О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…………..02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №91 по описа за 2019г.
Производството е по реда чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника “Роял Хаус“ ООД, с ЕИК201275802, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“102“ №17А, ет.4, ап.25, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№10719/2018г. по описа на Районен съд Варна, в частта за присъдените в полза на заявителя “Мидалидаре Естейт“ ЕООД, с ЕИК200922158, със седалище и адрес на управление: с.Могилово, обл.Стара Загора, деловодни разноски в размер на 702лв., като моли за нейната отмяна или евентуално за редуциране на разноските.
Ответника по жалбата “Мидалидаре
Естейт“ ЕООД, поддържа становище за нейната неоснователност, като развива
подробни съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съображенията за това са следните:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл.410 от ГПК подадено на 10.07.2018г. от “Мидалидаре Естейт“ ЕООД, което е уважено, респективно срещу жалбоподателя “Роял Хаус“ ООД, в качеството му на длъжник, е издадена Заповед №5366 от 11.07.2018г. за изпълнение за сумата 2102.76лв., представляваща незаплатена част от стойност на извършени доставки на вино в периода от м.август 2015г. до м.август 2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-10.07.2018г. до окончателното ѝ изплащане и за сумата от 702лв., представляваща разноски по делото. Така описаната заповед е връчена на длъжника на 27.09.2018г., като с постъпило в срока по чл.414 от ГПК мотивирано възражение, същия е оспорил задължението с твърдение за извършено плащане преди настъпване на падежа на задължението, като плащането е станало в периода между издаването и връчването на заповедта.
В срока по чл.414а, ал.3 от ГПК взискателят е подал становище.
С определение от 17.12.2018г., районният съд се е произнесъл бланкетно по подадено възражение в хипотезата на чл.414а от ГПК, като е обезсилил частично заповедта за изпълнение по отношение на главното вземане и е разпоредил издаване на изпълнителен лист за разноските.
Видно от данните по делото е, че предмет на заповедното производство е незаплатена част от стойността на извършени доставки на вино в периода от м.август 2015г. до м.август 2016г. Съобразно общото правило уредено в чл.327, ал.1 от ТЗ при търговските продажби купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. С подаденото възражение длъжника не оспорва получаването на стоката и на фактурите за същата, като същевременно поддържа, че е налице уговорка за плащане на цената, след покана от доставчика. При тези твърдения, в тежест на длъжника е да установи наличието на уговорка за плащане в момент различен от доставката, като доказателства за това не са ангажирани. Ето защо възражението на длъжника, че не станал причина за образуване на заповедното производство, респективно че не дължи разноски, се явява неоснователно.
От друга страна възражението за прекомерност на заплатения от заявителя адвокатски хонорар, се явява основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като предприетите от заявителя допълнителни действия преди завеждане на делото, както и тези извършени, след подаване на възражението, нямат отношение към размера на адвокатското възнаграждение, което уговорено и платено за образуване на заповедното производство. Според разпоредбите на НМРАВ и цената на претенцията, размера на минималния хонорар е 303.60лв. По изложените съображения и на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатения от заявителя адвокатски хонорар от 659лв., следва да бъде намален до сумата от 310лв. В този смисъл заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските за разликата над 352лв., представляваща сбора от адв.хонорар и внесената ДТ, до присъдените 702лв.
При този изход на делото всяка от страните, в съответствие с направеното искане, има право на деловодни разноски според уважената, респективно отхвърлената част на жалбата. Жалбоподателя е ангажирал доказателства за направени деловодни разноски в размер на 15лв. за внесена ДТ, като такива за заплатен адвокатски хонорар от 200лв. не са представени. Ето защо и изчислена по горепосочения начин в полза на жалбоподателя се дължи сумата от 7.94лв. Ответникът по жалбата е доказал плащането на адв.хонорар в размер на 200лв., от които съразмерно с отхвърлената част, му се дължи сумата от 94.08лв. С оглед еднородния и насрещен характер на вземанията, след служебно извършена компенсация, в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 86.16лв., представляваща деловодни разноски за настоящото производство.
Така
мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Заповед №5366
от 11.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
издадена по ч.гр.д.№10719/2018г. по описа на Районен съд Варна, в частта за присъдените в полза на заявителя “Мидалидаре Естейт“ ЕООД, с ЕИК200922158, със седалище и адрес на
управление: с.Могилово, обл.Стара Загора, против длъжника “Роял Хаус“
ООД, с ЕИК201275802, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“102“
№17А, ет.4, ап.25, деловодни разноски за
разликата на 352лв. до присъдените такива в размер на 702лв.
ОСЪЖДА “Роял Хаус“
ООД, с ЕИК201275802, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“102“
№17А, ет.4, ап.25, да заплати на “Мидалидаре Естейт“ ЕООД, с ЕИК200922158, със седалище и адрес на
управление: с.Могилово, обл.Стара Загора, съдебно деловодни разноски по
компенсация в размер на 86.16лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.