РЕШЕНИЕ
№ 247
27.09.2023 г. град Русе
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, четвърти състав, на единадесети
септември две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Мария
Станчева, като разгледа докладваното от съдия Калоянова
административно дело № 470 по
описа за 2023 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал.
1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба с вх. № 3467/16.08.2023 г. на П.С.П., ЕГН **********; с адрес *** срещу Писмо с
изх.№ 07-15-880/01.08.2023 г. на Председателя на Националния статистически
институт София. С писмото е отказано предоставяне на исканата от П. информация
по Заявление с вх. № 07-15-880/19.07.2023 г. (придружено с „Пояснения“).
Иска се от съда да отмени формирания мълчалив отказ на председателя на НСИ по
подаденото заявление и да върне преписката на посочения административен орган
със задължение да издаде решение съобразно нормите на ЗДОИ. В съдебно заседание жалбоподателя
лично поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Председателя на Националния статистически институт
(НСИ) София, се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител юрисконсулт К.К., който оспорва жалбата като
неоснователна като поддържа представения писмен отговор. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна по делото се установява
следното:
В представената
административна преписка се съдържа Заявление за достъп до обществена информация с вх. №
07-15-880/1/19.07.2023 г., адресирано до Председателя на НСИ. Заявителят П.С.П.
е поискал да му бъде предоставена на хартиен носител следната информация:
„І. Писмена справка, съдържаща подадените по
реда на чл.2о, ал.4 от ЗСтат. до НСИ Годишни отчети за дейността и/или
Декларации за липса на дейност (заедно с регистрационните /входящите/ им номера)
за периода 2016-2022 г. включително от следните ЮЛ и ЮЛНЦ:
1.Професионална гимназия по селско
стопанство ,,КЛ. Тимирязев“- Две могили ЕИК ********* (юридическо лице с
нестопанска цел)
2.Сдружение „Училищно настоятелство при
ПГСС„ КЛ. Тимирязев “-Две могили ЕИК175670332 (юридическо лице с нестопанска
цел в обществена полза)
3.Земеделска кооперация за производство и
услуги „ Филип Тотю“ - Две могили ЕИК ********* (юридическо лице — търговец)
II. Писмена справка за наложените
административни санкции по реда на чл.52 от ЗСтат. на лицата, които управляват
или представляват горепосочените ЮЛ и ЮЛНЦ за годините, в които те не са подали
Годишни отчети за дейността и/или Декларации за липса на дейност (ако има
такива години).“
Към
заявлението П. е представил „Пояснения“,
в които подробно описва каква информация по смисъла на ЗДОИ иска да получи,
аргументира се с приложима нормативна база; посочва, че е търсил информация от
Националната агенция за приходите (НАП) и от Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) към Агенцията за вписвания като обяснява
причините, поради които не е получил същата. Представя информация, че трите
юридически лица са свързани помежду си и посочва физическите лица, чрез които
тази свързаност се осъществява. Твърди, че исканата от него информация е
обществена по своята същност, по причина, че е необходимо да съществува
прозрачност в действията на посочените юридически лица. Посочва, че чрез
исканата информация ще може да си състави мнение за дейността на НСИ във връзка
с достоверността на събираната от НСИ статистическа информация.
Към
заявлението П. е приложил още Справка от Портал за електронни административни
услуги за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, Министерство
на правосъдието, по партида на юридическо лице Училищно настоятелство при ПГСС
„К.А.Тимирязев“, гр. Две могили (л. 35 – л. 46).
С
писмо с изх. № 07-15-880/2/01.08.2023 г. председателят на НСИ е изпратил
отговор до П. във връзка с подаденото от него заявление за достъп до информация
на 19.07.2023 г. Посочено е в отговора, че търсената от П. информация не попада
в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, защото задължен субект по смисъла на
посочената норма е НСИ, а не посочените от П. юридически лица (независимо от
организационната им форма). Изяснено е понятието статистическа тайна, както и
нормативните актове, които регламентират същото и защо исканата информация не
може да бъде предоставена. Изрично е посочено, че данните, отнасящи се за
отделни субекти, придобити за статистически цели подлежат на защита съгласно
чл. 20 от Регламент № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
11 март 2009 г. относно европейската статистика (Регламент
223/2009). Сочи се, че П. може да си състави мнение за дейността на НСИ след
обработката на индивидуалните данни на различните юридически лица, т.е. след
изготвяне на съответната статистика. Исканата информация представлява
подготвителна такава, тя следва да бъде обработена по предвидения в закона ред
и едва тогава, под формата на статистическа информация да бъде представена за
ползване. Направен е извод, че с подаденото заявление П. не е поискал достъп до
обществена информация по смисъла на закона, поради което нормите на ЗДОИ са
неприложими. В конкретния случай, Законът за статистиката (ЗСт) като специален
закон е приложимия нормативен акт и той дерогира приложението на ЗДОИ, който е
общ закон.
Недоволен
от така постановения отговор, П. оспорва същия с доводи за незаконосъобразност.
На първо място е въведено твърдение, че е налице мълчалив отказ по смисъла на
чл. 58, ал. 2 от АПК тъй като изпратеното му в отговор писмо от 01.08.2023 г.
не отговаря на изискванията на чл. 21 от АПК като индивидуален административен
акт. Счита, че писмото е с информационно - уведомителен характер, като в
нормативно установения 14-дневен срок председателя на НСИ не е постановил нито
решение за достъп до информация, нито решение за отказ от достъп. Позовава се
на богата съдебна практика, според която мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим,
като излага подробни разсъждения в тази насока. Иска от съда да отмени
обжалвания мълчалив отказ, като върне преписката на задължения субект за
произнасяне с изрично решение по заявлението за достъп до обществена
информация. В условията на алтернативност, ако съдът приеме, че писмо с изх. №
07-15-880/1/01.08.2023 г. е отказ за предоставяне на информация, оспорва същия
като незаконосъобразен. Счита, че понятието обществена информация е неправилно
тълкувано от задължения субект като се позовава на „анализ“
на това понятие, извършен от ВАС през 2006 г., без да конкретизира съответния
съдебен или друг вид акт, в който този анализ е обективиран. Подробни доводи са
изложени във връзка със статистическата тайна, на която се е позовал
председателят на НСИ в отговора си от 01.08.2023 г. П. излага личното си
мнение, като твърди, че същото мнение се поддържа и от съдебната практика (без
посочване на конкретни актове), че такава хипотеза не е налице и информацията,
която иска да му бъде предоставена, не попада в обхвата на понятието
статистическа тайна. Според жалбоподателя, така оспореното от него писмо
противоречи и на материалния закон – чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ; несъобразяване
с наличието в конкретния случай на надделяващ обществен интерес (наличието на
който се предполага по презумпция). Счита за несъстоятелно твърдението в
писмото, че исканата от него информация има подготвителен характер и няма
самостоятелно значение. Посочва, че хипотезата на чл. 31, ал. 2 и ал. 5 от ЗДОИ
не намира приложение в конкретния случай. П. твърди, че умишлено авторът на
писмото се е позовал на чл. 276 от Закона за корпоративното подоходно облагане,
като е забравил собствените си задължения, разписани в чл. 52 – чл. 56 от ЗСт.
Жалбата приключва с твърдението, че „Установяването на тази
всеобхватност именно е и целта на исканата информация, въз основа на която може
да се състави мнение за дейността на НСИ“. Към жалбата са приложени
като доказателства заявлението за достъп до информация и поясненията към него;
писмото – отговор на председателя на НСИ; разпечатка на Партидата на ЮЛНЦ
Сдружение „Училищно настоятелство при ПГСС "К. А. Тимирязев"- Две
могили" в Централния регистър на Министерството на правосъдието; история
на Управителния съвет на ЗКПУ „Филип Тотю" - Две могили - разпечатка от
партидата на ЗКПУ "Филип Тотю" - Две могили в Търговския регистър и Протокол
от 23.03.2023 г. на Общото събрание на ЮЛНЦ Сдружение „Училищно настоятелство
при ПГСС "К. А. Тимирязев"- Две могили".
Постъпил
е отговор на жалбата от председателя на НСИ с изх. № 07-07-95/1/24.08.2023 г.
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, приложен към административната
преписка. Изложено е становище, че жалбата е напълно неоснователна и се оспорва
в цялост. Относно обжалваното писмо се сочи, че като административен акт е
издаден при спазване на административнопроцесуалните правила и при съблюдаване
на материалния закон. В отговора на жалбата изцяло е преповторено съдържанието
на писмо с изх. № 07-15-880/1/01.08.2023 г., изпратено до П.П.. Допълнително са
изложени и други съображения: на първо място е посочено, че исканата от П.
информация се отнася изцяло и само до посочените от него три юридически лица, а
не до дейността на НСИ като административен орган по причина, че „Посочената
всеобхватност на събираната информация обаче няма как да бъде установена чрез
предоставянето на жалбоподателя на данни само за конкретни респонденти.
Обективно не е възможно само въз основа на информацията за тези респонденти
жалбоподателят да си състави собствено мнение относно дейността на НСИ като
задължен субект.“ Разгледано е в конкретния случай приложението
на Регламент 223/2009. Направен е извод, че предоставянето на информация е
нормативно уредено по същия начин и в ЗСт, поради което исканата информация от П.
попада в обхвата на понятието статистическа тайна и тя не може да му бъде
предоставена във вида, в който той желае. Отделно от това е посочено защо не е
налице надделяващ обществен интерес. Иска се от съда да отхвърли жалбата, да
потвърди отказа, обективиран в писмото от 01.08.2023 г. и да присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят
П. е представил писмени бележки с вх. № 3859/ 18.09.2023 г., в които частично
се преповтаря съдържанието на жалбата, с която съдът е сезиран. В тях не се
застъпва становището относно наличието на мълчалив отказ. Категорично се
твърди, че писмото е отказ и има белезите на индивидуален административен акт. Изложени
са допълнителни разсъждения във връзка със съдържанието и формата на дължимото
от административният орган произнасяне. Поискано е съдът да отмени отказа на
председателя на НСИ като неотговарящ на изискванията на ЗДОИ, както и да върне
преписката за ново произнасяне на посочения орган, като е изменено съдържанието
на заявлението относно исканата информация – конкретизиран е времевия период на
търсената информация. Посочено е, че за сведение са приложени три съдебни
решения на ВАС, постановени в периода 2010 г. – 2017 г., както и решение на
Административен съд – Шумен от 2022 г., но описаното приложение не отговаря на
действително приложените документи към бележките, като въобще не са приложени
някои от цитираните решения и посочените бланки. Съдът намира посочената
практика за неотносима, тъй като тя не се отнася до информация, предоставяна от
НСИ и също така не е свързана с информация, засягаща конкретно посочени
юридически лица, по начина, по който П. е заявил своето искане.
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е в срок, от лице с правен интерес за оспорване на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от
ЗДОИ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146.
Не
е спорно между страните, че обжалваното писмо с изх. №07-15-880/2/ 01.08.2023
г. е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ … органите или изрично
определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено
заявителя за своето решение. Под органите законодателят визира
задължените субекти в чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ - Този
закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се
съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на
местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък
"органите". Статутът на НСИ е уреден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗСт – той е
държавна агенция (юридическо лице), който осъществява независима статистическа
дейност на държавата и други дейности, възложени му със закон. Дейността на НСИ
се организира и ръководи от председател (чл. 9, т. 1 от ЗСт). Следователно,
председателят на НСИ може да издава индивидуални административни актове в
изпълнение на задълженията си, предвидени в чл. 9 от ЗСт. В този смисъл,
оспореното писмо е издадено от компетентен орган.
Относно
формата на обжалвания акт съдът счита, че постановения отказ, обективиран в
писмо с изх. №07-15-880/2/ 01.08.2023 г. на председателя на НСИ, отговаря на
изискванията на чл. 38 от ЗДОИ във връзка с чл. 59 от АПК. Същият е в писмена
форма и съдържа необходимите реквизити. Във връзка с формата на акта е
необходимо да се обсъдят няколко факта, както следва:
1. Не е налице формиран
мълчалив отказ относно подаденото от П. заявление за достъп до информация. Напротив,
налице е изрично произнасяне от компетентен орган, като независимо дали то по
мнението на жалбоподателя отговаря на нормативно установените изисквания,
същото е постановено в писмена форма и е надлежно подписано от неговия издател,
поради което не може въобще да се претендира наличие на мълчалив отказ. В тази
връзка, всички изложени и пространно обяснени в жалбата доводи за наличие на
мълчалив отказ следва да се оставят без разглеждане. Съдът не намира за
необходимо да оборва всяко от въведените твърдения за съществуването на
мълчалив отказ в конкретния случай поради факта, че такъв не е налице и поради
факта, че видно от съдържанието на жалбата, П. е задълбочено запознат с
теорията и практиката относно мълчаливия отказ по ЗДОИ.
2. Самият жалбоподател в
представените писмени бележки не се позовава и не доразвива разсъжденията си
относно мълчаливия отказ, макар в края на същите да иска от съда те да бъдат
съобразени „ 1. Моля въз основа
на изложените аргументи в Раздел I. да приемете за установено, че Писмо с изх.№
7-15-880/ 01.08.2023 г. на Председателя на НСИ, като неотговарящо на
разпоредбите на ЗДОИ не може да представлява Решение по подадено от мен
Заявление за ДОИ с вх. № 7-15-880/19.07.2023 г. и да го отмените изцяло заедно
с формирания отказ на административния орган - Председателят на НСИ по
подаденото от мен Заявление за достъп до обществена информация с вх. №
7-15-880/19.07.2023 г.“ Под Раздел І следва да се има предвид Раздел І
от жалбата, който започва със следното изречение:
„I.Считам, че по повод Заявлението ми за ДОИ
с вх. N2 07-15-880/01.08.2023 г е формиран мълчалив отказ, поради което моля на
основание чл.58, ал.2 от АПК този мълчалив отказ да бъде отменен и да бъде
постановено съдебно решение, задължаващо административният орган да се
произнесе в 14 - дневен срок относно претендираното с подаденото от мен
заявление право в съответствие с изискванията на чл.34-38 от ЗДОИ.“ и след това са изложени
подробни доводи в тази връзка (л. 3 – л. 5).
3. Константна е съдебната
практика, че вида на един акт се преценя не по неговото наименование, а по
неговото съдържание. Фактът, че председателя на НСИ се е произнесъл с писмо, в
който се съдържа отговор на подаденото от П. заявление не означава непременно,
че същият не се е произнесъл надлежно. От съдържанието на писмото безспорно се
установява, че то отговаря на изискванията на чл. 38 от ЗДОИ. Посочената правна
норма изисква В решението за отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание
за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото
обжалване. Може да се направи извод, че се изисква
писмена форма. Фактическото основание
за отказ е обосновано подробно в писмото и това е факта, че исканата от П.
информация представлява статистическа тайна съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСт. Не е
посочено правното основание (което по принцип трябва да е чл. 37, ал. 1, т. 1,
хипотеза втора от ЗДОИ), но предвид изложените подробни доводи в тази насока
съдът счита, че не е допуснато съществено нарушение. Трябва да се посочи, че
защитата срещу постановен акт е защита по фактите, а не по посочените цифрено и
буквено правни основания от административния орган. Изпълнено е изискването за
наличие на дата на произнасяне тъй като писмото е надлежно регистрирано.
Необходимо е още да се отбележи, че в този случай от значение е позоваването на
чл. 20 от Регламент 223/2009, което води до приложението на чл. 15, ал. 2 от
ЗНА Ако
нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се
регламентът. Следователно, непосочването на основание от националното
законодателство не обуславя извод, че въобще липсва посочено правно основание –
напротив, спазено е изискването да се приложи правото на Европейския съюз чрез
позоваване на Регламент 223/2009. Тук е мястото да се
изследва и съответствието на писмото с общата норма, уреждаща формата на
административните актове – чл. 59 от АПК, който също изисква писмена форма. Не
отговаря на действителността твърдението в писмените бележки, че не е посочена
възможността за обжалване на писмото. Напротив, в последното изречение от
обжалваното от П. писмо изрично са посочени условията, при които същото може да
бъде обжалвано. Съдът счита, че постановеното писмо отговаря на въведените
изисквания с посочената разпоредба.
4. Жалбоподателят
счита, че председателят на НСИ следва да спазва одобрените от него Вътрешни
правила за организацията и реда за работа по Закона за достъп до обществена
информация в НСИ, одобрени със Заповед № РД-0-59/02.02.2023 г. като постанови
отказа във форма на бланка. Съдът не
счита, че е налице нарушение, тъй като въпрос на избор на административният
орган е дали да използва същата. Няма законодателно изискване да се използва определена
бланка.
По
така изложените причини (т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4) настоящият съдебен състав
достига до извод, че е спазена формата на постановения отказ.
В
изпълнение на задължението си по чл. 168, съдът трябва да разгледа обжалваното
писмо във връзка с нарушения на административно производствените правила, като
ако се установят такива, същите следва да бъдат преценени дали са съществени и
дали обосновават самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт (чл. 146,
т. 3 от АПК). От представените в административната преписка доказателства се
установява, че предвидената в ЗДОИ процедура за предоставяне/отказ за
предоставяне на достъп до информация е надлежно спазена в конкретния случай. П.
е подал заявление, което е регистрирано от административния орган. Реализирано
е изискването на чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ това заявление да бъде разгледано в
14-дневен срок. Административният орган не е намерил за необходимо да изисква
допълнителни обяснения от П., тъй като същият е представил такива под формата
на „Пояснения“, както и други, относими
според него, доказателства. Вече се изясни, че изпратеното писмо – отговор до П.
представлява надлежен отказ за предоставяне на информация. Съгласно чл. 39 от
ЗДОИ Решението за отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се
изпраща по пощата с обратна разписка. Административният
орган не е ангажирал доказателства как точно неговия отказ е достигнал до
адресата П., но е очевидно, че последният го е получил и своевременно обжалвал.
Твърдението в
писмените бележки, че „В обобщение на изложеното
считам, че решението, обективирано в Писмо с изх.№ 07-15-880/ 01.08.2023 г., се
явява издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила - не е спазен предвиденият в чл. 31 от ЗДОИ ред за уведомяване на
третото засегнато лице, както и не е извършвана проверка досежно наличието,
респ. липсата на надделяващ обществен интерес, поради което и само на това
основание следва да бъде отменено.“ е
несъстоятелно. Сочените от жалбоподателя нарушение (доколко те са такива е друг
въпрос) не са нарушение на административнопроизводствените правила, а са от
значение при изследване на въпроса за правилното приложение на материалния
закон. Съдът не констатира в административното производство да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят
до отмяна на постановения от председателя на НСИ отговор.
Настоящият съдебен състав намира, че
оспореното писмо – отговор е съответно на материалния закон, независимо от
противоположното на това становище доводи на жалбоподателя П..
За да се изясни материалната
законосъобразност на обжалвания акт следва да се реши спора относно приложимите
нормативни актове. Твърденията на П. в сезиращата съда жалба и в представените
писмени бележки са свързани с общата приложимост на нормите на ЗДОИ като
жалбоподателят счита, че неправилно ЗСт се третира като специален спрямо ЗДОИ.
Също така П. сочи, че неправилно исканата от него информация не се счита за
обществена такава. Обратно е становището на административния орган, който
въвежда доводи относно специалността на ЗСт и Регламент 223/2009 спрямо нормите
на общия закон ЗДОИ. Административният орган твърди, че исканата от П.
информация не е обществена по смисъла на нормативните актове, уреждащи достъпа
до обществена информация, а представлява статистическа тайна, поради което не
може да предостави същата.
Изрично трябва да се посочи, че в подаденото
до органа заявление за достъп П. желае предоставянето на хартиен носител на
информация – писмена справка за годишни отчети и декларации за липса на дейност
заедно с регистрационни/входящи номера; както и писмена справка за наложените
административни санкции по реда на чл. 52 от ЗСт на лицата, които управляват
или представляват посочените от него юридически лица за годините, в които те не
са подали Годишни отчети за дейността и/или Декларации за липса на дейност. В
писмените бележки тези искания са променени, като са конкретизирани за
шестгодишен период.
Съдът
приема за правилна позицията на председателя на НСИ по следните причини:
Легалната дефиниция на понятието обществена информация се съдържа в чл. 2, ал.
1 и ал. 2 от ЗДОИ Обществена
информация по смисъла на този закон е
всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Информацията по ал. 1 е обществена независимо
от вида на нейния материален носител.
В
конкретния случай жалбоподателят П. неправилно възприема кой е задълженият
субект по смисъла на чл. 3 и за каква точно информация по чл. 2 от ЗДОИ. След
като е отправил заявление за достъп до обществена информация до председателя на
НСИ то задължения субект е именно последния, но само и единствено във връзка с
дейността на НСИ, а не относно информацията, която посочените от него три
юридически лица предоставят на НСИ. За да аргументира претенцията си да получи
искания достъп до информация, П. твърди, че иска да установи стриктното
изпълнение на „…основните цели на
статистистическата дейност, а именно- нейната пълнота и всеобхватност. В Закона
за статистиката в чл.7 от него подробно са описани задълженията и дейностите на
НСИ. Едно от тях е посочено в т.5 -„събира, обработва и съхранява индивидуални
и лични данни и статистическа информация", която съгласно т.10 -
„предоставя индивидуални данни и обобщена статистическа информация на Евростат
за производство на европейска статистическа информация". Освен това
съгласно т.8 - „публикува и разпространява статистическа информация" и т.9
- „предоставя статистическа информация на потребителите от страната и от
чужбина".В контекста на горното от значение за всеобхватността и достоверността
на създадената от НСИ статистическа информация е събирането на информацията от
всички ЮЛ и ЮЛНЦ, която те трябва да предоставят на НСИ съгласно чл.20, ал.4 от
ЗСтат., подавайки ежегодно своите Годишни отчети за дейността (ГОД). Установяването
на тази всеобхватност именно е и целта на исканата информация, въз основа на
която може да се състави мнение за дейността на НСИ.“ Така направеното изявление обаче не
съответства на действителното искане – то е насочено към получаване на
конкретна информация за конкретни юридически лица. Ако П. действително желаеше
да получи информация по смисъла на ЗДОИ, същият трябваше да заяви достъп до
вече обработената от НСИ информация, получена от посочените юридически лица, а
не до информация в оригиналния й вид. Тук задължеността на субекта ще се
изразява единствено и само в предоставяне на вече обработена от органа
информация, защото именно това е неговата дейност – обработка на информация. В
този смисъл, основателно е възражението, записано в отговора до П., че исканата
от него информация е подготвителна такава и няма самостоятелно значение. След
като се иска конкретна информация за конкретни лица, то същата не следва да се
третира като обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Фактът, че П. претендира
информация, която засяга конкретните юридически лица, а не дейността на НСИ,
може да се изведе от множество негови твърдения и изявления, съдържащи се както
следва:
І. В
Заявление за достъп до обществена информация – иска се информация, предоставена
от юридическите лица за обработка на НСИ.
ІІ. В
„Поясненията“
към подаденото заявление – тук най-добре се откроява желанието на П. да получи
информация под формата на индивидуални данни. Изрично в същите е посочено, че
първоначално подобна информация е търсена в Централния регистър на юридическите
лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието, но като
доказателства представя информация само до 2015 г. След това П. е търсил
информация от НАП и от ТРРЮЛНЦ, като обяснява защо не е получил същата. След
това е посочил доказателства за две физически лица, като е използвал термина „несменяем“
за председател и за член на юридическите
лица (съдът съзнателно не посочва конкретни данни за идентификация на същите),
без да е посочено каква е връзката на тази информация с търсената такава от П..
След това е посочена несъвместимост на едно от физическите лица като член на
управителен съвет на едно от юридическите лица по смисъла на чл. 308б от Закона
за предучилищното и училищното образование. Твърди се, че през целия период на съществуването
си тези юридически лица не са спазвали изискването на чл. 20 от ЗСт да подават
годишни отчети за дейността. Според П., от така представените пояснения следва
да се направи извод, че търсената от него информация е обществена, защото трябва
да има прозрачност в дейността на тези три юридически лица за да се проследи
свързаността (неясно по смисъла на кой нормативен акт) на посочените от него
физически и юридически лица и разходването на средства. Изведнъж, след това, на
база така представената „частна“ информация П. твърди, че ще си състави мнение
за дейността на НСИ как съставя статистическа информация. В тази връзка в
поясненията е записано следното: „Исканата от мен информация
е обществена по своя характер, защото ще даде възможност да се състави мнение
за дейността на НСИ, тъй като на първо място ще покаже всеобхватността и
достоверността на статистическата информация, изготвяна от НСИ, т.е. дали
статистическата информация е изготвена чрез събиране и обработване на данни от
всички ЮЛ , регистрирани на територията на РБългария, а на второ място ще
покаже дали НСИ изпълнява вменените й задължения от ЗСтат. да налага съответните
административно-наказателни санкции по реда на чл.52 от ЗСтат, на тези ЮЛ,
които не изпълняват задълженията си по чл.20 от ЗСтат. да подават ежегодно
своите Годишни отчети за дейността си пред НСИ.“ Нелогично е твърдението, че
именно от обработката на информацията само за три юридически лица, и трите със
седалище гр. Две могили, обл. Русе (където е местоживеенето на П.); като и за
трите се сочи свързаност на физически лица в качеството им на управляващи, П.
ще си състави мнение за работата на НСИ. НСИ е единствената институция по закон
(чл. 6, ал. 1 от ЗСт), която обработва статистически данни. Следователно,
предвид огромния брой юридически лица, регистрирани в ТРРЮЛНЦ и свързаната с
тях информация е непонятно как П. именно ще придобие представа да дейността на
НСИ от информация, отнасяща се само до вече посочените три лица. Очевадно е, че
с искането за достъп до обществена информация (която в случая въобще не е
обществена по своя характер) се цели да са получи такава, но тя няма да бъде
използвана във връзка с целите на ЗДОИ. В поясненията не е посочено защо именно
на база информацията, събрана от НСИ точно за посочените юридически лица П. ще
гради мнение за дейността на НСИ. На практика П. иска да постигне нелегитимна
цел с легитимни средства.
ІІІ.
В
съдебно заседание – отново са изложени факти, че посочените юридически лица са
свързани лица, като счита че именно поради това „необходимостта
от прозрачност на дейността им е особено наложителна и обществено значима и
изискуема“ . Предадено е съдържанието на
жалбата относно същността на обществената информация и как исканата от П.
информация за конкретни правни субекти на практика според него е именно
обществена информация.
ІV.
В
представените писмени бележки – „Исканата информация,
предоставянето на която е отказано с обжалвания административен акт, е
обществена такава по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ - представлява знание или
сведения за това, дали няколко юридически лица, две от които са юридически лица
с нестопанска цел в обществена полза със седалище на територията на дадена
община, и които са свързани помежду си, са развивали дейност през последния
шестгодишен период. А това безспорно касае обществения
живот на общината, отразява се върху правната сфера на всеки, поради което съставлява
обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ.“ Ясно е посочено, че се иска
информация за конкретните лица, а не за задължения субект НСИ. Не е ясно обаче
как това се отразява върху правната сфера на всеки жител на общината, при
условие, че се касае за субекти със специфични качества - училищно
настоятелство и професионална гимназия и за юридическо лице – земеделска
кооперация за производство и услуги, което дори не е в обществена полза.
По изложените причини (т. І, т. ІІ, т.
ІІІ и т. ІV) съдът счита, че заявената от П. информация не е обществена по
смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, защото исканата информация се отнася до дейността на
юридическите лица, а не до дейността на НСИ. Така поисканата информация
категорично представлява индивидуални данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на
ЗСт, следователно те са статистическа тайна и за предоставянето на същите
следва да се иска съгласието на съответната статистическа единица и това е така
по причина, че съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗСт (на която правна норма се позовава
и жалбоподателят) Лицата по ал. 1, 2 и 3 са длъжни да
представят на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си,
съдържащ статистически справки и счетоводни документи. Посочените
от П. три юридически лица са такива по смисъла на ал. 1 и това са лицата, които
управляват или представляват юридическите лица. Жалбоподателят не отчита факта,
че за разлика от чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, нито Регламент 223/2009, нито ЗСт
предвиждат задължение за административния орган служебно да изисква в хода на
административното производство изричното писмено съгласие на третото лице, за
да бъдат предоставени посочените индивидуални/поверителни статистически данни
на заявителя за достъп до информация. В тежест на този заявител е сам да осигури
изричното писмено съгласие на това трето лице, ако иска да му бъдат
предоставена подобна защитена от закона информация.
Според чл. 25, ал. 1 от ЗСт Получаваните
и събираните при статистическите изследвания индивидуални данни са
статистическа тайна и могат да се използват само за статистически цели.
Индивидуалните данни, получени за целите на статистическите изследвания, не
могат да се ползват като доказателства пред органите на изпълнителната и
съдебната власт. Предвидено
е още (ал. 2), че НСИ и органите
на статистиката и техните служители не могат да разгласяват или предоставят
индивидуални статистически данни. Статистическа единица е
тази по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДОИ - единица на наблюдението,
която може да бъде физическо лице, домакинство, икономическа единица или друга
организация, за която се отнасят данните. При съобразяване на
съдържанието на посочените норми, може да се направи извод, че всяко от
посочените три юридически лица в заявлението на П. е статистическа единица,
индивидуалните данни на която всъщност са статистическа тайна. В този смисъл,
твърдението в жалбата, че цялата искана информация е обвита в някаква тайна и
това е недопустимо, е неоснователно, защото за НСИ съществува задължение да
събира и обработва определена информация, и най-вече задължение да запазва
информацията за всяка статистическа единица от нерегламентиран достъп.
Аналогично е разрешен въпросът със
статистическата тайна и в съюзното законодателство чрез Регламент 223/2009.
Съгласно съображение № 23 от преамбюла Поверителната
информация, която националните и общностните статистически органи събират за
изготвянето на европейска статистика, следва да бъде защитавана, за да бъде
спечелено и запазено доверието на страните, които отговарят за предоставянето
на тази информация. Поверителността на данните следва да удовлетворява едни и
същи принципи във всички държави-членки. Категорична е позицията на Съюза, че Използването на поверителни данни за цели, които
не са изрично статистически, като например административни, правни или данъчни
цели или за проверка по статистически единици, следва да бъде строго забранено.(съображение
№ 27). Терминът поверителни данни е дефиниран в чл. 3, § 7 от
регламента - данни, които позволяват
разпознаването на статистическите единици, независимо дали пряко или непряко,
като по този начин се оповестява индивидуална информация. За да се определи
дали дадена статистическа единица е разпознаваема, трябва да се вземат под
внимание всички съответни средства, които биха могли в разумна степен да бъдат
използвани от трета страна за разпознаването на статистическата единица. Според
чл. 20, § 4 от посочения регламент В рамките на техните съответни сфери на
компетентност НСИ и другите национални органи и Комисията (Евростат)
предприемат всички необходими регулаторни, административни, технически и
организационни мерки, за да гарантират физическата и логическата защита на
поверителните данни (контрол на оповестяването на статистическите данни), а
според чл. 20, § 3, буква Б Статистически
резултати, които биха могли да направят възможно разпознаването на дадена
статистическа единица, могат да се разпространяват от НСИ и другите национални
органи и от Комисията (Евростат) в следните изключителни случаи: когато
статистическата единица по недвусмислен начин се е съгласила с оповестяването
на данни. Видно е, че и съюзното законодателство не задължава
административният орган да търси съгласието на статистическата единица за
предоставяне на индивидуални данни, така както това е предвидено в ЗДОИ (чл.
37, ал. 1, т. 2).
При наличието на изискване за запазване на
статистическа тайна, съдът счита, че са налице условията на чл. 37, ал. 1, т. 1
Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена
информация е налице, когато исканата информация е класифицирана
информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Този закон е именно ЗСт. Недопустимо в конкретния
случай правоприлагането по аналогия –
нещо, което П. иска от съда да направи, като съобрази всички изложени от него
доводи и съдебна практика в писмените му бележки, за други нормативни актове
като например ДОПК. Следователно, за административния орган въобще не възниква
задължение да обсъжда наличието на надделяващ обществен интерес, още повече, че
в действителност такъв не е налице, независимо от усилията, които
жалбоподателят е положил да докаже съществуването му както в жалбата, така
и писмените бележки. Не може при искане
за предоставяне на конкретна информация само от един заявител (жалбоподателят П.)
за само три юридически лица да съществува надделяващ обществен интерес, още
повече, че е очевадно, че тази информация ще се ползва от П. за лични цели. От
изложеното дотук съдът прави извод, че П., претендирайки получаване на информация
за точно определени статистически единици се опитва самостоятелно да извърши
проверка за тяхната дейност, нещо което е в компетентност на определени
контролни органи. Ако жалбоподателят има съмнения, че тези юридически лица в
хода на своята дейност извършват нарушения, следва да подаде сигнал до
съответния контролен орган, а не да се опитва да получи информация, която не му
се следва.
В заключение, исканата информация представлява защитена със закон тайна – статистическа тайна по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗСт, респективно чл. 20 от Регламент 223/2009, и в съответствие с чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ административният орган е постановил законосъобразен отказ за нейното предоставяне. Подадената срещу оспореното писмо жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По
делото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено от
ответника, като не е посочен претендирания размер. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на НСИ следва да се присъди сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. №
3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не
е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба
с вх. № 3467/16.08.2023 г., подадена от П.С.П.,
ЕГН **********; с адрес *** срещу Писмо с изх.№ 07-15-880/01.08.2023 г.
на Председателя на Националния статистически институт София.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********; с адрес *** да заплати на
Националния статистически институт София юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: