О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр. Велико Търново, 12.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, VI
- ти състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев
като разгледа докладваното от председателя административно
дело №80 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.405 от КТ, вр. с
чл.166, ал4.от АПК.
Жалбоподателят „Хюмън Експерт Консулт“ ООД – Велико Търново е обжалвал
предписание на старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“- Велико
Търново, обективирано в протокол за проверка №ПР1837992/17.01.2019 г., с което
на дружеството е предписано да преустанови осъществяването на дейност по
осигуряване на временна работа до получаване на необходимата регистрация от
Агенция по заетостта по реда на чл.74е от ЗНЗ.
С жалбата е направено искане за спирането на допуснато от закона
предварително изпълнение на предписанието.
Ответникът – Дирекция „ИТ“ – Велико Търново, в съпроводителното писмо,
с коети озпраща преписката по акта на съда заема становище за
неоснователност на искането – л.4 от
делото in fine.
Искането
е допустимо като предявено от засегнато от допуснатото по закон предварително
изпълнение на ПАМ лице, като това предварителната изпълняемост на акта е част
от съдържанието на чл.405 от КТ.
По същество е неоснователно.
Според
разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК „Допуснатото предварително изпълнение на административен
акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за
съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при
условията на ал. 2.“.
Съответно,
според разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК „При всяко положение на делото до
влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре
предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,
издал акта по чл.
60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства.“.
Както
се отбеляза, нормата на чл.405 от КТ допуска предварителна изпълняемост на
предписанието по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, каквото е процесното. За да се
прецени основателността на предявеното искане за спиране, следва молителят да
установи пред съда обстоятелствата, посочени в чл.
166, ал.2 от АПК, а именно – причинно следствена връзка между разпоредените
последици с оспорения по съдебен ред административен акт и евентуалното
настъпване на значителни, трудно поправими, респ. непоправими вреди за него.
Това е така, защото с придадената от закона предварителна изпълняемост на
разпоредените с предписанието последици самият законодател е презюмирал, че
тази предварителна изпълняемост имплицитно е обусловена и съобразена с
отчетеното от законодателя наличие на обстоятелствата, визирани в чл.
60, ал.1 от АПК. Т.е. предварителната изпълняемост на административния акт
е необходима именно с оглед на защитата на важни държавни и обществени интереси
и с оглед на опасността от осуетяването или сериозното затрудняване на
изпълнението му, както и с оглед на евентуалната значителна или трудно
поправима вреда, която би настъпила от закъснението на неговото изпълнение.
При
това положение и с оглед на разпоредбата на чл.
166, ал.2 от АПК в тежест на оспорващия е да установи, че предварителното
изпълнение на оспорената от него заповед би му причинило и то в качеството му
адресат на принудителната мярка значителна, трудно поправима или непоправима
вреда. В нормата е поставено изискването (процесуално по своя характер), че
изпълнението може да бъде спряно от съда само въз основа на нови обстоятелства,
които следва да се установят със съответните доказателства.
Молителят
обосновава значителна, респ. непоправима вреда с оглед на необходимостта от
прекратяване на трудовите договори с работниците си, респ. с обстоятелството,
че те следва да се преобразуват в срочни, а за дружеството не съществувала
правна възможност да измени договорите едностранно. Макар и вредите от това
действие да настъпвали за работниците, това би следвало да се съобрази от съда.
Извън горното, вреди биха настъпили и за дружеството, което би загубило сумата
от 7440 лв. по договорености, като доказателства за тези договорености не са
представени.
От
мотивите на предписанието на практика се установява, че в хода на проверката,
извършена от старши инспектор при дирекцията, е констатирано, че жалбоподателят
в качеството си на предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на
§1, т.17 от ДР на КТ е предоставило наета от него работна сила на общо 15 лица
по безсрочни трудови договори на дружеството „Ив Трейд 2016“ ООД – последното
възложител по договор по смисъла на чл.107у от КТ. Според протокола това
предоставяне на работна сила е в разрез с изискването на разпоредбата на
чл.107р, ал.7 от КТ, която изисква императивно предприятията /работодателите/,
които осигуряват временна работа, да осъществяват своята дейност след
регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта, каквато
регистрация жалбоподателят няма.
Неоснователно
жалбоподателят обуславя настъпване на непоправими и трудно поправими вреди от
предварителната изпълняемост на акта чрез необходимостта от прекратяването на
безсрочните трудови договори, респ. необходимостта от преобразуването им в
срочни. Преустановяването на дейността на жалбоподателя в качеството му на
предприятие по §1, т.17 от КТ не води, нито изисква задължително сключените от
това предприятие трудови договори да бъдат прекратени или да бъдат
трансформирани в срочни. Изпълнението на предписанието не води непременно и не
влияе върху индивидуалните трудови правоотношения, страни по които са
работодателя и работниците, респ. служителите, тъй като страни по
правоотношението продължават да бъдат същите субекти в техните качества.
Преустановяването на извършването на такава дейност не означава преустановяване
на изпълнение на задължения по трудовите правоотношения, нито има връзка с
изпълнението на задълженията по договора с дружеството „Ив Трейд 2016“ ООД.
Що
се касае до претенцията за настъпване на вреди, то не става ясно какъв е
характера им, от какво правоотношение произтичат за жалбоподателя вземания за
сумата от 7 440 лв. и как допуснатото по закон предварително изпълнение на
предписанието пречи на събирането на тази сума.
Посоченото
обосновава неоснователност на искането.
Следва
за процесуална икономия делото да се насрочи в открито заседание, за което да
се призове жалбоподателя и ответника по жалбата Дирекция „Инспекция по труда“ –
Велико Търново, като ответникът бъде задължена да представи преписката по
издаването на процесното предписание в пълнота в седемдневен срок от съобщаването.
Водим
от горното, настоящият състав на Административен съд – Велико Търново
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на „Хюмън Експерт Консулт“ ООД – Велико Търново за спиране на
предварително допуснатото изпълнение на предписание по чл.404, ал.1, т.1 от КТ,
обективирано в протокол за проверка №ПР1837992/17.01.2019 г. на старши
инспектор при Д“ИТ“ – велико Търново.
НАСРОЧВА
разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 13.01.2020 от 11.00 за която дата и час да се призоват
жалбоподателя „Хюмън Експерт Консулт“ ООД – Велико Търново и ответника по
жалбата Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново.
УКАЗВА
на ответника, че в седемдневен срок от съобщаването, следва да представи
преписката по обжалваното предписание.
Указва
на ответника по жалбата, че в негова тежест е да установи фактическите
констатации, въз основа на които е издадено процесното предписание с всички
допустими доказателства и доказателствени средства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта му, с която е отхвърлено
искането за спиране на изпълнението на предписанието, обективирано в протокол за проверка
№ПР1837992/17.01.2019 г. на старши инспектор при Д „ИТ“ – Велико Търново, може
да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд, а в останалата си част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: