията на пълно и главно
доказване, че е осъществявано владение с цел своене на имота, противопоставяно
на собственика на земята, а не държане.Ищците
по установителния иск не са собственици
на мястото, върху което е построена сградата и същата по силата на приращението
се явява собственост на собственика на земята, какъвто се явява техния баща,
ищеца по иска за делба, Н.Ф..
Поради съвпадение на направените правни изводи, атакуваното решение, с
което е постановен отхвърлителен диспозитив по отношение на предявеният иск
за изключителна собственост върху процесния обект с идентификатор 77308.504.949.4, построен в ПИ с идентификатор 77308л504.949 в гр.Цар
Калоян.
В
този смисъл, въззивния съд не споделя направените с жалбата възражения за
необоснованост и неправилност на постановените от РС съдебни актове.
Воден от горните съображения, Разградският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1568 / 2.05.2018г. по
гр.д. № 2560 / 2017г. на РС Разград, с
което е отхвърлен като неоснователен по инцидентния установителен иск на А.Н.А.
и А.Н.А. за признаването им за собственици на сграда с идентификатор
77308.504.949.4, построена в имот с идентификатор 77308.504.949, находящ се в
гр.Цар Калоян.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ДГ