№ 552
гр. Варна, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500465 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на А. Н. К.
чрез адвокат Г. Д. срещу решение № 4012 от 10.12.2023 г., постановено по
гр.д.№ 11580 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети
състав, в следните негови части: с която е определен на основание член 59,
алинея 3 от СК режим на лични отношения на бащата А. К. с детето Н. А.ов
К. ЕГН **********, както следва: до навършването на три години от детето -
всяка първа и трета събота от месеца в часовете от 9 часа до 17 часа, като
бащата взема и връща детето в дома на детето и майката; след навършването
на тригодишна възраст от детето, този режим да е всяка първа и трета
седмица от месеца, за часовете от 18 часа в петък до 17 часа в неделя с
преспиване при бащата, като бащата взема детето от дома на майката, след
което и го връща там; два пъти по 15 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, с преспиване на детето в дома на бащата; всяка четна
година детето следва да прекарва великденските празници с баща си, а всяка
нечетна година – коледните празници с баща си /за яснота и с цел да не
възникват конфликти между страните съдът е уточнил, че коледните
празници са 25 и 26 декември на съответната година, а великденските
празници са „Велики петък”, „Велика събота” и „Великден” (неделя и
понеделник), които всяка година са на различни дати, но детето следва да е с
баща си през четните години на всеки един от посочените дни – петък, събота,
1
неделя и понеделник – от 9 часа в петък до 19 часа в понеделник/; всяка четна
година на рождения ден на детето /09 януари/ бащата ще взема детето от 9
часа и ще го връща в 19 часа на посочения ден; с която е осъден въззивника
на основание член 143 от СК да заплаща в полза на детето Н. чрез неговата
майка и законен представител М. П. К. месечна издръжка за разликата над 250
лева до присъдените 300 лева, считано от 03.08.2023 г., с падеж от първо до
пето число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване; с която е осъден въззивника на
основание член 149 във връзка с член 143 от СК да заплати в полза на детето
Н. чрез неговата майка и законен представител М. П. К. издръжка за минало
време в общ размер на 822,58 лева за периода от 10.05.2023 г. до 02.08.2023 г.
включително, ведно със законната лихва при просрочие; в частта досежно
присъдените разноски.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението, като се твърди, че съдът е определил твърде
дълъг адаптационен период /до навършването на три годишна възраст/, а това
не е в интерес на детето, както и не е определил режим на лични отношения
по време на новогодишните празници, всяка година за рождения ден на
детето и за имения ден. Във връзка с издръжката се излага, че детето е на
ниска възраст и няма специфични нужди, поради което и сумата от 300 лева е
голяма, а също така и, че при определяне на размера е имал предвид брутния
доход на бащата, а не нетния. Издръжката за минало време е определена, без
да се вземе под внимание, че бащата е представил доказателства за платени
суми. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части, като се
постанови адаптационен период до навършване на двегодишна възраст на
детето, определи се режим на лични отношения на посочените презници,
отхвърли се иска за издръжка за бъдеще време за разликата над 250 лева до
300 лева, а за минало време – за разликата над 200 лева до присъдената сума,
както и да се измени решението в частта за разноските.
Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила въззивната жалба, като
излага, че към настоящия момент детето е на една година и същото не е
самостоятелно, бащата не се интересува от него, поради което се счита, че
периодът на привикване на детето с бащата следва да бъде определен до
навършването му на тригодишна възраст. Възразява се против въззивната
жалба и в частта досежно определената издръжка, като се сочи, че майката
няма некакви доходи, а бащата разполага със средства. Иска се
потвърждаване на решението.
В отговора е направено искане за задължаване на въззивника да
представи извлечение от банковата си сметка, от което ще бъде установено,
че разполага със значителни средства, както и, че е заплатил 50 000 лева за
жилище във Варна. Излага, че искането е било направено с отговора на
исковата молба и в съдебно заседание, но не е било уважено от
първоинстанционния съд.
2
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата си молба ищецът излага, че страните са сключили граждански
брак пред длъжностно лице по гражданско състояние в град Варна на
22.10.2022 г., като по време на брака има родено едно дете Н. А.ов К. ЕГН
**********. Женитбата се случила малко след като страните се запознали.
Оказали се женени, непознати и с малък син, но колкото повече се
опознавали толкова повече и двамата се убеждавали, че характерите им са
несъвместими. Начинът им на живот преди брака бил съвсем различен и това
също създавало проблеми. С времето отношенията все повече се обостряли.
От началото на май месец 2023 г. съпрузите са във фактическа раздяла.
Ищецът счита, че в брака е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и
заздравяването му е невъзможно, като това е формално казано, защото
фактически съпрузите не са създали здрава семейна връзка помежду си и не
биха и могли.
Иска се прекратяване на брака без съдът да се произнася по въпроса за
вината, предоставяне родителските права по отношение на детето на майката
и определяне на бащата на режим на контакти с детето Н.в следния смисъл:
всяка събота /евентуално в дните, които почива, тъй като работи на график и
почивните му дни не са винаги събота или неделя/ от месеца по 6 часа, а след
като навърши година и вече не е на кърма да се определи обичайния режим
/всяка първа и трета седмица - от 18 часа в петък до 16 часа в неделя с
преспиване в дома на бащата; през четни години на Коледа детето да бъде при
своята майка, а на Нова година, считано от 29 декември от 9 часа до 02
януари до 17 часа при бащата, а в нечетните години на Коледа, считано от 24
декември от 9 часа до 28 декември до 16 часа детето да бъде при бащата, а
Нова година - при своята майка; всяка нечетна година на Великден - петък от
18 часа до неделя до 16 часа детето да бъде при бащата; всяка четна година в
понеделник да бъде при бащата; на официалните празници детето да бъде
половината от времето при бащата в зависимост от броя на празничните дни,
като през четните години - през първата половина, а през нечетните години -
през втората половина; на рождените и именните дни на детето през четните
години детето да бъде на рождения ден с майка си, а на именния ден от 9 часа
до 9 часа на следващия ден с бащата, през нечетните години бащата да взема
детето в 9 часа на 09.01. и да го връща на 10.01 в 9 часа в работни дни и в 18
часа в неработни дни; 30 дни през лятната ваканция детето да бъде при
бащата, когато майката не е в платен годишен отпуск, като майката до месец
април на текущата година обяви кога ще е в платен годишен отпуск, за да
може бащата да организира своя отпуск.
3
В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на
исковата молба ведно с насрещен иск. Излага, че взаимоотношенията със
съпруга й се свеждат до команди, а при неудовлетворяване на желанията му
ставал словесно агресивен. Споделял някакъв патриархален възглед, че
жената е подчинена на мъжа, че решенията ги взема единствено и само мъжа.
Предявява на основание член 49, алинея 1 от СК насрещен иск за развод
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без
произнасяне по въпроса за вината; както и небрачни искове по член 59 от СК,
член 143, алинея 1 от СК, член 56 от СК и член 53 от СК. Претендира
издръжка за детето в размер от 450 лева месечно, както и такава за минало
време – за периода от 10.05.2023 г. до 02.08.2023 г. в общ размер от 883,96
лева. Отправено е искане семейното жилище, находящо се в *** да се
предостави на нея.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна в писмено становище
изразява мнение, че на родителя, на когото не са предоставени родителски
права следва да се определи подходящ режим на лични отношения с детето, а
относно издръжката на детето – да бъде съобразена с възрастта и
потребностите му, както и с финансовите възможности на родителите, които
се докажат в производството.
Пред въззивната инстанция спорът между страните е относно режима на
лични отношения между бащата и детето и относно размера на дължимата от
него издръжка за бъдеще и минало време, доколкото постановеното
първоинстанционно решение в частта досежно предоставяне упражняването
на родителските права на майката и определяне местоживеенето на детето е
влязло в сила като необжалвано.
Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства,
следните обстоятелства:
1/ Че М. П. Г. и А. Н. К. са родители на детето Н. А.ов К., родено на
09.01.2023 г.;
2/ Че с решение № 4012 от 10.12.2023 г., постановено по гр.д.№
11580/2023 г. по описа на Районен съд – Варна – тридесет и трети състав,
родителските права по отношение на детето Н. са предоставени на майката и
е определено местоживеенето при нея;
3/ Че майката и детето живеят в ***, а бащата живее в село Б., област Д..
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред
въззивната инстанция доказателства.
Пред въззивната инстанция на основание член 59, алинея 6 от СК са
изслушани двамата родители. М. П. К. заявява, че иска бащата да взима
детето с преспиване след навършване на три години, тъй като той не го гледа,
а майка му. Твърди, че още кърми детето, но не била определила времето, до
4
което ще го кърми, като уточнява, че го кърми вечер и детето се буди през
нощта доста често. Разказва, че от четиримесечната му възраст и е само с нея,
живеят сами и се притеснява, че би я търсил. Предава Н. на баба му и поради
тази причина няма пряка представа как реагира детето, когато види баща си,
въпреки че го учи да казва „тати“, показва му снимки. Детето повтаря „бабо“
и „мамо“, също и „тати“, когато му я каже, но не осъзнава какво означава.
Излага, че детето има особености към храната, но не мисли, че бащата ги
знае, но бабата ги знае. Твърди, че се опитва да контактува с бащата, но той
отказвал от 7 месеца. Относно детето няма проблеми с бабата по бащина
линия, като декларира, че държи да поддържа връзка с бабата и дядото,
защото иска те да са част от живота му. Сочи, че при предаване на детето
няма спорове и уверява, че няма притеснения, че бабата не може да се справи.
Детето било оставало с преспиване при баща си, баба си и дядо си, но тя била
в съседната къща, тъй като трябвало да го кърми. Детето било оставало само
и с бащата, но като се върнала, й казал изрично да повече да не го оставям с
детето сам, защото плачело. А. Н. К. твърди, че иска да вижда детето повече
от два дни в месеца по шест часа. Не знае дали майката го кърми, тя казвала,
че го кърми вечер, но изпитва съмнение, тъй като кърмата и почти била
́
свършила, когато били заедно. По принцип, когато го вземал бабата му
готвела супички, купували пюренца, банани, ябълки, но може да му сготви и
сам, ако майка му я няма. Детето не говорело - само „бабо“ и „ало“, не
казвало „мамо“ и „тати“. Когато са заедно, той го храни, учи го на всякакви
думи, играят. Когато е топло, обикновено са навън. На обяд спи, приспива го
бабата, но той заспивал лесно – когато е на леглото, си знаел и си лягал сам.
Не оспорва, че майката на детето го дава за по-дълго време от шест часа - от 9
часа до 19 часа. Счита, че проблемът да се споразумеят е, че той не иска да
взима детето за един ден, а за повече време. Представя си да вижда детето
през седмица по два дни - да го взима в петък вечерта или събота сутринта и
да го връща в неделя вечер. Нито един път не е звънял на М. да се възползва
от режима, нямало и да звънне, блокирал и е всички номера и във всички
́
социални мрежи, защото постоянно получавал смс-и колко е лош, колко
много лоши неща е направил, колко го мрази и всякакви други неща. Заявява,
че плаща издръжка, колкото може - в началото по 200 лева, а сега по 250 лева.
На 23 май щял да започне работа и очаква заплата от около 1 200 лева. Бил
Германия с приятел, за да докарат два микробуса, но за това не е получавал
възнаграждение. Превел първа вноска за апартамент, но той е семеен, тъй
като баща му продал стара къща на дядо му и с тях платил. Тези пари били
негови спестявания и на родителите му, събирани с години.
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да
бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са
предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява
конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето, които
бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез определения от съда режим на
лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се
5
развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането
на лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с
оглед създаване на възможност чрез общуване то да развива чувство на обич,
привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие,
спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен
контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и
на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот
изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без
брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да
продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург,
че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията
помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно
Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я
прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на
контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето.
Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен
критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният
живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез
принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на детето.
Също така следва да се наблегне и върху обстоятелството, че родителят,
комуто не са предоставени родителските права по отношение на децата не
изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на
родителските права и задължения.
Въззивникът К. твърди, че не е справедливо след втората година да се
ограничават контактите на детето с баща му, тъй като това не е в негов
интерес. Майката излага, че бащата не се интересува от детето и не го вижда
често, поради което не би могъл да се справи сам с грижите за него.
От събраните пред двете инстанции доказателства /писмени и гласни/ се
установява по категоричен начин, че диалог между родителите на детето Н.
липсва - те са в тежък конфликт, понякога водят разговори, касаещи детето,
но това неминуемо води до нови конфликти. И двамата на думи се „борят“ за
детето си, но няма никакво съмнение, че под "борба за детето" нито един от
тях не разбира предприемане на действия и готовност за компромиси в името
на неговото добруване, а по–скоро означава надделяване над другия в
резултат на влошените им взаимоотношения. Всеки от родителите преследва
цел, която по никакъв начин не е свързана с грижите и добруването на детето.
Противоречието между думи и дела прави голословно патетично заявеното,
че това се прави в името на детето. Все пак следва да бъде отбелязано, че
майката е по-склонна на компромиси и в някаква степен е запазила добри
взаимоотношения с бабата на детето по бащина линия, докато бащата отказва
всякака комуникация с нея.
6
Раздялата на родителите, липсата на разговори помежду им и
изолирането на отсъстващия родител изключително зле влияят на детската
психика дори и в тази ранна възраст, още повече, че родителят, комуто са
присъдени родителските права, се насочва към детето по силата на съдебното
решение и най-вече поради възможността да споделя ежедневието си с него.
Това неминуемо води до липса на баланс в отношението на детето и родителя,
който не е носител на родителските права.
Констатирано е, че и двамата родители показват положително отношение
и приемане на детето, имат съхранен родителски капацитет. Майката
разпознава индивидуалните характеристики и нужди на детето, тъй като е
постоянно с него, докато бащата е затруднен в това отношение, доколкото
вижда рядко детето, както и поради липсата на комуникация с майката, която
би следвало да го информира. Мнението на състава на въззивния съд е, че
всеки от родителите е способен да полага адекватна грижа за детето, както и
да взема адекватни решения във връзка с отглеждането и възпитанието му,
като бащата определено се нуждае от помощ, която получава от своята майка.
Липсват дА. за рисково поведение на майката или бащата спрямо детето.
С оглед възрастта на детето /същото е на година и четири месеца/ и
обстоятелството, че майката живее заедно с детето в ***, а бащата живее в
село Б., област Д., което е на разстояние от около 80 км, е целесъобразно да
бъде определен режим на лични контакти, който да избегне пътуването на
това разстояние през сравнително кратки интервали от време, тъй като би
било твърде натоварващо физически и психически за малкото дете. Ниската
възраст на детето, невъзможността му към настоящия момент да се обслужва
и да изрази посредством слово желанията си, несъгласията си или
състоянието си и необходимостта от присъствието на майката изключват то
да бъде отделено от майката за вечерния период и то на такова разстояние.
По тази причина съдът намира, че са налице предпоставки за определяне
на режим на лични контакти на детето с бащата, който адекватно да отразява
фактическото положение. Обстоятелството, че за осъществяване на режима на
лични отношения е необходимо пътуване в рамките на 1 час и 10-20 минути
следва да бъде отчетено при определянето на начален и краен час на режима,
съобразявайки необходимото време за подготовка на детето преди пътуването
и почивка след пътуването.
Поради изложеното настоящият състав на въззивния съд счита, че
първоинстанционният съд е определил подходящ режим на лични отношения
на бащата с детето, поради което решението в тази му част следва да бъде
потвърдено.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
7
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
Член 59, алинея 5 от СК изрично разпорежда, че размерът на издръжката
трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди
развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия
издръжка родител. Отделно от това издръжката на детето следва да бъде в
такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на необходимия
минимум от нуждите му, но също и такива за занимания, свързани с неговите
специфични потребности съобразно възрастта и интересите му.
Отчитайки, че детето е на година и четири месеца, обществено-
икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното
бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за
адекватен за нуждите на детето да определи общ размер на издръжката от 500
лева. Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители съобразно техните възможности и кой
осъществява непосредствените грижи за детето.
От събраните по делото доказателства се установява, че майката разчита
към настоящия момент на помощ от близките си, а доходите на бащата са в
размер на около 1 000 лева по негово изявление. К. е в работоспособна
възраст, не твърди здравословни проблеми, няма алиментни задължения към
други малолетни лица, тоест се налага извод, че е същият може да си осигури
добра реализация, респективно доход. Изразходваните от бащата средства за
детето като дрехи, играчки, средства за развлечения и подобни не могат да
бъдат квалифицирани като регулярни и зависят от неговото желание. За
издръжката на едно дете не са необходими само средства за дрехи, играчки и
развлечения, а и такива за заплащане на режийни разноски /електроенергия,
вода и други подобни/, храна, лекарства, транспорт, и други. Още повече, че
от дА.те за паричните потоци по сметката на въззивника се установява, че
същият е получавал обезщетение за безработица – средно около 1 400 лева
месечно, както и е платил първа вноска за апартамент в размер на 48 590,64
лева през месец юли 2023 г.
Към настоящия момент нормативно установения минимум съгласно член
142, алинея 2 от СК, е в размер на 233,25 лева, тъй като с Постановление на
Министерски съвет № 193 от 12.10.2023 г. /обнародвано в „Държавен
8
вестник“ брой 87 от 17.10.2023 г./ е определен размер на минималната
работна заплата, считано от 01.01.2024 г., в размер на 933 лева.
Поради това настоящият състав на съда намира, че е във възможностите
на въззивника да заплаща издръжка в размер на 300 лева месечно за детето
Н..
Не се спори между страните, че след раздялата им грижите за детето са
поети основно от майката. Тъй като съдът формира вече извод, че бащата
следва месечно да заплаща сумата от 300 лева в полза на детето Н., то
предявеният иск за издръжка за минало време се явява основателен.
С оглед изложеното решението в частта му по исковете с правно
основание член 143 и член 149 от СК следва да бъде потвърдено.
По разноските
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите,
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
производството всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4012 от 10.12.2023 г., постановено по гр.д.
№ 11580 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав,
в следните негови части: с която е определен на основание член 59, алинея 3
от СК режим на лични отношения на бащата А. К. с детето Н. А.ов К. ЕГН
**********, както следва: до навършването на три години от детето - всяка
първа и трета събота от месеца в часовете от 9 часа до 17 часа, като бащата
взема и връща детето в дома на детето и майката; след навършването на
тригодишна възраст от детето, този режим да е всяка първа и трета седмица
от месеца, за часовете от 18 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване
при бащата, като бащата взема детето от дома на майката, след което и го
връща там; два пъти по 15 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, с преспиване на детето в дома на бащата; всяка четна година
9
детето следва да прекарва великденските празници с баща си, а всяка нечетна
година – коледните празници с баща си /за яснота и с цел да не възникват
конфликти между страните съдът е уточнил, че коледните празници са 25 и 26
декември на съответната година, а великденските празници са „Велики
петък”, „Велика събота” и „Великден” (неделя и понеделник), които всяка
година са на различни дати, но детето следва да е с баща си през четните
години на всеки един от посочените дни – петък, събота, неделя и понеделник
– от 9 часа в петък до 19 часа в понеделник/; всяка четна година на рождения
ден на детето /09 януари/ бащата ще взема детето от 9 часа и ще го връща в 19
часа на посочения ден; с която е осъден въззивника на основание член 143 от
СК да заплаща в полза на детето Н. чрез неговата майка и законен
представител М. П. К. месечна издръжка за разликата над 250 лева до
присъдените 300 лева, считано от 03.08.2023 г., с падеж от първо до пето
число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване; с която е осъден въззивника на основание член
149 във връзка с член 143 от СК да заплати в полза на детето Н. чрез неговата
майка и законен представител М. П. К. издръжка за минало време в общ
размер на 822,58 лева за периода от 10.05.2023 г. до 02.08.2023 г.
включително, ведно със законната лихва при просрочие; в частта досежно
присъдените разноски.
В останалите части решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на
обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280
и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10