Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 19.11.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 5923 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.03.2019
г. по гр.д. № 12322/17 г., СРС, ІІ ГО, 64 с-в е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че Т.Н.П.,
ЕГН ********** и Н.Н.П. - В., ЕГН **********, и двете с адрес: *** дължат на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150,
ал.1 ЗЕ разделно, по 1/2 част всяка една от тях от следните суми, а именно
сумата от 3268,76 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2014г. - 30.04.2015г. за имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к. „******,
ведно със законна лихва от 10.08.2016г. /дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане и сумата от 42,38
лева - цена за дялово разпределение за периода 01.05.2014г. - 30.04.2015г„
ведно със законна лихва от 10.08.2016г. /дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за цена за доставена
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 3268,78 лева.
Отхвърлил е предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.86, ал.1 ЗЗД от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** Б срещу Т.Н.П.,
ЕГН ********** и Н.Н.П. - В., ЕГН **********, и двете с адрес: *** за
признаване за установено, че дължат разделно, по 1/2 част всяка една от тях от
следните суми, а именно сума от 267,70 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цена за топлинна енергия за период на забавата
15.09.2015г.- 05.07.2016г. и за сумата от 5,99 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за дялово разпределение за период на
забавата 15.09.2015г. - 05.07.2016г. Осъдил е Т.Н.П., ЕГН ********** и Н.Н.П.- В.,
ЕГН **********, и двете с адрес: *** да
платят на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от сумата от 425,79 лева - разноски за
настоящото производство и разноски за заповедното производство в размер на
394,55 лева.
С определение от 22.10.2019 г. по гр.д. № 12322/2017
г., СРС, ІІ ГО, 64 състав е допуснал по реда на чл.248 ГПК изменение на решение от 22.03.2019г. по гр.д. № 12322 по описа за 2017г. на СРС, 64 -ти
състав, в частта на разноските, в
която част Т.Н.П., ЕГН ********** и Н.Н.П.- В., ЕГН **********, и двете с
адрес: *** са осъдени да платят на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** Б на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 425,79 лева -
разноски за настоящото производство и разноски за заповедното производство в
размер на 394,55 лева, като е отменил
решението в посочената част и вместо него е
осъдил Т.Н.П., ЕГН ********** и Н.Н.П.-В., ЕГН **********, и двете с адрес:
*** да платят на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
338,93 лева - разноски за настоящото
производство и разноски за заповедното производство в размер на 110,97 лева. Същото е влязло в сила
като необжалвано.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците
Т.Н.П., ЕГН ********** и Н.Н.П.- В., ЕГН **********, и
двете с адрес: *** в частта, в която е признато за установено между страните по
реда на чл.422 ГПК, че Т.Н.П., ЕГН ********** и Н.Н.П.-В., ЕГН ********** дължат на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ разделно, по 1/2 част всяка една
от тях от следните суми, а именно сумата от 3 268,76 лева - цена за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2014г.-30.04.2015г., ведно със законна лихва
от 10.08.2016г. /дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение/ до окончателното плащане и сумата от 42,38 лева-цена за дялово
разпределение за периода 01.05.2014г. - 30.04.2015г., като и в частта на
присъдените разноски, дължими от отетниците с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се
доводи, че претендираните суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна
връзка между страните, че приложима е нормата на чл.62 от ЗЗП, като по делото
липсват доказателства, че ответниците са поръчала топлинна енергия/ТЕ/ по
смисъла на този текст, с пространни доводи в тази насока, че по делото не е доказана
реална доставка ТЕ и реален отчет на такава, че по делото не са представени
фактурите, които не са и подписани от потребителя, че вещото лице по СТЕ не е
направило какъвто и да било независим опит да докаже потребената енергия, а е преписало данни от документите на ищеца,
като заключението му е било прието безрезервно от съда, че по делото липсват
отчетен картон за показанията на Общия топломер в АС за процесния период,
Протоколите за въвеждане в експлоатация на АС, свидетелства за метрологична
проверка на топломера в АС, че съдът неправилно е осъдил ответниците за
заплащане на сумите за дялово разпределение, след като ищецът не е доказал основанието
си за извършено дялово разпределение, което е водено от ФДР, а не от ищеца, че
исковете се явяват недоказани по основание и размер, че присъдените разноски в полза на ищеца са
прекомерни. Молят процесното решение да бъде отменено в обжалваната част и да
бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил
горепосочените искове срещу Т.Н.П. и Н.Н.П. - В. за
признаване за установено, че дължат по 1/2 част всяка една от тях от следните
суми, а именно сумата от 3268,78 лева - цена за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г. за имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.
„******, ведно със законна лихва от 10.08.2016г. /дата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане, за сума в
размер на 267,70 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2015г. - 05.07.2016г., за сумата от 42,38 лева - цена за дялово
разпределение за периода 01.05.2014г. - 30.04.2015г., ведно със законна лихва
от 10.08.2016г. /дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение/ до окончателното плащане и сумата от 5,99 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2015г. - 05.07.2016г. върху
последната главница, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 44811 по описа за 2016г. на СРС, 64 - ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците
са потребители на топлинна енергия за процесния имот, като не са изпълнили
задължението си да заплатят стойността й. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и
издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 44811/2016г.
по описа на СРС, 64 състав, срещу която ответниците са възразили.
Ответниците Т.Н.П., ЕГН ********** и Н.Н.П.- В., ЕГН **********, в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
От
правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответниците се явяват
потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153
от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012 г.), всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между
страните по спора.
Съгласно депозирания по
делото н.а. том ІІІ рег. № 5738, дело № 518/1999 г., процесният имот е придобит
от ответниците по договор за продажба при равни квоти.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество
по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизяление в този
смисъл. В случая това са двете ответници в качеството им на собственици на
имота.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ
107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./
продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването
/ отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от
03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото ответниците да са се възползвали от предвиденото рекламационно производство и да са оспорили изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в установените срокове, поради което, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експерта начин в съответствие с нормативната уредба.
Следва да бъде отбелязано, че правно ирелевантно за
облигационните отношения между страните е обстоятелството дали са налице
доказателства за въвеждане в експлоатация на АС в блока.
След като е установена доставката на топлоенергия,
ответниците дължат заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е издало
фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само
чрез счетоводните му записвания; без значение е дали ответната страна е
получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за плащане на топлинната
енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането
й. След като и стойността на топлинната енергия, определена по прогнозен дял, става изискуема 30 дни след
изтичането на периода, за който е начислена, върху тази стойност също се
дължи лихва за забава.
Относно пространно развитите доводи за приложение на
чл.62 от ЗЗП, настоящата инстанция излага следните мотиви:
Разпоредбата на чл.62, ал.2
ЗЗП, забраняваща доставката на
централно отопление без искане на потребителя, е приета с цел транспониране в
националното законодателство на разпоредбите на Директива
2011/83/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В тази
връзка е постановено ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. №
2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което
разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл.62 вр. пар.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР,
съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла
на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие. Съгласно
мотивите на ВКС, различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е
обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между
титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни
обекти в такива сгради. Не е налице хипотеза на
непоискана услуга по смисъла на чл.62, ал.2 ЗЗП. При доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се
прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни
собственици - арг. чл.133, ал.2 ЗЕ. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но
не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване
й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл.62
ал.1 ЗЗП. Ето защо
доводите на въззивниците, че е налице хипотезата на т.н. „непоискана доставка“, са неоснователни.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се
установява от индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети,
извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки,
приетата по делото СТЕ. От заключението на вещото лице се установява, че през
процесния период в имота са били монтирани 4 броя отоплителни тела - радиатори,
както и 1 бр. щранг лира в банята. В имота не е бил монтиран узаконен водомер
за отчитане на битово горещо водоснабдяване, като ТЕ за БГВ е определяна на
база служебен отчет на брой лица - 5 лица. Стойността на реално потребеното количество топлоенергия
за процесния период е в размер на сумата от 3268,76 лева, формирана като
разлика между начислените суми по прогнозна консумация за периода в размер на
3445,22 лева и резултата от изравнителните сметки, който е сума за
възстановяване в размер от 176,46 лева. Доказателствената стойност на заключението по СТЕ не се
компрометира от това, че по делото не са представени отчетени документи за
показанията на общия топломер, както и че са ползвани и документи, едностранно
съставени от ищеца. При изготвяне на заключението вещото лице е работило на
база месечните отчети на общия топломер в сградата, проверяван от фирми,
лицензирани от ДАМТН, и дяловите разпределения от фирмата за топлинно
счетоводство. То заключава, че топлинната енергия е определяна съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба в областта на
енергетиката, а също така дялово разпределение е било извършвано съгласно
нормативните изисквания.
Неоснователно се явява и твърдението, че съдът
неправилно е осъдил ответниците за заплащане на сумите за дялово разпределение,
след като ищецът не е доказал основанието си за извършено дялово разпределение,
което е водено от ФДР, а не от ищеца.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че
редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата
договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата
се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение , а по силата на чл.
13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на
услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139 в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения,
чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество
за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто -
потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само
цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и
начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и
предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от
закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача
/потребителя/ да заплаща
на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора
между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца,
извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за
задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е
услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето производство това
обстоятелство не се оспорва, а са и налице писмени доказателства в тази насока.
Относно твърдението за прекомерност на
присъденото юрисконсултско възнаграждение, то и както бе посочено по-горе, с определение от
22.10.2019 г. по гр.д. № 12322/2017 г., СРС, ІІ ГО, 64 състав е допуснал по
реда на чл.248 ГПК изменение на решение от 22.03.2019г. по гр.д. № 12322 по
описа за 2017г. на СРС, 64 -ти състав, в частта
на разноските, като е отменил
решението в посочената част и вместо него е
осъдил Т.Н.П., ЕГН ********** и Н.Н.П. - В., ЕГН **********, и двете с
адрес *** да платят на “Т.С.” ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 338,93 лева - разноски за първоинстанционното производство и разноски за заповедното
производство в размер на 110,97 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 22.03.2019 г. по
гр.дело № 12322/17г. на СРС, ІІ ГО, 64 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.