№ 3
гр. Свиленград , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200236 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000322 от
10.05.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на Л. С. Г. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„Райко
Даскалов” № 28а, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.
„България” № 55, област Хасково, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство (МПС)” за срок от 24 месеца (пункт 1), за нарушение на
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 20 лв. (пункт 2) и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 3),
като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
1
Жалбоподателят Л. С. Г. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални
нарушения, наказанията били несправедвили.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Л. С. Г., не се
явява. За него се явява адвокат С.Ш., преупълномощена от адвокат Станислав
Михалев, която пледира за цялостна отмяна на обжалвания акт. Претендират
се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 20.04.2019 година около 13.00 часа свидетелите В. М. А. и Г. М. Д.
(служители в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково) – АП СВ 77 15 МТ,
при изпълнение на служебните си задължения са на установъчен пункт,
утвърден от Началника на РУ – Свиленград, при бензиностанция „Петрол” в
град Свиленград, област Хасково; когато, вече около 13.10 часа, виждат че на
бензиностанцията зарежда гориво жалбоподателят Г.. Решават да извършат
проверка. След като Г. потегля по булевард „България” в посока центъра на
града, респ. Пощата, полицейските служители го спират със звуков и
2
светлинен сигнали пред Поликлиниката, на спирката за автобусния
транспорт. Установяват, че управлява моторно превозно средство (МПС) –
товарен автомобил (микробус) марка „Мерцедес”, модел „313 ЦДИ Спринтер
43” с държавен регистрационен номер Х 04 89 КВ, жълт на цвят – собственост
на „Спринт метал 97” ЕООД. Решават, че трябва да бъде тестван за употреба
на наркотици и упойващи вещества (НУВ). За съдействие е повикан колегата
им Д. Г. Г.. Полицейските служители установяват, че Свидетелство за
управление (СУ) на МПС на Г. е с изтекъл срок на валидност до 11.04.2012
година. Г. не представя и Свидетелство за регистрация (СР) на управляваното
от него МПС. Във връзка с проверката за НУВ, Д.Г. уведомява лицето Г., че
ще му бъде извършена проверка за НУВ, разяснява му процедурата във връзка
с проверката за НУВ, както и правата и задълженията на проверяваното лице
– в случая жалбоподателят. Последният след като разбира за какво иде реч
отказва да бъде изпробван с техническо средство - Дрегер „Drug cheеk 3000” с
№ ARLF-0361 за наличие на НУВ, както и отказва да бъде изследван по друг
начин относно НУВ. На жалбоподателя е издаден Талон за медицинско
изследване с № 0043045 от същата дата, приложен в кориците на
Административнонаказателната преписка (АНП). Г. отказва да получи
екземпляр от Талона, което е удостоверено с подписа на Б.Х. като са
посочени трите му имена, местоработата и длъжността му.
Предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, Д. Г. Г. –
Младши автоконтрольор, ІІ степен (Младши инспектор) в звено „Пътен
контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР
– Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя на
същата дата, против жалбоподателя Г. и в негово присъствие Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) със серия Д и с
бланков № 0668076. Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетелите В. М. А. и Г. М. Д.. В изготвения АУАН актосъставителят излага
подробно описание на фактическите нарушения, свързани с отказа на Г. да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
НУВ, с управление на МПС с изтекъл срок на валидност на СУ и с неносене
на СР на управляваното МПС, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването им. А досежно квалификацията, нарушенията правно
квалифицира с разпоредбите на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП
3
и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, които вписва за нарушени. Нарушителят е
запознат със съдържанието на АУАН т.е. предявен му е, като сочи, че няма
възражения против констатациите в Акта. Г. отказва да подпише Акта и да
получи екземпляр от него, което е удостоверено с подписа на Б.Х. като са
посочени трите му имена и местоработата му.
За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля А..
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 19-
0351-000322 от 10.05.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушенията, дадени от контролния орган - чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
налага на жалбоподателя Г. административни наказания „Глоба” съответно в
размер на 2 000 лв., на 20 лв. и на 10 лв., както и за първото нарушение
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР отнема 12 контролни точки. НП е
редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 16.03.2021 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в
Справката за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване
на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на
МВР, вземайки предвид факта, че Д. Г. Г. заема длъжността в Младши
автоконтрольор, ІІ степен (Младши полицейски инспектор) в звено „Пътен
контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР
– Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-2292 от 04.04.2021 година, видно от
което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група
„Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е.
4
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с
административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че Г. има налагани множество санкции с НП и Фишове за
различни административни нарушения на ЗДвП и на Кодекса за
застраховането, както и му са налагани принудителни административни
мерки.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 05.05.2021
година свидетели – В. М. А. и Г. М. Д.. Писмените доказателствени
източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на В.А. и Г.Д., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна
5
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
свидетелите по Акта – А. и Д., са и свидетели, присъствали при извършването
на проверката и установяването на нарушенията, а относно факта, че тези
лица, както актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва
да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при
АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл
е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година,
докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на
тези двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителните деяния на процесните нарушения и тяхното
авторство, времето и мястото на осъществяването им, като потвърждават
фактическото им извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти,
че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на НУВ и да му бъде взета кръвна проба за
установяване наличие на НУВ, управлява МПС с изтекъл срок на валидност
на СУ и не носи СР на управляваното МПС. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
6
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. В съответствие с чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН отказът на нарушителя да подпише АУАН и да получи екземпляр от
него е удостоверен с подписа, трите имена и адрес по месторабота на Б.Х..
Същото се отнася и до отказа на Г. да подпише и получи екземпляр от Талона
за медицинско изследване съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от Наредба №
1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в
7
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена
от Министерство на здравеопазването, МВР и Министерството на
правосъдието.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Съдържанието на АУАН и
НП при описание на процесните три деяния е идентично. Следователно
нарушенията са описани по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същите и да организира адекватно правото
си на защита. Действително в АУАН не са посочени ЕГН на свидетелите А. и
Д., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и адреса по местоработата им е налице
пълно индивидуализиране на посочените свидетели и не е наличен проблем с
тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност, респ. призоваването
им в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
Фактът, че в АУАН и в НП при посочване на МПС, което е управлявал
жалбоподателят на едно место е посочено, че е лек автомобил, а на друго – че
е товарен - това несъответствие не води до различни правни изводи, тъй като
не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства,
какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като
нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т.
2 от ЗДвП. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на
нарушенията от фактическа страна и законовите разпоредби, които са
нарушена.
8
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
20.04.2019 година актосъставителят Д. Г. Г. е заемал длъжността Младши
автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски
орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР.
Предвид изложеното актосъставителят Д.Г. безспорно се явява длъжностно
лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията
по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват
нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на
издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ
– Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на ОДМВР – Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо,
съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав
обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилни са и дадените от АНО материалноправни квалификации на
извършените нарушения. Тежестта за установяване на конкретните деяния,
съставляващи административни нарушения, техният извършител и предметът
на нарушенията, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на
9
спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите
– полицейски служители, са категорични, че именно Г. е бил водач на
процесното пътно превозно средство (ППС), тъй като именно той го е
управлявал и на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е
подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на
процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател,
поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП (пункт 1):
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да
даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието
на наркотични вещества или техни аналози. В случая на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни
възможности, които контролиращият орган следва да предостави на
проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява ППС
след или без употреба на наркотични вещества или техни аналози. Ако
водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да му
бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил
10
състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната
хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство, но се съгласи да даде проба за медицинско изследване.
По тази причина изброяването на методите, с които се установява от
контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се
касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на
МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, независимо по кой метод. От събраните по
делото гласни доказателства (показанията на свидетелите А. и Д.) и писмени
такива, безспорно се установяват обстоятелствата, описани като фактическа
обстановка както в АУАН, така и в НП – че Г. е управлявал процесния
товарен автомобил (микробус), при надлежна покана, достигнала до знанието
му, от страна на съответните контролни органи, същият изрично е отказал да
бъде тестван за употреба на НУВ с техническо средство, като не е изпълнил и
предписанието за медицинско изследване – отказал е да даде кръвна проба.
Отделно от това съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените Актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В
случая Съдът намира, че констатациите от АУАН се потвърждават по
несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.
За пълнота следва да се посочи, че както вече бе отбелязано текстът на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и
да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача по този текст.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ
качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване
с техническо средство проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози и е отказал да даде проба за медицинско изследване. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министерство на
здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието, в съставения
11
АУАН за констатиране на употребата на наркотични вещества или техните
аналози, актосъставителят (контролният орган) вписва часа и начина на
извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на
техническото средство или резултата от теста и номера на Талона за
изследване. Препис от Акта се връчва на водача по реда на ЗАНН, но когато
той отказва да получи екземпляр от Акта това обстоятелство се удостоверява
по съответния предвиден в материалните разпоредби начин, което е сторено в
настоящия случай. С лабораторно изследване се установява употребата на
НУВ, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява
извършване на проверка с техническо средство. Т.е. както вече бе посочено
по-горе в настоящото изложение водачът на МПС, отказвайки да бъде
изпробван с техническо средство за установяване на НУВ не би извършил
нарушение, ако даде кръвна проба за медицинско изследване. Лабораторното
изследване се извършва въз основа на издаден Талон за медицинско
изследване, който се съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН (чл. 6, ал. 1 от
посочената Наредба). В процесния случай, Талон за медицинско изследване е
издаден като отказът на лицето да го подпише и получи е удостоверен по
съответния ред, предвиден в цитираната по-горе Наредба.
Ясно в НП е посочено, че санкцията се налага на основание чл. 174, ал. 3,
предложение второ от ЗДвП. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е санкционна,
но тя съдържа в себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на
които обуславя налагането на визираното в същата наказание. Казано по друг
начин, нарушената и санкционната разпоредба в случая съвпадат, поради
което не би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за какво
точно негово поведение е санкционирано, нито че квалификацията на
нарушението е непълна или неточна.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която както вече бе посочено се явява и
материална и санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна
проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. В случая със
12
санкционния акт е прието наличие именно на втората хипотеза, като за
съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на МПС да
обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотично вещество.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП (пункт 2):
В разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП е посочено, че всяко ППС, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, като съгласно чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУ, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него ПС, да не е лишен от
право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и СУ да
е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4
или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Именно тълкувайки посочените
разпоредби следва и извода, че качеството „правоспособен водач” се
удостоверява чрез издаденото на водача СУ за МПС. Правоспособността на
водачите се определя съобразно вида на МПС и неговата допустима
максимална маса. Съгласно ал. 2 на чл. 150а от ЗДвП, за определяне
правоспособността на водачите МПС се делят на категории, различни от тези
по чл. 149 от ЗДвП, обозначени с латински букви.
На базата на гласните и писмените доказателства, Съдът намира за
категорично установена отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка по
извършване и констатиране на нарушението по пункт 2. В тази насока Съдът
приема, че напълно правилно, както актосъставителят, така и наказващият
орган са квалифицирали поведението на водача като нарушение на
разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, която въвежда забрана за водачите
на ППС да управляват МПС когато срокът на валидност на СУ е изтекъл.
Иначе казано дадената от АНО правна квалификация по пункт 2 съответства
на изложените факти и описаното деяние в констативно – съобразителната
част на НП, приети за доказани от органа, които покриват обективните
признаци на посочената административнонаказателна разпоредба. Като
водач, управляващ ППС, жалбоподателят е субект на задълженията,
13
предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по
пътищата, изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и
относно движещите се ПС. Т.е. жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил (микробус) като СУ е с изтекъл срок на валидност още през 2012
година. Т.е. жалбоподателят няма право да управлява процесния товарен
автомобил. Деянието, осъществено от жалбоподателя Л.Г. в качеството му на
водач на товарен автомобил и изразило се в управление на това ППС след
като е изтекъл срока на валидност на СУ, който обективен факт е категорично
доказан по делото, безспорно сочи поведение от негова страна, което е в пряк
разрез и в отклонение от императивната забрана за това, установена в
нормата на чл. 150а, ал. 1.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП (пункт 3):
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, водачът на МПС е
длъжен да носи набор от документи, а именно: СУ на МПС от съответната
категория, Контролен талон към него; СР на МПС, което управлява, документ
за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за МПС и други документи. Нарушенията по чл. 100, ал. 1
от ЗДвП са формални, на просто извършване и с факта на тяхното
установяване законът свързва настъпването на определени неблагоприятни за
нарушителя правни последици. От доказателствата по делото, включително
АУАН серия Д с бланков № 0668076/20.04.2019 година, ползващ се
с презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение), безспорно
се установява, че при проверката извършена от страна на полицейските
служители, жалбоподателят не е представил СР на МПС. При несъгласие с
горното, логично би било да бъде направено възражение още при съставяне
на АУАН, като се посочат конкретни обстоятелства. Такива не са направени.
Възражения в тази насока не се навеждат и в съдебно заседание. Именно с
оглед доказателствената сила на редовно съставеният АУАН в тежест на
жалбоподателя е с пълно и главно доказване да обори констатациите в Акта, в
това число и по отношение на твърдението, че не е носил към момента на
констатиране на нарушението изискуемите по закон документи, което в
настоящия случай не е сторено.
14
Налице е и субективният елемент от състава на всяко едно от трите
нарушения – извършени са виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваните от
него деяния, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на
умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Бил е напълно
наясно относно факта, че при проверка от надлежните органи е следвало да
бъда установена употребата, респ. липсата на наркотични вещества или техни
аналози в тялото му по някой от начините, предвидени в ЗДвП, че не следва
да управлява МПС с изтекъл срок на валидност на СУ и че при управление на
МПС следва да носи СР на МПС, тъй като това е ноторно известно. Т.е.
поведението на жалбоподателя е виновно, тъй като е съзнавал естеството на
указаните задължения, произтичащи от нормите на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чийто безспорен субект е. С
тези правни аргументи, решаващият Съдебен състав прие, че с деянията,
посочени в обжалваното НП, Л. С. Г. е осъществил от обективна и субективна
страна, състава на посочените административни нарушения, визирани в
обжалваното НП, при възведените правни квалификации.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретните случаи като
маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на
нарушенията. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществените фактически състави на административни нарушения,
процесните деяния не разкриват обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
което не съставляват маловажни случаи, според Съда. И това е така, както
поради техния формален характер – за съставомерността им не е предвиден и
не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не
само на смекчаващи (младата възраст на нарушителя и фактът, че не е
15
осуетил или възпрепятствал проверката по някакъв начин), но и на
отегчаващи (множество други нарушения на правилата за движение по
пътищата, за които са наложени санкции, които явно не са изиграли своя
поправителен и превъзпитателен ефект и не са повлияли върху
неправомерното му поведение) обстоятелства. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушенията като маловажни, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на закона.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
Приложената от АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предложение
второ от ЗДвП съответства на установеното нарушение по пункт 1.
По пункт 2 - с изменението на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП (с ДВ брой 2/2018
година в сила от 03.01.2018 година), изрично е въведено и изискваното СУ на
водача да е в срок на валидност. В същото време обаче, отново с изменението
с ДВ брой 2/2018 година, санкционната разпоредба – чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП е изменена, където въведеното ново изискване за срока на валидност на
СУ на МПС не е сред изчерпателно изброените хипотези. От това следва, че
правилно в оспореното НП е посочено, че нарушението на това задължение
(СУ на водача да е в срок на валидност) се санкционира въз основа на общата
санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП - за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с Глоба 20 лв.
Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение трето от ЗДвП, на водач на
МПС, който не носи СР на управляваното от него МПС, се налага
административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. – пункт 3.
16
Административните наказания за трите нарушения са правилно и
законосъобразно определени както по вида си, така и по размери,
индивидуализирани в предвидените от закона такива – фиксирани за
посочените размери. Правна възможност за намаляване на наложените
административни наказания не съществува, предвид фиксираният размер на
санкциите, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за
определянето им под този минимум. Така наложените с обжалваното НП
административни наказания за процесните нарушения, Съдът намира за
необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. по
отношение на всяко едно от трите посочени в НП нарушения и НП следва да
бъде потвърдено.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно
са отнети 12 контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява
МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение
предписанието за медицинско изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, е предвидено да се отнемат
контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба
се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не
представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е
описано извършеното в случая нарушение по пункт 1, а именно отказът на Г.
да му бъде извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета
кръвна проба за установяване наличие на НУВ, както и точно е посочена
санкционната разпоредба – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от
посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на
МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 3 - за отказ на водач, който
17
управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или при
неизпълнение предписанието за медицинско изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП) – 12 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на
контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а
фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява
предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-
статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При
отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в
условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително
следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането
на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на
административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от
наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в
сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение). В този смисъл са Решение № 176 от 15.03.2018 година,
постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 294 от
18.04.2018 година, постановено по КАНД № 134/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева -
Иванова и др.
По разноските:
В случая НП е потвърдено, поради което в полза на процесуалния
представител на жалбоподателя не се дължат разноски, въпреки направеното
искане в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
18
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 19-0351-
000322 от 10.05.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково, с което на Л. С. Г. с ЕГН ********** от град Свиленград,
ул.„Райко Даскалов” № 28а, област Хасково, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца (пункт 1), за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 2) и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв.
(пункт 3), като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12
контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя Л. С. Г. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„Райко
Даскалов” № 28а, област Хасково, за присъждане на разноски по делото на
основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето
му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19