Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е № 352
гр. ВРАЦА, 21.11.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 14.11.2018 г.
в
състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:М. Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена К.
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`552 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и все развива на
основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Работодателят Кметство село ***, общ. гр. Оряхово,
обл. гр. Враца е обжалвал с жалба вх. № 1482/15.02.18 г. решение на районен съд гр. Оряхово №
10/23.01.2018 г. постановено по гр. дело № 645/17 г. по описа на същия съд, с
което с уважени обективно съединените искове на работника М.А.И. с правно
основание чл. 344, ал. 1 т. 1-3 от КТ, като е признато за незаконно и е
отменено уволнението на работника И. с правно осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ;
работника е възстановен на заемната преди уволнението длъжност "главен
специалист" Кметство село *** и Кметството е осъдено да заплати на г-жа И.
обезщетение по чл. 225 от КТ за оставането й без работа поради незаконното
уволнение в размер на 2 993.18 лв., заедно със законната лихва от предявяване
на иска 03.10.17 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в
производството в размер на 350 лв.
Първоинстанционният районен съд гр. Оряхово е
постановил на осн. чл. 250, ал.1 от ГПК и допълнително решение по гр. дело №
645/17 г. с № 82/09.08.18 г., с което е посочен периода, за който се дължи
присъденото обезщетение по чл. 225 от КТ - от 08.08.17 г. до 09.01.18 г. и е
отхвърлена исковата претенция за обезщетение по чл. 225 от КТ за сумата над 2
993.18 лв. до исковата сума от 3 720 лв., като недоказан.
Недоволен от първоначалното решение е останал
работодателя Кметство село ***, който намира, че съдебният акт е постановен в
противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Навежда
доводи, че по делото е установено по категоричен начин, че специализиран
медицински орган - ТЕЛК е установил, че работникът И. страда от заболяване,
което й пречи да изпълнява трудовите си задължения, а от друга страна в
кметството имало само три щатни длъжности, които не са подходящи и не могат да
се изпълняват от работника И., предвид характера на заболяването й и
съществуващите противопоказания свързани с него. При така установеното, според
жалбоподателя са налице предпоставките посочени в чл. 325, т. 9 от КТ, при
което процесното уволнение е правилно и законосъобразно и изводите на
първостепенния съд в обратния смисъл са в противоречие със закона. При
заявените оплаквания, кметството моли за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на съдебен акт от въззивна инстанция, с който исковите претенции
на работника И. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ бъдат отхвърлени изцяло.
С вх. № 1024/30.03.18 г. е постъпил отговор от
работника М.И., чрез процесуалния й представител адв. М.Д., в който се мотивира
становище за неоснователност на жалбата. Не се заявяват доказателствени
искания.
С вх. № 2806/24.08.18 г. по делото е постъпила
въззивна жалба от работника М.И., чрез адв. М.Д., срещу допълнително решение на
районен съд гр. Оряхово № 82/09.08.18 г. по гр. дело № 645/17 г. само в частта,
с която районен съд е отхвърлил като неоснователна осъдителната искова
претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 и във вр. с чл. 225 от КТ за
сумата над присъдените 2 993.18 лв. до пълния размер на претендираното
обезщетение от 3 720 лв. за периода от 09.01.18 г. до 08.02.18 г., заедно със
законната лихва върху сумата считано от 03.10.17 г. Според
работника-жалбоподател И. са налице всички законови предпоставки за да се уважи
от съда исковата й претенция за присъждане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение, в нейната цялост, тоест за период от 6
месеца, в размер на сумата от 3 720 лв. В тази връзка заявява, че след
прекратяване на процесното трудово правоотношение не е работила по друго тр.
правоотношение и към момента е безработна. Жалбоподателката моли съдът да
допусне в открито съдебно заседание служебна констатация с оригинал от
трудовата й книжка. Жалбоподателката претенцира присъждане на съдебни разноски.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което окръжен съд ги намира за допустими.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Окръжен съд, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съобразно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за НЕОСНОВАТЕЛНА въззивната жалба на работодателя Кметство
село ***, общ. гр. Мизия по следните съображения:
Работникът М.И. е предявил срещу работодателя си Кметство село
*** обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 и във
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Първите два иска са уважени, като уволнението на
работника е признато за незаконно; той е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност "главен специалист"; частично е уважено и
искането за присъждане на обезщетение за оставането на работника без работа
поради незаконното уволнение. За да постанови акта, първостепенния районен съд
е събрал относимите към спора писмени доказателства, изслушал е и счетоводна
експертиза и след подробен анализ на същите е приел за установена фактическа
обстановка по спора, която изцяло се споделя от настоящата инстанция и на
основание чл. 272 от ГПК окръжен съд препраща към същата. От правна страна, аргументацията
на районен съд по същество, е че трудовото правоотношение на страните е
прекратено неправомерно на основание чл. 325, т. 9 от КТ, тъй като
работодателят е приложил неправилно нормите на КТ, тъй като към момента на
издаване заповедта за уволнение на работника М.И. не е съществувала една от
предпоставките за прекратяване на тр. правоотношение на посоченото основание -
липсва предписание на компетентния здравен орган, че ищцата не може да работи в
Кметство село *** като "гл. специалист" и съответно предписание какви
длъжности може да изпълнява.
Настоящият състав на окръжен съд намира за правилно посоченото становище на
първостепенния съд.
По делото няма спор между страните, а и в тази връзка са приети от съда
писмени доказателства, относно следните обстоятелства: Ищецът М.И. е работила
при ответника Кметство село *** на длъжността "гл. специалист" на
основание сключен между тях трудов безсрочен договор № 3/29.11.07 г. Трудовото
правоотношение е било прекратено със заповед на кмета № 30/07.08.17 г., връчена
на работника И. на същата дата. Посоченото в заповедта за уволнение основание
за прекратяване на тр. договор е чл. 325 т. 9 от КТ - невъзможност на работника
да изпълнява възложената му работа поради болест довела до трайно намалена
трудоспособност. В заповедта е посочено, че г-жа И. е уволнена във вр. с
издадено решение на ТЕЛК 1168/21.04.16 г., с което й е призната 74% трайна
намалена трудоспособност, поради заболяванията й, с водеща диагноза
"Биполярно афектно разстройство", което заболяване води до
невъзможност да изпълнява възложената й работа, за което е представено и
становище на ТЕЛК № 17/28.07.17 г. и
поради липса на друго работно място подходящо за здравословното състояние на
г-жа М.И..
По делото /на стр. 36/ е представено решение на ТЕЛК към МБАЛ
""Св. Иван Рилски" гр. Козлодуй № 1168/21.04.16 г., влязло в
сила на 05.05.16 г., видно от положения върху решението печат. В решението на
ТЕЛК, на ищеца М.И. е определена водеща диагноза "Биполярно афектно
разстройство, сегашен депресивен епизод, без психотични симптоми. В решението
са посочени други общи заболявания, от които страда ищцата - бронхиална астма,
лека персистираща; автоимунен тиреодит на Хашимото субституираща терапия с
Л-тирокосин; С вариации на долни крайници и посттромбофлибитен синром на десен
долен крайник; Хипертонична болест; Обизитас; Полиартрозна болест; Дискова
херния С6,С7,С8 с увреда на н. медианус декстра; Радикулопатия; коксартрозис
гонартрозис билатералис. С решението си ТЕЛК на ищцата е определила 74 % трайно
намалена работоспособност, без чужда помощ за срок от три години - до
01.04.2019 г. В решението не е изрично посочено, че ищцата М.И. не е в състояние
за изпълнява заеманата от нея преди заболяванията длъжност на "гл.
специалист" в кметството. Също така не е посочено изрично, каква друга
работа ищцата може да изпълнява през периода на инвалидизация.
На стр. 50 е представено писмо № 17/28.07.17 г. до Кмета на село *** от
Председателя на ТЕЛК към болница "Св. Иван Рилски" гр. Козлодуй д-р Г.,
в което е посочено във вр. с решение на ТЕЛК № 1168/21.04.16 г., че лицето
страда от заболяване, което не му позволява да изпълнява дейност близка или
свързана до посочената в длъжностната му характеристика.
Наред с посоченото по-горе решение на ТЕЛК № 1168/16 г., основание за
процесното уволнение на ищцата, на стр. 37 и стр. 38 от делото са представени
още две решение на ТЕЛК, съответно № 1519/18.06.15 г. и № 1990/06.10.14 г., в
които решения е отразена водещата диагноза и общи заболявания на ищцата И.
напълно идентични с тези описани в решение № 1168/16 г. и намалена
работоспособност съответно 68% и 76%. И в двете решение на ТЕЛК е отразено, че
ищцата И. може да работи на посоченото работно място.
При така установените по спора обстоятелства, от правна страна окръжен съд намира следното:
Процесното основание за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата М.И.
включва установяване на невъзможността на работника да изпълнява възложената му
работа поради болест, която е довела до неговата трайна неработоспособност.
Установяване на това релевантно обстоятелство следва да стане със заключение
здравен орган - ТЕЛК. Със заключението на ТЕЛК трябва не само да се
определи болестта довела до инвалидност, но и да се посочи, че това състояние
на работника поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа
по трудово правоотношение. По аргумент от чл. 325, т. 9, изр. второ от КТ, в заключението
на ТЕЛК следва да се посочи и каква друга, подходяща за здравословното състояние на работника, длъжност той може да
изпълнява. Това изискване е свързано с идеята на законодателя да не позволи
прекратяване на трудовия договор с даден работник, ако и когато при
работодателя има подходяща за неговото здравословно състояние работа.
Налага се извода, че основанието за прекратяване на трудово правоотношение
по чл. 235, т. 9 от КТ, каквото е процесното, се състои от два елемента, която
следва да са налице кумулативно. В компетентност на ТЕЛК е със заключението по
експертното решение да посочи болестта довела до инвалидност, а също и
наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с
условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност.
Освен това е нужно и кумулативното условие - работодателя да няма друга работа
подходяща за здравословното състояние на работника. В този смисъл е и
практиката на ВКС, напр. реш. №195/30.10.14 г. по гр. д. № 1997/14 г. на ІІІ-то
гр. о.
В конкретния случай в експертно решение на ТЕЛК № 1168/21.04.16 г. на ищеца
М.И. е определена за срок от три години трайно намалена работоспособност /ТНР/
74% без да са определени здравните противопоказания за процесната изпълнявана
от ищцата длъжност, както и че конкретното й състояние поражда невъзможност да
изпълнява възложената й работа по трудово правоотношение.
Писмото на директора на ТЕЛК при болница "Св. Иван Рилски" гр.
Козлодуй д-р Г. до кмета на село *** от 28.07.17 г. е ирелеванто за наличие на
основание за прекратяване на трудовото правоотношение в конкретната хипотеза, тъй
като еднолично лекар член на ТЕЛК няма правомощия да изследва въпросите
свързани с наличието на здравни противопоказания за изпълнение на възложената
работа и тяхното отражение с оглед конкретното здравословно състояние на
служителя, който я изпълнява. Законодателят е предоставил такива правомощия на
колективен медицински орган, какъвто е ТЕЛК. Посочената непълнота в решението
на ТЕЛК води до невъзможност да се прецени дали е налице и следващото
императивно зададено в нормата на чл. 325, т. 9, пр. 2 от КТ условие, за да се
приеме, че уволнението е законосъобразно - при работодателя да няма друга работа
подходяща за здравословното състояние на работника.
За пълнота на изложението, според окръжен съд следва да се посочи още
следното: Представеното с въззивната жалба на Кметство *** писмо № 31/07.02.18
г. подписано от членовете на ТЕЛК към болница "Иван Рилски" гр.
Козлодуй /стр.12 от приложеното дело на ВрОС № 382/18 г./ не е прието като
доказателства от въззивния съд поради забраните по чл.266 от ГПК. Но дори да
беше прието като доказателство, същото не може да промени правните изводи на
настоящия състав на съда, тъй като писмото е съставено след издаване на процесната заповед за уволнение №
30/07.08.17 г., а също и след влизане в сила на решение на ТЕЛК № 1168/21.04.16
г. и след постановяване на атакуваното решение на ОРС № 10/23.01.18 г.
Изложените съображения водят до извода, че към момента на издаване на
заповедта за уволнение на служителя И. е липсвала една от кумулативните
предпоставки за прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл. 325, т.
9 от КТ. С оглед на това, работодателят
не е спазил изискванията на трудовото законодателство при прекратяване
на процесното трудово правоотношение със служителя И., при което уволнението й
се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед на изложеното, според окръжен съд районен съд правилно е приел, че
уволнението на ищцата М.И. е неправомерно. При извода за основателност на
главния иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, първостепенният съд
правилно е уважил и останалите акцесорни обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и частично по
т. 3 и във вр. с чл. 225 от КТ.
При изяснената фактическа и правна обстановка по спора, окръжен съд намира,
че постановеното от районен съд решение
обжалвано от Кметство село *** е правилно и законосъобразно и следва да
бъда потвърдено, като освен изложеното, на осн. чл. 272 от ГПК окръжен съд
препраща и към мотивите на първостепенния съд.
По жалбата на работника М.И. срещу отхвърлителната част на
първоинстанционното допълнително решение № 82/09.08.18 г., окръжен съд намира
следното:
Жалбата е частично основателна. Както се посочи по-горе, при основателност
на главния иск по чл. 344, ал. 1 т. 1 от КТ, следва да се приеме за основателна
и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за времето, през което
работника е останал без работа поради незаконното уволнение, но не за повече от
6 месеца, в размер на БТВ, което в казуса е 620 лв., без в тази връзка да има
спор между страните. Районен съд е уважил тази претенция за сумата 2 993.18 лв.
за период от 5 м. и един ден, според допълнителното решение от 08.08.17 г. до
09.01.18 г., тъй като до датата на провеждане на последното по делото открито
съдебно заседание на 09.01.18 г. 6 месечния период все още не е бил изтекъл.
Исковата претенция за присъждане на обезщетение с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 от КТ следва да се уважи за
пълния претендират период, тоест до 08.02.18 г., в размер на сумата 620 лв. За
този извод окръжен съд съобразява и извършената в открито с. з. проведено на
14.11.18 г. служебна констатация в трудовата книжка на работника И., от която
се установява, че след прекратяване на процесното тр. правоотношение, в исковия
период, от 08.08.17 г. до 08.02.18 г., ищцата И. не е сключвала друг трудов
договор.
В заключение, отхвърлителната част от допълнителното решението на районен
съд, която се обжалва от работника М.И., доколкото изводите на окръжен съд не
съвпадат с тези на първостепенния районен съд, следва да бъде отменена частично,
а именнно: следва да се отмени частта, с която е отхвърлен осъдителния иск за
присъждане на обезщетение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 и във вр. с
чл. 225 от КТ за сумата над 2 993.18 лв. до сумата 3 613 лв., като в тази част
се постанови съдебен акт по същество от настоящата инстанция, с който
акцесорната искова претенция с посоченото правно се уважи за сумата над 2
993.18 лв. до 3 613 лв. за периода от 09.01.18 г. до 08.02.18 г. Частта от
допълнителното решение на районен съд, с което претенцията за присъждане на
обезщетение за сумата над 3 613 лв. до исковата сума 3720 лв. е отхвърлена,
същото /решението/ следва да се потвърди.
При изхода от спора, на ищцата М.И. следва да се присъди сумата 300 лв.
съдебни разноски /адв. хонорар/ за настоящата въззивна инстанция.
Мотивиран от изложеното окръжен съд :
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ допълнително решение на районен съд гр. Оряхово № 82/09.08.2107 г.,
постановено по гр. д. № 645/17 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен обективно съединения осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1
т. 3 и във вр. с чл. 225 от КТ за сумата над 2993.18 лв. до сумата 3 613 лв. и
вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА Кметство село *** да заплати на М.А.И. с ЕГН ********** *** на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 и във вр. с чл. 225 от КТ сумата 620 лв.
представляваща обезщетение за оставането на работника М.И. без работа поради
незаконно уволнение за периода от 09.01.18 г. до 08.02.18 г., заедно със
законната лихва върху тази сума по предявяване на исковата претенция на 03.10.17
г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА цитираното допълнително решение на районен съд гр. Оряхово в
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от работника М.А.И. обективно съединен
осъдителен иск с пр. основание чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ за сумата над 3 613
лв. лв. до исковата сума от 3 720 лв.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение на районен съд гр. Оряхово № 10/23.01.18 г.
постановено по гр. дело № 645/17 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Кметство село *** да заплати на М.А.И. с ЕГН ********** *** сумата
300 лв. представляваща съдебни разноски /адв. хонорар/ за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Кметство село *** да заплати по сметка на окръжен съд гр. Враца
сумата от 24.80 лв. представляваща държавна такса върху уважената част от
акцсорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните, при предпоставките на чл. 280 ал.І и ал. ІІ от ГПК.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........