Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
22.10.2018 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми септември,
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………ПЕТЪР ПЕТРОВ………….…………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 493 по описа
на съда за 2018 година, и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 468 от 04.04.2018г., постановено по гр.д. №
7467/2017г. Плевенския районен съд е отхвърлил предявеният от А.А.С. ***, против А.А.А. от с.гр. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД,
за разваляне на Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и
издръжка, от 27.03.2008г., обективиран в нот. акт № 152, т. ІV, рег. № 373, н.д.№ 470/2008г. на Нотариус С.И., с район на действие РС – Плевен, с който наследодателката на ищеца С.А. ***.12.2013г.,
е прехвърлила на А.А.А., срещу задължение за издръжка
гледане, собствеността върху следния недвижим имот: самостоятелен обект
в сграда, с идентификатор 56722.654.3.2.17, който обект се намира в
сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.654.3,
предназначение на обекта- жилище, апартамент, съставляващ АПАРТАМЕНТ №***,
находящ се в гр. Плевен, жк.
„***”, бл. ***, със ЗП от 41,01 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж:
56722. 654.3.2.16, 56722. 654.3.2.18, под обекта 56722. 654.3.2.14, над обекта
56722. 654.3.2.20, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №19, с площ от 2,50
кв.м. и 0,4708% ид. част от общите части на сградата
и от правото на строеж, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Отхвърлен е и обективно съединения с него иск с
правно основание чл. 55, ал.1, т.3 от ЗЗД, за връщане владението на същия
недвижим имот.Присъдени са разноски в полза на ответницата в размер на 700лв.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца А.А.С.,
чрез назначения му процесуален представител адв.И.Н. от ПлАК.
В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно.
Съображенията за това са, че съдът неправилно е кредитирал показанията на
едната група свидетели за сметка на другата група, като е пиел, че ответницата
е изпълнявала изцяло задълженията си за гледане и издръжка по алеаторния договор.Според изложеното в жалбата, съдът е следвало при
наличието на противоречиви свидетелски показания, да приеме че ответницата не е
доказала изпълнението по договора, тъй като не е провела пълно доказване. Въззивникът моли съда да отмени изцяло решението на Плевенски
РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен както иска
по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор,
така и за предаване на владението върху имота. Жалбоподателят е подал и
ръкописна жалба, в която е изложил допълнителни, предимно житейски аргументи за
уважаване на исковете. Делото е образувано освен по въззивната жалба и по
частна жалба на А.С. срещу определение, с което е отказано от ПРС отмяна на
наложената на ищеца глоба в размер на 50лв. тъй като двете жалби са внесени
паралелно в Плевенски ОС. Позовава се на маловажен случай и моли за отмяна на
глобата.
Въззиваемата страна А.А.А., чрез
пълномощника си адв.Н.Д., е взела становище, че жалбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск по чл.87 ал.3 ЗЗД
за разваляне на алеаторния договор, сключен с нот. акт № 152, т. ІV, рег. № 373, н.д.№ 470/2008г. на Нотариус С.И., с
район на действие РС – Плевен, с който наследодателката на ищеца и негова
сестра С.А. ***.12.2013г., е прехвърлила на ответницата – нейна племенница и
дъщеря на ищеца А.А.А., срещу задължение за издръжка
гледане собствеността върху описания по-горе недвижим имот. Ищецът твърди, че прехвърлителката на имота, си е запазила правото на
безвъзмездно и пожизнено право на ползване на имота. Твърди че ответницата никога
не е гледала и издържала прехвърлителката, по какъвто
и да е начин, вкл. и към момента на смъртта й и че е налице пълно неизпълнение
на задължението и по договора. Твърди, че той се е грижил за сестра си като
единствен неин наследник. Поради това моли съдът да постанови решение, с което
да развали сключеният договор за прехвърляне на имот, срещу издръжка и гледане,
поради неизпълнение на договорните задължения, от страна на приобретателя по договора и на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, да бъде осъден да му предаде владението на имота.
В отговора на исковата молба, по реда на чл.133 от ГПК, ответницата А.А.А., чрез адв. Н. Д., е изразила
становище, че предявените срещу нея искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Твърди, че е изпълнявала
точно поетите с договора задължения за издръжка и гледане. Твърди, че е била
много близка с леля си и съпругът и, които са я приемали като собствено дете,
което е мотивирало леля й, след смъртта на съпруга си, да й прехвърли имота.
Твърди, че е изпълнявала задълженията си, като е осигурявала храна, здравно
обслужване, почистване, пазаруване и всичко необходимо за спокоен и нормален
живот. Твърди, че прехвърлителката е имала още едно
жилище, в което е живеела, и е разполагала с достатъчно парични средства, вкл.
и от продажба на имоти, поради което не е изпадала в нужда от допълнителни
средства за издръжка. Твърди, че здравословното и състояние се е влошило 3-4
месеца преди смъртта й, като преди това е могла да се обслужва сама. Твърди
също, че през последните месеци от живота на леля и, е полагала ежедневни грижи
за нея - готвела и е и е носела храна от в къщи. Нощувала е при нея.След
смъртта и ответницата е поела и разходите за погребението на леля си.
Безспорно по делото е, че на 27.03.2008г.,
с нотариален акт № 152, т.
ІV,
рег.№ 373, н.д.№ 470/2008г. на Нотариус С.И., С.А. К. е прехвърлила на А.А.А., следния недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ №***, находящ се в гр. Плевен, жк. ***, бл. ***, с идентификатор 56722.654.3.2.17, със ЗП
от 41,01 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение №***, и съответната ид. част от правото на строеж. В договора страните са
уговорили изрично, че прехвърлителката ще запази правото
си на ползване на имота. А.А. е поела задължение за
издръжка и гледане на прехвърлителката и нейна леля С.К.,
считано от датата на подписване на договора, до края на живота й, като й
подсигури всичко необходимо за един спокоен и нормален живот, какъвто е имала
до сключването на договора. Безспорно е, че на 21.12.2013г. С.К. е починала,
като е оставила за единствен свой наследник брат си – ищеца А.А.С.. Безспорно по делото се установява, с оглед и
признанието на ищеца, че прехвърлителката при
сключване на договора не е имала специфични нужди.
Спорно е
изпълнявала ли е приобретателката А.А. задълженията си по алеаторния
договор спрямо леля си С.К. и има ли основание наследникът и А.С. да иска разваляне
на договора по чл.87, ал.3 от ЗЗД относно прехвърления жилищен имот и предаване
на владението му.
По делото
липсват писмени доказателства за здравословното състояние на прехвърлителката С.К.. От събраните пред първата инстанция
доказателства, се установява, чрез св. Л.Г.-домоуправител в блока, в който е
живеела С.К. до смъртта си - в гр. Плевен, на ул. „***“ №5, блок ***, че прехвърлителката е била финансово независима, тъй като е
разполагала с достатъчно финансови средства. Преди да се влоши здравословното й
състояние е подържала жилището си сама. Твърди, че отв.
А.А. е идвала в дома на леля си предимно на гости. Знае,
че страните не са имали уговорка да
живеят заедно. Много малко време преди смъртта си С.е била на легло и е имала
нужда от гледане, като тежко болна. Брат и А. се е грижел за нея, но той трудно
я е обслужвал, тъй като е мъж. Твърди че А. също е идвала при леля си. Знае, че
ищецът е живеел в процесното жилището
–гарсониера в кв. „***“, а дъщеря му А. в друго жилище.Знае също, че през
2007г. К. е била сключила договор за
прехвърляне на имота в бл.*** срещу издръжка и гледане, с лице на име Н., но
този договор прехвърлителката е развалила.
От
показанията на св.Р.К.се установява, че свидетелката е била приятелка на С.К. от
детските и години. Посещавала я е рядко, излизала са заедно на разходка, чували
са се по телефон за празници. Твръди, че С.е можела да
се грижи сама за себе си, че не е имала нужда от пари, всичко сама си е
купувала, и поддържала дома си, но преди смъртта си е боледувала и се е
налагало да влиза в болница. Посочва, че знае от С., че съжалявала, че е дала
апартамента на А. и че иска да прехвърли жилището на брат си А., защото А. е
лош човек и ще го изгони. С.и споделила, че А. не ходи при нея, а само брат й. В
противоположния смисъл са показанията на св. Г.В.- колежка на ответницата,
която установява, че А.А. постоянно се е грижела за
леля си, готвела е и е носила храна в дома и. Когато лелята е останал на легло
за няколко месеца, А. се е грижела денонощно за нея. Свидетелката дава
показание, че А. на обяд е бързала да занесе храна на леля си, че заедно с А.
са ходили до „***”, от където тя е
купувала храна за леля си. Лично от лелята е чувала, че А. е единствената, на която може да разчита. За
отношенията на А. с баща й – ищецът А., свидетелката е дала показание, че са
влошили от една година насам, когато А. е отишла да живее в процесното жилище,
в което преди това е живял А. след прибирането
си от гр.Варна.
От показанията на свидетеля Е.Г./зет на ищеца и
съпруг на еднокръвната сестра на отв.А.А./, се установява, че отношенията на С.К. с брат й А.С. са били толкова лоши, че тя не е
искала да чува за него. Свидетелят знае, че леля С.е имал диабет, което се е
отразило на очите й и тя не е могла да вижда добре. По негови лични
впечатления, А. се е грижела за леля си, носела е храна, чистела е, помагала е,
купувала е газ за дома. Твърди, че преди
да почине лелята е имала нужда от постоянни грижи. Твърди, че е имало лица от
ромски произход, които през определен период от време са се грижели за лелята,
когато тя се е била скарала с всички – и с А. и с А. и е заявила, че нея „ще я
гледат циганите”. След седмица, тези хора са извикали А. и са и казали, че не
могат да се оправят с лелята. Свидетелят посочва, че с изключение на този
момент, А. всеки ден се е грижела за леля си С..В обедната почивка е ходила при
нея, носела е й храна, случвало се е да вози А. с автомобила си до дома на леля
С.. Свидетелят знае, че А. е организирала погребението на лелята и е поела
разноските по него.Същото се установява и от св. М.Т.- дъщеря на ответницата и
внучка на ищеца. Тя твърди, че откакто се помни, майка й е полагала грижи за
леля си С.К., която не е имала свои деца. Лелята много често се обаждала на
майка й, и тя е ходила при нея; пазарувала е, плащала е сметки, данъци. Твърди,
че лелята е чистела дома си колкото може, но за по- тежки неща като килими,
пердета, е майка й е помагала. Посочва, че като цяло отношенията между леля и
племенница са били добри и лелята е разчитала на нея. Посочва, че до преди да
се разболее и да остане на легло, здравословно състояние на леля С.е било добро
и не се е налагало да се полагат постоянни грижи. Три месеца преди да почине,
когато се е влошило здравето и, майка й А. е ходила дома на лелята вечер и е
оставала до сутринта. Свидетелката също
е оставала да спи при лелята. През деня при нея е ходил дядо й А., но основните
грижи като къпане, смяна на памперси, са се случвали вечерта от страна на А..
За да отхвърли предявения иск,
Плевенския районен съд е приел, анализирайки обстойно събраните по делото
доказателства, че прехвърлителката С.К. е била
доволна от полаганите от племенницата и А.А. грижи до
нейната смърт и че е приемала изпълнението на задъленията
и. Преценката за това дали изпълнението е точно и отговаря на нуждите и, е
могла да направи самата тя. Доколкото не е обективирала
евентуалното си недоволство от начина на изпълнение на поетите задължения, като
предяви иск за разваляне на договора, съдът е приел че тя не е имала основание
за това. Косвено в тази връзка е отчел и факта, че на ищцата и е била известна
процедурата по разваляне на такъв договор, защото е водила такова дело срещу
трето лице за друг свой имот.
Направените констатации и правни изводи на
решаващия съд са правилни и обосновани на доказателствата по делото и се
споделят изцяло, при условията на чл.272 ГПК от настоящия състав на въззивната
инстанция, поради което настоящото решение препраща към тях. Искът за разваляне
на договора, поради неизпълнение от страна на преобретателя,
е недоказан и поради това - неоснователен. При разпределяне на
доказателствената тежест, РС е възложил на ответницата да докаже изпълнение на
задълженията си по договора точно, в пълен обем, и за цялото действие на
договора и съобразно нуждите на прехвълрителя. Отчитайки
спецификата на иска за разваляне на алеаторен договор от страна на наследник на прехвърлителя и с оглед на съдебната практика, която
приема, че ако престираното от длъжника е било прието, и кредиторът
се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора, на ищеца са дадени изрични указания да установи,
че приживе прехвърлителката не е била доволна от
даваните и грижи и издръжка.
Решаващият съд обосновано е приел, че ответницата
се е грижила за своята леля съобразно уговореното в договора от 27.03.2008г., с
който процесния имот и е прехвърлен срещу поетото от нея задължение да я гледа
и издържа докато е жива. Особено съществено е, че тя като кредитор, до смъртта
си не е изразила и материализирала вола за разваляне на договора поради
неизпълнение. Нейната преценка относно това отговарят ли грижите на
племенницата и А. на договора им, е меродавна при преценката за точното му
изпълнение и наличието на основание за разваляне. Дори след влошаване на
здравословното и състояние и свързаните с това изменения в личността и, когато гледането
се е затруднило и е имало период на влошаване на отношенията между нея и
племенницата и, С.К. не е поискала връщане на имота си. Ето защо, следва да се
приеме, въз основа на показанията на свидетелите, че няколко месеца преди
смъртта си прехвърлителката, с оглед на възрастта и здравословното
си състояние се е нуждаела от ежедневни грижи и помощ в домакинството.Съобразно
клаузите на сключения договор, срещу получения в собственост недвижим имот
ответницата е изпълнява цялостно, системно и непрекъснато задължението си да
гледа и издържа леля си, като и осигурява всичко необходимо за нормален и
спокоен живот. Макар да е имало помощ и от други лица, в т.ч. и от ищеца,
основно ответницата се е грижила за леля си и тя е била доволна от тези грижи –
по вид и обем.
Трайно е
възприето в съдебната практика, че изпълнението на задължението за издръжка и гледане трябва
да е постоянно, системно и непрекъснато, с оглед конкретните нужди на прехвърлителя. Приобретателят е длъжен да осигурява не само храна, облекло
и т.н., но и гледане, което включва сърдечни и добри обноски по отношение на прехвърлителя, тъй като договорът за издръжка и гледане се
сключва с оглед на личността, с оглед на доверието в конкретния човек, на който
се поверяват грижите.Поради това и с оглед характера на договора, сключен с
оглед личността на приобретателя в лицето на
племенницата, с която са били в близки доверителни отношения, следва да се
приеме, че прехвърлителката е получила от нея това,
от което се е нуждаела до края на живота си. Ищецът не е доказал противното -
че грижите за сестра му и негов наследодател не са били в нужния вид и обем и
тя не е била доволна от изпълнението на договора.Неоснователни са наведените
във въззивната жалба доводи, че неправилно са интерпретирани в обжалваното
решение свидетелските показания. Всички свидетели установяват, че вследствие на
заболяването на С.К. няколко месеца преди смъртта и, вида и обема на грижите,
които е следвало да се полагат за нея са се променили и тя е приемала във вид и
обем изпълнението давано от племенницата и А.А. и не
е имала намерение, нито е изразявала воля за разваляне на договора поради
неизпълнение.
Поради изложеното следва да се приеме, че извода
направен от първоинстанционния съд за точно изпълнение на задълженията по
процесния алеаторен договор от страна на длъжника, е законосъобразен и
правилен. Поради това решението, с което иска за развалянето му и иска за
връщане на даденото по него са отхвърлени като неоснователни, се явява правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, на основание чл.271
ал.1 от ГПК. При този изход на спора, въззивникът следва
да понесе и направените от въззиваемата страна разноски за адвокат пред
настоящата инстанция в размер на 350лева, платени в брой на адвоката.
По отношения на частната жалба, въззивният съд,
приема че тя е основателна и следва да бъде уважена, а наложената на ищеца
глоба на основание чл. 90 от ГПК в размер на 50лв. – отменена, като в тази част
решението е с характер на определение.Въпреки неверните и непълни данни в
молбата за правна помощ, с които въззивната инстанция се е запознала, е
преценила, че ищецът има право на такава и му я е предоставила.Ето защо няма
случай на неправомерно получаване на правна помощ по см. на чл.90 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 468 на Плевенския
районен съд, постановено на 04.04.2018г. по гр.д. № 7467/2017г.
по описа на ПРС.
ОТМЕНЯ определение № 2161/11.06.2018г. по гр.д. № 7467/2017г. на Плевенски РС,
като вместо него постановява : ОТМЕНЯ глобата
на А.А.С. в размер на 50лв., наложена на основание
чл.90 от ГПК, с определение № 1353/12.04.2018г., като в тази част решението е с
характер на определение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 от ГПК А.А.С.,***,
с ЕГН **********, да заплати на А.А.А., с ЕГН **********, от с.гр. разноски по делото пред Плевенски ОС в размер на 350лв.
Решението, в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение, може
да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: