№ 2191
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на десети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20221100506657 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 28468/16.06.2022 г., подадена от длъжника ЗАД
„А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО – район
„Средец“, ул. „******* *******, срещу Постановление, обективирано в съобщение с
изх. № 40858/30.05.2022 г. по изпълнително дело № 20228600400454, с което ЧСИ, с
рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, е оставил без уважение Възражение с вх.
№ 26017/27.05.2022 г.
Жалбоподателят счита, че са незаконосъобразни действията на ЧСИ, с рег. №
860 в КЧСИ, по определяне на: 1/ разноските за адвокатско възаграждение по
изпълнителното дело за разликата над 200 лева; 2/ размерът на таксите по
изпълнителното дело в размер на 255 лева; 3/ размерът на законната лихва, при
изчисляването на която не бил взет предвид чл. 6 от ЗДМВИП, което довело и до
неправилно определяне и на 4/ таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ. Излага съображения, че освен подадената молба за образуване на
изпълнителното дело, пълномощникът на взискателя не е извършал други процесуални
действия. Поради това, адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело
следвало да бъде определено само на основание чл. 10, т. 1 от Наредбата – за
образуване на изпълнителното дело, но не и по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Евентуално,
жалбоподателят релевира възражение, че приетото адвокатско възнаграждение е
прекомерно, тъй като изпълнителното дело не се се характеризира с каквато и да е
правна или фактическа сложност. Жалбоподателят моли и да бъде намалена
1
определената по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ пропорционална такса, тъй като същата
била прекомерна и незаконосъобразно в материалния интерес, върху който се
начислявала било включено и адвокатското възнаграждение. Счита и че част от
начислените такси от ЧСИ такси били недължими, както и не била дължима законната
лихва за периода на обявеното в Република България извънредно положение, на
основание чл. 6 ЗМДВИП.
Жалбоподателят претендира разноските, направени по повод настоящото
производство.
Взискателят счита, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че
приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение е в законоустановения минимум, а освен
това – по изпълнителното дело били депозирани допълнителни молби.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител излага подробни съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело № 20228600400454 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 в
КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 25.05.2022 г. по молба на взискателя
Г.-Ж.А., действащ чрез адв. Н.Н.Д., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на
23.05.2022 г. по в.гр.д. № 9/2022 г. по описа Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав,
съгласно който ЗАД „А.“ АД е осъдено да заплати на Г.-Ж.А., сумата от 72 000 лева –
главница, ведно със законната лихва от 24.02.2015 г. до окончателното плащане.
Молбата от 25.05.2022 г. съдържа искане за образуване на изпълнително
производство за събиране на сумите по изпълнителния лист, и заявление, че на ЧСИ се
възлагат всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне начина
на изпълнение. Молбата съдържа и искане за възлагане в тежест на длъжника и на
сумата от 2 655 лева – адвокатско възнаграждение, с вкл. ДДС.
Ведно с молбата за образуване на изпълнително дело е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който за „договорено
възнаграждение“ е посочено „чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗА“.
На 25.05.2022 г., взискателят, действащ чрез процесуалния си представител, е
депозирал молба до ЧСИ В.М., с която е направено искане да бъде извършена справка
от регистъра на БНБ и да се наложи запор върху откритите банкови сметки на
длъжника.
На 25.05.2022 г. е изпратено искане до НАП за издаване на документи и е
направена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ.
На 25.05.2022 г., на ЗАД „А.“ АД е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, и са изпратени 3 запорни съобщения (до „О.Б.Б.“ АД, до
2
„У.К.Б.“ АД и до „Ц. К.Б.“ АД).
На 27.05.2022 г., ЗАД „А.“ АД е наредило по сметка на ЧСИ В.М., сумата от
134 800.14 лева (по изп.д. № 20228600400454) – видно от платежно нареждане от
27.05.2022 г. – л. 53 от изп. дело.
На същата дата 27.05.2022 г., ЧСИ В.М. е вдигнала наложените запори (л. 49 и
сл. от изп.дело).
На същата дата 27.05.2022 г., ЗАД „А.“ АД е депозирало Възражение с вх. №
26017/27.05.2022 г. срещу приетото адвокатско възнаграждение, срещу размера и
периода, за който е начислена законната лихва, срещу размера на таксата по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ, както и срещу размера на таксите по изпълнителното дело (тъй
като не са налице доказателства за извършено плащане на авансови такси).
С обжалваното в настоящото производство Постановление, обективирано в
съобщение с изх. № 40858/30.05.2022 г. (л. 63 от изп. дело), ЧСИ е оставил без
уважение Възражение с вх. № 26017/27.05.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за
разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В настоящия случай, жалбата е подадена от активно легитимирана страна в
предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на
съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с
изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението
може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по
съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес,
който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи
за всички изпълнителни способи.
В жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на
жалбоподателя е срещу законосъобразността на Постановление, обективирано в
съобщение с изх. № 40858/30.05.2022 г. по изпълнително дело № 20228600400454, с
3
което ЧСИ, с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, е оставил без уважение
Възражение с вх. № 26017/27.05.2022 г. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната
разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на
ВКС, V г.о.).
Видно от представените материали по изпълнително дело № 20228600400454
по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от
25.05.2022 г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния
изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на
сумите, посочени в приложения към молбата изпълнителен лист. Следователно, по
делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е осъществявал
поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително
производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с приложения към
молбата изпълнителен лист. Поради това, на основание чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по
изпълнително дело, длъжникът дължи възнаграждение за образуване на изпълнително
дело в размер на 200 лв.
Не може, обаче, да намери приложение разпоредбата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Определянето на начина на
изпълнение е задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от
ГПК, поради което втората депозирана на 25.05.2022 г. молба от взискателя не
съставлява действия по „водене на изпълнителното дело и удовлетворяване“. Друг е
въпросът, че с първата молба от 25.05.2022 г., взискателят е възложил на ЧСИ всички
правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне начина на изпълнение, както и
че изобщо не е ясно по кое изпълнително дело е подадена втората молба от 25.05.2022
г.
След 25.05.2022 г., взискателят не е предприемал каквито и да е други
действия за удовлетворяване на вземанията си, като видно от извършените
отбелязвания, задълженията са погасени от длъжника.
Отделно от изложеното, длъжникът по изпълнителното дело е застрахователно
дружество. За да осъществява застрахователна дейност същото следва да отговаря на
4
редица нормативни изисквания, включително поддържане на определена капиталова
наличност и резерви обуславящи издаването на лиценз за извършване на
застрахователната дейност като поддържането на необходимите условия се контролира
от компетентен държавен орган-КФН. Лицензионният режим релевантен за
застрахователя предпоставя най-малко обезпечаване на поетите от застрахователя
задължения по сключените застрахователни договори.
С оглед на изложеното, дължимите от ЗАД „А.“ АД разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв. без ДДС, или 240
лева, с вкл. ДДС.
В останалата част, жалбата е неоснователна.
Обстоятелството, че взискателят не е внесъл авансово дължима такса не
освобождава длъжника от заплащането й. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 11 от Тълкувателно решение № 3/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я
събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази
такса. Ето защо, това възражение е неоснователно.
Както беше посочено, допустимите за обжалване действия от длъжника са
изрично посочени в ГПК. Недопустимо е по този ред да се оспорват
материалноправните предпоставки за принудителното изпълнение, включително и
размерът на законната лихва и периодът, през който се начислява. Поради това, в
настоящото производство, въпросът за дължимият размер на законната лихва може да
бъде разглеждан само от гледна точка на материалния интерес върху който се
изчислява таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Извършвайки проверка в тази
връзка, и след като съобрази т. 26, б. „е“ от Тарифата и материалния интерес по
изпълнителното дело (включително и периодът, през който не следва да се начислява
законна лихва), съдът не констатира незаконосъобразни действия на съдебния
изпълнител, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, в тази част.
По изложените съображения, обжалваното постановление следва да се отмени,
в частта, с която е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на
адвокатското възнаграждение за над сумата от 240 лв. до приетия от ЧСИ размер от
2655 лева. В останалата част, жалбата следва да се остави без уважение.
Разноски за настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед
дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима.
В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV
ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление, обективирано в съобщение с изх. №
40858/30.05.2022 г. по изпълнително дело № 20228600400454 по описа на ЧСИ, с рег.
№ 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с която ЧСИ, е оставил без
уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за
разликата над 240 лева до 2655 лева - адвокатското възнаграждение по изп. дело №
20228600400454 по описа на ЧСИ, с рег. № 860 в КЧСИ, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ адвокатското възнаграждение, което длъжникът следва да заплати
на взискателя по изп.д. № 20228600400454, в размер на 240 лева, с вкл. ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 28468/16.06.2022 г., подадена от
ЗАД „А.“ АД, в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6