Решение по дело №1603/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2371
Дата: 21 декември 2023 г.
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20237180701603
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

№ 2371

гр. Пловдив, 21.12.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,  XХІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в  публично заседание на  23.11.2023 г. в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРИАНА ШОТЕВА                 ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ                                                                                                        ЙОРДАН РУСЕВ

 

при участието на секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ като разгледа КАНД 1603 по описа за 2023 година докладвано от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63, ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на Директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив против решение № 822/16.05.2023 по АНД № 1116/2023 г. на Районен съд Пловдив, с което е отменено  НП № 688340-F688587/26.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив.

Касаторът счита, че оспорваното съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно. Подържа се, че с разпоредбата чл. 125, ал. 1 от ЗДДС се съдържат две отделни административни нарушения, за които следва да се наложат две отделни административни наказания, поради което процесното НП неправилно е отменено от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на оспорваното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В съдебно заседание, касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба „Логистик Експрес 2001“ ЕООД  не изпраща представител.

Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема жалбата за допустима, а разгледана по същество за  основателна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Логистик експрес 2001“ЕООД, с ЕИК *********, за това, че на 15.09.2022г. при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив е установено, че дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок (до 14.09.2022г. вкл.) за подаване на справка-декларация за данъчен период 01.08.2022г.-31.08.2022г., съгласно чл. 125 от ЗДДС. Нарушението е квалифицирано по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 179, ал. 1, предложение първо от същия закон е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 500 лв.

Районен съд Пловдив е счел, че от страна на наказващия орган неправилно е приложен закона, тъй като за едно нарушение са наложени две наказания, а именно по процесното НП за неподаване в срок на справка – декларация по чл. 125 от ЗДДС, а възоснова на друго НП за неподаване в срок на отчетни регистри по чл. 125 от ЗДДС за същия данъчен период като процесния. Районният съд е обсъдил, че дружеството не е изпълнило едно задължение, а именно да подаде справка – декларация и информация с отчетните регистри за м.08.2022г. в срок до 14.09.2022г., тъй като според закона тези две действия се извършват заедно.

Съдът е стигнал до извода, че като е разделил на две вменените на дружеството нарушения, актосъставителят и наказващият орган неправилно са приложили закона, като са вменили в непълен състав извършеното деяние на административното нарушение. С тези аргументи РС е приел, че оспорваното пред него НП е незаконосъобразно.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 , декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Дружеството – ответник по касационната жалба, е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на вмененото му нарушение и в това си качество е длъжно да подаде справка декларация и отчетни регистри за месец 08.2022г. най-късно до 14.09.2022г., което не е сторено.

Административнонаказателното производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.159б. Съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС декларацията по чл.125, ал.1 се подава до 14-то число на следващия месец. Съгласно чл.125, ал.3 от ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период. Съдът е отменил НП, като в противоречие със закона е приел, че неподаването на справка-декларация и отчетни регистри не представляват отделни нарушения, а едно нарушение. При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС субект– търговец, следва да се направи извод за това, че както неподаването на справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от задълженията – за подаване на справка - декларация /по чл.125, ал.1 от ЗДДС/ и за подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /по чл.125, ал.3 от ЗДДС/ са отделни такива на задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му, както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират посочените разпоредби на ЗДДС. В случая настоящата инстанция, следва да се изхожда именно от хипотезата на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, която отграничава ясно две отделни изпълнителни деяния – както неподаването на справка -декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, съответно неподаването им в срок. Изискването да се подават заедно, предвидено в нормата на чл.125, ал.3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на които именно, съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Точно заради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който и да било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Ето защо и санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл.179 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН. Отделно, не се установява и нарушение на правилото „не два пъти за едно и също нещо“, като жалбоподателят не е и ангажирал доказателства друго наказателно постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила.  При извършване на преценката относно спазване на принципа на пропорционалност, който иначе, съгласно практиката на СЕС е задължителен за държавите – членки, както относно определянето на състава на нарушението, така и относно тежестта на санкциите, се вземат предвид най-общо „елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата“ /решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 41, решение от 22 март 2017 г. по обединени дела С-497/15 и С-498/15, Euro T., т. 43/, като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения /решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14, EU: C: 2016: 777, т. 40 и решение по обединени дела С-497/15 и С-498/15, т. 42/. Спазването на принципа за пропорционалност се осъществява именно чрез преценката по чл.28 от ЗАНН. Принципът на пропорционалност е относим категорично и към формалните нарушения, извършени чрез действие или бездействие. В случая на конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при които то е извършено, не може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид. Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримостта на деянието, а в случая тя не е малка – близо месец при налично месечно задължение. Следва също да се има предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Търговските дружества поради това и като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на деклариращия, така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността на дейността. Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева, определена в рамките на диапазона, посочен в закона от 500 до 10 000 лева, в тази насока държи сметка за всички изложени и от жалбоподателя обстоятелства.

Предвид посоченото и съдът намира, че преценката на Районен съд Пловдив е неправилна и поради това като е отменил наказателното постановление съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Решението следва да бъде отменено, а при доказаност на нарушението следва да се постанови друго, с което се потвърди НП.

При този изход на спора направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, което следва да бъде определено в размер на общо 160 лв. за двете инстанции.

Водим от горното  и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХI  касационен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 822/16.05.2023 по АНД № 1116/2023 г. на Районен съд Пловдив, като вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 688340-F688587/26.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Логистик експрес 2001“ЕООД, с ЕИК *********, , на основание чл. 179, ал. 1, пр. 1 от Закона за данък добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „Логистик експрес 2001“ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 160лв. (сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

        Решението е окончателно.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: