Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 14.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове:
Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 79 по описа за 2021г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба от Й.К.К., ЕГН ********** ***, депозирана
чрез адвокат Б. Г. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение №
260048/21.01.2021 г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 2091/2020г.
по описа на съда в частта му, с
която е потвърдено Наказателно постановление
№ 20-0869-003314 от 19.10.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– гр. Шумен, с което на Й.К.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3
000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че
неправилно е била ангажирана отговорността му за допуснато нарушение на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, доколкото управлението
на автомобила е било съобразено с изискванията на закона и с въведеното
задължение по използване на обществен път съобразно предназначението му. Сочи
се още, че обвинението почива единствено на показанията на органите на МВР и се
явява недоказано. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния
акт и на потвърденото с него постановление. Претендира се и присъждане на
съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адвокат Г.,
който поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Й.К.К. на 29.08.2020 г. около 00.27 часа управлявал лек автомобил, марка “Мерцедес Ц 180”
с рег. № *********, собственост на В.Х.. При потегляне от ресторант „Манастира“
в гр. Шумен в посока ул. „Цар Освободител“ К. посредством подаване газ и
форсиране на автомобила умишлено приплъзнал задната част на МПС и извършил
неконтролируема маневра завой на ляво в обратна посока чрез преплъзване на
задните задвижващи колела на автомобила през трите активни пътни ленти за
движение на ул. „Климент Охридски“ между бул. „Симеон Велики“ и ул. „Цар
Освободител“, след което отново с преплъзване на задната част на МПС се насочил
към бул. „Симеон Велики“ и продължил движението си в посока ул. „Алеко
Константинов“. Полицейските служители в
„ГООР“ при РУ – Шумен П., Х. и Д. при обход на района се намирали в полицейски
автомобил, движейки се по ул. „Климент Охридски“ в посока бул. „Симеон Велики“,
тримата възприели движението на автомобила на жалбоподателя и преценили, че
извършва т. нар. „дрифт“. Тогава свидетелите последвали със служебния автомобил
жалбоподателя, като подали звуков и светлинен сигнал и предприели спиране на
жалбоподателя, както и поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“.
Пристигналите на място свидетели М. и Й. – полицейски служители в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен поискали от водача документи за
проверка, като се оказало, че К. не носи свидетелство за управление на МПС
/СУМПС/ и контролен талон към СУМПС, както и не носи свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява. Впоследствие, на водача бил съставен
акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 279044 от 29.08.2020 г., като
актосъставителят е посочил, че с описаните деяния са нарушени разпоредбите на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 20-0869-003314 от 19.10.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– гр. Шумен, с което на Й.К.К. *** са наложени следните административни наказания,
съответно: 1. „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; 2.
„глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.
първо и второ от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 3. „глоба”
в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на
санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи съставения акт и издаденото НП. Съдебният състав счел още, че
водачът действително е допуснал нарушението, описано в акта и в
констативно-съобразителната част на постановлението, а именно че е използвал
посочената в акта и в НП улица не по предназначението ѝ, приплъзвайки
автомобила си чрез употреба, за което свидетелстват и показанията на
служителите на МВР. За да достигне до
този си извод съдебният състав съобразил приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, формирайки решаващия си извод, че с поведението си
санкционираният субект е нарушил изискването на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за
което закономерно му е било наложено административното наказание, визирано в
чл. 175а, ал. 1, предложение 3 от ЗДвП. Съдебният състав формирал и извод за
неприложимост на института на „маловажния случай“ на административно нарушение,
поради което потвърдил оспорения правораздавателен акт.
При извършената служебна
проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе
по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно
оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно
доказаността на приписаното на водача нарушение. В унисон с мотивите на
районния съд касационната инстанция приема, че със своите действия жалбоподателят
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана административно
наказателната му отговорност. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят
въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че
касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за
обществено ползване не по предназначение, като ясно и точно са описани
извършените от него действия – неколкократно приплъзване на автомобила на индивидуализираните
в НП места. При това положение правилен се явява изводът на АНО, че в случая
водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством приплъзването на
превозното средство, което в никакъв случай не представлява използване на път
за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз
на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, в това число и на останалите пътници в
превозното средство /от показанията на служителите на МВР се установя, че в
автомобила на касатора са се возели още пътници/, а също така и на случайно
преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност. Районният съд е достигнал до аналогичен правен извод,
който се споделя напълно от настоящата инстанция. От тази гледна точка,
настоящата инстанция намира за неоснователни твърденията на касатора за
недоказаността на приписаното му нарушение. В случая констатациите в акта и в
НП се подкрепят от събрания доказателствен материал, на който жалбоподателят
противопоставя единствено своите голословни твърдения. Правилно в тази връзка
районният съд е приел, че от разпита на свидетелите П., Х. и Д.,
които по време на извършване на нарушението са се намирали в служебния
автомобил, движейки се по ул. „Климент Охридски“ в посока бул. „Симеон Велики“
в гр. Шумен пряко са възприели поведението на водача и извършваните от негова
страна маневри. Свидетелите поотделно подробно описват движението на
управлявания от жалбоподателя автомобил – потегляйки от ресторант „Манастира“ в
посока ул. „Цар Освободител“ приплъзва задната част на МПС и занася задната
част на автомобила предприемайки неконтролируема маневра завой на ляво в
обратна посока през трите активни пътни ленти за движение на ул.
„Климент Охридски“ между бул. „Симеон Велики“ и ул. „Цар Освободител“, след
което отново приплъзва задните гуми насочвайки се към бул. „Симеон Велики“ и
продължава движението си в посока ул. „Алеко Константинов“. И
тримата свидетели са категорични, че са видели форсирането на автомобила и
приплъзването на задната му част. Съшите еднозначно заявават, че установеното
от тях движение на автомобила се проявава при рязко подаване на газ –
форсиране, при което задната част на автомобила започва да се носи на една
страна /в случай на МПС със задно задвижване, от какъвто вид е управляваният от
жалбоподателя автомобил/. Дадените от свидетелите разяснения относно маршрута и
скоростта на движение, предприети с цел да бъде настигнат и спрян за проверка
водача, кореспондират с представените писмени доказателства – пътен лист и карта
с маршрут от GPS координатите
на служебния автомобил. Въззивният съд е съобразил и показанията на свидетелкаката
Р.- М. П.М., посочена от касатора, която е пряк очевидец при извършване на
деянието и в съдебно заседание заявява, че е усетила поднасяне на автомобила,
управляван от К..
За прецизност на
изложението и съобразявайки наличните писмени и гласни доказателства, както и
механизма на извършване на конкретната простъпка, касационният съд намира, че
законосъобразно въззивната инстанция е формирала и решаващия си извод за
невъзможност деянието да бъде квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Не представлява извинително обстоятелство, че водачът е млад шофьор
с малък стаж. Липсата на опит и времето на извършване на деянието, а именно
тъмната част на денонощието, са обстоятелства, които създават висок риск от
допускане на инциденти с трагичен изход и водачът е дължал съответната грижа
към живота и здравето на околните. Нещо повече – установява се, че в превозното
средство са пътували още лица, които са били изложени на риск от касатора.
В обобщение на
изложеното касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното
извършване на нарушението, вменено на касатора. Издирен е относимият санкционен
състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от
категорията на допуснатото от страна на водача. Районният съд е достигнал до
аналогични изводи, поради което постановеното от него решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира депозираната касационна жалба за
неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260048/21.01.2021 г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 2091/2020г.
по описа на съда в частта му, с
която е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0869-003314 от 19.10.2020
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Й.К.К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.
175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В останалата му част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 14.04.2021 г.