Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 12.12.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица
Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 200 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.44
от Регламент (ЕС) № 952/2013 относно създаването на Митнически кодекс на
Общността, във връзка с чл.220, ал.2 от ЗМ и чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.П.К. ***,
против Решение № РЗМ-5800-1113/32-232485/21.06.2023г. на директора на ТД
Митница София. С обжалвания акт административният орган определя за стока №1 по
МД с MRN 20BG005808030472R7/26.03.2020г. нова митническа стойност в размер на
11740 лева; коригира данните по МД за стока №1, както следва: в ЕД 4/16 – метод
на определяне на стойността – от 1 на 6;
митническа стойност – от 4165,19лв. на 11740 лева; в „митническо
задължение“ – основа за изчисляване на вземането за мита А00 от 4165,19лв на
11740,00 лева, съответно размер на вземането от 416,52 лева на 1174,00 лева и
основа за изчисляване на вземането за ДДС – В00 от 4781,71 лв на 13114,00 лева,
съответно размер на вземането от 956,34 лева на 2622,80 лева; определя размер
на възникналите допълнително публични държавни вземания по МД, както следва: за
мито – сума в размер на 757,48 лева и за ДДС – сума в размер на 1666,46 лева,
общо в размер на 2423,94 лева, представляваща разлика между реално платените и
подлежащите на плащане публични държавни вземания, заедно с дължимата лихва за
забава на основание чл.114 от Регламент (ЕИО) № 952/2013, вр. чл.59, ал.2 от ЗДДС.
Оспорващият изразява несъгласие с
постановеното решение като счита, че същото е необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон, издадено в нарушение на административно производствените
правила. Твърди, че митническият орган не е обосновал наличие на основателни
съмнения, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в
тази насока сочи, че без да оспорва автентичността на приложената към
митническата декларация фактура за покупко-продажба на превозното средство,
органът е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната
митническа стойност, предвид данни, съдържащи се в Електронна информация за
износ по отношение на автомобила, в която дружеството – издател на
международната фактура в попълнена от него износна декларация е посочило
стойност от 6483 USD за изнесения автомобил. Заявява,
че износната декларация не следва да се съобразява като база за определяне на
митническата стойност на внесения от жалбоподателя автомобил, тъй като не е
ясно дали в нея е посочена продажната цена или стойност на автомобила, ако
същият не е продаден; липсват данни как е формирана тази цена и най-вече за
това, че в същата като получател не е посочено името на оспорващия.
Жалбоподателят релевира доводи,
аргументиращи незаконосъобразност на подхода, възприет от митническия орган за
съпоставка на декларираната митническа стойност с данни относно продажната цена
на същия автомобил, извлечени от интернет сайтове. Представя разпечатка от
интернет сайтове, видно от които автомобилът е с аукционна оферта в размер на
2525 USD, цена, която е близка до
покупната цена на същия, посочена във фактурата за покупката му и декларирана
пред митническите органи.
Като самостоятелно основание за
отмяна на акта се сочи незаконосъобразност на решението в частта, с която
митническият орган е отрекал приложението на способите по чл.74, §2, б. „а“ до
б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 по мотиви за липса на достатъчна наличност
на информация относно декларираната митническа стойност на допуснати за
свободно обращение идентични или сходни стоки, внос от САЩ в системата МИС-3А
за приблизително същия период, както и за единична цена, на която се продава на
територията на съюза най-голямото сборно количество от внесените стоки или от
внесени идентични / сходни стоки.
Оспорва се приложението на
резервния метод по чл.74, §3 от Регламента за определяне на митническата
стойност на стоките.
Според жалбоподателя декларираната
стойност в МД съответства на договорената и платена такава и не са налице
каквито и да е обстоятелства, обосноваващи нейната промяна. Към МД са налице
придружаващи документи – фактура, товарителница, удостоверение за автомобила,
снимки на автомобила и повредите по него преди ремонта след пристигането му в
България, в които се съдържат конкретни данни за внесения автомобил. Налице е и
последващ договор от 27.08.2020г. за продажба на същия автомобил на трето лице,
която продажба е извършена след извършване на необходимите ремонти, като
договорената цена съответства на покупната цена на автомобила и разходите за
ремонта, опис на които е представен в хода на административното производство.
По изложените
в жалбата съображения Н.П.К. моли за отмяна на Решение № РЗМ-5800-1113/32-232485/21.06.2023г. на директора
на ТД Митница София. В съдебно заседание оспорващият лично и действащ чрез
упълномощен процесуален представител адв.Г.Г., заявява, че поддържа жалбата. Въз
основа на аргументите изложени в жалбата, в съдебно заседание и в представено
писмено становище моли решението да бъде отменено изцяло. Претендира присъждане на
разноски.
Ответната страна - директор на Териториална
дирекция Митница София, представляван от гл.юрисконсулт Т.С., счита оспорването
за неоснователно. По съображения подробно изложени в представена писмена защита
настоява жалбата да бъде отхвърлена и в полза на ответната страна се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност прави
възражение за прекомерност на договорения адвокатски хонорар.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2020г. в Митническо бюро
София – Изток е приета митническа декларация MRN 20BG005808030472R7, с която жалбоподателят
Н.П.К. декларира за режим „допускане за свободно обращение“ стока с описание „пътнически автомобил, катастрофирал,
марка: BMW, модел: 535, тип: бензин; първа
рег. 02/01/2014; цвят: черен; раб. обем: 3000 куб. см., мощност: 306.0 kс/din; брой
места 5; двигател: 1111; шаси № WBA5B3C52ED539418; с декларирани в ЕД 5/15 „код на държавата на произход“ US – САЩ; в ЕД 4/11 „обща фактурна стойност“ – 2300 USD; в ЕД 4/10 „валута“ – USD, при курс за митнически цели 1.81095; в ЕД 4/14 „цена на стоката“ - 2300 USD; в ЕД 6/14 код на
стоката по ТАРИК – 87032390; в ЕД 8/6 „статистическа стойност“ – 4164,19 лева и
митническа стойност 4165,19лева.
Към митническата декларация за
допускане за свободно обращение били приложени международна търговска фактура invoice №10997/15.01.2020г. за покупка на автомобила на стойност
1800 USD и стойност на океанския транспорт
500 USD, обща стойност – 2300 USD, издадена от Precision Auto Group LLC; регистрационен
талон *********; фактура за транспортни разходи, издадена от „Фрилайн“ ООД за
платени терминални разходи и автотранспорт от гр.Варна до гр.София на обща
стойност 200,00 лева; коносамент IMP/0935/03/20
L3 и МД за режим
транзит Т1 20BG00200220185683.
По МД износител е Precision Auto
Group LLC, САЩ, а като вносител е вписан Н.П.К. ***.
Митническата декларация и
придружаващите я документи били представени пред МБ от „Фрилайн“ ООД, в
качеството на пряк представител на декларатора.
Извършен бил анализ на
представените документи, при който митническият орган установил, че в МД
автомобилът е деклариран като катастрофирал, а в приложените документи,
включително търговска фактура и морски коносамент липсвала информация, от която
да е видно това обстоятелство. Видно от мотивите на обжалваното решение, в
резулат на анализа възникнало съмнение относно декларирана занижена стойност на
превозното средство, изнесено от САЩ и допуснато за свободно обращение в
РБългария. Осъществена била последваща проверка по линия на международното
сътрудничество със съдействие на Департамента на САЩ по вътрешна сигурност. С
писмо рег. № 32-359976/21.10.2022г. на ЦМУ, Агенция Митници, бил предоставен
отговор от американските митнически органи, ведно с приложения, представляващи
„Електронна информация за износ“ (Electronic Export Information) от системата на американската служба Customs and Border Protection – „Митници и гранична защита“. Като
част от приложените документи била и Електронна информация за износ за
употребяван автомобил по МД с MRN 20BG005808030472R7 от 26.03.2020г., с
посочена по-висока цена при износ от декларираната.
На основание чл.84, ал.1, т.1 от
ЗМ е извършена повторна проверка на МД с MRN 20BG005808030472R7 от
26.03.2020г., с която е допуснат за свободно обращение процесният автомобил.
На основание чл.188, б. „б“ от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 и чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нуждите на
допълнителната проверка до вносителя Н.П.К. било изпратено писмо рег. №32-387160/10.11.2022г.,
с искане за представяне на документи и информация в подкрепа на декларираната
митническа стойност по процесната декларация.
В указания срок в писмено
уведомление (л.84 от делото) оспорващият посочил, че автомобилът е купен на
цена 2300 USD по курса към датата на
фактурата, от които 500 USD за транспорт; за сделката е
издадена международна фактура; не е съставян и подписван договор; плащането е
извършено в брой на представителя на дружеството – при идването му в България,
издадена разписка; цената е договорена при условията на свободно договаряне с
оглед състоянието на катастрофиралия автомобил и необходимостта от значителни
разходи за ремонта и възстановяването му. Към уведомлението представил
международна фактура, снимки на автомобила и повредите по него преди ремонта,
опис на сменените при ремонта части и разходи за ремонт, с уточението, че
голяма част от ремонта е извършван лично, общата сума на разходите по
възстановяването на автомобила е приблизително 6460 лева. Представен е също
договор за продажба на автомобила след ремонта на цена от 12000 лева, в която е
калкулирана печалба в размер на 1216 лева, компенсираща положения личен труд
при ремонта. Досежно твърдението на митническия орган, че цената на автомобила
при внос е 6483 USD, оспорващият отбелязал, че
цената по всеки договор за продажба се определя по съгласие на страните, а не с
едностранно деклариране на едната страна по сделката, поради което меродавна е
цената, посочена в международната фактура, имаща характер на договор между
страните, която е и декларирана в МД.
С уведомление по чл.29, във
връзка с чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег. №32-17167/13.01.2023г.,
жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се
определи нов размер на задължение за декларираната стока по МД с MRN 20BG005808030472R7
от 26.03.2020г. В обстоятелствената част на акта са изложени мотивите, на които
ще се основава решението на митническия орган. Посочено е, че съгласно
предоставена информация от американските власти е установена декларирана
стойност при износ от САЩ с износител Precision Auto Group LLC за пътнически
автомобил, катастрофирал, марка BMW, модел: 535, тип: бензин, първа
рег.:02/01/2014, цвят: черен, раб. обем: 3000куб. см., мощност: 306.0 kс/din, брой
места 5, двигател: 1111, шаси № WBA5B3C52ED539418, в размер на 6483 USD. Като износител в кл.1а е
посочен Precision Auto Group LLC, US, а получател на автомобила е Precision Auto Group, Krastyo Sarafov, fllor 1, *********@*****.***, Sofia, BG.
По е-МДВ 20BG005808030472R7 от
26.03.2020г. износител е Precision Auto Group LLC, US, а получател ***, Shumen,
Bulgaria. В нея е
описана цена на стоката в размер на 1800,00 USD, стойността на океанския транспорт – 500,00 USD. Посочено е, че във фактурата липсват данни за банкова сметка ***ата.
Митническият орган констатирал,
че вносителят не е представил декларация за съществуващите връзки между него и
продавача на стоката, за свързаност по смисъла на чл.127 от Регламента за
изпълнение и конкретната продажба или цената на стоката дали са подчинени на
условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите за
остойностяване стоки не може да бъде определена към момента. Позовал се е и на
становище с рег. № 32-445042/20.12.2022г. на отдел „Митническа дейност“, според
което не е известно как Н.П.К. е разбрал каква сума следва да заплати по
сделката. Документ или потвърждение от продавача за цената по покупко –
продажбата към настоящия момент не бил представен. Въз основа на това е
направен извод, че от представените документи от вносителя не може да се
установи по безспорен начин, че това е цената на сделката, а не сума за
авансово плащане. Констатирано е също, че купувачът и вносителят на пътническия
автомобил са различни в информацията, получена от Американската служба „Митници
и гранична охрана“ и е-МДВ 20BG005808030472R7 от 26.03.2020г. Единствено шасито
на пътническия автомобил е с едно и също описание. Освен това, според извършена
на 16.12.2022г. справка на ел.адрес, посочен на л.5 от уведомлението (л.124 от
делото) по шаси № WBA5B3C52ED539418 на пътнически автомобил марка BMW, модел 555, деклариран в митническата декларация за
внос, при която от историята на автомобила било установено, че той е продаден
на територията на САЩ за сумата от 5800,00 USD.
Според митническия орган покупко – продажбата
е подчинена на условия и съображения, чийто размер не може да бъде определен и
митническата стойност не може да бъде определена на основание чл.70 от
Регламент (ЕС) №952/2013. Тя следва да се определи като се прилагат
последователно букви от а) до г) от §2 на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013г,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. В мотивите на уведомлението са изложени
основанията за неприложимост на същите по отношение на процесната стока.
В заключените е направен извод,
че митническата стойност следва да се определи на основание чл.74, §3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставена
информация в рамките на административното сътрудничество таблици с данни и
износна декларация от американските митнически власти, в размер на 11740,00
лева.
Съобщението е връчено на неговия
адресат чрез пощенски оператор на 01.02.2023г., като няма данни в указания срок
жалбоподателят да е депозирал възражение.
Въз основа на констатациите по
осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени
в административна преписка, директорът на ТД Митница София издал оспореното в
настоящото производство решение.
Органът счел, че декларираната
митническа стойност не може да се определи на основание чл.70, §1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, а следва да се определи нова митническа стойност на стоката,
предвид това, че в придружаващите митническата декларация документи липсват
платежни нареждания и банкови извлечения за извършено плащане към продавача на
стоката; продавачът и купувачът по приложената фактура № 10997/15.01.2020г.,
износителят и вносителят на пътническия автомобил по Electronic Export Information (Електронна информация за износ)
са различни лица, видно от информацията, получена от американската служба
„Митници и гранична защита“ и процесната МД. Единствено идентификационният
номер (шаси) на пътническия автомобил, който е уникален за всеки автомобил, е
еднакъв; Пътническият автомобил е продаден на територията на САЩ за сумата от
5800 USD, според извършена справка на
посочени в решението ел.адреси; представеният електронен документ Electronic Export Information ITN X20200211613841, XTN *********-200125
от службата за Митническа и гранична защита съдържа точните стойности,
декларирани в електронната информация при износа от САЩ, определени по
оригиналните фактури, представени от декларатора; От наличния Electronic Export Information ITN X20200211613841, XTN
*********-200125 се установява, че автомобилът е деклариран за износ от САЩ на
стойност именно 6483 USD.
Поради това и в изпълнение на
чл.74, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013 органът приел, че следва да бъде
определена нова митническа стойност на процесната стока, като са описани
вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в
чл.74, §2, б.„а“ до б.„г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и основанията за
неприложимост на същите по отношение на процесната стока. Според изложените в
решението мотиви в случая не може да се приложи методът по чл.74, §2, б. „а“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013, свързан с договорната стойност на идентични стоки,
тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на автомобилите,
състоянието при оформането му, съответните щети, повреди, изминати километри и
други данни за съпоставяне. При направена справка в системата МИС-3А не била
открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. В резултат на
проверката не били установени стойности на стоки със същите характеристики,
поставени под режим „допускане за свободно обращение“ в МИС-3А.
В
решението е обоснована невъзможността за прилагане на метода по б. „б“ от
чл.74, §2, свързан с договорната стойност на сходни стоки. В тази насока е
посочено, че след извършена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или
приблизително същото време, като стоката, подлежаща на остойностяване и вече
остойностени съгласно основния метод – договорната стойност, не са установени
декларирани и приети митнически стойности за употребявани автомобили по марка и
модел, с първоначална регистрация, с описани повреди, с произход EU, внасяни приблизително в същия период от друг износител
и от други дружества-вносители. Доколкото автомобилът е деклариран с повреди и
няма информация за техническото състояние и вида на повредите, е невъзможно да
се установи сходна стока със сходни характеристики/повреди, което прави
невъзможен използване на този метод.
Отречена е и приложимостта на
метода по чл.74, §2, б. „в“ от Регламент (ЕС) №952/2013, тъй като липсва база
данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на
Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти,
включително за идентични и сходни стоки. Посочено е, че за прилагането на този
метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито не са
установени.
Според решаващия орган
разпоредбата на чл.74, §2, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, също е
неприложима, предвид това, че от производителя няма предоставена информация за
себестойността на автомобила, както и други необходими данни за установяване на
разходите.
Въз основа на изложеното за
отсъствие на предвидените предпоставки, относими към методите за остойностяване
на процесните стоки по чл.74, §2 от Регламент (ЕС) №952/2013, митническият
орган счел, че митническата стойност следва да бъде определена въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от
следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата търговията и
глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, по аргумент от разпоредбата на чл.74, §3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
Позовавайки се на разпоредбата на
чл.VII от ГААТ, според която, ако
митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно
горецитираните разпоредби, „митническата стойност следва да бъде определена
като се използват разумни методи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на настоящото споразумение и на базата данни, които са на
разположение в страната вносител“ и с оглед обстоятелството, че не е приложена
износна фактура, митническата стойност е определена на база стойността, обявена
в предоставената електронна износна декларация.
Въз основа на изложените в
решението факти и правни аргументи директорът на ТД Митница София определя
за внесената стока митническа стойност в размер на 11740,00 лева; коригира данните по МД за стока
№1, както следва: в ЕД 4/16 – метод на определяне на стойността – от 1 на
6; митническа стойност – от 4165,19лв.
на 11740 лева; в „митническо задължение“ – основа за изчисляване на вземането
за мита А00 от 4165,19лв на 11740,00 лева, съответно размер на вземането от
416,52 лева на 1174,00 лева и основа за изчисляване на вземането за ДДС – В00
от 4781,71 лв на 13114,00 лева, съответно размер на вземането от 956,34 лева на
2622,80 лева; определя размер на възникналите допълнително публични държавни
вземания по МД, както следва: за мито – сума в размер на 757,48 лева и за ДДС –
сума в размер на 1666,46 лева, общо в размер на 2423,94 лева, представляваща
разлика между реално платените и подлежащите на плащане публични държавни вземания,
заедно с дължимата лихва за забава на основание чл.114 от Регламент (ЕИО) №
952/2013, вр. чл.59, ал.2 от ЗДДС.
Решението е връчено на Н.П.К. на 20.07.2023г.
Настоящата жалба е депозирана в
АдмС - Шумен на 03.08.2023г.
По делото е приложена цялата
административна преписка по издаване на оспорения акт, като документите,
изготвени на чужд език, са придружени с превод на български език. С жалбата са
представени декларация по чл.127 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447;
разписка за плащане в брой на сумата от 2300 USD; разпечатки от интернет – сайтове, съдържащи обяви за продажба на същия
автомобил, в това число, че крайната цена, на която е продаден автомобилът е
2300 USD.
Изложената фактическа обстановка
се установява от представените от страните и приети по делото доказателства.
При така установените факти от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № РЗМ-5800-1113/32-232485/21.06.2023г.
на директора на ТД Митница София, с което административният орган определя за
стока №1 по МД с MRN 20BG005808030472R7/26.03.2020г. нова митническа стойност в
размер на 11740 лева; както и разпорежда да се коригира митническата декларация
в съответствие с установената от органа нова митническа стойност. Във връзка с
извършената корекция е установена дължима сума за доплащане за мито 757,48 лв.
и ДДС в размер на 1666,46 лв., ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания.
Жалбата е допустима за
разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат
на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните
съображения:
При
служебно извършената проверка за валидност на решението, съдът констатира, че
същото е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл.19,
ал.7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма за целите на прилагане
на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително
заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Според чл.29 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен
орган, разпоредбите на чл.22, параграфи 4, 5, 6 и 7, чл.23 параграф 3 и членове
26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно оспореното
решение на директор на ТД Митница София е издадено от компетентен
административен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съобразно чл.101, §1 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.
чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Оспореният
административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от
фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на чл.22, §6, ал.1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които
ще се основава решението. Решението е издадено при спазване на административно
производствените правила в рамките на осъществяване на последващ контрол по
смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. Същото съдържа приложимата правна уредба и
изложение на възприетите относими за случая юридически факти.
Предвид горното съдът приема, че
обжалваното решение съставлява валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса
на съществени нарушения на процедурните правила.
При направената преценка за
съответствие на Решение № РЗМ-5800-1113/32-232485/21.06.2023г. с материалния
закон, съдът намира следното:
По делото липса спор по фактите.
Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са
обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия
регламент, във вр. чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата
стойност по процесния внос.
Митническата
стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която подлежи
на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса
митнически задължения.
Предвид
значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от
вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на
Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат правила и
мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както
добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и
установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите
задължения.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности.
В
разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е установен общият принцип
за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е.
въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.
Съгласно чл.140, ал.1 от
Регламент за изпълнение 2015/2447, когато митническите органи имат основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат
да поискат от декларатора да представи допълнително информация, което е било
сторено в настоящия казус с писмо от 25.11.2022г. В случай, че съмненията им не
отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140,
ал.2 от регламента, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на чл.70, §1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. В тези хипотези остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от
регламента при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до
г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Съгласно чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №
952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно §1, тя
се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза,
като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията, Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и
Глава 3 от Дял II на регламента.
Цитираните
критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност
както по отношение на метода, посочен в чл.70 от Кодекса, така и помежду си, и
само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в
установената поредност (в този смисъл решение № 3699/18.04.2022г. по адм. д. №
11027/2021г. на ВАС и др.).
Едва
след като докаже, че тези методи са неприложими за конкретния случай, органът
може да определи митническата стойност по реда на чл.74, §3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, т.е. с използване на разумни способи въз основа на
наличните данни на митническата територия на ЕС.
При
всички случаи в
тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да
докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да
обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки
и само ако не бъдат опровергани, е налице възможност за определяне на
митническата стойност по субсидиарно предвидените методи. Терминът „основателни
съмнения“ няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за
изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен
случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства. В този смисъл е и
трайно наложилата се съдебна практика на ВАС, която настоящият състав изцяло
споделя.
В конкретния случай МД с MRN
20BG005808030472R7/26.03.2020г. е била предмет на последващ контрол относно
верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен в нея, релевантна
за определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите публични
държавни вземания - мито и ДДС по реда на чл.48 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 във
вр. чл.84 от ЗМ. Разпоредбата на чл.48 от Регламента предвижда, че за целите на
митническия контрол, митническите органи могат след вдигане на стоките, да
проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа
декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за
въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или
уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и
валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на
стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.
В чл.140 от Регламент за
изпълнение № 2015/2447 е предвидена възможност за неприемане на декларираните
договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни
съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и тези съмнения не са отпаднали
след изискване на допълнителна информация от декларатора.
Възможността на митническите
органи да отхвърлят декларираната митническа стойност на стоките обаче, не ги
освобождава от задължението да изложат нарочни мотиви, обосноваващи
основателността на съмненията и разликите в стойността, въз основа на която е
определена новата митническа стойност. Основателните съмнения по смисъла
на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика
в цените на стоките, достатъчна да обоснове съмненията.
В настоящия казус ответникът не
ангажира убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за
нереалност на декларираната митническа стойност. Видно от приобщените
доказателства, вносителят е представил цялата изискана информация за
обосноваване на договорната стойност на процесната стока към ЕАД, в това число
фактура, която е придружаващият документ във връзка с митническата стойност,
съгласно чл.145 от Регламента за изпълнение и е посочил, че цената по
международната фактура е заплатена в брой на представител на дружеството –
продавач при идването му в България, за което е издадена разписка. В
уведомлението е посочено също, че цената на купения автомобил е договорена при
условията на свободно договаряне с оглед състоянието на катастрофиралия
автомобил и необходимостта от значителни разходи за ремонта и възстановяването
му. Приложил е снимки на автомобила и повредите по него преди ремонта, опис на
сменените при ремонта части и разходи за ремонт и договор за продажба на
автомобила след приключване на ремонта срещу цена 12000 лева. Всички
представени документи съответстват на фактите, отразени в подадената от лицето
митническа декларация. Налице са безспорни данни за внесения автомобил, неговото
техническо състояние, международна фактура с посочени продавач Precision Auto
Group LLC и купувач – Н.П.К., в който е посочена уговорената цена на автомобила.
Независимо от представените доказателства и без да оспорва автентичността на
приложената към митническата декларация фактура за покупко-продажба на превозно
средство от 15 януари 2020г., митническият орган приел, че е налице съмнение за
декларираната цена на стоката. Съмнението е обосновано с липсата на съществени
реквизити във фактурата, както и представената от американските митнически
органи Електронна информация за износ по отношение на автомобила, в която е
декларирана цена от 6483 USD за изнесения автомобил от американския доставчик.
Въз основа на това е прието, че декларираната митническа стойност не
представлява действително платената или подлежаща на плащане цена, поради което
се отрича приложимостта на основния метод по чл.70 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
Съдът приема, че този извод на
органа е незаконосъобразен. Както се посочи по-горе, според правилото на
чл.140, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, за отхвърлянето на основния
метод са необходими основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена. Наред с това,
практиката на съда на ЕС по приложението на чл.140, §1 от Регламента за
изпълнение налага виждането, че процедурата следва се прилага с уточнението, че
за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани (Решение от 28.02.2008г., Carboni, С-263/06). Липсата на платежни
документи, придружаващи митническата декларация, не съставлява основание за
поставяне под съмнение на декларираната във фактурата стойност, тъй като
доказателствата за плащане не са част от реквизитите на фактурата при
външнотърговска сделка. В хода на съдебното производство, наред с МД, са
представени всички документи, съпътстващи вноса, в това число и касова бележка,
удостоверяваща извършено плащане в брой на сумата от 2300 USD, включваща
плащане на стоката и разходите за морски транспорт. Документите обективират
информация, съответстваща на фактите, отразени в подадената от лицето
митническа декларация. Налице са безспорни данни за внесения автомобил,
неговото техническо състояние, писмен договор, сключен между станите – продавач
Precision Auto Group LLC и купувач – Н.П.К., в който е посочена уговорената
цена на процесния автомобил. От приложена декларация – разписка се установява,
че уговорената по договора цена е заплатена в брой. Въз основа на събраните
писмени доказателства съдът приема, че не са налице основания, поставящи под
съмнение договорената стойност на стоката. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна досежно приемане на представените с жалба
доказателства за плащане на цената, декларация по чл.127 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 и разпечатки от интернет сайтове с обяви за продажба
на въпросния автомобил. Налице е процесуална възможност за представяне на
доказателства за факти и обстоятелства, относими към фактическите изводи в
обжалвания административен акт по всяко време, включително и пред съда, който е
инстанция по съществото на спора. Тези доказателства подлежат на обсъждане в
съвкупност с останалите, представени в хода на административната проверка.
Обстоятелството, че разписката за плащане е с дата 07.04.2020г., а същата не е
представена пред ответния орган като част от документите, приложени към писменото
уведомление от 13.12.2022г., не съставлява законово основание да се приеме, че
е налице съмнение относно датата на съставяне на документа. Частните документи,
представени пред административния орган, имат същата доказателствена тежест,
както и документите, представени при съдебното обжалване. Не може да отрича
възможността на проверяваното лице да представя доказателства, както в хода на
административната проверка, така и в съдебното производство, нито да се цени
доказателствената сила на тези доказателства само с оглед етапа на
производството, в което са представени. Предвид възложената му доказателствена
тежест и с оглед изводите на административния орган, логично е жалбоподателят
да положи усилия и да се снабди с документи, релевантни за правния спор. По
така изложените съображения съдът кредитира приобщените доказателства за
плащане на стойността, отразена в международната фактура, придружаваща МД,
както и за липсата на свързаност между страните по сделката, съобразно
декларацията по чл.127 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съдът намира, че
административният орган необосновано е поставил под съмнение декларираната цена
на стоката, позовавайки се на неофициална информация, съдържаща се на сайт за
продажба на автомобили и с аргумент, че цената е платена в брой. Извършената от
митническия орган съпоставка на декларираната цена с възможната цена при
придобиване на стоката от продавача в държавата на износа и декларираната при
експорта цена, не е основание за съмнение за фиктивност на декларираната
договорна стойност. Посочената информация на сайт за продажба не е част от
митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред,
разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила.
Установената от митническите органи информация за продажбата на автомобили, на
които се оспорва митническата стойност, от проведени аукциони в интернет
страници в страната на износа – в случая САЩ, не може да се използва за целите
на определяне на митническата стойност на въпросните автомобили по реда на
чл.70 от Регламента. Освен това не са събрани никакви доказателства, че
обявената в сайта цена е равна на продажната. При това положение следва да се
приеме, че липсват установени по надлежен ред факти, които да обосноват извода
на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното
определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да
направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия
орган.
Органът се е позовал на представената
от американските митнически органи Електронна информация за износ по отношение
на автомобила и в частност митническа декларация за износ, в която е
декларирана цена от 6483 USD за изнесения автомобил от американския доставчик.
Няма данни в атакуваното решение, а не се установи в хода на съдебното
производство, защо органът е приел, че това е действителната продажна цена на
процесния автомобил. В приложения екземпляр от електронна информация за износ
по отношение на процесния автомобил е декларирана стойност в размер на 6483 USD,
но доколкото същата е отразена в колона „продажна цена или себестойност ако не
е продадено“, не може безусловно да се приеме, че това е продажната цена. Наред
с изложеното, видно от мотивите на обжалваното решение, ответният орган е
констатирал, че продавачът и купувачът по приложената фактура
№10997/15.01.2020г., износителят и вносителят на пътническия автомобил по
представения електронен документ са различни лица, като името на оспорващия не
фигурира в електронния документ. Независимо от тази констатация и въпреки нея,
митническият орган е счел, че въпросният документ е надежден носител на
информация, релевантна за определяне на митническата стойност, респективно на
дължимите митнически вземания за внесения от Н.П.К. автомобил. Съдът намира, че
изложените от ответния орган обстоятелства не обосновават наличието на
основателни съмнения за достоверността на декларираната стойност. Тежестта за
доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като
последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа
стойност. Общото правило на чл.22, §7 от Регламент (ЕС) №952/2013 изисква
митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и
вносителят следва да е уведомен за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност. В настоящия случай това изискване не е спазено. От оспорващия са
поискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната митническа
стойност, но митническият орган не ги е анализирал, нито е посочил кои са тези
документи, които след поискване не са представени от вносителя, за да се
направи извод за наличие на основателно съмнение за декларираната цена на
стоката. Горното сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на
декларираната митническа стойност в нарушение на чл.140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) №2015/2447, от което следва, че отказът на органа да приложи
метода по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е немотивиран и недоказан, а
оспореното решение е незаконосъобразно като противоречащо на материалния закон.
По правилото на чл.70, §2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 действително
платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил
или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки и
включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие
за продажба на внесената стока. Не съществуват информационни източници за
определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се
различава от декларираната от жалбоподателя при вноса на процесния автомобил.
Напротив декларираната стойност съответства на цената по договора – фактура,
като са представени доказателства, че тази цена е платена в брой. Без да
съществуват основания за определяне на нова митническа стойност, не възникват и
различни от взетите под отчет при декларирането задължения за мито и ДДС.
Независимо от горното, доколкото
органът е формирал изводи във връзка с вторичните методи за определяне на
митническата стойност, съдът намира, че следва да се произнесе и в тази част.
За да се изключат като приложими методите по чл.74, §2, б. „а“ – б. „г“ от
Регламент (ЕС) №952/2013, в решението са изложени мотиви за това, че описанието
на процесната стока в митническата декларация и фактурата е недостатъчно, както
и не са открити данни със сходни характеристики/повреди. Сочи се и
недостатъчната наличност на информация относно декларираната митническа
стойност за допуснати за свободно обращение идентични или сходни стоки, внос от
САЩ в системата МИС-3А за приблизително същия период, както и за единична цена,
на която се продава на територията на съюза най-голямото сборно количество от
внесените стоки или от внесени идентични/сходни стоки. Тези констатации са в
противоречие със събраните доказателства. Към МД са налице придружаващи
документи – фактура, товарителница, удостоверение за автомобила, в които се
съдържат конкретни данни за внесения автомобил. Жалбоподателят е представил и допълнителни
документи, съдържащи подробно описание на процесния автомобили, вкл. на марката
и модела, както и на състоянието му, опис на разходите за ремонт, което е
отразено и в решението на органа. Следователно, обратно на приетото от органа,
описанието на стоката е достатъчно с оглед данните в събраните документи. В
същите има и конкретни данни, относими към дефинициите за идентични или сходни
стоки по чл.1, §2, т.4 и т.14 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но
информацията е останала извън преценката на издателя на оспореното решение,
поради което формираните изводи за неприложимост на вторичните методи за
остойностяване са незаконосъобразни.
Към преписката е приложена
извадка от системата за предоставяне на информация за управленски цели от
митнически и акцизни документи (МИС-3А), но доколкото няма данни, че съществува
официален достъп до информационните източници на Агенция Митници, проверяваното
лице и съдът са лишени от възможността да се информират пряко и да проверят
верността на изложените в решенията констатации.
Предвид изложеното съдът приема
за незаконосъобразен отказа на органа да приложи методите по чл.74, §2, б. „а“
– б. „г“ от Регламент (ЕС) №952/2013 във вр. с правилата на чл.141 - чл.143 от
Регламента за изпълнение. Вследствие на горното, недоказан и незаконосъобразен
е изводът в оспореното решение за това, че поради изчерпването на предходните
методи, следва приложимост на резервния метод за определяне на митническата
стойност на стоките по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013. Според мотивите в
оспореното решение, автомобилът е остойностен по горния метод при съобразяване
и съгласно принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на
член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от
Регламент (ЕС) №952/2013. Следва определяне на митническата стойност на
декларираната от жалбоподателя стока в размер, посочен по-горе в процесното
решение, по цена за продажба, съответстваща на декларираната от американския
продавач в митническата декларация за износ. Действително хипотезата на чл.74,
§3 от Регламент (ЕС) №952/2013 представлява последна възможност за
остойностяване на внесените стоки, но основната и единствена предпоставка за
прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. Спорен
е въпросът относно т. нар. „резервен метод“ по смисъла на чл.144 от Регламента
за изпълнение във вр. с правилото на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013.
Посочените норми от съюзното право изискват прилагане на разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на визираните споразумения и
въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. Това правило,
доразвито в чл.144, §2 от Регламента за изпълнение, забранява на органа да
използва произволно определени или фиктивни стойности. Съдът счита, че в случая
е нарушена забраната по чл.144, §2, б. „д“ от
Регламента за изпълнение, тъй като органът е определил митническата стойност на
стоките по данни от декларираната стойност в митническата декларация за износ
от продавача. При това положение е нарушено изискването на чл.74, §3 от
Регламент (ЕС) №952/2013 за използване на налични данни на митническата
територия на Съюза. Спорна е достоверността на информацията в тази декларация
по отношение на начина на формиране на декларираната стойност, както и липсва
всякаква друга информация за извършени продажби в процесния период на такъв вид
стока/автомобил. Изложеното навежда на извод за произволно определена стойност
на стоката, което противоречи на изискванията за прилагане на разумни способи и
сочи на незаконосъобразност на метода по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013.
От така установеното фактическо и
правно положение съдът приема, че незаконосъобразно е определена нова
митническа стойност на стоката от страна на митническите органи, поради което,
като е отказал приемането на декларираната договорна стойност на процесната
стока и е определил нова такава, директорът на ТД Митница София е постановил
незаконосъобразен административен акт. С оглед незаконосъобразното определяне
на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразно се явява и
определянето на допълнителни задължения на жалбоподателя за мито и ДДС на
стоката, за която е подадена митническата декларация, както и лихва върху
определените суми, поради което обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
Страните по делото претендират
присъждане на разноски. С оглед изхода на спора основателна се явява единствено
претенцията на жалбоподателя, поради което същата следва да бъде уважена, като
ответната страна бъде осъдена да заплати на Н.П.К. разноски в размер на 710,00
лева, в това число 10,00 лева платена държавна такса и 700,00лв. договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на
договореното възнаграждение е неоснователно, доколкото адвокатският хонорар
съответства на минималния такъв, определен съгласно чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното Шуменският административен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.П.К. *** Решение № РЗМ-5800-1113/32-232485/21.06.2023г.
на директора на ТД Митница София.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“
да заплати на Н.П.К. с ЕГН **********
*** разноски по делото в размер на 710,00 (седемстотин и десет) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
– Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: