Р Е
Ш Е Н
И Е № 543
гр. Стара Загора, 16.01.2020г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретар Николина Николова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело
№786 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.256
от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по искане, наименувано
жалба, подадена от И.Х.П. с искане да бъде осъден Кмета на Община Гурково да
изпълни задължението си, произтичащо пряко от нормативен акт Правилника за прилагане закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), като изпълни
процедурата по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ и издаде съответната заповед. Сочи се, че
жалбоподателката подала искане до кмета
на Община Гурково да бъде издадена заповед, с която да бъде одобрена
процедурата по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, заведено с вх.№К-2520/25.09.2019г., като
подобно искане отправяла за трети път, след като такава заповед за одобрена
процедура по цитирания текст от ППЗСПЗЗ й се е изисквала за представяне от
Общинска служба Земеделие гр.Мъглиж за произнасяне по нейна молба за
възстановяване собствеността на земеделски земи, заявено по съответния ред.
Твърди се, че е получила отговор от кмета на общината съответно с
изх.№2520/30.09.2019г, че процедура по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е проведена и е
завършила с издаването на удостоверение, като не ставало ясно как е издадено
удостоверение без да е проведена процедура по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
Обосновава се, че изготвеният до нея писмен отговор за пореден път
недвусмислено показвал, че Кмета на Община Гурково не желаел да изпълни
задължението си произтичащо от нормативен акт, а именно ППЗСПЗЗ да издаде
заповед по съответния ред. Предвид гореизложеното се моли съда да осъди Кмета
на Община Гурково да изпълни задължението си, произтичащо пряко от нормативен
акт ППЗСПЗЗ, като изпълни процедурата по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ и издаде
изискващата се заповед. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от адв.П., който поддържа жалбата и сочи, че
общинските органи не зачитат действащите нормативни актовете и актовете на
съдебната власт, в случая Решение №63 по адм.дело №17/2017г. по описа на
Административен съд - Стара Загора. Сочи, че П. е отправяла искания до кмета,
който три пъти отказвал да издаде съответната заповед. Твърди, че през цялото
време П. е спазвала всички изисквания на закона, като по нейно заявление е
изготвен помощен план, който е трябвало да бъде разгледан и да се състави
съответно протокол. Обосновава, че по този начин се прегражда правото й на
защита. В заключение твърди, че дори и последното решение на Общинска служба
„Земеделие“ да не е в нейна полза това не дава основание на общинската
администрация в гр.Гурково да не спазва изискванията на закона.
Ответникът – Кмет на Община
Гурково, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не
се представлява. В представено по делото писмено становище обосновава, че липсва активна процесуална легитимация и
съответно правен интерес за П. да иска извършването на каквито и да е действия
(правни или фактически) по преписка на Община Гурково, заведена във връзка с
Искане с вх. № 806/23.03.201бг. на наследниците на А.К.П. и Н.К.П., за което
обстоятелство има и влязло в сила Определение №585/27.03.2018г. на Районен съд
Казанлък, постановено по гр.дело №251/2018г., с което се остави без
разглеждане жалбата на И.Х.П. и се прекратява производството именно липса на
правен интерес и липса на качеството „наследник”, като това качество не е
установено и в настоящия процес. Обосновава се, че исканото действие – издаване
на заповед, представлява по същество издаване на индивидуален административен
акт, който е изключен от обхвата и приложното поле на чл.256 от АПК, като в
разпоредбата на чл.58 ал.1 и съответно чл.149 ал.2 и сл. от АПК е предвидена
възможност и срок за оспорване на мълчаливия отказ да се издаде искания
индивидуален административен акт, но тази възможност не е била използвана в
настоящия случай, ако се приеме, че въобще е налице задължение на Кмета на
Община Гурково да издава заповед по преписката на наследниците на А.К.П. и Н.К.П..
Неиздаването на административен акт, какъвто представлява исканата заповед по
чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ, не представлява бездействие по смисъла на чл.256, ал.1
от АПК и не може да се оспорва по този ред, като на основание чл.58, ал.1 от АПК неиздаването на искания административен акт представлява мълчалив отказ и
като такъв подлежи па оспорване пред районния съд, съгласно разпоредбата на
параграф 19, ал.1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на АПК, а
оспорване на отказа не е направено в срока по чл.149, ал.2 от АПК. Според ответника
липсата на изброените предпоставки прави жалбата/искането за защита по този ред
недопустимо. От друга страна се основава, че Кметът на Община Гурково не е бил
длъжен да издава заповед по чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ, тъй като удостоверение и
скица по чл.13 ал.4, 5 и 6 и чл.13а от този правилник са издадени, след като са
били поискани и са връчени на П.. Именно с удостоверението и скицата е
финализиран междинния етап от производството по възстановяване на земеделски
земи в урбанизирана територия, който се провежда в общината. Моли се съда да
остави жалбата без разглеждане и да прекрати производство или алтернативно – да
я остави без уважение като неоснователна.
Съдът, след като прецени
доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:
На 23.06.2016г. от наследниците
на А.К.П. и наследниците на Н.К.П. до Кмета на Община Гурково е подадено искане
вх.№806/23.03.2016г. за издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6
от ППЗСПЗЗ от техническа служба на Община Гурково и допълнителна информация,
свързана с изпълнението на Заповед №РД-02-14-461/26.08.2003г. и действащото
законодателство (л.47-49).
С Решение №63/23.03.2017г. по
адм.дело №17/2017г. на Административен съд Стара Загора, което е окончателно, е
отменено Решение №508/31.10.2016г., постановено по гр.дело №1291/2016г. по
описа на Районен съд Казанлък, с което е отхвърлена жалбата на И.Х.П. против
Заповед №170/16.05.2016г., издадена от Кмета на Община Гурково, като вместо
него е постановена отмяна на Заповед №170/16.05.2016г., издадена от Кмета на
Община Гурково, с която е отказано издаването на удостоверение и скица по
искане с вх.№806/23.03.2016г., подадено от И.Х.П. от името на наследниците на А.К.П.
и Н.К.П., и преписката е изпратена на Кмета на Община Гурково за ново
разглеждане на искане вх.№806/23.03.2016г., подадено от И.Х.П. от името на
наследниците на А.К.П. и Н.К.П. за издаване на удостоверение и скица с данни за
застроеност за посочените в него имоти (л.29-32).
На 28.12.2017г. от Главния
архитект на Община Гурково е издадено Удостоверение изх.№806/2016г. по чл.13,
ал.4, и ал.5 от ППЗСПЗЗ и скици (л.40-46).
С Определение 585/27.03.2018г. по
гр.дело №251/2018г. по описа на Районен съд Казанлък е оставена без разглеждане
подадената от И.Х.П. жалба против Удостоверение №806/28.12.2017г., издадено от
Главния архитект на Община Гурково и производството по делото е прекратено,
поради липса на правен интерес от оспорването (л.36-37). Определението е влязло
в сила на 27.04.2018г.
С писмо
изх.№ПО-04-70/12.03.2018г. на Общинска служба по земеделие – гр.Мъглиж П. е
уведомена, че във връзка с нейно заявление за изготвяне на решение за
възстановяване на признати имоти в м. „Под село“ в урбанизирана територия на
гр.Гурково, е недопустимо издаването на удостоверение и скица по чл.13, ал.4,
ал.5 и чл.6 и чл.13а от ППЗСПЗЗ без издаване на заповед по чл.11, ал.4, като за
да бъде постановено решение по чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ следва да представи
влязла в сила заповед на Кмета на Община Гурково, въз основа на която
техническа служба на Община Гурково е издала Удостоверение по чл.13, ал.4 и
ал.5 от ППЗСПЗЗ с изх.№806/28.12.2017г. на Община Гурково и скиците към него
(л.25).
С писмо вх.№К-684/13.03.2018г. от
И.П. *** е поискала издаването на заповед, въз основа на която техническата
служба на Община Гурково е издала Удостоверение изх.№806/28.12.2017г.
(л.28)
С писмо вх.№К-2267/17.09.2018г.
до Кмета на Община Гурково ищцата е поискала да бъдат изпълнени изискванията на
чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ, а именно техническата служба да определи застроената площ
с решение и съответно да бъде издадена заповед на кмета на общината, която е
необходима за постановяването на решение по чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ (л.27).
С писмо изх.№К-2267/18.09.2018г.
на Кмета на Община Гурково П. е уведомена, че във връзка с молбата й е
уведомявана нееднократно за провеждането на исканата от нея процедура, като
изложено в тези уведомления не подлежат на промяна (л.26).
На 25.09.2019г. ищцата И.Х.П.
подала ново искане вх.№К2520/25.09.2019г. до Кмета на Община Гурково за
издаване за издаване на заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ (л.24).
С писмо изх.№К-2520/30.09.2019г.
на Кмета на Община Гурково ищцата е уведомена, че процедура по чл.11, ал.4 от
ППЗСПЗЗ е проведена по нейно заявление вх.№806/23.03.2016г. и е завършила с
влязло в сила Удостоверение №806/28.12.2017г. (л.23). С оглед на това и предвид
постановеното Определение №585/27.03.2018г. по гр.дело №251/2018г. на РС
Казанлък нямало основания за предприемане на действия по една вече приключила
процедура.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът е процесуално допустим, тъй като
наличието или липсата на фактическо бездействие прави исковата молба
основателна или неоснователна, а не допустима или недопустима. Задължение на
съда е да установи налице ли е твърдяното бездействие, като разгледа искането
по същество, тъй като наличието на нормативно, респективно законово задължение
за действие от администрацията е основен елемент от фактическия състав на
чл.256 от АПК. (в този смисъл Опр.№5019 по адм.дело №4173/2012г. на ВАС, III
отд.). От друга страна, от доказателствата по делото е безспорно, че ищцата е
подала искане до Кмета на Община Гурково по реда на ППЗСПЗЗ, т.е. органът е бил
сезиран. Следователно за целите на иска по
чл.256 от АПК е налице правен интерес за ищцата в исковото осъдително
производство (в този смисъл Опр.№100 по адм.дело №151115/2014г. на ВАС,
IV отд.). С оглед на тези доводи възраженията на ответника за недопустимост на
производството във връзка с направеното искане, във връзка с което е образувано
настоящото съдебно производство, се явяват неоснователени.
Разгледано по същество е искането се
явява неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.256 от АПК (в сила от 01.01.2019г.), поместена в глава XV от
АПК – Защита срещу неоснователни бездействия, „Бездействието на
административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може
да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове“ (ал.1), „Неизвършването на фактически
действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на
закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа
за извършването му“ (ал.2) и „С решението си съдът осъжда административния орган
да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането“
(ал.3).
От данните по
делото се установява, че в случая ищцата е подала няколко искания до Кмета на
Община Гурково да й бъде издадена заповед по
чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Не се спори, че такава заповед не е издадена.
Със заповедта по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, кметът на общината
одобрява решенията на техническата служба на общината за определяне на
застроената част, респективно на свободната площ на претендиран за
възстановяване по ЗСПЗЗ имот. На базата на влязлата в сила заповед на
кмета на общината, се издава удостоверение и скица по чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6
и чл.13а, въз основа на които пък съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от
ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие като колективен административен орган по
поземлената собственост постановява решение, с което или ще бъдат възстановени
в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в
границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените
места) или ще им се признае правото на собственост, но с обезщетение по чл.10б,
ал.1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално
възстановяване на собствеността.
Така посочената Заповед по чл.11,
ал.4 от ППЗСПЗЗ, респ. отказа за издаването й (изричен или мълчалив), е
индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване пред съда в
определения за това срок. В този смисъл бездействието на административния орган
да издаде индивидуален административен акт не е неизпълнение на фактическо
действие, както се твърди в искането на П. до съда. Такова бездействие
законодателят изрично е приравнил на отказ да се издаде акт и е осигурил
защитата срещу него по реда на глава X „Оспорване на административни актове
пред първата инстанция“.
При този анализ съдът обосновава
извод, че не са налице кумулативно предвидените елементи на посочения
фактически състав за уважаване на иск за осъждане на ответника да издаде
Заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, предявен на посоченото правно основание. Безспорно
е в случая, че се касае за задължение за правно, а не за фактическо действие,
което не попада в хипотезите на чл.256 АПК.
Това обуславя извода на настоящия съдебен състав за неоснователност на
искането, поради което то следва да бъде отхвърлено.
Водим от изложеното и на основание чл.256, ал.3
от АПК, Административен съд Стара Загора,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на И.Х.П. *** срещу неоснователно бездействие на Кмета на Община
Гурково да изпълни задължението си, произтичащо пряко от нормативен акт
ППЗСПЗЗ, като изпълни процедурата по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ и издаде
съответната заповед, като неоснователно.
Решението може да се обжалва
или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: