№ 573
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20221001000116 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение № 1455 от 24.02.2020г.,постановено по гр.д.№ 6756 по описа на СГС за
2017г. е отхвърлен предявеният от ищеца П. А. Н. срещу „Проект контрол“ ООД гр.София
иск за заплащане на сумата от 80 000 лв., представляваща незаплатена част от продажната
цена по договор от 14.05.2021г- за продажба на дружествени дялове от капитала на
„Енерджи груп“ БГ“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане и на иска с правно основание чл.86,ал.1 от ЗД за
заплащане на сумата от 24 404,33лв. обезщетение за забава в размер на законната
лихва,считано за периода 01.06.2014г.-31.05.2017г.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът и поради това в
законоустановения срок е подал въззивна жалба против същото с искане да бъде отменено и
въззивният съд да постанови ново, с което да уважи исковете.
Правят се оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния и процесуалния закон ,както и поради необоснованост.
Поддържа се , че купувач може да откаже да заплати цялата продажна цена по
договора само ако развали същия. Това следвало от текста на чл.3.1 от договора – че ако
продавачът не изпълни задължението си, то тогава купувачът не дължи плащане и има
право да развали договора. Тези права можело да бъдат упражнени само едновременно и не
1
може да откаже да плати цената без да развали договора. При това положение обаче
купувачът следвало да върне закупените дружествени дялове. В този смисъл съдебното
решение противоречало на уговорките между страните.
На следващо място се излагат доводи, че продавачът е изпълнил задълженията си по
договора. По делото били налични документи, представени от Община Велинград, от които
било видно, че са били изработени и съществували проекти за МВЕЦ „ Водев чарк- 1“.
Ответникът целенасочено махнал от проектната документация онази чат , която се отнасяла
за този МВЕЦ и умишлено създал пречка за събирането на доказателства в тази насока.
Действително, не било подадено искане за издаване на строително разрешение за
МВЕЦ “Водев чарк -1“, но били извършени всички съгласувателни процедури с МОСВ,
Басейнова дирекция, ЧЕЗ, ДФГ и др. и те приключили след продажбата на дяловете, но по
времето когато П.Н. е бил управител на ответника съвместно с Р. С.. В този момент били
налице всички необходими разрешения, съгласувания и проекти, за да се подадат
документи за издаване на разрешение за строеж. Считано то 30.06.2104г. обаче П.Н. бил
заличен като управител на ответника и от този момент било обективно невъзможно да
подаде документи за издавен на такова разрешение, а това останало изцяло в преценката на
собственика на проектите. С оглед на това обстоятелство ищецът счита, че градският съд
необосновано и немотивирано е приел, че липсата на подадено искане за издаване на
разрешение за строеж на МВЕЦ „ Водев чарк- 1“. представлява неизпълнение на
задълженията на ищеца по договора.
Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата,с който я оспорва. Счита изложените
в същата доводи за неоснователни. Поддържа, че на основание чл.90,ал.1 от ЗЗД има право
да откаже да заплати търсената от продавача част от цената в размер на 80 000лв. и без да
разваля договора, позовавайки се само на неизпълнението на продавача.
Твърденията ,че инвестиционните проекти на МВЕЦ „ Водев чарк- 1“ били одобрени се
основавали на абстрактни логически разсъждения, а не на обстоятелствата по делото и
дори на практика ищецът признавал, че проектите не са били внесени за одобрение.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД ,вр. чл.129,ал.2 от ТЗ.
Акцесорната претенция е с основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.
С подадената искова молба ищецът П. А. Н. излага твърдения, че на 14.05.2012г. е
сключен договор между него и „Проект контрол“ ООД с предмет продажба на дружествени
дялове от капитала на „Енерджи груп БГ“ ЕООД при цена от 600 000 лв. плащането на
цената било уговорено по следния начин: - в дена на сключване на договора 100 000 лв.,
които са били изплатени; - в срок до 31.05.2012г. и след изпълнение на условията по чл.2.2
от Договора –сумата от 145 000лв. от тази сума и били платени само 45 000лв. след
приспадане на задължение, което продавачът има към купувача в размер на 20 000лв.
2
оставали дължими 80 000лв., които са предмет на иска.
Третата вноска следвало да бъде заплатена до 31.12.20102г., но същата не е предмет на
делото.
Описани са обстоятелствата, прехождащи сключването на договора, а именно че на
09.12.2011г. между „Нордимекс“ ООД, представлявано към този момент от ищеца и
ответното дружество е подписано Писмо за намерение, имащо характер на предварителен
договор. Съгласно постигнатото съгласие следвало да бъде подписан договор за покупко-
продажба на 100% от дяловете от капитала на „Енерджи груп БГ“ ЕООД до 20.02.2012г.
след изпълнение на условията по чл.3.4 и 3.5 от Писмото за намерение. „Енерджи груп БГ“
ЕООД притежавало права за реализация на проект за изграждане на МВЕЦ „ Водев чарк-
1“. И МВЕЦ „ Водев чарк- 2“. С протокол №1 от 20.02.2021г. срокът за сключване на
договора за продажба на дялове бил продължен до 12.04.2021г.
Междувременно дяловете от капитала на „Енерджи груп БГ“ ЕООД били придобити от
П. А. Н.. След изпълнение на условията, предвидени в Писмото за намерение бил сключен
процесният договор.
Ищецът счита, че е изпълнил своите задължения по същия, но купувачът по сделката
не заплатил дължимите 100 000лв. от втората вноска. Както вече беше посочено, поради
извършено прихващане ищецът претендира заплащането само на 80 000лв.
Отправена била покана за доброволно изпълнение и след като такова не последвало, то
продавачът моли да бъде осъдено ответното дружество да заплати посочената сума.
Ответната по делото страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
претенцията. Оспорват се твърденията,че са изпълнени условията по Писмото за
намерение и тези по чл.2.2 от договора за продажба на дялове. Подчертава се, че именно
защото разписаните в т.3.3,т.3.4, 3.5. и т.3.9 от Писмото за намерение и на т.2 от Протокол
№1 не били изпълнени, те били възпроизведени в Договор за покупко-продажба на дялове.
В чл.2,ал.2 от същия бил въведен ясен модалитет като съществено условие за заплащането
на остатъка от цената. Поставено било условие за нейното заплащане- продавачът да
представи технически, правно и административно осъществим проект за изграждането и на
двете електроцентрали.
Н. не бил изправна страна по договора, тъй като се оказало че „Енерджи груп БГ“
ЕООД има одобрен проект за изграждане само на един МВЕЦ, а за втори такъв никога не са
били одобряване такива проекти. Наличният такъв се оказал сгрешен и технически
неизпълним и се наложило да бъде преработен и одобрен отново. Продавачът Н. знаел и бил
наясно,че продава на купувача „Енерджи груп БГ“ ЕООД проекти, по които съществува
правна, техническа и административна възможност да изгради само един МВЕЦ и проект в
частта му за втори МВЕЦ не можел да се реализира изобщо. Неизпълнението на
задълженията по чл.2,ал.2 от договора освободило купувача на основание чл.83 от ЗЗД от
отговорност за изпълнение на задължението за заплащане на сумата от 80 000лв.,
представляваща остатъка от втората вноска по продажната цена.
3
При условията на евентуалност се прави възражение за неизпълнен договор- ако съдът
признае претендираните от ищеца права с исковата молба, да бъде осъден същият да
изпълни едновременно с ответника задълженията си за заплащане на остатъка от цената.
При това положение ответникът счита, че на основание чл.83 от ЗЗД се е освободил
от отговорност за изпълнение на задължението .
С допълнителната искова молба ищецът поддържа, че частичното доброволно
плащане от 100 000лв., направено 15.05.2012г. и след това заплащането на сумата 45 000
лв. на 22.05.2012г. доказва изпълнението на всички условия по Писмото за намерения и
Договора за продажба на дялове.
Признава се обстоятелството, че към датата на подписване на договора не са били
представени всички документи, но същите били изготвени по-късно.
Подчертава, че е изпълнил изцяло задължението по чл.3.9 от Писмото за намерение от
09.12.2011г. да осигури продължаване на срока на Договор от 02.08.2022г. за възмездно
ползване на имота. Освен това осигурил продължаването на правото на ползване на ДМА -
водностопански системи, осигурил отбелязването на собствеността на завършена в груб
строеж сграда на ВЕЦ „Водев чарк“.
Твърди, че са налице проекти за изграждане на МВЕЦ „ Водев чарк- 1“ и МВЕЦ
„Водев чарк- 2“ и същите били предадени в цялост на ответника. След продажбата на
дяловете ищецът оказвал съдействие за започване на изграждането на съоръженията, поради
което запазил част от чертежите и проектите, които му били нужни.
Твърди, че след като започнал реализация на проектите ответникът решил да промени
мястото на единия агрегат с цел да увеличи напора на водата, респ.производителността на
ВЕЦ. Поради този причина той закупил друг имот, разположен до водопровода, където да
бъде изграден вторият агрегат. Със съдействие на ищеца бил закупен общински имот и
именно това наложило преработката на проекта. Проектът за изграждане на втория
генератор не стартирал поради промяна на инвестиционните намерения на ответника, а не
защото проектът за изграждане не бил годен. .
Подчертава, че страните не били уговаряли да има второ разрешение за строеж .
Страните били договорили да бъде представено само разрешение за строеж
№269/31.12.2003г. ( уговорката не е в този смисъл- поето е задължение да бъдат
представени всички необходими документи ,включително и ….)
В т.3.9 от Писмото за намерение било предвидено за кои документи ищецът следва
да окаже съдействие и в тях не било предвидено разрешение за строеж.
В подкрепа на становището си посочва обстоятелствата, че на 19.09.2012г. „Енерджи
груп БГ“ ЕООД е сключило с „Ваптех“ЕООД Договор за проектиране, изработка и доставка
на хидроенергийно оборудване, което включва както ВЕЦ „Водев чарк- 1“ ,така ВЕЦ „
Водев чарк- 2“, а през м.06.2012г. -договор с „Асти“ ООД за СМР и за двата ВЕЦ. Същият
извод следвал и от договора за упражняване на строителен надзор, сключен с ЕТ“ В.- инж.П.
С.“ и „Сечков-1“ ЕООД.
4
Обръща се внимание, че в договора за присъединяване, сключен с
електроразпределителното дружество е посочен един генератор, но с мощност от 1000 kW,
докато двете ВЕЦ е следва да имат мощно от по 500 kW всяка от тях. Това означавало, че
става въпрос и за двете мощности.
С допълнителния писмен отговор ответника заявява, че заплащането на сумата от
100 000 на 15.05.2012г. не е обвързано от изпълнение на задължението по чл.2,ал.2 от
договора за продажба на дружествени дялове. Сумата от 45 000лв. представлявала част от
договорената втора вноска в размер на 145 000 лв. причината да бъде заплатена част от
цялата втора вноска била непредставянето от страна на купувача на всички документи,
описани в т.3.9 от Писмото за намерение и чл.2,ал.2 от Договора за продажба на
дружествени дялове.
Оспорва твърдението, че страните са се договорили да бъде представено само
разрешението за строеж № 269/31.12.2003г. заявява, че напълно невярно е посочено в
допълнителната молба ,че проектът за втори генератор не е изпълнен поради промяна в
инвестиционните намерения на ответника. Подчертава, че разрешителното за водовземане е
за два МВЕЦ ,които да бъдат изградени на различна надморска височина. Този факт
опровергавал твърденията , че и двата МВЕЦ е следвало да бъдат изградени в едни
недвижим имоти че ответника еднолично е решил да помени мястото с цел да увеличи
напора на водата,като е закупил друг имот,разположен до водопровода.
С обжалваното решение е прието,че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.
2,ал.2 от договора за продажба на дружествени дялове да представи всички изискуеми
документи, които доказва правната, фактическата и административна възможност към
днешна дата за изграждането и въвеждането в експлоатация на МВЕЦ „Водев чарк 1“ и
МВЕЦ „Водев чарк 2“ и поради това и купувачът не дължи заплащане на останалата част от
втората вноска на уговорената цена.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо,тъй като съдът се е произнесъл
в рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба чрез
твърдените от ищеца факти и обстоятелства право.
По отношение на правилността на същото настоящият състав намира следното:
От представените по делото Писмо за намерение ,Протокол №1 към същото и Договор
за покупко-продажба на дялове се установява, че между страните е било постигнато
съгласие ищецът П.Н. да продаде на ответното дружество притежаваните от него дялове,
представляващи 100% от капитала на „Енерджи груп БГ“ ЕООД. Сключването на договора
5
за продажба се предхождало от подписване на Писмото за намерения и изменящия го
протокол. Макар страна по същото да е било „Нордимекс“ ООД , с договора от14.05.2012г.
страните по настоящото дело са потвърдили съгласието си с постигнатите в Писмото и
изменящия го Протокол №1 условия в този смисъл тези съглашения имат характер на
предварителен договор относно прехвърлянето на дяловете.
В окончателния договор за продажба се предвижда, че дяловете ще бъдат прехвърлени
срещу цена в размер на 600 000лв., от които 55 000 са платени предварително, 100 000лв.
ще бъдат платени към датата на подписване на договора , сумата от 145 000лв. -в срок до
31.05.2021г. и последната вноска от 300 000 лв.- до 31.12.2012г. Посочено е, че втората и
трета вноска от цената ще бъде заплатена след изпълнение на условията по чл. 2,ал.2 от
договора. Това задължение включва представянето на всички документи,описани в
подписаното между „Нордимекс“ ООД, „Енерджи груп БГ“ ЕООД и „Проект контрол“ ООД
Писмо за намерение, доказващи правната, техническа и административна възможност към
датата на договора за изграждането и въвеждането в експлоатация на МВЕЦ „ Водев чарк-
1“ и МВЕЦ „Водев чарк- 2“ . Самите документи са описани т.3.5 от Писмото- всички
необходими документи, становища и разрешителни за пълна и окончателна реализация на
проект МВЕЦ „ Водев чарк- 1“ и МВЕЦ „Водев чарк- 2“, включително и конкретно
описани с рег.номер и дата 6 броя документи, сред които е и разрешение за строеж
№236/31.12.2003г.
В чл.3.1 е предвидено, че в случай, че продавачът не изпълни условието по чл.2,ал.2
,то купувачът не дължи плащане и може да развали договора.
По делото е приложено удостоверение № 421/04.05.2018г. , издадено от Община
Велинград. В същото се посочва, че към 14.05.2012г.е била одобрена строителната
документация за обект „Преустройство на съществуваща сграда в МВЕЦ „Водев чарк- 2“ ,
имот №206003, местност „Лепеница“, землище Велинград, обл.Пазарджик“ и е имало
издадено разрешение за строеж №236/31.12.2003г. за същия обект. Посочено е няма
одобрени строителни книжа за обект МВЕЦ „ Водев чарк- 1“ .
Записано е,че по одобрените проекти е възможно да се изгради само един МВЕЦ „
Водев чарк“
От наличното по делото разрешително за водовземане от повърхностен воден обект
№301019/09.09.2005г. на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски
регион, изменено с решение №873/29.01.2010г. №РР-1385-13.12.2011г. се установява , че
„Енерджи груп БГ“ ЕООД е титуляр на това право като разрешението към 14.05.20102г.
обхваща МВЕЦ „ Водев чарк- 1“ и МВЕЦ „Водев чарк- 2“. От същото е видно, че МВЕЦ „
Водев чарк- 1“ е фиксирано на Кота 1241,00м., а МВЕЦ „Водев чарк- 2“-на Кота 953.00м.
Представена е техническата документация, касаеща изграждане на МВЕЦ „Водев чарк
1“ и МВЕЦ „Водев чарк 2“ . От същата е видно, че е била издадена виза за проектиране с
предмет „Проучване и проектиране на преустройство на съществуваща сграда в
МВЕЦ“Водев чарк“ м имот №206003 в землището на гр.Велинград. В издадената виза е
6
указано изготвяне на документация по .144 от ЗУТ.
Налични са част конструктивно-строителна и част електрическа, в които е отбелязано
че касаят МВЕЦ „Водев чарк- 2“, както и технически проект част „ЕЛ“,в който е
отбелязано само „МВЕЦ „Водев чарк“. Освен това са представени и части от проектна
документация- том І „Обобщение“ и проект „Гасителни устройства“,в които като обект на
изграждане се сочат МВЕЦ „Водев чарк- 1“ и МВЕЦ „Водев чарк- 2“ . представени са и
части от проект само за обект МВЕЦ „ Водев чарк- 1“ – фаза работен стадий , част
„Архитектурно –строителна, както и част „Строително - конструктивна. Необходимо е да се
посочи, че на последните проекти е отбелязано, че са изготвени от ЕТ М. - М. М.“ без да
има данни да са одобрени.
В производството пред първата инстанция са допуснати и изслушани първоначална и
допълнителна съдебно- технически експертизи, извършени от вещото лице А. З.. От
заключенията по същите се установява, че към 14.05.2012г. не е съществувала техническа
възможност на база предадената от ищеца на ответника документация да бъдат изградени
процесните МВЕЦ „ Водев чарк- 1“ и МВЕЦ „Водев чарк- 2“. Експертът счита, че на базата
на тази документация не е възможно да бъде изграден дори и един МВЕЦ. Било е
наложителна да се направи преработка на строително - техническа документация, за да може
да бъде изграден МВЕЦ „Водев чарк- 2“ .
Вещото лице е констатирало, че към датата на експертизата и към датата на
подписване на договора има издадено строително разрешение само за един МВЕЦ.
Направен е оглед на място, при който е установено, че на одобрената строителна площадка в
поземления имот, придобит допълнително от ответното дружество през 2012г. не е
осъществимо изграждането и въвеждането в експлоатация на два броя МВЕЦ.
Вещото лице е прегледало схемата на каскада „Водев чарк“ и посочва, че същата
предвижда енергийно преработване на водните маси, уловени чрез водохващане „Водев
чарк“ на Кота 1750 и транспортирани до гр.Велинград по стоманен напорен водопровод
„Водев чарк“ с диаметър ДУ500. В проектната документация било предвидено енергийно
преработване на водните маси чрез изграждане на два бр. МВЕЦ ,съответно МВЕЦ „ Водев
чарк- 1“ и МВЕЦ „Водев чарк- 2“ като първият е следвало да бъде разположен при
облекчителна шахта №2 Кота 1240 като бъде инсталиран хидроагрегат с мощност до Р=425
kW и да бъде поместен в нова сграда,а вторият – разположен на площадка на съществуваща
страда на Кота 950 с предвидена инсталация на хидроагрегат с мощност Р= 425 kW . само
МВЕЦ „Водев чарк- 2“попадал в имот №206003 в землището на гр.Велинград. В
непосредствена близост до този имот се намира още един водопровод.
Присъединяването към електроразпределителната мрежа е следвало да стане чрез
изграждане на кабелно трасе, което за МВЕЦ „ Водев чарк- 1“ е щяло да е с дължина 1600
м.,а за МВЕЦ „Водев чарк- 2“ – 232м.
Експертът посочва, че при посещението си на място е установил, че разположението на
питейния водопровод е било сгрешено и е било наложително преработката на проекта, за
7
да може МВЕЦ въобще да бъде изграден. Към 14.05.20102г. не е имало техническа
възможност за изграждане на два МВЕЦ. Издаденото разрешение за строеж е само за една
МВЕЦ и по-конкретно МВЕЦ „Водев чарк- 2“ и 1 бр. хидроагрегат с мощност 420 kW . На
място не било възможно да се изградят два МВЕЦ, нито да се монтира хидроагрегат с
мощност 1000 kW.
Пред настоящата инстанция отново беше допусната допълнителна експертиза,
изготвена от вещото лице Г.Г.. И този експерт посочва, че едва след направените промени
в проекта за изграждане на МВЕЦ „Водев чарк- 2“ е било възможно същия да бъде
осъществен.
С оглед на така събраните доказателства настоящият състав намира за установено по
делото наличието на валидна облигационна връзка между страните за продажба на всички
дружествени дялове от капитала на „Енерджи груп БГ“ ЕООД, който факт не е спорен по
делото.Задълженията на продавача са да прехвърли собствеността върху дяловете и да
предаде всички необходими книжа, които установяват техническата, правната и
административната възможност за изграждане на двете МВЕЦ, като това включва ( с оглед
препращането към Писмото за намерения) представянето на документите за реализация на
проекта ( разрешителни, становища, договори и др.). Купувачът от своя страна е поел
задължението да плати уговорената цена в посочените в договора срокове като
задължението за заплащане на втората и третата вноски от цената възниква само ако са
изпълнени насрещните такива.
Между страните съществува спор дали с осъществените от ищеца действия по
предаване на наличната към момента на сключване на договора документация относно
изграждането на МВЕЦ „Водев чарк- 1“ и МВЕЦ „Водев чарк- 2“ и евентуално с
последващите му действия за осигуряване на останалите необходими документи ищецът е
изпълнил поетите в договора задължения. Не се излага твърдение, че задължението му не
включва тяхното предаване.
Съдът намира, че от текста на приложеното Писмо за намерение,за което няма спор,
че има характер на предварителен договор, и на самия договор за продажба се установява, че
интересът на купувача от закупуване на дружествените дялове е бил продиктуван от
обстоятелството, че дружеството „Енерджи груп БГ“ ЕООД е притежавало разрешение за
водоползване за изграждането на два МВЕЦ в землището на гр.Велинград и желанието на
купувача да изгради и експлоатира същите. От описаните по-горе доказателства се
установи, че е имало проект за водна каскада, който е обхващал именно две МВЕЦ- МВЕЦ
„ Водев чарк- 1“ и МВЕЦ „Водев чарк- 2“ .
От наличните по делото строителни книжа и от заключенията на вещите лица по
приетите съдебно-технически експертизи, които съдът възприема като компетентно дадени,
категорично беше установено, че на база наличните към датата на сключване на договора
строителни книжа не е било възможно да бъдат изградени двете МВЕЦ.
По отношение на МВЕЦ „Водев чарк- 1“ не са изпълнени много от необходимите
8
процедури –отреждане на терен, даване на разрешение за строеж и други. Поддържаното от
ищеца становище , че ответникът е следвало да подаде молба за издаване на такива решение
не може да бъде възприето, тъй като не се установи да са били налице всички други
документи, които да обуславят неговото издаване. По отношение на МВЕЦ „Водев чарк- 2“
беше установено, че предаденият проект е негоден и е било необходимо неговото
преработване, за да може стоежът да се осъществи.
Не се доказаха възраженията на продавача, че ответното дружество е променило
инвестиционните си намерение и именно поради това е бил преработен проекта на МВЕЦ
„Водев чарк- 2“ и не са предприети действия по изграждане на МВЕЦ „ Водев чарк- 1“, а е
пристъпено съм изграждане на един генератор с мощност, колкото двата МВЕЦ. Напротив ,
същите бяха опровергани от приетите поделото експертизи, според които не е възможно
изграждането и експлоатацията на два хидрогенератора в съществуващата сграда и въобще
два хидрогенератора в имота,в който се намира МВЕЦ „Водев чарк- 2“.
Както беше посочено, заплащането на претендираната част от цената е поставено в
зависимост от изпълнение на задължението на продавача по чл.2,ал.2 от договора. Не може
да бъде възприет довода, изложен в допълнителната искова молба, че със заплащането на
част от договорената втора вноска купувачът е признал дължимостта на задължението си.
Признанието на дълга може да бъде изразено с конклудентни действия, между които може
да бъде частичното пращане, но е необходимо да бъде преценена конкретната ситуация и с
оглед на това да се направи извод дали то манифестира в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора. В случая обаче
насрещната страна по договора не твърди,че въобще не дължи плащане, а че не дължи
плащане на останалата част от цената, защото то е обусловено от изпълнението на
задълженията по чл.2,ал.2 от договора. Освен това от събраните поделото доказателства
става ясно, че все пак има частично изпълнение на задълженията по договора и очевидно
кредиторът има интерес от това частично изпълнение и заплащането на част от цената
представлява добросъвестно поведение от негова страна.
След като кредиторът не доказа да е изпълнил задължението си по посочената по-горе
клауза, обуславяща изпълнение от страна на купувача, то не може да се приеме, че се
дължи насрещната престация от последния.
Самото неизпълнение се признава от ищеца дори във въззивната жалба. а въведените
в същата твърдения, че на практика е изпаднал в обективна невъзможност да довърши
изготвянето на документите поради обстоятелството, че е бил освободен като управител на
„Енерджи груп БГ“ ЕООД не следва да се обсъждат,тъй като са направени едва пред
настоящата инстанция. Същото се отнася и за доводите,че ответникът не може само да
откаже да заплати, а цената, тъй като съгласно чл.3,ал.1 от договора е длъжен ако направи
това, да развали договора.
С оглед на всичко изложено предявения иск с правна основание чл.79,ал.1 от ЗЗД
вр.чл.129,ал.1 от ТЗ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
9
Отхвърлянето на основния иск води до същия резултат и по обусловената претенция с
правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за забава на плащането на претендираните парични
суми.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, поради което и обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на въззиваемата страна ще следва да бъдат присъдени
направените разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение. По отношение на размера на същото е направено възражение за
прекомерност, което апелативният съд счита за неоснователно. съдът достига до този извод
като везма предвид сложността на делото и положените от защитата усилия при участието
в производството.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1455 от 24.02.2020г.,постановено по гр.д.№ 6756 по
описа на СГС за 2017г.
ОСЪЖДА П. А. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.***,ул. „***“ № ***,вх.
***, ет. ***,ап. *** да заплати на „Проект контрол“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София,ул. „Бяло поле“ 8Г сумата от 4800 лв. разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.
1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10