РЕШЕНИЕ №
гр.Русе, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Олга
Петрова и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1328 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.В.Б. ***, против Наказателно
постановление № 20- 1085- 001218 от 30.04.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР
Русе, с което за административно нарушение по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175 А ал.І
пр.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.Със същото постановление за нарушение по чл.100 ал.І т.2
от ЗДвП, на основание чл.183 ал.І т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като
незаконосъобразно
поради недоказаност на нарушението.
Ответникът по жалбата не се ангажира със
становище по същество.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Жалбоподателят е правоспособен водач на
МПС от 2017 г., като няма данни да е наказван за нарушения
по ЗДвП.
На 21.03.2020 г.,
в гр.Русе, около
22.08 часа, жалбоподателят
управлявал л.а. „Фолксваген
Поло 1000” 1.2 с рег. № Р 6368 РС, собственост
на Д. Д.. В посоченият час водачът се намирал в района на паркинг на магазин
„Кауфланд“ в гр.Русе по бул.“Липник“, когато бил забелязан от полицейски патрул
да отклонява рязко автомобила в посоки ляво и дясно и да шофира в
окръжност.Доколкото подобно поведение не било типично за управление на МПС, св.П.А.-
мл.автоконтрольор в Сектор ПП ОДМВР Русе, се насочил към управляваното от
жалбоподателя МПС и извършил проверка.В хода на същата се установило, че Б. не
носи свидетелство за регистрация на автомобила, който управлява.При тези
обстоятелства срещу жалбоподателя бил съставен акт за нарушение № 20 – 1085-
001218/21.03.2020 г., сочещ осъществено административно такова по чл.104 б т.2
от ЗДвП, както и по чл.100 ал.І т.2 от ЗДвП.Актът бил предявен и подписан без
възражения и лично връчен.Допълнителни възражения по АУАН не са предявени в
срока на закона.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно
постановление с наложените административни наказания- глоби и лишаване от право
да се управлява МПС. Във въззивното производство от страна на жалбоподателя се
твърди, че нетипичното движение на автомобила се дължало на локва, образувана
от дезинфектант в района на паркинга на хипермаркет „Кауфланд“. Пред съда е
разпитан св.А., който заявява, че лично възприел поведението на жалбоподателя в
качеството му на водач на МПС и лично получил от същия обяснения, че действията
му били умишлени.
Изложеното се установява от приложените
по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 20- 1085-
001218 от 21.03.2020 г., докладна записка, кореспонденция с Дирекция „Вътрешна сигурност“
в МВР, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20 – 1085-
000296 от 23.03.2020 г., справка за нарушител, диск със запис.Приетото за
установено се доказва и от показанията на св.Пл.А., които следва да бъдат
кредитирани изцяло като достоверни поради логическата им кореспонденция с
останалите доказателства, приобщени в производството.
Жалбата е допустима, като изхождаща от
лице с процесуална легитимация.По същество същата се явява неоснователна.
В производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения.Съставеният акт за нарушение и
издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от закона
реквизити и са постановени при спазване
на процесуалните правила. Налице е редовно съставен акт, който се ползва
с презумптивна доказателствена сила според разпоредбите на ЗДвП, като съдът
намира, че фактическите констатации не са опровергани.
На жалбоподателя е вменено нарушение на
разпоредбата на чл.104 б ал.ІІ от ЗДвП.Според този текст, на водачите на
моторно превозно средство е забранено да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Очевидно в случая напълно умишлено
жалбоподателят е нарушил тази разпоредба, като в качеството си на участник в
движението и водач на МПС, е предприел и осъществил действия, при които е
извършил маневра, типична за автомобилно спортно състезание, без да се намира
при такива надлежно установени обективни
условия.Съдът не приема изградената защитна версия, че други фактори, като
например състояние на пътна настилка, са довели до резултат, приет като нарушение
по ЗДвП. От установените фактически обстоятелства става ясно, че причината за поднасянето
на превозното средство в района на празен паркинг на хипермаркет /извън работното му време,
видно от часа на констатираните неправомерни действия/, са умишлените действия
на водача.Според показанията на актосъставителя, обясненията, дадени от лицето
устно сочели на желанието му да демонстрира характеристики на автомобила и
умения на водача. Съдът дава вяра на тези гласни доказателства, доколкото
същите не само не се опровергават от всички приложени доказателства, а и се
подкрепят от същите, вкл. и от представен видеозапис, възпроизвеждащ кадри от
възприетите от полицейския патрул действия. Факт е, че няма друга доказана
причина жалбоподателят да се намира на съответното място.Няма данни да е
посетил магазин /който очевидно вече не е и работел/.При съставяне на акта не
са направени възражения по фактите, както и такива не са депозирани и на
последващ етап.Посоченото обосновава извода на съда, че така вмененото
административно нарушение е доказано и е осъществено умишлено от жалб.Б..
Съдът приема за доказано и нарушението,
описано в т.2 от НП.В качеството си на водач на МПС жалбоподателят е длъжен да
носи определени от закона документи и да ги представи при поискване от
контролните органи.Сред тези документи е и свидетелството за регистрация на
автомобила.Доколкото същото очевидно не било налице и не било представено, то и
нарушението по чл.100 ал.І т.2 от ЗДвП е доказано.И в този аспект фактическите
обстоятелства не са опровергани и е налице презумптивна доказателствена сила на
констатациите.Наложените
административни наказания- глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДвП, са правилно и законосъобразно
индивидуализирани.Тези наказания се налагат на водач, който ползва пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Не са налице правни възможности за
изменение на размера на така предвидените по вид административни наказания, като
очевидно волята на законодателя е била
да защити максимално съответния вид обществени отношения при адекватната
оценка, че се касае до изключително опасни по естеството си нарушения, които
граничат и с престъпления от общ характер.Правилно и законосъобразно е индивидуализирано и
наказанието, наложено за извършеното по чл.100 ал.І т.2 административно
нарушение- глоба от 10 лв., на основание чл.183 ал.І т.1 от ЗДвП, като и в тази
си част НП е обосновано.
С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20- 1085- 001218
от 30.04.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на М.В.Б. с ЕГН **********,***,, на основание чл.175 а ал.1 пр.3 от ЗДвП, са наложени
административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 12 месеца и за нарушение по чл.100 ал.І т.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева- на основание
чл.183 ал.І т.1 пр.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред
Русенски административен съд.
Районен съдия: