№ 14791
гр. С., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИ. АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИ. АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110105597 по описа за 2022 година
„Т. е предявила против И. А. К. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът като собственик
на апартамент № 45, находящ се в гр. С., жк. „С., дължи следните суми за предоставена
топлинна енергия и дялово разпределение в имота /абонатен № ./: сумата от 33,56 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода -
01.10.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 30.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от
5,87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 10.06.2021 г.;
сумата от 48,75 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
30.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 9,47 лева - мораторна лихва
за периода от 01.07.2018г. до 10.06.2021 г.
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответника /последният като собственик на визирания по-горе
имот/, са се намирали в облигационни отношения, като доставял до имота през процесния
период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответникът бил неизправна
страна, тъй като останал задължен за стойността на доставената и потребена топлинна
енергия за релевирания период, като дължал и обезщетение за забавено изпълнение.
Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата -
1
етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Т..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. А. К. е подал отговор на ИМ, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди липсата на доказателства
относно собствеността на процесния имот или такива, които да го определят като негов
ползвател. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Отделно,
твърди, че е заплатил процесните суми, за което бил представил доказателства по
заповедното производство. Оспорва дължимостта на претендираните лихви за забава. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
Видно от приобщените по делото писмо от „Т. до Кмета на СО район „В.” и писмо от
СО район „В.” до „Т. /л. 19-20 от делото/, процесният имот – апартамент № 45, находящ се в
гр. С., жк. „С. е бил закупен от Общината с договор от 05.05.1987г. по Постановление №
124/1987г. от И. К..
Видно от Протокол от ОС на ЕС от жк. „С., от дата 29.08.2002г., на това ОС е било
взето решение от ЕС за сключване на договор с фирма „Т. за извършване на услугата дялово
разпределение, като за лица, представители на ЕС, които да сключат този договор, са били
избрани трима ЕС, между които и И. А. К. ЕГН **********. Видно от приложение по
делото списък на ЕС, като собственик на апартамент от ЕС, находяща се на посочения адрес
е посочен ответника К., като срещу неговото име е налице и негов подпис, който не е
оспорен от ответника.
Видно от Договор № 352 от 13.09.2002г., на посочената дата между „Т. и ЕС, с адрес:
гр. С., жк. „С. е било постигнато съгласие посочената ФДР да извършва услугата дялово
разпределение на посочената ЕС. Видно от съдържанието на договора, същият е бил
подписан от името на ЕС, от упълномощените на ОС етажни собственици, единият от които
е отново ответникът И. А. К..
Коментираните до тук документи не се оспорват от страните от гледна точка на
тяхната автентичност, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Действително, посочените документи не удостоверява извършването на сделка, която
да води до възникване на собственост върху процесния имот от ответника К.. Всяко от тези
писмени доказателства, обаче, съдържа информация касателно собствеността на имота, и
по-конкретно неговия собственик в лицето на ответника К., като същите кореспондират и
намират подкрепа в представените от третото – неучастващо по делото лице „Т. документи,
а именно: главни отчети, изравнителни сметки и документи, удостоверяващи датата на
2
връчване на изравнителните сметки на ЕС, като видно от тях, партидата на топлоснабдения
имот се води на името на ответника И. А. К.. Видно от отчетите на процесния апартамент за
процесните периоди /л. 79 от делото/, същите са били подписани лично от член на
семейството на К. - К.а. И тези писмени доказателства не са оспорени от ответника.
Най-сетне, видно от справката НБД за ответника, същият има регистриран настоящ
адрес още от 1980г. именно на адреса, на който се намира и процесния имот, което
допълнително е индикация, че същият е негов собственик, в какъвто смисъл е и
съдържанието на писмото на СО район „В.”, в което е посочено, че имотът е бил закупен от
ответника от общината през 1987г.
Най-сетне, видно от представените лично от ответника и приложени към подаденото
от него възражение в заповедното производство фискални бонове с твърдението, че същият
е заплатил всички свои задължения към „Т., последният е направил на практика чрез
плащанията извънсъдебно признание на съществуващите облигационни отношения между
него и „Т.. В тази насока съдът съобрази, че макар плащанията да касаят отчетен период,
предхождащ процесния, същите са били извършени от ответника на дата 06.11.2019г.
20.12.2019г. и 06.03.2020г., т.е. на дати, попадащи в процесните отчетни периоди.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. Договор № 352 от 13.09.2022г.,
сключен между ЕС на адрес: гр. С., жк. „С., и „Т., протокол от проведено на 29.08.2022г.
общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на посочения по-горе
адрес; съобщения към общи фактури за процесните отчетни периода; разпечатка от
абонатната сметка за процесния абонатен номер; договор от 2007г. между „Т. и „Т., както и
от представените от „Т. индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период и
формуляри за отчет на уредите на РД на ТЕ, се установява, че сградата в режим на ЕС на
горния адрес била топлоснабдена.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответникът в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, през процесния период е
бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания
по-горе законов текст ответникът, като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан
по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения
им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че
желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Т. топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
3
Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
СРС кредитира заключението на СТЕ, което е дало пълни и обосновани отговори на
поставените въпроси. Същото не е оспорено от страните по делото, поради което съдът го
кредитира изцяло.
Съгласно заключението на СТЕ:
ФДР „Т. за процесния период е извършвала дялово разпределение на ТЕ в процесната
ЕС, в т.ч. и на процесния имот.
През процесния период дяловото разпределение е извършвано, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в
процесния имот ТЕ за отопление на имота е определяна по реален отчет на показанията на 3
броя ИРРО, монтирани на 3 броя радиатори в имота, както и от ТЕ отдадена от 1 брой
щранг, - лира в помещението баня, на която лихсва техническа възомжност за монтаж на
измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път.
Проверката на приложените документи и анализа, извършен от експерта, показва, че
показанията на уредите и определеното количество ТЕ за отопление на имота е извършено
съгласно действащата нормативна уредба.
ТЕ за БГВ за процесния период е определян на основаната на реален отчет на
показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода.
Стойността на потребената ТЕ за отчетните периоди вещото лице изчислява в размер
на 1670,61 лева, като сумата не включва лихви за просрочено плащане и стари задължения,
ако има такива.
Съдът кредитира и заключението на ССЕ, в което вещото лице е отговорило
обективно и в пълнота на поставените въпроси. Заключението не е оспорено от страните по
делото.
Съгласно заключението на ССЕ:
При извършена проверка в отдел съдебни вземания към Правна дирекция на
ищцовото дружество, не са установени данни за постъпили суми за покриване на
начислените суми за процесния период.
Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период възлиза на
82,31 лева, от които 48,75 лева за отчет за дялово разпределение и 33,56 лева за ТЕ
/отопление и топла вода/.
Мораторната лихва върху главницата от 82,31 лева за периода от датите на падеж на
съответните фактури до 10.06.2021г. е в размер на 15,34 лева, от които 9,47 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение /48,75 лева/ и 5,87 лева –
мораторна лихва върху главницата за ТЕ /33,56 лева/.
4
С оглед на горното съдът прие за доказано, че ответникът се явява задължено лице за
заплащането на доставената в процесния период топлинна енергия, а именно 33,56 лева и за
услугата за дялово разпределение в размер на 48,75 лева.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата.
От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, както
и от заключението на ССЕ, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
подгряване на топла вода, за което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга
за дялово разпределение, като по делото не са ангажирани доказателства за заплащане на
дължимата сума в начисления и претендиран от ищеца размер.
С оглед на всичко изложено искът, предявен срещу И. К. по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД се явява основателен за пълния размер на главниците за топлинна енергия /33,56
лева/ и дялово разпределение /48,75 лева/ и следва да бъде уважен.
В срока за отговор ответникът не е направил възражение за изтекла давност, поради
което този въпрос съдът няма да обсъжда.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
За заплащането на задължението си по фактура № ********** от 31.07.2019г.
ответникът е изпаднал в забава считано от 15.09.2019г., а за заплащането на задължението
си по фактура № ********** от 31.07.2020г. - от 15.09.2020г.
Съгласно заключението на ССЕ, мораторната лихва върху главницата за ТЕ за
периода от датите на падеж на съответните фактури до 10.06.2021г. и в размер на 5,87 лева,
а мораторната лихва върху главницата за извършената услуга дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 10.06.2021г. е в размер на 9,47 лева.
По разноските:
5
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
„Т. е сторило следните разноски в исковото производство: 25,00 лева – ДТ; 250 лева –
депозит за СТЕ; 250 лева – депозит за ССЕ.
С оглед факта че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
С оглед на горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски,
сторени в исковото производство пред СРС в общ размер на 625 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство „Т. е направила разноски във връзка с депозираното
заявление, както следва: 25,00 лева – ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски,
сторени в заповедното производство в общ размер на 75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу И. А. К. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „С., ет. 2, ап. 45, че И. А. К. ЕГН
********** дължи на „Т. с . следните суми във връзка с топлоснабден имот - апартамент №
45, находящ се в гр. С., жк. „С. /абонатен № ./, а именно: сумата от 33,56 лева /тридесет и
три лева и 56 стотинки/- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода - 01.10.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.06.2021г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 5,87 лева /пет лева и 87 стотинки/, представляваща обезщетение за забава
за периода от 15.09.2019г. до 10.06.2021 г.; сумата от 48,75 лева /четиридесет и осем лева и
75 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 30.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 9,47 лева /девет лева и 47 стотинки/-
мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 10.06.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. А. К. ЕГН ********** да заплати на
„Т., ЕИК ., сумата от 625,00 лева /шестстотин двадесет и пет лева/- разноски в
6
производството по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС, и сумата 75,00 лева /седемдесет и пет
лева/ - разноски в производството по ч.гр.д. № 38141/2021г. по описа на СРС, 61-и състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7