Решение по дело №2418/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 406
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Елена Тахчиева
Дело: 20201000502418
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. София , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000502418 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 02.03.2020г по гр.дело № 613/2018г. на Софийски окръжен съд е
отхвърлен като неоснователен предявеният от „Кардинал 07“ЕООД ЕИК *********,
представляван от М. А. С. срещу Д. Т. А. иск, с правно основание чл. 42, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите за признаване за установено, че договор за покупко-продажба,
сключен между „Кардинал 07“ ЕООД, чрез пълномощник Д. Т. А. и Д. Т. А. в лично
качество, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1173,
том I А, рег. 2151, н.д. № 157/2007г на нотариус С. Х., с район на действие РС Самоков,
имащ за предмет апартамент № 211, състоящ се от входно антре, дневна, столова с
кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна и балкон, с площ от 54,50 кв.м., находящ се в
апартаментен хотел с магазини и гаражи „Роял Плаза“, к.к. ***, общ. ***, обл. ***, с
идентификатор № 65231.919.77.1.58 по Кадастралната карта и регистри по ККР, е
недействителен като сключен без представителна власт, и в тежест на жалбоподателя –ищец
са присъдени деловодни разноски. Решението е постановено при участието на ТЛП
помощник-нотариус Н. А. П. и нотариус В. Н. И..
Решението е обжалвано от Кардинал 07“ ЕООД, представлявано от М. А. С. чрез адв.
Вл.Ч.. Правят се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, поради
погрешните изводи на съда, че подписът за упълномощител и ръкописният текст под него на
стр. втора от нот. заверено пълномощно под № 12 465/27.07.2017г. са положени и изпълнени
1
от неговия представител. Поддържа се, че съдът необосновано достигнал до този извод
предвид противоречивите становища в изслушаните по делото СГЕ. Изтъква се
процесуално нарушение на съда по см. на чл.266, ал.3 ГПК, който въпреки възраженията
против представените от третите лица помагачи сравнителни образци, ги приел и
предоставил да послужат на почерковите експертизи, с което допуснал процесуално
нарушение като основание за изслушване на нова експертиза пред въззивната инстанция в
разширен състав с други вещи лица. Иска се отмяна на решението и вместо това
постановяване на ново по същество, с което се уважи установителният иск по чл.42, ал.2
ГПК.
В срок е постъпил отговор от насрещните страни- ответникът Д. Т. А. и третите лица
помагачи В.И. и Н.П. чрез пълномощник, с който се правят възражения против
оплакванията в жалбата и се противопоставят на искането за изслушване на нова графическа
експертиза пред въззивната инстанция.
При служебната си проверка по чл. 269, изр. първо ГПК настоящата инстанция
констатира, че решението, което се атакува в неговата цялост е валидно и
допустимо.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявен иск по чл.
42, ал. 2 ЗЗД от „Кардинал 07“ ЕООД против Д. Т. А. за признаване за установено, че
договор за покупко-продажба, сключен между дружеството-ищец и ответникът, действащ
като пълномощник на продавача и в лично качество като купувач, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1173, том I А, рег. 2151, н.д. №
157/2007г на нотариус С. Х., е недействителен, като сключен без представителна власт. Като
правопораждащи факти в исковата молба са изложени обстоятелства относно сключването
на процесния договор от лице, което без представителна власт, което формално се
легитимирало при изповядване на сделката като „пълномощник“ с пълномощно с
нотариална заверка на подписа и протокол от общо събрание на дружеството, които
документи били неистински, защото подписът и ръкописният текст не били изпълнени от
посочения представител на дружеството. Изтъкнато е още, че липсата на съгласие за
издаване на пълномощно води до неговата нищожност на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и
същото не поражда целените с него правни последици, състоящи се в учредяване на
представителна власт на лицето Д.А. да се разпорежда с имущество на ищеца. Предвид
нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на
пълномощното, се твърди, че недействителен се явява и договорът за покупко-продажба,
обективиран в посочения нотариален акт. Иска се прогласяване по отношение на Д.А.
недействителността на сключения на 08.08.2017 г. договор за покупко-продажба на
недвижим имот.
В срока а отговор ответникът Д. Т. А. е оспорил иска по основание и релевирал
2
възражения, че всички документи на продавачите, които са били представени на 08.08.2017
г. пред нотариус Х. са били депозирани от съпругата на управителя на дружеството –ищец,
която била негов предишен управител и от техен адвокат, на които изцяло се доверил при
подготовката на документите.
В условията на евентуалност ответникът Д. Т. А. е предявил насрещен осъдителен иск
против ищеца „Кардинал 07“ ЕООД, за осъждането да му заплати продажната цена на имота
в размер на 28 500 лева, на отпаднало основание по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на съдебното решение.
В срока за отговор по насрещната искова молба „Кардинал 07“ ЕООД оспорва иска с
възражения, че ответникът Д.А. е знаел, че ползва неистинско пълномощно, тъй като
удостовереният подпис не е на законния представител на ищеца, поради което не може да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Поддържал е, че представените
документи не удостоверяват надлежно плащане на цената, тъй като преводът бил извършен
в полза на трето лице, различно от продавача по сделката.
По негово искане са конституирани трети лица –помагачи на позицията му като
ответник по насрещния иск помощник-нотариус Н. А. П. и нотариус В. Н. И..
Ответникът Д. Т. А. е предявил субективно и обективно съединени обратни искове, в
условията на евентуалност в случай, че предявените от „Кардинал 07“ ЕООД искове бъдат
уважени, срещу третите лица помагачи П. и И. за сумите 28 500 лева – цена по сделката и
1433, 89 лева – такса за вписване на нотариалния акт и платен местен данък на осн. чл.73,
ал.1 ЗННД. Като правопораждащи факти са изтъкнати неизпълнение на задълженията от
страна на посочените лица, на които са делегирани удостоверителни функции, което дава
основание да се ангажира имуществената им отговорност за вреди.
Пред първата инстанция са представени писмени доказателства, които от формална
страна свидетелстват за сключен между страните на 15.10.2007г договор за продажба,
оформен с нотариален акт №1173, том I А, рег. 2151, н.д. № 157/2007г на нотариус С. Х., с
район на действие РС Самоков, по силата на който дружеството-ищец „Кардинал 07“ЕООД,
действащо чрез пълномощник Д. Т. А. е прехвърлило на същото лице А. в качеството на
купувач собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 211, състоящ се от
входно антре, дневна, столова с кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна и балкон, с
площ от 54,50 кв.м., находящ се в апартаментен хотел с магазини и гаражи „Роял Плаза“, к.к.
***, общ. ***, обл. ***, с идентификатор № 65231.919.77.1.58 по КККР, одобрена със
заповед № РД -18-3/27.01.2005г. на ИД на АК. Дружеството- ищец се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот с нотариален акт за покупко –продажба №12, рег.
№ 4308, н.дело № 382/15.10.2007г на нотариус С. Х. с район на действие –РС Самоков.
Като доказателство за наличието на упълномощителна сделка е представено
пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание рег. №12465 и 12466 от
3
27.07.2017г. на помощник нотариус по заместване Н.П. при нотариус В.И., с район на
действие РС София, от съдържанието на което следва, че М. А. С. в качеството на управител
и съдружник в „Кардинал 07“ ЕООД е упълномощил Д. Т. А. да извършва всякакви правни
и фактически действия от негово име и за негова сметка, като го представлява пред
нотариус в гр. София, във връзка с подписването на нотариален акт, в предвидената от
закона форма, за покупко- продажба на собствения на дружеството недвижим имот –
апартамент № 211 с площ от 54,50 кв.м., предмет на оспорената прехвърлителна сделка. От
съдържанието на същото пълномощно следва, че в полза на представителя са делегирани
пълномощия да договаря сам със себе си или с лица, от които е упълномощен на друго
основание съгл. чл. 38 от ЗЗД, както и права да подписва всички документи, необходими за
сделката. Наред с цитираните пълномощни е представен като писмено доказателство и
протокол от проведено ОС на „Кардинал 07“ ЕООД като едноличен собственик на капитала
27.07.2017 г., на което е взето решение дружеството да сключи чрез упълномощеното лице
Д.А. договор за продажба на описания вече недвижим имот.
В исковата молба са изложени твърдения, поддържани като оплаквания във
въззивната жалба против истинността на нотариално завереното пълномощно, че подписът и
ръкописният текст не са изпълнени от формално посоченото за упълномощител лице М. А.
С. управител на дружеството –ищец, който документ има характеристиките на официален
свидетелстващ документ в частта относно удостоверителното изявление на нотариуса.
Правилно поради това доказателствената тежест за оборване на неговата автентичност е
възложена на ищеца.
За изясняване на основният спорен въпрос пред първата инстанция е изслушана
почеркова експертиза на в.л. В.К., според констатациите на която резултатите от
изследването показват устойчива идентификационна съвкупност от съвпадащи общи и
частни идентификационни признаци, което дава основание да се формира категоричен
извод, че ръкописните текстове и подписите в пълномощните, заверени при нотариус В.И.,
както и подписът в протокол от общо събрание на „Кардинал 07“ ЕООД от 27.07.2017г. са
изпълнени от М. А. С.. Като сравнителни образци вещото лице е ползвал нотариални актове
№ 150, том 1, н.д. № 124/2012г, № 8, том IХ, н.д. № 1450/2007г, декларация по чл.267 ДОПК
от 19.05.2012г, пълномощно от 07.03.2014г. и др.
Почерковата експертиза на в.л. В.К. е оспорена от ищеца с възражения против нейната
обективност, поради това е изслушана повторна експертиза в разширен състав от три вещи
лица В.В., К.Г. и Ил.И., които дават заключение, че подписът положен от името на М. С. за
„упълномощител“, в нотариално заверено пълномощно, имащо за предмет делегиране на
пълномощия на Д.А. да извършва всякакви действия, свързани с покупко-продажба на
недвижим имот, собственост на „Кардинал 07“ ЕООД, е положен от него, както и
ръкописният текст, съдържащ се в изписаното под положеният подпис „за упълномощител“
име „М. А. С.“ Тези заключения са потвърдени и при повторно възложеното изследване,
когато вече са взети експериментални образци на почерк и подпис на лицето. В
4
допълнителното изследване, извършено от същите вещи лица в протокол от 04.01.2020 г.,
експертите вече правят групиране на образците в свободни и условно свободни, в които
групи се включват всички били вече предмет на изследване документи, сред които молби по
ЗБДС, нотариални актове, нотариално заверени пълномощни, включително от различни
нотариуси /приложени по делото и изчерпателно изброени в приложенията към
експертизите/, както и снети експериментални образци от почерка и подписа на лицето.
Категорично в съдебно заседание двама от експертите потвърждават изводите си, че
подписите и ръкописния текст в оспорените документи са изпълнени от посоченото в тях
лице. Особено мнение е заел в.л. Г., който изразява становище за съгласие като цяло с
изводите на другите експерти, но заема различно становище относно условно групираните
документи в първа група и изводът, че в тях подписът е изпълнен от М.А.. Това групиране,
обаче е извършено по твърдения на лицето, чиито подпис се изследва – управителят М.А., в
което самият той прави разбор кой от документите към сравнителния материал изхожда от
него и на кой да се отдаде значение. Поради това правилно първостепенният съд не е
отдал решаващо значение на тази условност и на становището на в.л.Г., което се отнася
конкретно към определена група образци, което самостоятелно не води до обратен извод.
Необосновано и нелогично е да се отдаде превес на група образци според субективното
предпочитание на лицето, чиито подпис и почерк се изследва, за сметка на което се
елиминира голям по–обем сравнителен материал, сред които преобладават официално
заверени документи от нотариуси. Неоснователни са възраженията, че следва да се даде
приоритет на лично подписани документи – молби по ЗБДС като депозирани пред държавен
орган пред други документи /пълномощни и нотариални актове/, носещи нотариално
заверен подпис на М.А.. Твърденията, че преобладаващо под тези документи М.А. не е
полагал подпис пред нотариус, за тях има спор и те не следват да се ползват като
сравнителен материал остават напълно необосновани – доказателства да е оборена тяхната
доказателствена сила, респ. отречена истинността им по съдебен ред не са представени,
поради това правилно в съвкупност са били предмет на изследване и преценка от вещите
лица.
Във връзка с основният спорен въпрос за истинността на оспорените документи пред
първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит на
свидетели – първият от които Р. е адвокат и е присъствал на процесната сделка. Свидетелят
е пояснил взаимоотношенията си с управителя М. А. и съпругата му Т. П. и участието си
при сключвани от техни фирми сделки, включително в качеството на пълномощник. На
процесната дата 8.08.2017г. присъствал на сделка, при която щял да се подписва договор за
продажба на имот на фирмата – апартамент в к.к. ***, и на която Д.А. бил пълномощник и
купувач. Съпругата на М.А. му дала в оригинал пълномощното да го представи на
нотариуса, когато купувачът преведе продажната цена и след превода в банката отишли при
нотариуса. Свидетелят е пояснил също, че това е практика от години срещу заплащане да
върши адвокатски или административни услуги, като през последните години фирмите
имали спорове по повод на ипотеки или продажби. Тези обстоятелства се подкрепят и от
5
показанията на св. Р., който лично придружил Д.А. в *** за сделката. Документите носел
адв.Р. и по посочена от него сметка превели продажната цена, после приключила и самата
сделка пред нотариуса. От заключението на приетата счетоводна експертиза на в.л. С. се
установява, че на 08.08.2017 г. по разплащателна сметка в лева, посочена в процесния
нотариален акт е постъпила сума в размер на 28 500 лева, с наредител Д.А. и основание
„закупуване на ап. 211, к.к. ***, Роял Плаза“, чиито титуляр е „Кардинал 07“ ЕООД.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателства, настоящият въззивен състав достига
до същия правен извод като първата инстанция за неоснователност на предявения главен
иск по чл.42, ал.2 ЗЗД за относителна недействителност на процесния договор, сключен от
лице без представителна власт /мним пълномощник/. Неговата основателност е обусловена
от установяване нищожността на упълномощителната сделка, обективирана в оспорените
като неистински пълномощни. В процеса ищецът не проведе доказване, с което да обори
обвързващата доказателствена сила на тези документи, които в частта относно
нотариалното удостоверяване имат характер на официални свидетелстващи документ за
фактите предмет на удостоверителното изявление.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя, че не са преценени
правилно изводите на почерковите експертизи, за изследванията на които е от съществено
значение доказателствената стойност, която се придава на документите, ползвани за
сравнителен материал. Изводите на едноличната и разширена експертиза показват
устойчива идентификационна съвкупност от съвпадащи общи и частни идентификационни
признаци, което дава основание да се формира извод, че ръкописните текстове и подписите
в пълномощните, заверени в кантората на нотариус И. са изпълнени от посоченото за
упълномощител лице. Особеното мнение на в.л. Г. както вече се посочи, не опровергава
изводите на другите трима експерти, на които и настоящият състав придава решаваща
доказателствена стойност, заради ясната и детайлна обосновка на всички от значение
почеркови особености, установяващи достатъчно съвпадения в общите и индивидуални
признаци и изключващи такива, които да навеждат за технически подправки или да
свидетелстват за имитация. Различното становище на в.л. Г., обосновано с условното
групиране на документите не се възприема по вече изложените съображения, и на следващо
място не се подкрепя с останалия доказателствен материал. В тази връзка следва да се
посочи, че неистинността на оспорен документ подлежи на установяване с всички
допустими по ГПК доказателствени средства и не би могло да се придава решаващо
значение на почерково изследване /в случая становище на един от общо четирима експерти/,
ако не кореспондира с другите доказателства по делото, чиято доказателствена стойност не
би могла да се отрече. Категорично от показанията на разпитаните свидетели се изясняват
обстоятелствата, при които е изповядана процесната сделка, и че оригиналът на
пълномощното е представен именно от фактическата партньорка на М. А. – Т. П., а
документите подготвени от адв. Р., който е извършвал правни услуги по много други сделки
с имоти на фирмата. Обстоятелството, че физически приносител на пълномощното е друго
лице, различно от страната по сделката само по себе си не може да обоснове извод в
6
подкрепа на тезата, че документът е подправен или неистински документ. Напротив, точно
от свидетелските показания става ясно, че през годините това е била обичайна практика -
подготовката на документи за сделки с имоти на фирмата да се извършва от адвоката и
партньорката на управителя. Подобно съждение се изключва и от вече обсъдените преки и
косвени доказателства – категоричните изводи на трима от графолозите, че подписът и
ръкописният текст са изпълнени от М.А. в оспорените документи, свидетелските
показания, отнасящи се конкретно до процесната сделка и изводите на счетоводната
експертиза за извършен на същата дата превод на продажната цена от Д.А., действал лично
и като пълномощник по сметка на дружеството-титуляр. И на края тезата на ищеца също се
опровергава от представената пред първата инстанция декларация, заверена от нотариус Ж.
на 29.03.2019г /л. 281-282/, с която М. А. потвърждава в качеството на физическо лице и
като управител на „Кардинал 07“ЕООД всички извършени от Т. П. правни и фактически
действия до този момент.
Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба оплаквания за процесуални
нарушения на съда, изразяващи се в отказ да се допусне нова разширена почеркова
експертиза и с това неизясняване на фактите по делото. Пред първата инстанция са
изслушани основна, повторна и допълнителна експертиза /последните две в разширен
състав от трима експерти/, като несъгласието на страната с изводите на експертизите /като
цяло съвпадащи в констативната и заключителна част/ не е задължително условие да се
събират допълнителни доказателства за същите факти, ако няма ясни и конкретни
възражения против компетентността на изводите и обективността на изследването.
Поради пълно съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение, с
което е отхвърлен предявения иск по чл.42 ал.2 ЗЗД ще подлежи на потвърждаване. При
този изход на спора няма основание да бъдат разглеждани насрещните и обратни искове,
които за заявени под условие - /отхвърляне на главния иск/ и то не е реализирало.
При този изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред първата
инстанция разноски. Пред настоящата въззивна инстанция право на разноски ще има само
въззиваемия –ответник Д.А., който обаче не е представил доказателства за сторени такива.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.03.2020г по гр.дело № 613/2018г. на Софийски
окръжен съд, постановено при участието на ТЛП помощник-нотариус Н. А. П. и нотариус
В. Н. И., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Кардинал 07“ЕООД ЕИК
*********, представляван от управителя М. А. С. иск против Д. Т. А. ЕГН **********, от
гр.***, обл. ***, ул.***, № 54, с правно основание чл. 42, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите за признаване за установено, че договор за покупко-продажба,
7
сключен между „Кардинал 07“ ЕООД, чрез пълномощник Д. Т. А. и Д. Т. А. в лично
качество, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1173,
том I А, рег. 2151, н.д. № 157/2007г на нотариус С. Х., с район на действие РС Самоков,
имащ за предмет апартамент № 211 с площ от 54,50 кв.м., находящ се в апартаментен хотел
с магазини и гаражи „Роял Плаза“, к.к. ***, общ. ***, с идентификатор № 65231.919.77.1.58
по КККР, е недействителен като сключен без представителна власт.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8