№ 254
гр. С.З. , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20205500503085 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба от В. П. А. против
Решение № 781 от 07.07.2020г., постановено по гр.д.№ 605/2020г. по описа на
РС – С.З., с което се разваля на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, сключения с
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка вх.рег.№2101 от 09.03.2012г., акт №196, том V, дело
1038/12г. по описа на Служба по вписвания гр.С.З. Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка, по силата на който на 09.03.2012г.
Ю. Д. А. и М. М. А. са прехвърлили на Д. М. А. по време на брака му с В. П.
А. , правото на собственост върху общо 5/6 идеални части от следния
недвижим имот: Дворно място с постройките в него, цялото от 575 кв.м. по
нотариален акт, а по скица 655 кв.м., в това число 81 кв.м. отредени за улица,
с неприложена улична регулация, находящо се в с.Б., общ.С.З., съставляващо
имот с планоснимачен номер 218 от кадастрален район №501, за който е
образуван УПИ ХІІ-218, в квартал 41, по регулационния план на селото, с
площ на УПИ 574 кв.м., при граници: от североизток - имот №501.217-парцел
ХІ-217, от югоизток - улица-землищна граница, от югозапад - имот №501.219
- парцел ХІІІ-219 и от северозапад - имот №501.225 - парцел ІІІ-225, срещу
задължението на приобретателя лично или чрез трето лице, за гледане и
издръжка на прехвърлителката Ю. Д. А. , изразяващи се в грижи, внимание и
1
допълване на издръжката при необходимост, грижи при болест и немощ,
включващи лекарски грижи, лекарства, храна, отопление, осветление и др. до
края на живота й, поради виновно неизпълнение на договора от страна на
приобретателите; присъдени са разноски.
Въззивницата обжалва постановеното решение на първоинстанционния
съд в срока. Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон. Счита същото за недопустимо, тъй като
съдът се произнесъл по недопустим иск. Исковата молба била подадена 7
години и 11 месеца след датата на прехвърлителната сделка. Искът бил
закъснял и недопустим, поради изтеклата 5-годишна давност по смисъла на
чл.110 и чл.87, ал.5 ЗЗД, поради което въззивницата моли да се прекрати
делото на това основание. Излага подробни съображения, относно причините
за неявяването си пред първоинстанционния съд за насроченото съдебно
заседание. Счита, че й било нарушено правото на защита и на участие в
процеса, с оглед подадената й молба за отлагане на делото, поради настъпило
заболяване. Въззивницата сочи, че неправилно съдът отменил определението
си за допускане на гласни доказателства от нейна страна, а допуснал до
разпит водените от ищците свидетели. Счита, че това било в противовес с
принципите за равнопоставеност на страните и обективност, не били събрани
сочените доказателства в пълнота и не било изяснено в пълнота фактическото
положение по делото, предвид едностранчивото събиране на доказателства.
Превратно съдът приложил правилата на логиката при обсъждане
доказателствата по същество. Събраните гласни доказателства били
противоречиви, а искът - недоказан.
Моли съдът да обезсили обжалваното решение и да прекрати
производството по делото, поради неговата недопустимост. Алтернативно
моли, съдът да реши спора по същество, като извърши правилна преценка на
доказателствения материал по делото и отмени постановеното решение,
вместо което постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска като
неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени, направените
разноски по делото.
Въззиваемият Д. М. А. , оспорва подадената въззивна жалба като
неоснователна. Счита, че съдът не е допуснал процесуални нарушения и
правилно е приложил материалния закон. Моли съдът да постанови решение,
2
с което да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Въззиваемите Ю.А. и М.А.в, чрез пълномощника си адв.Д.П., оспорват
като неоснователна въззивната жалба. Оспорват всички оплаквания, изложени
във въззивната жалба. Считат, че при постановяване на решението си съдът
не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
както и твърдението на въззивницата за неправилно приложение на
материалния закон е несъстоятелно и безпочвено.
Молят съдът да остави без уважение въззивната жалба като
неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендират
разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск за разваляне на договор,
с който е прехвърлена собствеността на недвижим имот срещу задължение за
гледане, с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.
Ищците Ю. Д. А. и М. М. А. от с.Б., общ.С.З. твърдят в исковата
молба, че първата ищца е майка на втория ищец и първия ответник, а
ответниците били съпрузи. С Нотариален акт №113, том X, рег.№1799, дело
№67 от 2012г. по описа на нотариус Б.Г. страните сключили договор за
прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, като
ищците прехвърлили на първия ответник по време на брака му с втората
ответница общо 5/6 идеални части от следния недвижим имот: Дворно място
с постройките в него, цялото от 575 кв.м. по нотариален акт, а по скица 655
кв.м., в това число 81 кв.м. отредени за улица, с неприложена улична
регулация, находящо се в с.Б., общ.С.З., съставляващо имот с планоснимачен
номер 218 от кадастрален район №501, за който е образуван УПИ ХІІ-218 в
квартал 41 по регулационния план на селото, с площ на УПИ 574 кв.м., срещу
3
задължението на приобретателя лично или чрез трето лице, за гледане и
издръжка на прехвърлителката Ю. Д. А. , изразяващи се в грижи, внимание и
допълване на издръжката при необходимост, грижи при болест и немощ,
включващи лекарски грижи, лекарства, храна, отопление, осветление и др. до
края на живота й. Ищцата Ю. Д. А. твърди, че от сключването на договора до
настоящия момент ответниците не изпълнявали задълженията си. Ищцата и
ответниците живеели в процесния имот, като ищцата ползвала първия етаж, а
ответниците втория. Въпреки това ответниците проявявали пълна
незаинтересованост към здравословното състояние и финансовото положение
на ищцата. Същата известно време се грижела за болната си майка. Налагало
се да работи, макар и сезонна и недобре платена работа. Ищцата страдала от
редица заболявания, които изисквали специфично лечение, включително и
санаториално такова. Доходите на ищцата не достигали за покриване на
нуждите й, но не получавала никаква помощ от ответниците. Налагало се на
ищцата да взема заеми от втория ищец или от трети лица. Ответниците не
съдействали на ищцата дори при посещението й при лекар. Случвало се
ищцата да е болна, на легло, и дори не била посещавана от ответниците.
Налице било пълно виновно неизпълнение на задълженията по договора от
ответниците. Молят съдът да постанови решение, с което да развали
сключения с ответниците договор поради пълно неизпълнение на поетото
задължение за гледане и издръжка.
Ответникът Д. М. А. признава иска като основателен. Не оспорва
изложените в исковата молба обстоятелства. Моли да бъде постановено
решение при признание на иска.
Ответницата В. П. А. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
между нея и другия ответник било висящо гр.дело №147/2020г. по описа на
Старозагорски районен съд за прекратяване на брака, поради което иска
настоящото производство да бъде спряно до приключване на бракоразводното
дело. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Освен това оспорва
изложените в исковата молба обстоятелства за неизпълнение на задълженията
по договора. Твърди, че ищцата имала достатъчно доходи за да задоволява
нуждите си и не се нуждаела от финансова помощ. Твърди, че ищцата ходела
често на екскурзии, на минерални бани, посещавала заведения с приятелки.
Ответниците изпълнявали задълженията си като предоставяли храна на
4
ищцата и й помагали в домакинството. Ответницата твърди, че тя приготвяла
храна за ищцата. Никога ответниците не неглижирали нуждите на ищцата.
Тя никога не била имала претенции към тях. Предвид изложеното счита иска
за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 09.03.2012г.
ищците са сключили договор със сина на първата ищца и брат на втория ищец
- ответника Д. М. А. за прехвърляне на недвижим имот - общо 5/6 идеални
части от следния недвижим имот: Дворно място с постройките в него, цялото
от 575 кв.м. по нотариален акт, а по скица 655 кв.м., в това число 81 кв.м.
отредени за улица, с неприложена улична регулация, находящо се в с.Б.,
общ.С.З., съставляващо имот с планоснимачен номер 218 от кадастрален
район №501, за който е образуван УПИ ХІІ-218, в квартал 41 по
регулационния план на селото, с площ на УПИ 574 кв.м., срещу задължението
на приобретателя лично или чрез трето лице, за гледане и издръжка на
прехвърлителката Ю. Д. А. , изразяващи се в грижи, внимание и допълване на
издръжката при необходимост, грижи при болест и немощ, включващи
лекарски грижи, лекарства, храна, отопление, осветление и др. до края на
живота й. Прехвърлянето на имота е станало по време на брака на
ответниците.
За да уважи иска, районният съд е приел, че възраженията на
ответницата В. П. А. , че ищцата Ю. Д. А. не е имала нужда от гледане и
издръжка, не са подкрепени с доказателства. От представените писмени
документи по делото, съдът е установил, че ищцата Ю. Д. А. е получавала
наследствена пенсия в размер на 159,40лв. месечно и е имала редица
заболявания - гонартроза билатералис, глаукома, коксартроза, деформираща
спондилоза и остеохондроза в лумбален отдел на гръбначен стълб,
спондилоартроза - трета степен в лумбален отдел на гръбначен стълб,
сърдечна недостатъчност. Тези заболявания са навели съдът на извода, че
ищцата Ю. Д. А. се е нуждаела от грижи, лечение, физиотерапия, провеждане
на санаториално лечение, каквито препоръки са давани и в представените
епикризи.
От показанията на свидетелите Г.А.Т., Н.С.С. и Т.Д.М. - сестра на
ищцата Ю. Д. А. , съдът е установил, че ищцата Ю. Д. А. и семейството на
5
ответниците са живеели в една къща в с.Б., като ищцата е обитавала първия
етаж, а ответниците - втория. Ищцата и другият й син - ищецът М. М. А. са
прехвърлили своите идеални части от къщата на ответниците, за да има
ищцата Ю. Д. А. подкрепа на старини. Още към момента на прехвърлянето,
ищцата се е нуждаела от грижи и помощ за издръжката си, тъй като заради
възрастта и заболяванията си не е можела да си намери постоянна работа, и е
работела сезонно. Живеела е скромно, като се опитвала да спестява пари за
времето, в което не е на работа. Обработвала е градината, за да си прави
зимнина и по този начин да се подпомага. Когато прехвърлили имота,
майката на ищцата е била жива и болна, на легло, като ищцата изцяло се е
грижела за нея. Ответниците по никакъв начин не са помагали на ищцата в
грижите за възрастната й майка, като се е налагало тя да търси помощ от
странични хора - свидетелите, които са помагали да обслужват болната жена,
помагали са при погребението, както и финансово, като са давали заеми на
ищцата Ю. Д. А. . Ищцата страда от различни костни заболявания, както и
има високо кръвно налягане, поради което се налага ежедневно да приема
лекарства и да ходи на различни терапии и санаториуми, за да облекчава
състоянието си. Поради липса на средства, ищцата е ходила само два пъти на
санаториум, макар препоръките да са да ходи два пъти в годината.
Ответниците не са подпомагали по никакъв начин ищцата - при посещаване
на лекар, закупуване на лекарства, като ищцата се е придвижвала от с.Б. до
гр.С.З. с автобус. Случвало се ищцата да чака на спирката автобус за града и
някой от ответниците да мине оттам с автомобила си, но не спира, за да вземе
ищцата и да я закара до града. След смъртта на майката на ищцата, стаята, в
която тя я е гледала е останала свободна, и тъй като е била на първия етаж
ищцата е направила ремонт, с помощта на втория ищец, с намерението да я
ползва. Въпреки това ответниците са сложили свои вещи в стаята и са я
заключили, така че ищцата е била лишена от възможността да ползва тази
стая от жилището, макар според договора да е имала право на ползване върху
целия имот до смъртта си. При извършването на домакинска работа -
почистване, пране на килими, когато се е нуждаела от помощ, ищцата е
молела за такава свидетелките, като ответниците не са оказвали помощ в тези
дейности. Ищцата сама си е пазарувала и приготвяла храна, като и за това не
е получавала помощ или съдействие от ответниците. Ответникът Д. М. А.
често е отсъствал от дома, като в продължение на шест месеца е бил на мисия
6
в Афганистан, а впоследствие е бил международен шофьор. През времето на
отсъствията му ответницата В. П. А. често е пребивавала при родителите си в
гр.П.. Дори когато ответниците са били в дома си, те не са съжителствали с
ищцата като едно семейство, а напротив - не са й обръщали никакво
внимание, не са я канили за празници, дори за рождените дни на децата им,
когато са празнували с други хора, ищцата не е била поканена. Страните не са
споделяли общо домакинство. Нещо повече - случвало се е ответниците да не
плащат консумативите за общия дом, поради което ответницата Ю. Д. А. е
плащала електроенергията и водата за цялата къща. Макар ответниците да се
разполагали с фреза, не са помагали при обработването на дворното място, а
ищцата го е обработвала сама, на ръка.
Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите, след
преценка съобразно чл.172 ГПК относно показанията на свидетелката Т.Д.М.,
тъй като същите са вътрешно логични, отразяват непосредствени впечатления
на свидетелите и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства.
При така установеното, съдът е приел за безспорно установено по
делото от свидетелските показания, че ищцата се нуждае от грижи и
издръжка. Същата е на възраст 63 години, страда от хипертонично сърце, и
различни заболявания на опорно-двигателния апарат. Получава само
наследствена пенсия в минимален размер и работи само сезонна работа.
С договора за гледане и издръжка едната страна-ддъжник, поема
задължението да гледа и издържа другата страна - кредитор, до края на
живота му, срещу една насрещна престация. Критерият за полаганите грижи и
даваната издръжка е начинът на живот на семейството на длъжника.
Задължението по договор за гледане и издръжка трябва да бъде изпълнявано
точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер то не търпи
забава. Длъжникът поема задължение, което изисква трайно и непрекъснато
поведение - до смъртта на прехвърлителя. Характерно за този вид договори е,
че това, което длъжникът следва да престира всеки ден е неотлагаемо във
времето. Неизпълнението на задължението на длъжниците за известно време
е достатъчно, за да се иска разваляне на договора, тъй като е равно на
окончателно неизпълнение. Ако страните по такъв договор не са уговорили
7
изрично в кое жилище ще живеят, прехвърлителите са тези, които следва да
определят мястото за живеене. Когато възникне нужда от постоянна чужда
помощ за тях, тогава тя трябва да бъде осигурена било чрез трето лице, било
чрез съвместно живеене с приобретателите. В случая, живеенето в едно
домакинство не е било уговорено по договора, нито изисквано от ищцата.
Ответниците обаче, макар да се живеели постоянно в същата къща, са били в
отделно домакинство и въпреки това не са полагали нужните грижи за
ищцата. Съдът е установил, че ответниците често са отсъствали, поради
работата на ответника Д. М. А. в чужбина и пребиваването на ответницата В.
П. А. при родителите й. Самите ответниците не оспорват тези факти. При
това положение, районния съд е приел, че е налице пълно неизпълнение на
договорните задължения, което не може да бъде преценено като незначително
за кредиторския интерес по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД предвид възрастта и
здравословното състояние на прехвърлителката. Ответниците не са давали
пълно по обем и качество изпълнение по алеаторния договор. Съдът е счел, че
е налице неизпълнение на договора по отношение на ищцата. Признание за
това неизпълнение е направено от ответника Д. М. А. .
Възражението на ответницата В. П. А. за изтекла погасителна давност,
съдът е намерил за неоснователно. Задължението на приобретателя по
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане е за продължително изпълнение. Той дължи всички необходими за
нормалното съществуване на прехвърлителя грижи и цялата необходима му
издръжка (независимо дали последният има собствени доходи) постоянно.
Задължението трябва да се изпълнява всеки ден, тъй като нуждата на
кредитора както от грижи, така и от средства за издръжка, е ежедневна.
Правото за разваляне на договора възниква при виновно неизпълнение от
страна на длъжника - чл.87, ал.1 ЗЗД. Преди длъжникът да е в неизпълнение,
право да се развали договора не възниква, а не може да се приеме, че е
допустимо да тече давност по отношение на право, което не е породено.
Давността е институт, който урежда отношенията при бездействие на
титуляра на едно субективно право да го упражни в определен срок, а такова
бездействие очевидно не може да е налице, преди самото право да възникне.
Поради това давността по чл.87, ал.5 ЗЗД започва да тече за всяко отделно
неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи правото
8
за разваляне, от момента на осъществяването му, и не се счита изтекла ако
това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за разваляне.
Съдът е приел, че ответницата В. П. А. не е представила никакви
доказателства, въпреки дадената й възможност, за да докаже изпълнение на
договорните задължения. Поради тази причина и предвид изложените доводи
съдът е намерил, че предявеният иск се явява основателен и го е уважил.
Безспорно е по делото, че с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка вх.рег.№2101 от 09.03.2012г.,
акт №196, том V, дело 1038/12г. по описа на Служба по вписвания гр.С.З. на
09.03.2012г. ищците са сключили договор със сина на първата ищца и брата
на втория ищец - ответника Д. М. А. за прехвърляне на недвижим имот - общо
5/6 идеални части от следния недвижим имот: Дворно място с постройките в
него, цялото от 575 кв.м. по нотариален акт, а по скица 655 кв.м., в това число
81 кв.м. отредени за улица, с неприложена улична регулация, находящо се в
с.Б., общ.С.З., съставляващо имот с планоснимачен номер 218 от кадастрален
район №501, за който е образуван УПИ ХІІ - 218 в квартал 41 по
регулационния план на селото, с площ на УПИ 574 кв.м., срещу задължението
на приобретателя лично или чрез трето лице, за гледане и издръжка на
прехвърлителката Ю. Д. А. , изразяващи се в грижи, внимание и допълване на
издръжката при необходимост, грижи при болест и немощ, включващи
лекарски грижи, лекарства, храна, отопление, осветление и др. до края на
живота й. Прехвърлянето на имота е по време на брака на ответниците.
Ответницата В. П. А. е оспорила в отговора на исковата молба
обстоятелството, че ищцата Ю. Д. А. не е имала нужда от гледане и издръжка.
В подкрепа на тези си възражения ответницата не е ангажирала
доказателства. От представените от ищците писмени документи се
установява по категоричен начин, че ищцата Ю. Д. А. е получавала
наследствена пенсия в минимален размер 159,40лв. месечно и е страдала от
редица заболявания - гонартроза билатералис, глаукома, коксартроза,
деформираща спондилоза и остеохондроза в лумбален отдел на гръбначен
стълб, спондилоартроза - трета степен в лумбален отдел на гръбначен стълб,
сърдечна недостатъчност. Ниските месечни доходи обуславят нужда от
подпомагане на издръжката й а установените заболявания - че ищцата Ю. Д.
9
А. се е нуждаела от грижи, лечение, физиотерапия и провеждане на
санаториално лечение.
От показанията на свидетелите Г.А.Т., Н.С.С. и Т.Д.М. - сестра на
ищцата Ю. Д. А. , се установява, че ищцата Ю. Д. А. и семейството на
ответниците са живеели в една къща в с.Б., в която ищцата е обитавала
първия етаж, а ответниците - втория. Свидетелите установяват, че още към
момента на прехвърлянето на недвижимия имот, ищцата се е нуждаела от
грижи и допълване на издръжката си, тъй като поради възрастта и
заболяванията си не е можела да си намери постоянна и добре платена работа.
Живеела е скромно, опитвала се е да спестява пари за времето, в което не
работи. Обработвала е градината, за да се подпомага с продукти. При
прехвърлянето на имота, майката на ищцата е била жива и болна, на легло, а
ищцата изцяло се е грижела за нея. Ответниците не са помагали на ищцата в
грижите за възрастната й майка, а се е налагало тя да търси помощ от други
хора - свидетелите, които са й помагали в обслужване на болната жена,
помагали са при погребението, както и с финансови средства. Ищцата страда
от различни заболявания на опорно – двигателния апарат и високо кръвно
налягане, което налага ежедневен прием на лекарства и редовни посещения на
терапии и санаториуми, за облекчаване на заболяванията. Поради липса на
средства, ищцата е пребивавала само два пъти на санаториум, макар
препоръките да са да ходи два пъти годишно. Ответниците не са подпомагали
ищцата при посещаване на лекар, закупуване на лекарства, пазаруване в
града. След смъртта на майката на ищцата, допълнителната стая на първия
етаж и останала свободна, а ищцата е направила ремонт, с помощта на втория
ищец, с намерението да я ползва. Въпреки това ответниците са я заключили, и
са лишили ищцата от възможността да ползва тази стая от жилището, макар
според договора да е има право на ползване върху целия имот до смъртта си.
При извършването на домакински дейности - почистване, пране на килими,
когато се е нуждаела от помощ, ищцата е разчитала на такава от трети лица.
Ответниците не са оказвали помощ в тези дейности. Ищцата сама си е
пазарувала и приготвяла храна. Ответникът Д. М. А. често е отсъствал от
дома, в период от шест месеца е бил на мисия в Афганистан, а впоследствие е
работил като международен шофьор. През времето на отсъствията му втората
ответница В. П. А. често е пребивавала при родителите си в гр.П..
10
Свидетелите установяват, че дори когато ответниците са били в дома си, те не
са съжителствали с ищцата като семейство, а напротив - не са й обръщали
внимание, не са я канили за празници, дори за рождените дни на децата им,
когато са празнували, ищцата не е била поканена. Страните не са споделяли
общо домакинство.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на разпитаните пред
първата инстанция свидетели, като съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК при
показанията на свидетелката Т.Д.М.. Показанията им са логични,
непротиворечиви по между си, отразяват непосредствените впечатления на
свидетелите и кореспондират със останалите събрани по делото писмени
доказателства.
Безспорно бе установено по делото от събраните писмени и гласни
доказателства, че ищцата се е нуждаела от грижи и допълване на издръжката
й. Същата страда от високо кръвно налягане и различни заболявания на
опорно-двигателния апарат. Получава наследствена пенсия в минимален
размер и работи сезонна работа.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът за
разваляне на процесния договор за прехвърляне на имот срещу гледане и
издръжка следва да бъде уважен.
Неоснователно е оплакването на въззивницата в жалбата й, че
решението е недопустимо, тъй като съдът е разгледал недопустим иск, поради
изтекла пет годишна давност от сключването на прехвърлителната сделка.
Въпросът за изтеклата погасителна давност касае произнасянето на съда по
съществото на предявения иск, а не касае неговата допустимост. От друга
страна, характерът на договора за издръжка и гледане е такъв, че изисква
непрекъснато изпълнение, а вземането на ищцата да получи грижи и
издръжка не се погасява при неизпълнението му в последните пет години.
Това задължение изисква периодични повтарящи се престации, дължими
ежедневно и ежемесечно, докато нуждата на кредитора е налице. Дори
договорът да не е изпълняван от длъжниците по него в продължение на
повече от пет години след сключването му, вземането на кредитора не се
погасява, а става изискуемо за следващия период от време и при нужда от
грижи и издръжка. При това положение, съдът намира възражението на
11
въззивницата за изтекла погасителна давност от сключване на договора за
неоснователно, а предявеният иск не е погасен по давност.
Оплакването на въззивницата за нарушение на съдоприозводствените
правила от районния съд, поради това, че съдът е дал ход и разгледал делото в
нейно отсъствие, въззивната инстанция намира за неоснователно. В
съответствие със законовите разпоредби на ГПК, районният съд е дал ход на
делото, въпреки представения от ответницата болничен лист, издаден на В. П.
А. , тъй като в него не е отбелязано обстоятелството, че ответницата не може
да се яви пред съда. Липсата на медицинско удостоверение, издадено по реда
на Наредбата за медицинската експертиза – чл.18, ал.2 относно
невъзможността на лицето да се яви пред съда обуславя липсата на
предвидените в разпоредбата на чл. 142, ал.2 ГПК предпоставки за отлагане
на делото. Ето защо районният съд правилно и в съответствие с
процесуалните разпоредби на ГПК е дал ход на делото в нейно отсъствие.
Неоснователно е и оплакването на въззивницата в жалбата за допуснато
процесуално нарушение от съда на чл. 173 ГПК, както и за неправилна
отмяна на определението на районния съд за допускане на гласни
доказателства на ответницата, във връзка с дадената й възможност за това.
Най – напред, съдът намира, че нито в отговора си на исковата молба,
нито в последваща молба ответницата е посочила конкретни лица, които да
бъдат допуснати като свидетели, нито конкретни факти, които да установяват
тези лица. Допускането на двама свидетели, без да са посочени имената и
фактите, които ще установяват е недопустимо, тъй като липсва надлежно
направено искане за допускане на свидетели. В този смисъл, въпреки
твърденията си и искането си за допускане на двама свидетели ответницата –
въззивница в настоящото производство в нито един момент от разглеждането
на делото, не е посочила конкретни имена на лицата, които иска да бъдат
допуснати като свидетели. В нито един момент, нито пред първата, нито пред
въззивната инстанция въззивницата е направила надлежно искане за
допускане на свидетели. В случай, че такива бяха посочени, допуснати и
призовани за съдебно заседание, няма пречка при неявяване на страната,
съдът сам да разпита свидетелите. Такова надлежно искане за събиране на
12
гласни доказателства не е направено. Ето защо, въззивната инстанция намира,
че отмяната от районния съд на определението за допускане на двама
свидетели на ответницата е правилно и в съответствие със разпоредбите на
ГПК. Това оплакване на въззивницата, съдът в настоящия съдебен състав
намира за неоснователно.
Неоснователно е оплакването на въззивника във въззивната жалба, за
неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд,
както и че решението почивало на противоречиви доказателства и не било
мотивирано. Установените заболявания на ищцата, с приложените
медицински документи не изключват възможността същата да полага труд в
градината си задоволяване на собствени нужди и подпомагане с продукти.
Обстоятелството, че ищцата заедно с помощта на другия си син – втория
ищец е ремонтирала допълнителната стая на първия етаж, за да може да я
ползва, не може да се тълкува в смисъл, че същата разполага със достатъчно
средства за собствената си издръжка. Не са налице противоречия в
показанията на събраните по делото гласни доказателства досежно нуждата
на ищцата от грижи и издръжка и липсата на предоставяне на такива от
ответниците.
При така събраните по делото доказателства, въззивната инстанция
намира за установено и доказано по делото пълно изпълнение на договора по
отношение на прехвърлителката Ю. Д. А. . Доказателства за обратното,
въпреки твърденията на ответницата, при нейна доказателствена тежест по
делото, не са събрани. Всички свидетели установяват, че макар кредиторката
и длъжниците да са живеели заедно в къщата в с. Б., последните не са
полагали грижи за нея, нито са осигурявали средства за издръжката й.
Задължението за полагане на грижи и гледане по естеството си е такова, че
следва да бъде изпълнявано само в натура, ежедневно, непрекъснато и
непосредствено, независимо от това дали прехвърлителя може сам да се
обслужва или дали има собствени средства за издръжка. Ако не е уговорено
ограничение в обема на дължимото гледане, приобретателите дължат всички
необходими грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя,
както и цялата необходима издръжка. Налице е пълно неизпълнение на
договорните задължения за издръжка и гледане от страна на приобретателите
и то поради причина, за която те отговарят, тъй като не е доказано нито какво
13
са изпълнили по договора, нито някакви обстоятелства, които са
препятствали изпълнението на задължението им. Поради това съдът намира,
че са налице предпоставките на чл.87 ЗЗД за разваляне на сключения договор.
С оглед на тези съображения, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба, с изложените в нея оплаквания като неоснователна следва
да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемите Ю. Д. А. и М. М. А. на основание чл.78, ал.3 ГПК
направените по делото разноски в размер на 400 лв. за възнаграждение за
един адвокат, доколкото в този размер са налице доказателства за плащане на
адв. хонорар.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 781 от 07.07.2020г., постановено по гр.д.№
605/2020г. по описа на РС – С.З..
ОСЪЖДА В. П. А. , ЕГН **********, от гр.П., обл.В.Т., ул.************,
да заплати на Ю. Д. А. , ЕГН ********** от с.Б., общ.С.З., ул.*******, и М.
М. А. , ЕГН **********, от с.Б., общ.С.З., ул.*********, сумата 400
/четиристотин/ лв., представляваща направените по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС, с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15