№ 21035
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110129621 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба /поправена с искова молба, приложена към молба
с вх. № ********* г./ на „Х.Б.д“ ЕООД срещу „Т.“ ЕАД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК съдът отново дължи проверка за редовност на исковата
молба и допустимост на предявените искове. Извършвайки такава проверка в контекста на
влязлото в сила Решение № ********* г. по в. гр. д. № ****** г. по описа на СГС, с което
съдът се е произнесъл за друга част от вземанията в общ размер на 74 104.10 лв. по Фактура
№ 19/07.12.2017 г., настоящият състав констатира, че вземането в размер на 3 087.67 лв. –
невъзстановена гаранция, е било предмет на другото дело като част от сумата от 14 104.10
лв., която от своя страна е част от сумата от 74 104.10 лв., представляваща сбор от
възнаграждението за извършени СМР и задържаната гаранция. Ето защо съдът счита, че
предявеният и в настоящото производство иск за сумата 3 087.67 лв. – невъзстановена
гаранция, е недопустим съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК, респ. недопустими са и акцесорните
спрямо него искове за сумата от 617.53 лв. – неустойка за забава, и за сумата от 940.03 лв. –
мораторна лихва. Поради това и на основание чл. 299, ал. 2 ГПК производството следва да
бъде прекратено в посочените части, а издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
частично обезсилена.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане на
ищцовите вземания със свое вземане срещу ищеца за неустойка за забава в размер на
21 479.04 лв. Възражението е допустимо и редовно и следва да бъде прието за съвместно
разглеждане в настоящото производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр. д. № 29621/2022 г. по описа на СРС, 85
състав, както следва: за сумата от 3 087.67 лв. – невъзстановена гаранция, ведно със
законната лихва за периода от 03.12.2021 г. до окончателното плащане; за сумата от 617.53
1
лв. – неустойка за забава за периода от 23.12.2017 г. до 27.01.2019 г.; за сумата от 940.03 лв. –
мораторна лихва за периода от 22.12.2017 г. до 22.12.2020 г., и ОБЕЗСИЛВА Заповед №
9354/05.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.
д. № 69456/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, в съответните части.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство възражението на
ответника за прихващане с вземане за неустойка за забава в размер на 21 479.04 лв.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.06.2025 г. от 10:40 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 69456/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, по настоящото дело за
послужване.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
„Х.Б.д“ ЕООД е предявило срещу „Т.“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 69456/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: частичен иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД за сумата от 16 912.33 лв. – част от вземане в общ
размер на 71 016.43 лв., представляващо възнаграждение за извършени и приети СМР по
Договор от 10.04.2016 г. и Анекс № ******** г., за което е издадена Фактура №
19/07.12.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 03.12.2021 г. до окончателното
плащане; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 382.47 лв. – неустойка за
забава върху частично предявената главницата от 16 912.33 лв. за периода от 23.12.2017 г. до
27.01.2019 г.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5 148.87 лв. – мораторна
лихва върху частично предявената главница от 16 912.33 лв. за периода от 22.12.2017 г. до
22.12.2020 г. Претендират се разноски за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че на 10.04.2016 г. между него в качеството на изпълнител и ответника
в качеството на възложител е сключен договор за доставка на материали /вкл. интертни
материали/ и за отдаване под наем на строителна механизация и транспортна техника за
обект „*************************“, а в хода на изпълнение на договора са сключени
четири анекса, с които ответникът възложил на ищеца допълнителни видове работи.
Съгласно Раздел II от Анекс № ******** г. общата стойност на извършените СМР следвало
да бъде заплатена след подписване от представители на страните на приемо-предавателен
протокол за извършени дейности, акт – образец 19, опис сметка и оригинал на фактура, а по
силата на чл. 2, ал. 7 от този анекс окончателното плащане следвало да бъде извършено след
окончателното изпълнение на всички възложени СМР и след надлежно изпратена фактура в
срок до 15 календарни дни. Ищецът изпълнил изцяло, в срок и съгласно уговореното
качество задълженията си по договора и Анекс № 4, като изпълнението било прието от
ответника с подписан без възражения от неговите представители Акт – образец 19, а за
възложените с този анекс СМР ищецът издал Фактура № 19/07.12.2017 г. за сума в общ
размер от 71 016.43 лв., която трябвало да бъде платена до 22.12.2017 г. Ответникът обаче не
заплатил в срок дължимото възнаграждение за тези СМР. Съгласно чл. 14, ал. 3 от договора
и чл. 39, ал. 3 от Анекс № 1 при забава в плащането на дължимото възнаграждение
възложителят дължи неустойка за забава в размер на 0.05 % на ден, но не повече от 20 %. В
случая плащането от възложителя следвало да бъде извършено до 22.12.2017 г., поради
което считано от 23.12.2017 г. ответникът изпаднал в забава. Доколкото забавата е
продължила повече от 4 години, ищецът претендира неустойка за забава в максимално
уговорения размер от 20 % за периода от 23.12.2017 г. до 27.01.2019 г. Счита, че му се дължи
2
и законна лихва за забава за периода от 22.12.2017 г. до 22.12.2020 г. върху частично
предявената главница. Поддържа, че кумулирането е допустимо, доколкото неустойката не е
уговорена като пълна алтернатива на обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с
който предявените искове са оспорени като неоснователни. Не оспорва наличието на
сключени между страните Договор от 10.04.2016 г. и Анекс № ******** г. с твърдяното в
исковата молба съдържание. Възразява, че ищецът е изпълнил възложените му СМР
некачествено, поради което не му се дължи възнаграждение, респ. не му се дължи нито
неустойка, нито лихва за забава. Оспорва дължимостта на законната лихва за забава и при
твърдения, че ищецът не е претърпял вреди, надвишаващи размера на уговорената
неустойка. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Възразява,
че СМР са извършени извън уговорения срок, който съгласно чл. 3, ал. 1 от Анекс №
******** г. и съобразно Приложение № 4 към този анекс – График за изпълнение на СМР, е
бил до 11.11.2016 г., като в случая е налице забава с 396 дни. По тази причина счита, че
ищецът му дължи неустойка за забава в размер на 21 479.04 лв., изчислена съгласно чл. 14 от
договора. Поради това в условията на евентуалност – в случай че съдът приеме исковите
претенции за основателни, релевира възражение за прихващане на претендираните от ищеца
вземания със сумата в размер на 21 479.04 лв., представляваща дължимата се на ответника
неустойка за забава.
По предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на Договор от
10.04.2016 г. и Анекс № ******** г. и тяхното съдържание, включително вида и обема на
възложените СМР и размера на уговореното възнаграждение; надлежно изпълнение от
ищеца на задълженията му по договора и по анекса; приемане на изпълнението от
ответника; наличието на обстоятелства, водещи до прекъсване и/или спиране на
погасителната давност за процесната част от вземането.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе
си правни последици.
По предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже следните факти: наличието на валидна неустоечна клауза; настъпване на
предпоставките за претендиране на неустойката; размера на дължимата неустойка;
настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване и/или спиране на погасителната
давност за вземането.
В тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията си, обезпечени с
неустоечната клауза, както и плащане на задължението за неустойка, за които обстоятелства
не сочи доказателства.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е докаже следните обстоятелства: наличието на главно задължение; изпадането на
ответника в забава в плащането му; размера на дължимото обезщетение за забава;
настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване и/или спиране на погасителната
давност за вземането.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за настъпването на обстоятелства,
водещи до прекъсване и/или спиране на погасителната давност за вземанията.
По възражението за прихващане с вземане по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ответника е да установи следните обстоятелства: наличието на валидна
неустоечна клауза; настъпване на предпоставките за претендиране на неустойката; размера
на дължимата неустойка, а в тежест на ищеца е да докаже изпълнението на задълженията си,
обезпечени с неустоечната клауза, както и плащане на задължението за неустойка, за което
3
ищецът не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по
силата на Договор от 10.04.2016 г. за доставка на материали и отдаване под наем на
механизация и Анекс № ******** г. за възлагане на СМР.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението в частта, с която производството е частично прекратено и
заповедта за изпълнение е частично обезсилена, подлежи на обжалване с частна жалба
пред СГС в 1- седмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част не
подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4