Р Е Ш Е Н И Е
№ 261144
15.10.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд ХVІ
–ти граждански състав
на двадесет и седми
септември две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар
Недялка Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
гражданско
дело № 615 по описа за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т. против Р.В.И. и С.В.С.,***, като потребители на ВиК услуги в качеството им на собственици на обект в гр. К., *** за осъждането им да заплатят разделно сумата 1571,82 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода до обект на адрес: град К., ***, за което задължение е издадена фактура на 25.10.2017 година с отчетен период от 11.07.2017 година до 11.10.2017 година /съгласно молба за уточнение на 20.07.2020 година/, сумата 366,34 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от 26.11.2017 година до 04.06.2020 година /съгласно молба за уточнение от 20.07.2020 година/, като всеки един от тях плати сумата 785, 91 лева, представляваща главница и сумата 183,17 лева, представляваща лихва за забава, начислена до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Ищецът твърди, че ответниците са наследници на В.С.В., който е бил клиент на ищцовото дружество по правоотношение за доставка на ВиК услуги. В.В. е бил титулярът на партидата. Ответниците са собственици на имота по силата на наследствено правоприемство, като са придобили собственост върху имота по наследство от своя баща. Ето защо дължат сумите на собствено основание. Изложен е довод, че ответниците притежават качеството потребители в отношенията с дружеството на основание чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за водоснабдения обект, находящ се на посочения адрес. Сочи се в исковата молба, че от името на дружеството задълженията по договора са изпълнявани точно и добросъвестно и задължение на потребителя е до осигури достъп до имота за отчитане на водомера. В случая в обекта е монтиран един водомер. В исковата молба е изложен правен довод, че абонатите са длъжни да заплащат потребените услуги в 30- дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на дружеството. В случая е издадена посочената фактура от 25.10.2017 година с отчетен период от 11.07.2017 година до 11.10.2017 година, която не е заплатена. Поради изложеното ищецът предявява исковете си. В исковата молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответниците, чрез процесуалния им представител – адвокат Г.С., са дали писмен отговор, в който оспорват предявения иск. Твърдят, че не дължат посочените суми, тъй като началните и крайните показатели не отговарят на действително изразходваното количество вода в процесния имот. Сочи се, че от доказателствата по делото е видно, че е отчетено количество преминала вода в обем 1149 куб.м. Излагат аргумент, че такова количество вода не може да бъде потребено за период от три месеца от страна на който и да било. Уточняват, че имота е необитаем и представлява полусрутена постройка. Видно от самата справка нормалното месечно потребление е било 15 -16 кубика и съответно не може да достигне до месечно потребление от 383 кубика, каквото е начислено след като е отчетено от служител, а не е служебно начислено. Поради това ответниците оспорват писмените доказателства относно отчетените количества вода. От името на ответната страна процесуалният представител излага, че след смъртта на наследодателя ответникът С.С. е погасил всички налични към 09.10.2017 година задължения, на 21.07.2017 година е подал заявление за закриване на партидата и по данни на ищеца на 31.07.2017 година водомерът е свален. Въпреки това сумата била начислена. В съдебно заседание се подчертава, че ответниците не са признали да са собственици на имота, за който е начислена вода. Плащането не означава, че ответниците са собственици. Декларирането на имота в Местни данъци и такси не прави едно лице собственик, а това лице става собственик с годно правно основание, с документ за собственост. Поради изложеното от името на ответниците е поискано постановяване на решение за отхвърляне на предявените искове. В писмения отговор са посочени доказателства.
Предявените искове са с материално
правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието между него и ответниците на договорното правоотношение при Общи условия за доставка на ВиК услуги за периода индивидуализиран в исковата молба, както и че е изправна страна по договора като е доставил количеството вода, посочено във фактурата, както и размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според действащите общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на дружеството.
Безспорно по делото е обстоятелството, че ответниците са наследници на В.С.В., починал на ***г., който е бил абонат на дружеството - ищец. По делото е представено и удостоверение за наследници изх. № АПИО-2029/06.07.2020г, от което е видно, че наследници на В.В. са Р.В.И. – *** и С.В.С. – ***. С.С., в качеството си на наследник на В.В. подал на 21.07.2017г. заявление до ВиК - Бургас за закриване на партидата на имот, находящ се на адрес гр. К., ***. Не е спорно и от представените по делото документи се установява, че на 31.07.2017г. служители на ВиК – Бургас прекъснали водоподаването и демонтирали водомера, за което са съставени съответните протоколи. На 25.10.2017 година ищцовото дружество издало фактура с отчетен период от 11.07.2017 година до 11.10.2017 година за сумата 1571, 82 лева, представляваща стойността на 1149 кубически метра доставена, отведена и пречистена вода до обект на адрес: град К., *** и абонат В.С.В., починал на ***г.
Вещото лице по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, след като се е запознало с приложените към делото документи и е извършило справка на място в счетоводството на ищеца е констатирало, че в счетоводството на ищцовото дружество е осчетоводена фактура № **********, издадена на ответниците на стойност 1571.83 лева. Вещото лице сочи, че счетоводството на ищеца относно процесната фактура е водено редовно и изчислява размера на дължимата мораторна лихва върху главница от 1571.83 лева за периода 25.11.2017г.- 04.06.2020 година – датата на подаване на исковата молба, на 403.30 лева. Сочи се, че в счетоводството на ищеца по процесната фактура не са постъпвали плащания, както и че отчетеното количество вода е фактурирано с цените, действащи към момента на издаване на фактурата, одобрени с решения на КЕВР.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило, че е посетил водоснабдявания обект, който представлява полуразрушена сграда, намираща се в района на ***, без признаци на обитаване. Доставеното и консумирано водно количество е било отчитано, има съставен електронен карнет и измервателното устройство най – вероятно е било монтирано във водомерната шахта в двора на имота. Вещото лице посочва, че преминалото през измервателното устройство количество вода, съгласно електронната извадка от програмата на ВиК – Бургас, е 1149 кубически метра. В съдебно заседание допълва, че за изтичането на такова количество вода са необходими около 5-10 дни почти денонощно потребяване на вода. Твърди, че нормалното потребление на вода е около 25 кубика на месец и предполага, че е имало някаква авария, която не е била забелязана от ВиК – Бургас, за да изтече такова голямо количество вода.
По делото са разпитани свидетелите Н.П.Т. и С. В. С., от показанията на които се установява следното: Свидетелят Н.Т. – „***” при ищеца - посочва, че винаги тя е отчитала водомера. Последно го е отчела на 31.07.2017г., когато екип на ВиК – Бургас е демонтирал последния. Твърди, че когато й е бил осигуряван достъп винаги лично е отчитала водомера. Именно така бил отчетен водомера и през последните месеци преди да бъде демонтиран. При предявяване на свидетелката на справка – извлечение, находяща се на лист 34 по гр. дело № 422/2020 по описа на РС – Карнобат, на която е отбелязано, че отчитането на водомера е посредством непосредствено наблюдение, същата потвърждава, че щом така е отразено, значи лично е видяла данните.
Свидетелят С. В. С. – *** на ответниците, потвърждава, че чичо му е живял в процесния имот на *** и че след смъртта му имотът е необитаем.
Съобразно разпределената доказателствена тежест, за уважаване на предявения главен иск, ищецът следваше да установи на първо място наличието на облигационно правоотношение между него и ответниците, провокирано от договор за предоставяне на ВиК услуги. По делото обаче, въпреки изричните оспорвания на ответниците и указаната от съда доказателствена тежест, не бяха ангажирани от ищеца доказателства, че В.С.В. е бил собственик на водоснабдения имот, респ. че децата му – ответниците Р.В.И. и С.В.С. са собственици на имота по наследство. Следва да се отбележи, че с подаденото заявление на 21.07.2017г. от С.С. *** за закриване на партидата на неговия наследодател В.В. за имота, находящ се на адрес гр. К., ***, в качеството му на наследник на титуляра не представлява признание, че лицето е собственик на имота доколкото не съдържа изявление на заявителя за такива факти, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот. Няма приложен и документ с такова изявление в сигнала до Обществения посредник на Община Бургас. Нещо повече, установява се, че сигналът е изложен устно и цели единствено разрешаване на проблема с издадената фактура.
В заключение, от събраните доказателства по делото не се установи, че ответниците са потребители на ВиК услуги по отношение на процесния имот, т.е. задължени към ищеца лица.
Поради изложените съображения съдът приема, че ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, не проведе пълно и главно доказване, за да установи, че ответниците, респ. техния наследодател В.С.В. са собственици на водоснабдяван обект с адрес: *** на гр. К.. Няма данни по делото нито един от ответниците да е ползвал имота на каквото и да е правно основание.
По изложените съображения предявените искове следва да се отхвърлят като недоказани.
С оглед изхода на спора и направеното от ответниците искане за присъждане на разноски, ищецът следва да заплати на ответниците направените разноски по делото в размер на 800 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Бургас, кв. „Победа”, ул. ”Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т.,
против Р.В.И., ЕГН: **********,*** и С.В.С., ЕГН: **********,*** иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно сумата 1571,82 лева, представляваща главница за
доставена, отведена и пречистена вода до обект на адрес: град К., ***, за което
задължение е издадена фактура на 25.10.2017 година с отчетен период от
11.07.2017 година до 11.10.2017 година, сумата 366,34 лева, представляваща
обезщетение за забава, считано от 26.11.2017 година до 04.06.2020 година, като
всеки един от тях плати сумата 785, 91 лева, представляваща главница и сумата 183,17
лева, представляваща лихва за забава, начислена до датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т., да заплати на Р.В.И., ЕГН: **********,*** и С.В.С., ЕГН: **********,***, сумата от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД