Р Е Ш Е Н И Е
№ 244
гр. Русе, 13.10.2023 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 20 септември 2023 год.
в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря Галина Кунчева и в присъствието на
прокурора Емилиян Грънчаров като
разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д. № 209 по
описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от
Ш.Д.Х. ***, област Русе, чрез пълномощника
му адвокат С.М.. Жалбата е насочена
срещу решение № 299/26.04.2023 г. на Районен съд - Русе, постановено по
а.н.д № 103/2023г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно
постановление № 22-0457-000427/16.12.2022 г.,
издадено от ВПД началник на РУ Ветово при ОД на МВР – Русе, за извършено
нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“, в размер на 50 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
Касационните основания наведени в жалбата са за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните
правила. Сочи се,
че изцяло е опорочена административнонаказателната процедура, тъй като било
ограничено правото на защита, както и посочва
ново основание за отмяна на НП, а именно издаването
на АУАН и НП от некомпетентен орган. В хода на делото по същество, касаторът се представлява от
адвокат О. Б., който поддържа жалбата и навежда
съображения за нарушения на материалния закон и по - конкретно за
нарушение на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, вр. с чл. 207 от ППЗДвП. Иска се отмяната на
въззивното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспореното
наказателното постановление. Представя списък за разноски по чл. 63д от ЗАНН,
вр. с чл. 143 от АПК.
Ответната страна в производството, в законоустановения срок, е представила
по делото Възражение на касационната жалба, в което изразява становище за неоснователност
на жалбата, претендира разноски по представен списък.
Представителят на прокуратурата изразява становище
за неоснователност на жалбата, счита, че въззивното решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна
проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е в срок от
страна, участвала във въззивното производство, атакуваща невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел
V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С решение № 299/26.04.2023 г. Русенски районен съд е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление, с което на касатора в
настоящото производство на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“, в
размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец,
за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Въззивният съд е счел, че
наказаното лице безспорно е осъществило вмененото му нарушение по ЗДвП както от
обективна, така и от субективна страна. Приел е, че наказанията са правилно
индивидуализирани и определени по размер.
Решението на РС – Русе е правилно.
Касационният съд споделя изцяло фактическите и
правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на данните от събраните
по делото доказателства и на материалния закон, като личността на
извършителя, вината, индивидуализиране на наказанията, са установени по
безспорен начин в хода на съдебното производство, развило се пред районния съд,
който след пълен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства е
стигнал до извода, че липсват основания за отмяна на атакуваният пред него акт.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Оспореното в настоящото съдебно производство решение
на РС - Русе е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не са
налице релевираните касационни основания. Районният съд е събрал и обсъдил по
надлежния ред допустими и относими доказателства, установяващи
правнорелевантните за случая факти и обстоятелства, въз основа на които е
формирал правни изводи за доказаност на нарушението, вменено на жалбоподателя.
Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства изцяло се потвърждават от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Формираните от въззивния
съд правни изводи за безспорна установеност и доказаност на процесното
нарушение от обективна и субективна страна са правилни.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
липса на съставомерно деяние. След преценка на събраните писмени доказателства
и обсъждане на двете групи гласни доказателства, от страна на въззивния съд,
безспорно е установено, че касаторът, в качеството му на водач на ППС, е
отказал да изпълни разпореждане на органите за контрол и регулиране на
движението, като при подаден сигнал за спиране не спрял плавно в дясната част на пътя, с което е
осъществен състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП. Районният съд е дал
мотивиран и обоснован отговор на това възражение, което настоящата инстанция не
намира за нужно да преповтаря.
Наведеното в касационната жалба ново основание за отмяна на НП, а именно издаването на АУАН от некомпетентен орган, настоящата
инстанция намира за неоснователно. От приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра вътрешните работи, за
която по делото няма данни да е отменена, е видно, че ОДМВР са сред структурите
на МВР, определени да осъществяват контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната
територия, а началниците на РУ при ОДМВР – да издават НП по ЗДвП.
От приложения АУАН се
установява, че същият е съставен от мл.
автоконтрольор при РУ Ветово, ОДМВР - Русе, който е компетентен орган, съгласно
представената Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. Актът съгласно чл. 40, ал.1 ЗАНН е съставен от мл. инспектор Е. Б.ов
по разпореждане на Началника на РУ - Ветово при ОДМВР – Русе (виж. докладна
записка на л. 16 и л. 17 от АНД №103/2023
г.), т.е. в условията на заместване, поради настъпила травма на мл. инспектор Петракиев.
АУАН е съставен след разпит на останалите водачи на МПС, движещи се с процесния
автомобил, както и от данните дадени от дежурните служители с патрулния
полицейски автомобил за деня, които визуално са възприели фактическата
обстановка посочена в АУАН и НП. След което длъжностно лице, оправомощено за
това съгласно чл.
37, ал. 1, б. "б" ЗАНН въз основа на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., е
съставило АУАН, като нормативният акт не е въвел изискване актосъставителят да
е присъствал при установяване на нарушението. При
съставянето на АУАН
са спазени изискванията на чл.
40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН, на чл.
43, ал. 1,
ал. 2 и ал.
5 от ЗАНН. Обжалваното НП също е издадено от компетентен
орган, съгласно т. 3. 8 от цитираната заповед. Както АУАН, така и НП съдържат
изискуемите от чл.
42
и чл.
57 от ЗАНН задължителни реквизити. Налице е
яснота относно вмененото на касатора нарушение.
По отношение на наведените от касатора доводи, че
сигналът за спиране, подаден към водача, не бил от визираните в чл. 170, ал. 3
от ЗДвП начини, вр. с чл. 207 от ППЗДвП, настоящият състав на съда
намира за неоснователни.
Действително,
видовете сигнали за спиране са детайлизирани в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл.
207 от ППЗДвП. Съществуващата законова регламентация обаче, не изключва
възможността водачите на ППС да бъдат спирани от движещ се или спрял полицейски
автомобил чрез използване на светлинен и звуков сигнал, но сигналът трябва да
бъде подаден така, че водачът недвусмислено да разбере, че съдържа в себе си
разпореждане за спиране по отношение на него. В случая тези предпоставки са
налице, доколкото с оглед безлюдността на местоизвършване на нарушението,
мястото и времето на подаване на сигнала за спиране към касатора, безспорно се
касае за ясен и разбираем сигнал за спиране. Водачът е възприел подадените
светлинни и звукови сигнали, разбрал е, че сигналът е за спиране е подаден
точно към него, но въпреки това не е спрял, а дори напротив, сменил е посоката
си на движение.
Касационният
състав приема, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в производство
проведено при спазване на правилата, разписани в ЗАНН, с осигурена възможност
на привлеченото към отговорност лице да упражни правото си на защита по
предвидения в закона ред.
В този смисъл, настоящият съд намира, че атакуваното решение на Русенски районен
съд е допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона и следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на
жалбоподателя Ш.Д.Х., не следва да се присъждат разноски, а на основание чл.
143, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на ответника по
касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство в касационното производство, чийто размер,
съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото,
съдът определя на минимума от 80
лева.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
Оставя в
сила решение №
299/26.04.2023 г. на Районен съд - Русе, постановено по а.н.д № 103/2023г. по
описа на съда.
ОСЪЖДА Ш.Д.Х., ЕГН **********,***, област
Русе, ул. Иван Вазов № 9, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сумата в размер на 80 (осемдесет) лева – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.