Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.02.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на двадесет и шести януари
година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2092
по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените в искова молба обстоятелства И.П.Д.
с ЕГН ********** e предявила срещу ЗК
„Л.И.” АД с ЕИК*******обективно съединени искове с правна квалификация чл.432,
ал.1 от КЗ вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да и заплати сумата от 58
000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 23.02.2016г., както и сумата
243,02 лв. обезщетение за имуществени вреди от сторени медицински разходи,
ведно със законната лихва върху всяко от обзщетенията, считано от 22.12.2017г.
– датата на писмената претенция пред ответника до окончателното плащане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Твърди се, че на 23.02.2016г., около 19:30 часа лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№ ********,
управляван от П.М.Н. – дъщеря на ищцата, се движил по бул. "Челопешко
шосе" с посока на движение от кв. "Ботунец" към
"Ботевградско шосе" . Твърди се, че в автомобила на предната пътническа
седалка седяла ищцата с поставен предпазен колан. Сочи се, че в района на бензиностанция „Неди“, л.а. Форд Фиеста“, с рег.№ ********,
управляван от П.М.Н. се движел с около
20км/ч, предприел изпреварване на движещия се пред него автомобил, като бил
заслепен от насрещно движещ се лек автомобил „Фоксваген”, модел Голф с рег.№ ********,
управляван от З.К.З., при навлизане в насрещна лента за движение и двата
автомобила се ударили челно. Твърди се,
че л.а. „Фоксваген Голф“ с рег.№ ********преди настъпилото ПТП се движел с
правишена скорост въпреки поставените два знака за ограниечение на скороста.
Ищацата твърди, че след удара получила загуба на съзнание, както и силна
болка в гърдите. Пристигнала линейка, която я откарала в болница ИСУЛ.
Ищцата твърди, че в резултат на удара, претърпян по време на описаното
ПТП, са ѝ причинени телесни увреждания, изразяващи се в „счупване на три
ребра отляво – 5-то, 6-то, 7-мо” и контузия на гръдния кош, което е довело до
трайно разстройство на здравето за срок по-дълъг от 30 дни. Ищцата твърди, че
ѝ е нанесено и телесно увреждане, изразяващо се в травма на главата – загуба на съзнание и световъртеж.
От получените травми, резултат от претърпяното ПТП, ищцата твърди, че е
претърпяла силни болки, страдание, страх, шок, безсъние, халюцинации,
раздразнение несигурност. Първоначално е била настанена за активно лечение за
срок от 7 дни в болнично заведение ИСУЛ, след което е изписана с предписана
медикаментозна терапия, поради продължаващи болки в гърди и глава. Ищцата твърди, че в резултат на настъпилото
ПТП преживяла емоционален стрес и посттравматично стрессово разстройство.
Твърди
се, че за проведени прегледи и медикаменти ищцата направила разходи в размер на
243,02лв.
Наведени са твърдения, че към датата на
ПТП лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№
********, който е собственост на ищцата, но към момента на ПТП, управляван от
нейната дъщеря П.М.Н. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
с ответника ЗК „Л.И.” АД.
Сочи се, че с молба с вх.№ L- 4659 от 22.12.2017г.
ищцата заявила писмена претенция по чл.380 КЗ към ответното
застрахователно дружество, като приложила документите, с които разполага. Сочи
се, че с писмо от 04.06.2018г. застрахователят я уведомил, че е определено
обезщетение за неимуществени вреди от 5000лв. и за имеществени от 83,24лв. Ищцата
И.Д. поддържа, че така определеното обезщетение не отговаря на претъпените от
нея имуществени и неимуществени вреди от средна и лека телесна повреда и не
репарира болките и страданията от преживения шок.
В установения срок по чл.367 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника З.к. „Л.И.” АД, чрез юрк.К.А. -
пълномощник. Ответното дружество не
оспорва исковете по основание, но оспорва размера на иска за неимуществени
вреди като
неоснователно завишен и прекомерен. Поддържа, че по повод настъпило на 23.02.2016г. ПТП в ЗК „Л.И.” АД е постъпила претенция от И.П.Д.. Сочи се,
че въз основа на тази претенция в застрахователното дружество е образувана щета
№0000-1000-03-17-7819, като в изпълнение на договорните си задължения,
компанията е определила застрахователно обезщетение от 5000лв. за неимуществените
вреди и 83.24 лв. обезщетение за имуществени вреди. Предвид изложеното
ответникът оспорва основателността на претенциите за сумата над 5083.24 лева.
Оспорва иска за имуществени вреди, като завишен по размер. Оспорва претенцията
за лихва за забава, както и началната дата.
В съдебно
заседание ищецът, чрез
пълномощника адв.С.Ж. поддържа предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
пълномощника юрк.К.А. оспорва предявените
искове.
В хода
на производството пред СГС, на 14.02.2019г. ищцата И.П.Д. с ЕГН ********** е
починала, като съгл. чл. 227 от ГПК, с определение от з.с.з. на 21.06.2019г. на
нейно място е конституирана като ищец, нейната дъщеря и единствен наследник по
закон – П.М.Н. ЕГН **********. /Удостоверение за наследници изх.№ РСТ 19 от 22.02.2019г.
изд. от СО, р-н Студенски на л.118 от делото, препис – извлечение от акт за
смърт – л.117 от делото/
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, на основание чл.12 ГПК и
чл. 235 ГПК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетия неоспорен Констативен
протокол за ПТП №К-153 от 23.02.2016г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, се
установява, че на 23.02.2016г. около 19,30ч. в гр.София, на бул."Челопешко шосе" в района на бензиностанция „Неди“
настъпило ПТП между л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№
********, управляван от П.М.Н.
и л.а. „Фоксваген Голф“
с рег.№ ********, управляван от З.К.З., при което пострадала И.П.Д. –пътник в л.а.
„Форд Фиеста“, която получила фрактура на – 5-то, 6-то, 7-мо ребро и е
настанена за лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна“. /л.11 от делото/ В пункт „обстоятелства
и причини за ПТП“, се сочи, че при направения оглед на място е установено, че л.а.
„Форд Фиеста“ се движил по бул."Челопешко шосе" с посока към „Ботевградско
шосе“ и в района на бензиностанция
„Неди“ се удря в насрещно движещия се л.а. „Фоксваген Голф“ с рег.№ ********.
От приета по делото Епикриза към ИЗ №
3607 на болница „Царица Йоанна –ИСУЛ“, И.Д.
на 82г. е приета в клиниката по хирургия на 23.02.2016г. с диагноза - КОНТУЗИЯ
на ГРЪДНИЯ КОШ. СЧУПВАНЕ на V - VI - VII ЛЕВИ РЕБРА. Придружаващи заболявания -
АХ III ст., хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, МСБ - координационен
синдром, постфлебитен синдром на десния крак. язва на стомаха, коксартроза и
гонартроза в дясно. В пункт „обективно състояние“ е отразено, че ищцата е
постъпила в тежко общо състояние, като съзнанието е запазено.След
рентегенография е установено счупване на V - VI - VII леви ребра без разместване
и хемопневмоторакс. Проведено лечение с венозни системи, антибиотик и обезболяващи
лекарства. На 29.02.2016 г. ищцата е
изписана с подобрение, с препоръка за ХДР и проследяване на състоянието от ОПЛ./л.34 от
делото/
Видно от приетия Амб. Лист №00108/
04.07.2018г. на при осъществен преглед от специалист психиатър, на ищцата И.Д. е поставена диагноза – рецидивиращо
депресивно разстройство, умерено тежък епизод, като е предписано лечение с
медикаменти./л.81
от делото/
По случая било
образувано ДП №11088/2016г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 3708/2016г. по описа на
СРП, видно от приетите протокол за оглед на местопроизшествие от 23.02.2016г., скица
на ПТП, АТЕ по ДП №11088/2016г., СМЕ по
писмени данни за определяне на медико-биологичната харктеристика на телесните
увреждания./л.14 - л.33 от делото/
С постановление на СРП от
27.07.2016г. наказателното производство
по ДП №11088/2016г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 3708/2016г. по описа на СРП,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, буква „б“,
пр.2 вр. чл.342 , ал.1 пр.3 от НК, е прекратено, поради това, че
пострадалият от престъплението е поискал
наказателното производство да бъде прекратено. В хода на разследването било установено, че удърът
е настъпил в пътната лента на управляванеия от З. лек автомобил
„Фоксваген Голф“, като ударът е бил
непредотвратим за него. Установено е, че П.М.Н., при управление на МПС - л.а.
„Форд Фиеста“ с рег.№ ******** е нарушила чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, като поради
извършване на изпреварване и навлизане в
лентата предназначена за насрещно движение не се е съобразила с приближаващия
се автомобил управляван от З. и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на И.Д../л.54-л.57
от делото/
Постановление
на СРП от 27.07.2016г. е обжалвано, като с Определение постановено по чнд
№15030/2016г. на СРС, НО, 109 състав жалбата на П.М.Н. е оставена без разглаждане./л.63-л.64
от делото/
От приетото неоспорено заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от в.л. инж.К.Г., се установява следният най-вероятен
механизъм на произшествието: на 23.02.2016 год., около 19.30 ч., в гр.София,
по бул. „Челопешко шосе“ с посока от кв. „Кремиковци“ към Околовръстен път, се движил лек автомобил „Форд Фиеста“ рег. № *******,
управляван от П.М.Н., в условия на тъмно време, мокра асфалтова настилка и
намалена видимост със скорост от порядъка на 20 км/ч. Сочи се, че в обратна
посока се е движел лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *******, управляван
от З.К.З. в лявата за него пътна лента със скорост от около 50 км/ч. Сочи се,
че при приближаване на района срещу бензиностанция „Нади“ на около 100 м след
разклона за кв. „Кармиковци“, водачката на л.а. „Форд Фиеста“ е допуснала
управляваният от нея автомобил да се отклони наляво, да премине през просеката
в затревения остров с широчина 4,0 м и
да навлезе в лявата пътна лента на пътното платно за насрещно двдижение, по
която в този момент се е движил насрещно л.а. „Фолксваген Голф“. Вещото лице
обосновава, че е настъпил сблъсък между
двата автомобила в пътната лента за движение на л.а „Фолксваген“, осъществен с
предните леви части на двата леки автомобила. Пояснено е, че и за двата
автомобила, участници в произшествието, ударът е челен ексцентричен с
препокриване на предните им леви части на коло 0,5 м, при което са настъпили
описаните щети по тях.
Обосновано е в заключението, че именно при
описания сблъсък между двете МПС, пътничката на предна дясна седалка в л.а. „Форд
Фиеста“ И.Д. е получила телесни увреждания описани в медицинската документация.
В АТЕ е обоснован извод, че
единствена причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на л.а. „Форд
Фиеста“ в насрещната за него пътна лента в момент, когато по нея се е движил и
приближавал л.а. „Фолксваген Голф“. Причината за допуснатото произшествие е от
субективен характер - действията на водачката на лек автомобил „Форд Фиеста“ с
органите за управление на автомобил в конкретната пътна ситуация.
Заключението на САТЕ изготвено от
инж.К. Г., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.
От приетото неоспорено заключение на съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице д-р Т. Д. - ортопед травматолог, се установява, че ищцата
И.П.Д. - е получила следните травматични увреди при ПТП на 23 02 2016 г., а
именно : контузия на гръдния кош, счупване
на V - VI - VII леви ребра. Обоснован е извод, че тези травматични увреди
са нарушили функциите на гръдния кош и на белите дробове, като са причинили затрудняване на дишането, придвижването и
самообслужването на пострадалата за около 2 месеца. Сочи се, че травматичният
агент е причинил първоначално контузията на гръдния кош, а след това и
счупването на ребрата, а установените 14 дни по-късно - гадене и повръщане,
световъртеж и главоболие, биха могли
да бъдат получени от травма на главата при процесното ПТП. Въз основа анализ на
приложената медицинска документация в.л. травматолог заключава, че при ищцата контузията
на гръдния кош и счупването на ребрата са получени на 23.02.2016 г. Пояснено е, че счупването на ребрата е
травматично увреждане с по-голяма степен на засягане на функциите на гръдния
кош от контузията му, и изисква по- голям период за възстановяване и лечение.
Обосноснован е извод, че описаните по-горе травматични увреждания са причинили затрудняване
на движенията и самообслужването на ищцата за около 3 /три/ месеца. Относно продължителността на болестните
процеси, вещо лице е констатирало, че спрямо ищцата И.Д. е проведено е консервативо
лечение както следва : болнично лечение в МБАЛ „Царица Йоанна –ИСУЛ“ в периода от
23.02.2016 г. до 29.02. 2016 г. - 6 дни
и
домашно - амбулаторно - от 29 02 2016 г.
до около 3 - 3,5 месеца.
Вещото лице е обсъдило в заключението представените по делото
амбулаторни листа за извършени на ищцата прегледи при кардиолог и невролог,
като е посочило, че при ищцата са били налице придружаващи заболявания към
момента на ПТП. Позовава се на ЕР на ТЕЛК № 3632 от 17.07.2002г. с поставена на ищцата диагноза - Спондилартрозис
деформанс. Коксарт розис декстра. Гонартрозис декстра. АХ II ст. Корхипертоникум.
МСБ - координационен синдром. Улкус пилори. Статуспост мелена. Постфлебитен
синдром на дясна подбедрица. Дегенерация на двете очи. Затлъстяване II - III
степен, като е определена 91,4 % ТНР без чужда помощ за 3 години до 01.07. 2005
г.
В обясненията си в о.з. вещото лице д-р Д. сочи, че описаните травми и
увреди общият възстановителен период е около 3 месеца. Появилите се оплаквания
са съчетание от съпътстващите и придружаващи заболявания и травмата при
инцидента. Сочи, че ищцата вероятно е получила една травма на главата, което е
довело до тези оплаквания. Пояснява още, че ищцата има заболявания преди пътния
инцидент, които са доказани с различни изследвания и заключението на ТЕЛК от
2002 г., като част от оплаквания могат да се проявят и вследствие на хипертонията.
Заключението
на СМЕ, изготвено от д-р Т.Д., съдът възприема, като обективно и компетентно
дадено.
От приетата Епикриза по ИЗ
№3360/2019г. на УМБАЛ „Света Анна“АД, се установява, че И.П.Д. на 84г. е приета
в клиниката по нервни болести на 08.02.2019г., като починала в лечебното
заведение на 14.02.2019г., с поставена
окончателна диагноза: Исхимичен мозъчен инсулт /емболичен/, мултинфарктна
енцефалопатия. Корова атрофия.Артериална хипертония – III стадии. Сърдечно
съдова и дихателна недостатъчност. Екзитус леталис./л.155 – л.156 от делото/
В приетото /оспорено от ищеца/ заключение на Допълнителна СМЕ с в.л. д-р В.М. – специалист
невролог се сочи, че при ПТП на 23.02.2016г., което ищцата И.Д. е претърпяла
като пътник на предната седалка, същата не е губила съзнание, не е имала
оплаквания от главата, получила е контузия на гръден кош и счупване на 3 ребра
в ляво без данни за хемопневмоторакс или контузия на белия дроб. Сочи се, че
две седмици след изписването от болницата ищцата е направила скенер на главата
на който липсват травматични промени, установена е церебрална корова атрофия и
микроваскуларни исхемични лезии /микроинсулти /. Четири месеца по-късно е
прегледана от психиатър който е констатирал умеренотежък епизод на рецидивиращо
депресивно разстройство.
Сочи се констатираните мозъчни увреждания при ищцата -съдова
левкоенцефалопатия и церебрална корова атрофия не са в пряка причинноследствена
връзка с претърпяното ПТП при което ищцата не е претърпяла черепномозъчна
травма и не е губила съзнание. Сочи се, че
И.Д. е имала решение на ТЕЛК за 91,4%
ТНР от 17.07.2002г. в което като част от мотивите е посочена мозъчносъдова
болест и координационен синдром за което са й определили 50% ТНР. Централният
вестибуларен синдром описан в амб. листа след претърпяното ПТП не е в пряка
причинноследствена връзка с ПТП-то, а е с голяма давност и е във връзка с
хроничните й соматични заболявания и рецидивиращото депресивно разстройство.Състоянието
на ищцата се е усложнило с мозъчен емболичен инфаркт като резултат на
предсърдно мъждене с неясна давност без прием на антикоагулант. Обоснован е
извод, че умерено тежкия рецидивиращ
епизод на рецидивиращо депресивно разстройство е влошил качеството на живот на
ищцата и общото й здравословно състояние, но няма отношение към леталния й
изход.
Видно от приетата неоспорени 4
бр. фактури издадени на 14.03.2016г., на 31.03.2016г., на 11.03.2016г. и на
31.03.2016г., както и пет фискални бонове за извършени образни и
други изследвания, както и за закупени медикаменти ищцата е сторила разходи от
общо 242,02 лв. /л.48-л.53 от делото/
За установяване на
неимуществените вреди по почин на ищцата са събрани са гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели.
В показанията на свидетелката В.Г./72г., без родство/ се съдържат данни, че И.Д. била на 75 – 76 г. към момента на
катастрофата. Свидетелката пояснява, че отдавана
познава ищцата защото били колежки почит 20г. И. била пенсионерка, но шиела
гоблени и плетяла. Била много дейна жена,
имала си градина в с. Разлив, където прекарвала лятото и се грижила за
разстенията. Свид. Г., сочи , че ПТП-то
се случи между кв. Челопече и район Кремиковци, и понеже живеела в кв.Сеславци
отишла за 10 мин. на мястото. Видяла, че И. е в колата, неадекватна, пъшкала от
болки. Дошла линейка на Бърза помощ, сложили ú инжекция за обезболяване
и я закарали в ИСУЛ. Свидетелката сочи, че била с ищцата през цялото време. И.
споделила, че при дишането има страшни болки в гърдите и главата. След ПТП свидетелката посещавала И. и в къщи и
в болницата. Ищцата много се променила, не желаела да разговаря с никого,
изпитвала болки и страх. Не искала да излиза никъде. Не можела да сяда, защото
изпитвала болки в гърба и гърдите.
Свидетелят Е.К.сочи в показанията си, че познавал И.Д., защото живее с
нейната дъщеря. Свид. К. сочи, че е единствения мъж в семейството и знае за всички
посещения на ищцата по болници и прегледи, защото сам организирал превоза. Сочи,
че ищцата била в тежко състояние веднага
след катастрофата. И. била едра жена, като килограми, и на височина. След
изписването и от болница имала синини по
лицето. Почти не можела да разговаря. Състоянието ú се влошило след
престоя в болница ИСУЛ. Не можела да лежи. Изпитвала болки, дори в някакво
приседнало състояние била върху възглавници, за да може да придреме, защото
това не било спане, а не дремене. Много трудно се обслужвала сама. После
опитвала с да ходи с помощта столове и проходилка. Свидетелят К. сочи, че катастрофата
се случи през пролетта на 2016 г. нямало подобрения през първата година. Преди
произшествието всяка година ищцата ходела на село, копаела и работела по градината
си.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Г., които са непосредствени
и изхождат от незаинтересовано от изхода на спора лице, а показанията на
свидетеля К. преценява по реда на чл. 172 ГПК, като съобразява, че същия
съжителства с дъщерята на ищцата.
По делото е безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно наличието на застрахователно
правоотношение по договор застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите между ответното дружество и деликвента П.Н. към датата на
настъпило застрахователно събитие – 23.02.2016г. относно л.а. „Форд Фиеста“ рег. № *******,
което се установява и от приетата полица № BG 22/11/********* издадена от ЗК „Л.И.“ АД на 19.02.2016г.
Видно от приетата молба с вх.№ L- 4659 от
22.12.2017г. ищцата И.Д. заявила писмена претенция по чл.380 КЗ
към ответното застрахователно дрежество ЗК „Л.И.“ АД за общетение за вреди в следствие на травмите
от ПТП на 23.02.2016г., като приложила медицински документи, както и КП за ПТП
от 23.02.2016г. /л.73
- л.76 от делото /
Не
е спорно, че с писмо от 04.06.2018г. ответникът застраховател уведомил ищцата,
че по завадената от нея щета №0000-1000-03-17-7819, е определено обезщетение за
неимуществени вреди от 5000лв. и за имеществени от 83,24лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По допустимостта: Предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от
01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на от дата 22.12.2017 г.
и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът след съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал намира, че е налице кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 23.02.2016г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на конкретни норми от ЗДвП,
а именно: чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, според който „ Водач, който изпреварва е длъжен когато при
изпреварване навлиза в пътна лента за предназначена за насрещно движение да не
създава опасност или пречки за превозните средства движещи се по нея“, като при
изпреварване не се съобразила с прилижаващи се автомобил „Фолксвагн Голф“ . Деянието и е виновно, при форма на
вината – съзнавана непредпазливост. Това му
нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания на
ищцата. Установи се безспорно, че водачът
П.Н. на сочената дата -23.02.2016г. е
управлявала л.а. „Форд Фиеста“ рег.№ .*******, като причинила травматични
увреди на ищцата Д..
Предвид на горното, съдът приема за
безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за
пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия
причинител на вредата. С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лек автомобил
„Форд Фиеста“ рег.№ *******.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: съдът е приел за безспорно и ненуждаещо
се от доказване по делото обстоятелството, че
ЗК „Л.И.“
АД е застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е
причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ
за доказани по основание. Установени са по делото и неимуществените вредите,
както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера на
обезщетението за неимуществените вреди: Претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на
фактическата страна по казуса. Съдържанието на понятието
"неимуществени вреди", в което според последователната практика на
ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката,
но създаващи социален дискомфорт за определен период от време./в този см. Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т.
д. № 708/2009 г., II т. о., ТК /
Размерът
на обезщетението да неимуществените вреди, следва да бъде определен от съда в
съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и указанията по Постановление № 4 от
23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата,
продължителността на болките и страданията.
При определянето на размера настоящият състав съобрази следните обстоятелства,
установени по делото от неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза
на вещото лице д-р Т. Д. и показанията
на свидетелите Г. и К. :
а/ брой, вид и тежест на причинените на
ищеца телесни увреждания – същата е получила следните травми - контузия на
гръдния кош, счупване на V - VI - VII леви ребра;
б / продължителността на лечебния и
възстановителния период – болнично лечение в МБАЛ „Царица Йоанна –ИСУЛ“ в
периода от 23.02.2016 г. до 29.02. 2016 г. -
6 дни и домашно - амбулаторно лечение в периода - от 29 02 2016 г. до
около 3 - 3,5 месеца;
в/ обстоятелството, че травматични
увреди са нарушили функциите на гръдния кош и на белите дробове, като са
причинили затрудняване на дишането, придвижването и самообслужването на
пострадалата за около 2 месеца;
г/ интензитета на търпените болки и
страдания – висок непосредствено след инцидента, емоционалния срив и последвало
рецидивиращо депресивно разстройство;
д/ търпените неудобства и ограничения
след ПТП – заради обездвижването и обстоятелството, че ищцата е имала
затрудняване на движенията и самообслужването на ищцата за около 3 /три/ месеца;
е/ възрастта на ищцата към настъпване на
инцидента /същата е била на 82 години, но е била дейна и активна/кредитираните показания на свид. Г.
/
г./ придружаващите заболявания –
артериална
хипертония III ст., хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, МСБ -
координационен синдром, постфлебитен синдром на десния крак. язва на стомаха,
коксартроза и гонартроза, които са довели до усложнение на състоянието на ищцата, но са съществували
преди ПТП, като за тях ответника не
отговаря;
ж/ обществено-икономическите условия в
страната към настъпване на застрахователното събитие - 2016г., намерили
отражение и в нивата на застрахователните лимити.
Безспорно в следствие на травматичните
увреждания се е затруднило не само придвижването на ищеца, но и неговото
ежедневие- причинени значителни болки, неудобства от битово и хигиенно
естество, зависимост от околните /показанията на свид. К. /.
Отчитайки всички тези обстоятелства и
разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата
25 000 лв. би обезщетила адекватно ищцата
за претърпените от нея неимуществени вреди. За разликата до целия предявен размер
от 58 000 лв. искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
срещу застрахователя по "Гражданска отговорност"следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди на
правоприемника на ищцата – П.М.Н., конституирана след смъртта и по реда на
чл.227 ГПК в процеса.
Искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на –
243,02 лв. е основателен и следва да се уважи. Разходите, които ищецът
претендира, са във връзка с лечението на уврежданията, получени от ПТП – за заплащане
на осъществени медицински изследвания и закупени медикаменти и консумативи.
Относно лихвата: В полза на ищеца трябва да се присъди
и законната лихва върху двете главници. Чл. 497 от КЗ свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне
на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). По делото са
налице доказателства, че ищецът е представил на застрахователя всички
необходими доказателства за определяне на обезщетение на 22.12.2017г. Поради
това следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на срока
по чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, -изтичане на 15 работни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3 - т.е. в конкретния случай на 18. 01.2018г. Предвид изложеното претенцията за главница
следва да бъде уважена, за периода от 18.01.2018г. до изплащането и отхвърлена
за периода от 22.12.2017г. до 17.01.2018г.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски имат и
ищеца и ответника, съобразно уважената първия и съобразно отхвърлената част
втория.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 905,18 лева от общо направените разноски в
размер на 2100 лева /900 лв. депозити за СМЕ, АТЕ, ДСМЕ и 1200лв. платено
адвокатско възнаграждение по договор за поравна помощ от 6.02.2019г. –л.93 от
делото/, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 140 лв. (общо сторените разноски са 250лв., от които
100лв. депозит ДСМЕ и 150лв юрисконсултско възнаграждение)
При този изход на делото ответникът следва да
заплати по сметката на СГС държ. такса в размер на 1009, 72 лв., съгл. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на
П.М.Н. ЕГН
**********, като правоприемник на И.П.Д.
с ЕГН **********, на основание
чл. 432, ал.1 КЗ във вр.с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 23.02.2016г. по
вина на водача на л.а.“Форд Фиеста“ рег.№*******, чиято гражданска отговорност
е била застрахована при ответника, ведно
със законната лихва, считано от 18.01.2018г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата от присъдения до предявения размер от 58 000лв., като неоснователен, както и претенцията за
лихва за забава за
периода от 22.12.2017г. до 17.01.2018г.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на П.М.Н.
ЕГН **********, като правоприемник на И.П.Д. с ЕГН **********, на основание чл.
432, ал.1 КЗ във вр.с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 243,02 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди разходи за лечение, в резултат на ПТП, реализирано на 23.02.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.01.2018г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
лихва за забава за периода от 22.12.2017г. до 17.01.2018г.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.М.Н. ЕГН **********, на
основание, чл.78, ал.1 ГПК, сумата 905,18
лв. разноски, пред СГС.
ОСЪЖДА П.М.Н.
ЕГН **********, да заплати на ЗК “Л.И.”
АД с ЕИК *******, разноски пред СГС в размер на 140 лв., на основание
чл.78, ал.3 ГПК
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *******, да заплати по сметка на СГС, държавна
такса в размер на 1009, 72лв. на основание, чл.78, ал.6 ГПК
Присъдените
на ищцата суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка, ***.116 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: