РЕШЕНИЕ
№ 707
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Веселина Ставрева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221100603409 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 15.06.2022г. по Н.Ч.Х.Д.№1586/2021г., СРС, НО, 121-ви с-в е признал
подсъдимите С. Л. А. и Г. Л. С. за невиновни в извършването на престъпление респ. по
чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК - първия и по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.4 от НК - втория.
На осн. чл.190, ал.1 от НПК с оглед изхода на делото, разноските са възложени на част.
тъжител.
Срещу описания съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
част. тъжител чрез адв.Н. Д. - САК. В сезиращия съда акт се настоява за отмяна присъдата
на СРС, която се определя като неправилна. По категоричен начин се приема да е доказано
извършването на инкриминнраното деяние от подсъдимите.
След запознаване с мотивите към присъдата, е постъпило възражение към въззивната
жалба от адв.Д., който отново оспорва извода на първостепенния съд за оправдаване на
подсъдимите. Прави се анализ показанията на разпитаните от първата инстанция свидетели,
като релевира доводи в насока, че всички са съседи и на двете страни, поради което и не са
изложили обективните си възприятия за процесния инцидент. Отново се моли за отмяна
присъдата на първата инстанция. В допълнението към въззивната жалба се прави искане за
повторен разпит на всички свидетели.
В разпоредително заседание от 16.09.2022г. въззивният съдебен състав по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимите и свидетели, изслушването на вещото лице и ангажирането на други
доказателства.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от депозиралата я страна - адв.Г. по
1
изложените в нея съображения и съобразно направеното искане. Моли се СГС да отмени
атакувания първоинстанционен акт и да постанови друг, осъдителен такъв. Повереникът на
част. тъжител моли за възлагане на съдебните разноските, направени от доверителя му в
тежест на подсъдимите лица.
Защитникът на подсъдимите лица – адв.М., напротив, приема първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна, резултат от съответен доказателствен и правен
анализ. Моли въззивният съд да я потвърди. Претендира направените разноски да бъдат
присъдени в тежест на част. тъжител.
Подсъдимите С. А. и Г. С. - р.пр., не се явяват пред въззивната инстанция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите
във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание
от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не намира основания
за ревизиране фактологията, приета от първия съд, която се изразява в следното:
Подсъдимият С. Л. А. е роден на *******г. в гр.София, българин, български
гражданин, неженен, работи, с адрес по местоживеене: гр.София, ж.к.„******* с
ЕГН:**********, неосъждан.
Подсъдимият Г. Л. С. е роден на *******. в гр.София, българин, български гражданин,
неженен, работещ, с адрес по местоживеене: гр.София, ж.к.„******* с ЕГН:**********,
неосъждан.
Подсъдимите С. А. и Г. С. са братя, живеещи на адрес: гр.София, ж.к.„******* където
бил и адреса по местоживеене на част. тъжител Й. М.. Между подсъдимите, от една страна
и частния тъжител, от друга, съществували неразрешени конфликтни отношения от дълго
време.
По повод назрелия между страните по делото конфликт, част. тъжител М. депозирал
сигнали както за осъществени престъпни посегателства срещу него, така и сигнал за
иницииране на производство по чл.157 и сл. от Закона за здравето по отношение на
подсъдимия Г. С., заради употреба на алкохол, което било прекратено.
От 2017г. част. тъжител Й. М. притежавал мотопед марка „Пежо“, модел „Лудикс“ с
рег.№******* Превозното средство, част. тъжител обичайно паркирал в близост до входа, в
който живеел.
На 16.09.2020г. М. отново паркирал мотопеда си на обичайното за него място.
Подсъдимият С. А. се прибирал с личния си автомобил и разтоварвал багаж от него пред
блока. Възникнал словесен спор между част. тъжител и подсъдимия като впоследствие
спора между двамата продължил, като А. се е намирал на балкона на жилището си.
Свидетели на скандала били и други лица, живущи в същия блок, сред които св.М.а, .
На 18.09.2020г. част. тъжител Й. М. посетил съдебно-медицински кабинет, където бил
освидетелстван от доц. д-р А. А., който констатирал окръглен оток на меките тъкани в
централната област на главата, както и множество кръвонасядания в областта на дясната
предмишница и към дланта, в областта на дясното бедро и на лявата лопатка. Въз основа
прегледа, съдебният медик издал съдебно-медицинско удостоверение
№405.09/2020/18.09.2020г., в което при М. констатирал: контузия на главата и лицето с оток
2
и кръвонасядане в централната челна област, обширни оток и кръвонасядане на дясна ръка,
охлузване и кръвонасядане на гърба, обширно кръвонасядане на дясно бедро, охлузване и
кръвонасядане на дясно коляно.
Съгласно съдебно-медицинската експертиза пострадалият е получил окръглен оток с
подлежащо кръвонасядане на челото централно; кръвонасядане с охлузена повърхност по
предната повърхност на дясната предмишница в областта на гривнената става и към дланта,
в началната част на 4-та и 5-та дланни кости; обширно кръвонасядане по предно вътрешната
повърхност на дясното бедро; кръвонасядане на гърба от ляво в областта на лявата лопатка,
с 2 линейни охлузвания към горния му край; охлузване с оток и кръводаряване по предно
страничната повърхност на дясното коляно, които са му причинили болка и страдание.
Според експертното заключение визираните уреждания са резултат от действието на твърди
тъпи предмети, като е напълно възможно травмите да са получени по начин и със средства,
посочени от частния тъжител, а именно с ръце свити в юмруци относно травмата на челото
и травмата на гърба и с нанасяне на удари с крак досежно останалите травматични
увреждания по тялото. Травмите, според вещото лице, не биха могли да се получат при
падане от моторно превозно средство, като мотор или мотопед.
На 21.09.2020г., тъжителят подал жалба до СРП с рег.№40010/21.09.2020г. за това, че
на 16.09.2020г. около 21.00 часа гр.София, пред вх.******* му е нанесен побой от двамата
подсъдими, докато „вързвал” мотора си в близост до входа.
Въззивната съдебна инстанция се солидаризира с доказателствения анализ на
първостепенния съд, въз основа на който контролираният съдебен състав е изградил
фактическите си изводи.
Правилно показанията на св.М.М. са били възприети от районния съдия и поставени в
основата на доказателствените му изводи като еднозначни, детайлни и подкрепящи се от
останалия доказателствен материал, а именно за липса на констатации относно реализирани
противоправни действия от страна на двамата братя - подсъдими спрямо част. тъжител М..
Възраженията на повереника на част. тъжител срещу доказателствената тежест на
показанията й са на база родствените й връзки с подсъдимите. Действително според данните
по делото св.М.М. е съпруга на братовчед на А. и С.. Този факт обаче сам по себе си не е
достатъчен да презюмира недостоверност в показанията , тъй като съобразно нормата на
чл.14, ал.2 от НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила. Съдът обаче дължи внимателен анализ на показанията на
свидетелите /в частност на св.М.а/, както го задължава чл.107, ал.5 от НПК и съответното
им съпоставяне с останалата доказателствена маса. Като извърши тази съпоставка, съдът
прецени, че твърденията на М.а пред СРС, че подсъдимите и част. тъжител са спорели на
висок тон, а също и че тримата са поддържали помежду си дългогодишен конфликт напълно
се препокриват с изложеното от св.Ж. М., св.В.Р. и св.М.Т.. Не може да се отрече, че в
показанията на всеки от цитираните свидетели личи известна пристрастност, но в общ план
заявеното от тях се припокрива относно основните интересуващи предмета на делото факти.
Следва да се подчертае, че рядко при инциденти от такъв характер - между роднини, съседи
и т.н. могат да се установят свидетели, които да са напълно незаинтересовани, поради което
и показанията на всички лица следва да бъдат подложени на задълбочен анализ, което е
сторено както от първата, а така също и от настоящата инстанция. Ето защо настоящият
въззивен състав се солидаризира със становището на предходния за кредитиране
показанията на тази свидетелка.
Съдът в този му състав, аналогично на предходния, дава вяра и на показанията на св.Р.
и св.М., които твърдят лично да са възприели пререканията между част. тъжител и
подсъдимия А.. И двамата свидетели възпроизвеждат информация от различни гледни точки
3
относно за разразилия се пред жилищния блок скандал. Въззивният съд също прие за
еднопосочни твърденията им, че единствено са видели подсъдимия А. и част. тъжител М. да
си разменят реплики на висок тон, но не и удари. Нещо повече, в цитираните гласни
доказателства не се съдържа изобщо информация другия подсъдим С. да е присъствал.
Поради константността и неизменността във времето на възпроизвеждане на коментираните
обстоятелства в показанията на св.Р. и М., които, от своя страна подкрепят и от
възпроизведеното от М.а, и СГС даде вяра на показанията им, като обективни и правдиви, и
възприе за установени и доказани обстоятелствата, изнесени от тях.
Акуратни са и изводите на първия съд и по отношение свидетелските показания на
св.М.Т.. Лансираната от него теза за неколкократни скандали между част. тъжител М. и
подсъдимите е в корелация с останалия гласен доказателствен материал. СГС няма
основания да се разграничи и от вижданията му, че не е бил свидетел на ситуация, в която
между тримата мъже е имало нанасяне на удари или друго физическо съпрокосновение.
Св.Т. възпроизвежда и данни, че е „чувал“ подсъдимите да са удряли частния тъжител.
Такава информация отново с неидентифициран източник възпроизвеждат и св.М.а и св.М..
Последното, според настоящия съдебен състав представлява свидетелстване по слухове.
Съдебната практика и доктрина са категорични, че в наказателния процес свидетелски
показания, които се отнасят до факти, станали известни по слух, са недопустими /вж. р.№15
от 14.05.2020г. по н.д.№999/2019г., III н.о. на ВКС/. Това е така, тъй като в тези случаи
свидетелят не възпроизвежда лично възприети обстоятелства от действителността, а
преразказва информация, станала му известна от трети неидентифицирани лица,
достоверността на която не може да бъде проверена. В тази връзка неоснователни са
възраженията на адв.Г., че първата инстанция е следвало да разпита с по-големи
подробности свидетелите, които в показанията си са заявили, че са чували за физическо
насилие над част. тъжител от подсъдимите. На първо място, при разпита на всеки един от
посочените по-горе свидетели пред СРС е присъствал и повереника на част.тъжител -
адв.Д., който е задавал въпроси на свидетелите. Въпреки положените от последния
процесуални усилия, не е бил установен информационния източник на свидетелите относно
твърдението, че са „чували“ подсъдимите С. и А. да са удряли частния тъжител. На
следващо място, съобразно разпоредбата на чл.103, ал.1, пр.2 от НПК, в наказателните дела
от частен характер частният тъжител е главен обвинител и той носи тежестта да докаже
обвинението. Дори и да са установени данни посредством показанията на свидетелите за
физическо съприкосновение между част. тъжител и подсъдимите, интересуващите процеса
са относно настъпилия инцидент на 16.09.2020г. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че по никакъв начин проверяваната инстанция не е нарушила съдопроизводствените
правила като не е положил допълнителни усилия да се установи източника на цитираните от
адв.Г. „слухове“. Това са и мотивите на СГС да счита възраженията на повереника на част.
тъжител за несъстоятелни.
Не се нуждаят от ревизия и изводите на първия съд относно пълната кредитируемост
на заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска
експертиза. От съдържанието й се установява, че на 18.09.2020г. касателно част. тъжител М.
са били констатирани такива травми, които да реализират медико - биологичния признак
„болка и страдание без разстройство на здравето” по см. на чл.130, ал.2 от НК, които с
категоричност биха могли да се получат по начин и със средствата, твърдяни от него.
Коментираното експертно заключение съдът намира за обосновано и мотивирано въз основа
на научен подход, отговарящо в пълнота на поставените задачи, поради което и правилно
същото е кредитирано. Друг е въпроса, че макар и да е в близко съотношение с издаденото
съдебно-медицинско удостоверение, е изолирано от целия останал доказателствен материал,
4
събран приоритетно посредством показанията на свидетели и не може да потвърди
еднозначно твърдението на част. тъжител да е бил обект на нанасяне на телесна повреда,
още по-малко от двамата подсъдими.
Констатация за необремененото съдебното минало на подсъдимите, съдът вярно е
направил въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства
справки за съдимост.
Анализът на събраната по делото доказателствена съвкупност според СГС не може да
обуслови извод за доказаност на повдигнатото срещу подсъдимите А. и С. обвинение, по
несъмнен начин, каквото е изискването на разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК.
Независимо, че по делото съществуват данни, че между подсъдимите и част. тъжител е
съществувал дългогодишен конфликт, този факт не е достатъчен за установяване на
авторството на деянието с изискуемата категоричност, както е приел и СРС. Безспорно
според данните по делото може да се приеме, че част. тъжител да е бил обект на
посегателство на телесната му неприкосновеност, вкл. и посредством извършване на
престъпление по чл.130, ал.2 от НК в период, близък до твърдения от него, но не беше
доказано в нужната степен за постановяване на осъдителна присъда, че автори на това
деяние са подсъдимите А.и С. и че същото е реализирано именно на твърдяното от него
място и време. Няма спор, че част. тъжител не е паднал от мотопеда си, но няма и
достатъчно доказателства наряняванията да са му причинени по описания от него начин от
двамата братя – подсъдими понастоящем. Още повече, от двамата подсъдими.
Вярно, с оглед изхода на делото и на осн. чл.190, ал. 1 от НПК, с присъдата си
районният съд е възложил в тежест на част. тъжител сторените по делото съдебни разноски,
както и тези за адвокатско възнаграждение на защитника на подсъдимите лица.
Като резултат от осъждането, част. тъжител следва да заплати на осн. чл.190, ал.2 от
НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
държавна такса в размер на 5.00лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист за
горепосочената сума, което е пропуснато от СРС.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК
служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за
изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което прие,
че следва да бъде потвърден.
С оглед горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, VII-ми въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 15.06.2022г. по Н.Ч.Х.Д.№1586/2011г., СРС, НО,
121-ви с-в.
ОСЪЖДА на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси които
се събират от съдилищата по ГПК част. тъжител О.А.А. да заплати по сметка на СРС -
държавна такса в размер на 5.00лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6