РЕШЕНИЕ № …
Гр.Плевен , 12.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в ПУБЛИЧНО съдебно заседание на двадесет и осми май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря И.А. и в присъствието на Прокурора ........
като разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 271 / 2011 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
Пред ПлОС е предявен иск от Д.И.Д. ***, чрез адв.О.Б. срещу „Е.М. „ ООД , с ЕИК- ********* и срещу „Баташки , Балджиев и партньори -правно обслужване „ ООД - гр.София , р-н Триадица , ж.-к”Гоце Делчев „ бл. *** ,вх. А , ет. 2, ап. 2-3 , с ЕИК- ******** с правно осн. чл. 29 от Закона за
търговския регистър за установяване несъществуването на вписаното в Агенцията по вписванията-Търговски регистър с регистрация № ************** по партидите на двете ответни дружества обстоятелство - прехвърляне на част от предприятието на „Е.М. „ ООД въз основа на договор за продажба на идеална част от търговското предприятие от
26.10.2010 г.
В исковата молба се твърди ,че ищецът притежава 60 дяла от капитала на „ Е.М. „ ООД- гр.Плевен,докато другият съдружник - Д. В. И. притежава останалите 40 дяла от капитала на дружеството .Твърди се ,че е извършено вписване под № ************** в Агенция по вписванията с което е отразено прехвърляне на част от предприятието на „Е.М.” ООД на „Баташки ,Балджиев и партньори - правно обслужване „ООД ,като заявлението за това вписване било подадено от второто дружество -приобретател . Сочи се,че предмет на прехвърлянето , извършено с договор от 26.10.20 Юг. с нотариална заверка на подписите са идеални части -95 % от предприятието . Според ищеца са налице следните пороци при извършеното прехвърляне:
1. когато предмета на прехвърлянето е част от предприятие, то тази част следва да бъде отделена от другите елементи на предприятието, да бъде индивидуализирана, което според ищеца не е налице при настоящото вписване на прехвърлянето .
2. Като втори порок на вписването на това прехвърляне се сочи липсата на проведено общо събрание на съдружниците на „Е.М.”
ООД на което да е взето решение за извършване на тази сделка , а чл. 16, ал.1 т.6 и т. 7 от Устава на първото дружество предвииедал , че общото събрание взема решения ,касаещи прехвърлянето на недвижими имоти и участия в други дружества. Липсата на такова общо събрание и решение според ищеца води до липса на реално формирана воля на продавача - „Е.М. „ ООД за сключване на процеспата сделка от 26.10.2010г.
3. по отношение на купувача по сделката също се счита ,че няма изразена правно валидна воля, тъй като за сключване на сделки при които дружеството поема задължения над 10 000 лв. се изисквало единодушно решение на общото събрание на дружеството-купувач. Тъй като конкретната сделка предвиждала задължение за „Баташки , Балджиев и партньори -правно обслужване „ ООД - гр.София да заплати цена от 50 000лв., то се счита ,че и по отношение на това дружество сделката не може да породи желаните правни последици.
Тези пороци според ищеца правят вписаното обстоятелство- прехвърляне на част от предприятието на „Е.М.”ООД несъществуващо - неосъществено правно валидно,поради което не е следвало да бъде и вписано в Търговския регистър.
Съгласно Чл. 104 т. 5 от ТЗ във вр. с чл. 29, ал. 2 от ЗТР този спор е родово подсъден на Плевенски окръжен съд, той е търговски спор съгласно чл. 365 т. 3 ГПК.
Пред ПлОС ответникът „Е.М. „ООД-гр.Плевен , представлявано от Д. В. И. е подал писмен отговор в двуседмичния срок по чл. 367, ал.1 от ГПК. Изразено е становище ,че предявеният иск е недопустим , но така също и неоснователен.
За това свое твърдение ответникът се позовава на решението на СГС № 185/ 19.05.2011 г. по т.д.№ 94 / 2011 г. по което съдът е приел ,че е налице валидно възникнало обстоятелство ,подлежащо на вписване. ,както и че договорът от 26.10.20 Юг.е сключен в необходимата форма за неговата действителност , а така също , че не е необходимо вземане на решение от общото събрание на дружеството - продавач за прехвърлянето на част от търговското предприятие.
Посг.пил е писмен отговор в срока по чл. 367 от ГПК и от втория ответник „Баташки ,Балджиев ,и партньори -правно обслужване „ООД. В него се развива тезата ,че искът е недопустим поради липса на правен интерес у ищеца да го предяви. Евентуално се развива тезата ,че в ПлОС е висящо т.д.№ 119/ 2011 г. по което се иска прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на част от търговското предприятие от 26.10.2010 г. , като в случай че този иск бъде уважен, то правните последици от него и от евентуалното решение по иска по чл. 29 от ЗТР щели да бъдат един и същи —заличаване на вписаното обстоятелство и във връзка е направвено искане за спиране на настоящото дело до решаване на спора по т.д.№ 119/ 2011 г. на ПлОС,който според ответника бил преюдициален спрямо предмета на настоящото дело. Недопустимостта на иска се аргументира и с това че се иска пререшаване на въпрос ,който вече бил решен с решение № 185/ 19.05.2011г. на СГС в което били коментирани изложените в настоящата искова молба аргументи.
По съществото на спора е изразено становище ,че искът е неоснователен ,тъй като с договора се прехвърля ид.част от предприятието, поради което не е необходимо, а и не е възможно същата да бъде индивидуализирана ,тъй като тя не е реално обособена и освен това не е необходимо решение на общото събрание ,когато не се прехвърля цялото търговско предприятие.
Сочи се ,че предмет на сделката от 26.10.2010 г. не е конкретен недвижим имот ,поради което не е необходимо вземането на решение от общото събрание на дружеството-продавач за неговото отчуждаване. Ответникът счита ,че посочените в исковата молба пороци на волята на приобретателя не може да бъдат изтъквани от ищеца ,доколкото по този начин той релевира и защитава чужди права,което е недопустимо.
Т.По допустимостта на иска___________________________________
Плевенски окръжен съд намира ,че предявеният пред него иск е допустим ,тъй като е предявен от лице , което има правен интерес от установяване несъществуването на вписаните обстоятелства,тъй като това лице има качеството на съдружник в „Е.М. „ ООД със 60 дяла от капитала на това дружество според удостоверението за актуално състояние на първия ответник „Е.М.” ООД и в т.см. извършената сделка от 26.10.2010 г.и свързаното с нея вписване безспорно рефлектират върху дружествения дял на ищеца - съдружника Д.И.Д.,който дружествен дял представлява част от имуществото на дружеството към определен момент ,пропорционални на дела му в
капитала на дружеството. При отчуждаването на по-голямата част / 95 % / от търговското предприятие на дружеството съдружникът,който в случая е и с по-голям дял от капитала на дружеството може да се окаже със значително намален дружествен дял.
Колкото до второто възражение срещу допустимостта на предявения иск , поради това , че имало висящо т.д.№ 119/ 2011г. по описа на ПлОС за нищожност на сделката от 26.10,2010 г. ,то ПлОС намира ,че настоящият иск не е недопустим по тази причина,тъй като се касае за два различни иска , макар и страните по двете дела да са едни и същи на страната на ищеца и на ответника . По т.д.№ 119/2011 г. на ПлОС са били предявени четири обективно съединени иска с правно основание - чл.26 ал.1, изр.1 от ЗЗД и чл. 26, ал.2 изр. 2 от ЗЗД , за прогласяване нищожността на процесния договор като противоречащ на закона- чл. 15, ал.1 от ТЗ, като сключен без съгласие на общото събрание на съдружниците на „Ер-
Мизия,, ООД , като привиден договор, целящ прехвърляне на право на собственост, а не прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 от ТЗ и за прогласяване нищожността на договора поради неспазване на законова форма-тази по чл. 18 от ЗЗД.
Искът по чл. 29 от ЗТР е с различен спрямо горните обективно съединени искове предмет, доколкото той се занимава с релевирани пороци на самото вписване , които в последната хипотеза на чл. 29 , ал.1 от ЗТР намират израз в недостоверност на извършеното в ТР вписване ,а не се занимава пряко с пороците на правната сделка ,която макар да е основен елемент от фактическия състав ,който следва да бъде осъществен и надле кно установен пред длъжностното лице по регистрацията за да се извърши надлежното вписване на дадено обстоятелство, не е единствен елемент на този фактически състав. Сочените в исковата молба по т.д.№ 271/ 2011 г. на ПлОС пороци на вписването , които според ищеца водят до невалидно осъществяване на вписаното обстоятелство са различни от релевираните пороци на атакуваната сделка по т.д.№ 119/ 2011 г. на ПлОС. Вярно е ,че и в двата случая ищецът се позовава на липса на решение на общото събрание на съдружниците на „Ер -Мизия „ ООД за продажба на търговското предприятие в което е включен и недвижим имот ,което да предхожда самата продажба ,но в единия случай - по т.д.№ 119/ 2011 г, липсата на решението се приравнява на липсваща воля у продавача за сключване на сделката , а във втория случай - по настоящото дело - липсата на такова решение според съда се сочи като липсващ елемент от целия фактически състав ,който следва да е налице за валидното осъществяване на вписваното обстоятелство ,респ. като липсващ документ,който според ищеца е необходим по смисъла на чл. 21 т.4 от ЗТР и който според него се изисква от закона за да се удостовери пред длъжностното лице по регистрацията, че е било валидно осъществено заявеното за вписване обстоятелство. В т.см. съдът възприема и твърдението на ищеца за липсващо решение на общото събрание и на дружеството-купувач за сключване на сделката от 26.10.2010 г.
В рамките на производството по иска по чл. 29 от ЗТР съдът не проверява пряко законосъобразността на самата правна сделка от
26.10.2010 г., а следва да провери доказано ли е пред него наличието на валидно осъществено обстоятелство ,което е вписано в ТР ,което предполага да се изследва въпросът налице ли са всички изискуеми от закона документи ,които съгласно чл. 21 т.4 от ЗТР е следвало да бъдат представени пред длъжностното лице по регистрацията за да се удостовери осъществяването на заявеното обстоятелство и дали представените с това заявление документи действително удостоверяват надлежно неговото осъществяване.
Наличието на влязло в сила решение № 185/ 19.05.2011г. на СГС постановено по реда на чл. 25 от ЗТР изобщо не съставлява процесуална пречка за предявяване на иска по чл. 29 от ЗТР ,доколкото решението на СГС не формира сила на присъдено нещо - то не е постановено в резултат на спорно исково производство, а е резултат от съдебната фаза на охранително производство по чл. 25 от ЗТР.
П.По съществото на спора.__________________________________
Следните обстоятелства са приети като безспорни между страните по делото :
1 .подписването на договора за покупко-продажба на ид.част от
търговското предприятие на „Е.М. „ ООД на 26.10.20Юг. с нотариг лна заверка на подписите на представителите на страните по този договор .
2.че не е било провеждано общо събрание на съдружниците на „Е.М.„ООД за вземане на решение за продажба на въпросната ид.част от търговското предприятие,както и за продажбата чрез този договор на недвижимия имот, посочен в договора от 26.10.2010 г.
З.че е имало постановен отказ № 20110217123435 / 15.03.2011 г. на Агенция по вписванията да впише прехвърлянето на част от търговското предприятие на „Е.М. „ООД на „Баташки ,Балджиев и партньори - правно обслужване „ООД,който обаче е бил отменен с решение № 185/ 19.05.2011 г. на СГС.
5. че е било извършено вписване на въпросното прехвърляне на част от предприятието под № ************** по партидите на двете ответни дружества - прехвърляне на част от предприятието на „Е.М. „ ООД въз основа на договор за продажба на идеална част от търговското предприятие от 26.10.2010 г.
1. По първият сочен в исковата молба порок на вписването на прехвърлянето на част от търговското предприятие ,който според ищеца е свързан с недостатъчната индивидуализация на тази част от търговското предприятие ,която се прехвърля ,с липсата на достатъчна обособеност и отделеност на тази част от другите елементи на предприятието.
По аргумент от чл. 15, ал.2 от ТЗ , може да се прехвърля както цялото предприятие ,така и част от него .В закона няма конкретни изисквания за това по какъв начин и до каква степен на подробност следва да се опише частта от търговското предприятие , която се прехвърля ,като няма пречка частта от предприятието да се посочи и като идеална част от цялото предприятие по аналогия с прехвърлянето на право на собственост върху ид.част от недвижим имот или като процент от цялото търговско предприятие , което като цяло е равно на 100 % . Тъй като поначало предприето на един търговец съдържа множество права ,задължения и фактически отношения ,то при прехвърлянето било на цялото, било на част от предприятието би представлявало значително и необосновано затруднение за търговския оборот , ако се изисква поотделно посочване на всяко конкретно имуществено право , задължение или фактическо отношение,което влиза в състава на предприятието или в прехвърляната част .Съдът приема ,че не е необходимо изчерпателно изброяване на всички имуществени права,задължения и фактически отношения ,които влизат в състава на предприятието към определен момент ,като дори не е необходимо да има изрично препращане към определени счетоводни документи напр. счетоводен баланс на дружеството.Разбира се може да възникне спор за това дали конкретно имуществено право или задължение е влизало в състава на предприето към момента на сключване на договора за неговото прехвърляне ,но това ще е въпрос на фактическо установяване във всеки случай на такъв спор и той не може априори да бъде изключен чрез поставяне на несъществуващо в закона изискване за изчерпателно и конкретно изброяване на всяко право ,задължение или фактическо отношение ,съставляващо елемент на предприятието или за предварително обособяване на продаваната част от предприятието чрез описването и посредством такива белези като местонахождение , производствена функция на продаваната част и др. подобни .
В случая ,обаче е налице порок на вписването ,което се атакува по реда на чл. 29 от ЗТР , свързан с индивидуализацията на прехвърлената част от търговското предприятие и той намира израз в същественото разминаване между диспозитива на решението на СГС от 19.05.2011г. по т.д.№ 94/ 2011 г. с което са дадени изрични указания на Агенция по вписванията и извършеното от Агенцията по вписванията вписване .
С посоченото решение на СГС е постановена отмяна на отказа на АВ за вписване в ТР на : ” прехвърляне на търговското предприятие на „Е.М. „ ООД .. на Баташки ,Балджиев и партньори -правно
обслужване, ” и е дадено указание ” да впише ...прехвърлянето на
предприятието прехвърляне на търговското предприятие на Е.М.
ООД на Баташки ,Балджиев и партньори -правно обслужване, ” . Като
оставим настрана повторението на израза прехвърлянето на търговско предприятие в посоченото решение на СГС , то прави впечатление , че е разпоредено вписване прехвърлянето на търговското предприятие на Е.М. по партидата на двете дружества - прехвърлител и приобретател.Тази редакция на решението означава ,че съдът е разпоредил вписване на прехвърлянето на цялото търговско предприятие на Е.М. ,тъй като не е посочено , че се касае за част от това предприятие, а още по —малко е упоменато, че става дума за 95 % от търговското предприятие.
При извършената служебна справка в Търговски регистър се установява ,че по партидите на двете дружества е вписано „ частично прехвърляне на търговско предприятие ,, , без при това да е посочено каква част от това търговско предприятие е прехвърлена. В т.см. от една страна извършеното вписване в Търговски регистър под № ************** е в противоречие с решението на СГС с което е разпоредено вписване на прехвърлянето на търговското предприятие / без посочване ,че се касае само за част от предприятието /, а от друга страна в това вписване не е посочено изобщо каква част от предприятието е прехвърлена. В т.см. въпросното вписване от една страна не е в съответствие със съдебния акт «въз основа на който е извършено — решението на СГС , а от друга страна не носи изобщо информация за най-съществения елемент на заявеното обстоятелство -за това каква точно част от предприятието е прехвърлена на „Баташки , Балджиев и партньори -правно обслужване,, ООД.
В т.см. действително в извършеното вписване в Търговския регистър под № ************** не е налице никаква индивидуализация на частта от търговското предприятие ,която е прехвърлена- тя не е посочена изобщо нито като ид.част ,нито като процент ,нито по друг начин ,който да дава възможност за трети лица да узнаят каква част от търговското предприятие на Е.М. ООД е прехвърлена на дружеството —купувач.
Липсата на индивидуализация на прехвърлената част от търговското предприятие в извършеното от Агенцията по вписванията вписване под № ************** не може да се попълва чрез препратка към правната сделка от 26.10.2010 г. ,сканирано копие от който се намира в графа - документи по партидата на всяко от двете дружества -страни по сделката. Поради това ,че предмет на проверката по иска по чл. 29 от ЗТР е опорочеността на самото вписване в Търговския регистър ,а не и на самата сделка- продажбата на търговското предприятие от 26.10.2010 г./ която пък е предмет на т.д.№ 119/ 2011 г. на ПлОС /, то тази проверка следва да се съсредоточи и да се изчерпи с преценката на формалния запис относно заявеното обстоятелство в търговския регистър ,който е именно „ частично прехвърляне на търговско предприятие „ , без каквито и да било други реквизити на този запис , касаещи индивидуализацията на прехвърляната част.
Поради това ПлОС намира ,че е налице първият посочен от ищеца порок на вписването - липса на индивидуализация на прехвърлената част от търговското предприятие на Е.М. ООД .
2. По вторият порок на вписването . Това оплакване се разглежда от съда като твърдение за липсващ елемент от целия фактически състав,който е следвало да бъде удостоверен пред длъжностното лице по регистрацията с подаването на заявлението за вписване на извършено прехвърляне на част от търговското предприятие.Този липсващ според ищеца елемент е решение на общото събрание на съдружниците на „Е.М.”ООД ,което според него е необходимо съгласно чл.16 ,ал.1 т. 6 и т. 7 от учредителния договор на „Е.М. „ООД . Чл. 16, ал.1 т. 7 от този договор изисква общото събрание на дружеството да взема решение за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти , вещни права , облигации и трудови акции.
Вярно е ,че чл. 15, ал. 2 от ТЗ предвижда ,че решение по чл, 262п от ТЗ е необходимо ,когато се прехвърля цялото търговско предприятие , а в случая j прехвърлена само 95 % част от него и в т.см. няма да е нужно решение по чл. 262п от ТЗ ,което по отношение на дружеството с ограничена отговорност означава решение на общото събрание на съдружниците с мнозинство 3 / 4 от капитала. Нормата на чл. 15, ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 262п, ал.2 от ТЗ, обаче според съда не означава,че в случаите когато с договора за прехвърляне на търговско предприятие или част от него се прехвърля и недвижим имот или вещно право върху такъв имот ще отпадне изискването на чл. 137, ал.1 т. 7 от ТЗ ,който сочи че е от компетентност на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност да вземе решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. Тази норма е възпроизведена и в чл. 16 , ал.1 т. 7 от дружествения договор на „Е.М.”ООД и в т.см. тя е изцяло в съответствие с ТЗ . Според съда , чл. 15 , ал.1 от ТЗ въвежда една облекчена форма за действителност на договор за продажба на търговско предприятие ,която в случай ,че се прехвърля и недвижим имот става по изключение форма за действителност и на прехвърлителната сделка по отношение на този имот, но изключението , касаещо формата за действителност на сделката не означава отпадане и на другите изисквания за валидното осъществяване на прехвърлянето на конкретен недвижим имот или вещно право върху него , едно от които е именно вземането на решение от общото събрание на съдружниците на ООД за отчуждаване на имота. Това ,че самото прехвърляне на недвижимия имот ,което се извършва с договора за продажба на търговско предприятие не подлежи на вписване в търговския регистър не означава ,че за валидното му осъществяване няма да е налице изискването за взето решение от събранието на съдружниците в ООД съгласно чл. 137, ал.1 т. 7 от ТЗ. Без значение е при това според съда дали се отчуждава целият недвижим имот или само част от него -прехвърлянето на недвижим имот,инкорпорирано в договора за продажба на част от търговското предприятие има вещнопрехвърлителен ефект ,т.е. представлява разпореждане - отчуждаване на недвижим имот.В конкретния договор за покупко- продажба на част от търговско предприятие от 26.10.2010 г. в чл. 2 , ал.1 изрично е посочено . че идеалната част от 95/100 от търговското предприятие съдържа неизчерпателно следните права и фактически отношения . а именно : недвижим имот с № 000190 в землището на с.Г. с ЕКНМ 17854 с площ от 190, 02 дка за нуждите на селското стопанство с начин на трайно ползване —селскостопанско летище .както и съответните ид.части от всичко построено върху този имот . Налице е следователно и прехвърляне на недвижим имот ,извършено с договора за прехвърляне на част от търговското предприятие . Поради тези съображения , ПлОС намира ,че е следвало да бъдат изпълнени и законовите изисквания на чл. 137, ал.1 т, 7 от ТЗ , респ. чл. 16, ал.1 т. 7 от дружествения договор на „ Е.М.”ООД при отчуждаване на недвижим имот -а именно да се представи решение на общото събрание на съдружниците на „Е.М.” ООД за отчуждаването на този имот.
По делото няма спор ,че такова решение не е било вземано ,респ. ,че при подаване на заявлението за вписване на прехвърлянето на частта от търговското предприятие не е било представено решение на съдружниците в „Е.М.” ООД за разпореждане с конкретния недвижим имот. Съгласно чл. 21, т. 4 от ЗТР към заявлението за вписване следва да са приложени всички документи съгласно изискванията на закон.В случай когато договорът за прехвърляне на търговско предприятие включва в себе си и разпореждане / прехвърляне / на недвижим имот ,такъв изискуем от закона-чл. 137, ал.1 т. 7 от ТЗ / съответно чл. 16, ал.1 т. 7 от дружествения договор / документ ще е протокол от общо събрание на съдружниците на дружеството -отчуждител ,който да удостовери вземане на решение от общото събрание за отчуждаване на този имот. В случая такъв протокол не е бил представен ,не е налице при това и последващо решение на съдружниците в „Е.М.”ООД за потвърждаване на извършеното разпореждане с конкретния недвижим имот ,инкорпорирано в договора за продажба на част от търговско предприятие от 26.10.20 Юг.
Представено е било със заявлението за вписване , макар и съвсем ненужно, решение от 26.10.2010 г. от Д. В. И. в качеството му на представляващ и управляващ „Е.М. „ООД да бъде сключен договор за покупко-продажба на част от търговско предприятие. То, обаче не може да замести липсващото решение на общото събрание на съдружниците по чл. 137 , ал.1 т. 7 от ТЗ ,касаещо разпореждането с недвижимия имот.
В заключение съдът приема ,че действително за самата продажба на част от търговското предприятие на „Е.М. „ ООД не е необходимо решение на общото събрание на съдружниците в ООД , но когато с договора за прехвърляне на предприятието се прехвърля и недвижим имот, такова решение на общото събрание продължава да бъде необходимо.Нормата на чл. 15, ал. 2 от ТЗ, която се отнася специално само за точно определена правна сделка - продажба на търговско предприятие , според съда не изключва приложението на чл. 137, ал.1 т, 7 от ТЗ , която норма е свързана с друга правна сделка и която цели засилена защита на недвижимото имущество на дружеството с ограничена отговорност ,което в голям брой случай съставлява основен ,определящ елемент от търговското предприятие на едно ООД .
Допускането на възможността , чрез прехвърляне на част от търговското предприятие да бъдат отчуждени повечето или всички недвижими имоти на дружеството , без за това да има изрично решение на общото събрание на съдружниците , според съда е в разрез с разума на закона.
Поради тези съображения , ПлОС приема ,че е налице и вторият посочен в исковата молба порок на вписването - липса на решение на общото събрание на съдружниците в „ЕР-МИЗШГООД за разпореждане /отчуждаване / на посочения по -горе недвижим имот , описан в договора за прехвърляне на част от търговското предприятие от 26.10.2010 г.
Според съда извършването на проверка за наличие на такова решение не излиза извън пределите на компетентността на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията , а е част от проверката ,която следва да се извърши съгласно чл. 21 т.4 от ЗТР- дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон ,съответно подлежащият на обявяване акт. Липсата на протокол за взето решение на общото събрание на съдружниците за отчуждаване на конкретния недвижим имот е довело до опорочаване на извършеното вписване.
3. По третият сочен порок на вписването . Твърди се ,че купувача по сделката няма правно валидна воля, тъй като за сключване на сделки при които дружеството поема задължения над 10 000 лв. се изисквало единодушно решение на общото събрание на дружеството-купувач. Тъй като конкретната сделка предвиждала задължение за „Баташки , Балджиев и партньори -правно обслужване „ ООД - гр.София да заплати цена от 50 000лв., то се счита ,че е било необходимо към документите,съпътстващи заявлението за вписване на прехвърлянето на част от търговското предприятие да бъде представено и решение на общото събрание на съдружниците на придобиващото дружество , а такова не е било налице. Самият въпрос за наличието или липсата на воля у купувача за покупката на част от търговското предприятие не може да е предмет на настоящото производство , той може да бъде предмет на иск,касаещ действителността на сключената сделка . При това твърдението,че управителят на дружеството-купувач е надвишил пределите на представителната си власт представлява упражняване на чуждо право - да се иска евентуално унищожаване на сделката , което би следвало да бъде упражнено от страната -купувач . Освен това,дори да се приеме ,че управителят на дружеството -купувач не е имал нужната представителна власт за сключване на тази сделка, то този порок на сделката може да бъде саниран чрез потвърждаване от съдружниците на действията без надлежна представителна власт / към установяване на това саниране впрочем са насочени част от доказателствата ,ангажирани от ответника „Баташки, Балджиев и партньори- правно обслужване„ООД , а именно — потвърждаването на действията на управителя на дружеството от съдружниците Балджиев и Баташки, направено с писменото становище на л. 46 от делото , както и решението на общото събрание на съдружниците от 10.02.2012г. по т.Ш от дневния ред за потвърждаване извършените от управителя на дружеството действия ,както и потвърждаването на договора , извършено от управителя Баташка на 19.03.2012 г. / . Тези обстоятелства, обаче както беше посочено по -горе според съда не могат да бъдат предмет на настоящото производство по чл. 29 от ЗТР, а на евентуално исково производство за разкриване порок на самата сделка и то само при положение,че на тях се позоваваше самия купувач по сделката.
Отделно от това в случая дори не е налице липсващо решение на общото събрание на съдружниците на „ Баташки ,Балджиев и партньори - правно обслужване „ ООД за упълномощаване на управителя да сключи конкретната сделка от 26.10.2010 г. . То е отразено в протокола от
26.10.2010 г. / на л. 34 от делото /. По отношение датата на този протокол беше открито производство по оспорването и - в смисъл ,че датата
26.10.2010 г. посочена в протокола не е достоверна . От разпита на свидетеля Майкъл Билал Ел- Тал обаче се установява ,че събранието на двамата съдружници в „Баташки ,Балджиев и партньори -правно обслужване „ ООД на което е било взето процесното решение действително е било проведено на датата на сключване на самата сделка -
26.10.2010 г. , преди самата сделка и че протоколът от това събрание е бил предаден от свидетеля,който го е изготвил на управителя на дружеството . Срещу тези показания на свидетеля ,който има преки впечатления от обстоятелствата за които свидетелства не се противопоставят други доказателства,които да ги оборват.
В конкретния случай според съда порокът , касаещ вписването на който би могъл да се позове ищецът би следвало да е липсата на решение на общото събрание на съдружниците на дружеството -купувач по чл. 137, ал.1 т. 7 от ТЗ - за придобиване на недвижимия имот ,който се прехвърля на „Баташки ,Балджиев и партньори -правно обслужване„ООД ,чрез договора за прехвърляне на част от търговското предприятие от 26.10.2010 г. Този порок е реципрочен на констатирания порок на вписването ,касаещ липсата на решение на общото събрание на съдружниците на дружеството-продавач за прехвърляне на имота . В исковата молба ,обаче , по начина по който са изложени обстоятелствата от ищеца не може да се приеме ,че се релевира точно такъв порок - за липсата на решение на общото събрание на съдружниците в дружеството -купувач за придобиване на конкретния недвижим имот и че такова решение не е било сред документите,представени със заявлението за вписване.
Поради изложените съображения ,съдът приема ,че са налице два от претендираните от ищеца три порока на извършеното вписване на прехвърлянето на част от търговското предприятие ,които имат за резултат вписването на едно обстоятелство ,което не е валидно осъществено.Тези пороци са липсата на индивидуализация на прехвърлената част от търговското предприятие / В ТР е посочено само частично прехвърляне на търговско предприятие / и липсата на решение на общото събрание на съдружниците на „ Е.М.” ООД по чл. 137, ал.1 т. 7 от ТЗ във вр. с чл.16, ал.1 т. 7 от Дружествения договор на „ Е.М.”ООД за отчуждаване на недвижимия имот с № 000190 в землището на с.Г. с ЕКНМ 17854 с площ от 190, 02 дка за нуждите на селското стопанство с начин на трайно ползване -селскостопанско летище ,както и съответните ид.части от всичко построено върху този имот,което отчуждаване е включено в договора за продажба на част от търговското предприятие от 26.10.20 Юг. .При наличието на тези пороци според съда има основание да се прииме ,че е вписано несъществуващо обстоятелство - частично прехвърляне на търговското предприятие на „ Е.М. „ ООД - гр.Плевен на „Баташки ,Балджиев и партньори -правно обслужване„ООД- гр.София вписано под № 201 Ю620Ю1538.С оглед на това предявеният иск по чл. 29 от ЗТР следва да бъде уважен.
Поради това и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него деловодни разноски в размерна 110лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на осн. чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистьр по отношение на ищеца Д.И.Д. *** , с ЕГН- ********** и на ответниците „Е.М. „ ООД , с ЕИК- ********* със седалище и адрес на управление-гр.Плевен , ул. „Стефан Караджа „ № 6 , ап.2 и с адрес за призоваване по делото- гр.София , ж.к.”Гоце Делчев „ бл. *** вх.А , ап.12 -чрез Д. В. И. и „Баташки и партньори „ ЕООД / с предишно наименование „Баташки , Балджиев и партньори -правно обслужване „ ООД / , със седалище и адрес на управление - гр.София , р-н Триадица , ж.-к.”Гоце Делчев „ бл. *** ,вх. А , ет. 2, ап. 2-3 , с ЕИК- ********, че в Търговския регистър под №************** по партидите на двете дружества е вписано несъществуващо обстоятелство - частично прехвърляне на търговското предприятие на „Е.М. „ ООД на „Баташки , Балджиев и партньори -правно обслужване„ООД/с актуално наименование „Баташки и партньори „ ЕООД/.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК „Е.М. „ ООД , с ЕИК- ********* със седалище и адрес на управление-гр.Плевен , ул. „Стефан Караджа „ № 6 , ап.2 и с адрес за призоваване по делото- гр.София , ж.к.”Гоце Делчев „ бл. *** вх.А , ап.12 чрез Д. В. И. и „Баташки и партньори „ ЕООД / с предишно наименование „Баташки , Балджиев и партньори -правно обслужване „ ООД / със седалище и адрес на управление - гр.София , р-н Триадица , ж.- к.”Гоце Делчев „ бл. *** ,вх. А , ет. 2, ап. 2-3 , с ЕЙК- ******** да заплатят на Д.И.Д. *** , с ЕГН- ********** направените от него деловодни разноски в размер на 110 лв.
След влизане на решението в сила , препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията ,която на осн. чл. 30 във вр. с чл. 14 от ЗТР да извърши заличаването на вписаното ,но признато за несъществуващо обстоятелство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД: