Решение по дело №222/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 166 от 30.12.2010 г., постановено по Г.д.№ 117/2010 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от М. М. С. от с.П., общ.К. против РУ „СО” Г.К. иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК във връзка с чл.1, ал.2 от УУТССР за признаване за установено по отношение на ответника, че за времето от 01.01.1985 г. до 31.12.1986 г. и от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г. ищецът е полагал труд като „животновъд” в ТКЗС „В.” П. – с.Ч., общ.К..

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. М. С., който Ч. своя представител по пълномощие го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат съображения за основателност на предявения иск. Моли съда да отмени атакуваното решение като недопустимо /въззивникът не иска обезсилване на същото/ и неправилно.

В съдебно заседание, Ч. своя представител по пълномощие, поддържа жалбата.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия – ТП на Н. К..

Въззивният съд, при извършената служебно проверка на валидността на атакуваното съдебно решение, на основание чл.269 от ГПК, констатира, че същото е нищожно.

Производството по делото е образувано на 06.04.2010 г. по иск за установяване на трудов стаж по реда на Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, приложим в случая на основание § 2 от ПЗР на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /Обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 г./ съгласно който образуваните преди влизането в сила на закона дела в районните и окръжните съдилища и във Върховния касационен съд се довършват по досегашния ред.

Съгласно чл.12 от Наредбата за прилагане на Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред, делата за установяване на трудов стаж се разглеждат в открито съдебно заседание с участието на съдебни заседатели. В тази връзка, видно от протокола от проведеното на 16.12.2010 г. съдебно заседание и постановеното по делото решение, Момчилградският районен съд е разгледал делото и е постановил съдебно решение еднолично, без участие на съдебни заседатели. Впрочем, от протокол от проведено на 17.06.2010 г. съдебно заседание се установява, че съдът не е дал ход на делото именно поради невъзможността в това съдебно заседание да се осигурят съдебни заседатели. Видно от протокола за проведено на 18.06.2010 г. съдебно заседание, районният съд, в състав от съдия и двама съдебни заседатели, е оставил без движение исковата молба, като е дал срок на ищеца за отстраняване на констатирани нередовности. Независимо от това обаче, на 16.12.2010 г. районният съд е провел съдебното заседание еднолично без участието на съдебни заседатели и в същия състав е постановил своя съдебен акт.

При това положение въззивният съд намира, че районният съд е разгледал делото и е постановил своя съдебен акт в незаконен състав – без участието на съдебни заседатели, което обстоятелство обуславя нищожност на съдебното решение. Ето защо следва да се прогласи нищожността на съдебното решение и тъй като делото не подлежи на прекратяване, следва същото да се върне на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение от друг състав.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 166 от 30.12.2010 г., постановено по Г.д.№ 117/2010 г. по описа на Момчилградския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за постановяване на ново решение от друг състав.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.