Р Е Ш Е Н И Е
№……../24.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №4265 по описа за 2020
година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ЗАД „Армеец”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета
Иван Портних иск с правно основание чл.
410, ал.1, т. 2 от КЗ за осъждане на ответника за сумата от 2091,87 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №13016030100757 за
МПС „БМВ Х5”, с рег. № B 7284 НС за настъпило на 08.02.2016г. вследствие на попадане на застрахования
автомобил в необезопасена дупка на пътното платно, ведно с мораторно
обезщетение в размер на 833,28 лева
за педиода от 18.05.2016г. до 03.05.2020г., на осн. чл. ведно със законната
лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 04.05.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението и сторените по делото разноски.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: 08.02.2016г. в гр. Варна при
движение по ул.”Под Игото” в посока към ул.“Капитан Райчо“, водачът на
автомобил „БМВ Х5”, с рег. № B 7284 НС попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. В
резултат на произшествието са увредени предната дясна джанта и задна дясна
джанта на автомобила. Твърди се, че автомобилът е застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“ при уговорено покритие „пълно автокаско“ със срок на действие до 20.01.2019г. По молба
на собственика на увредения автомобил е съставен опис по щета № 13016030100757
и е определено застрахователно обезщетение в размер на 2081,87 лева. От така
определеното обезщетение е приспадната дължима премия в размер на 1841,52 лева,
съответно на собственика на увредения автомобил е изплатена разликата в размер
на сумата от 240,35 лева. Сочи се, че
със заплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят е встъпил в правата на застрахования за заплатеното
обезщетение срещу Община Варна, тъй като пътят, на който е настъпило процесното ПТП е общински, като поддържането му
се осъществява от общината. Навежда се,
че ответникът е поканен да възстанови заплатеното обезщетение, по
поканата е останала без напразна. Счита, че Община Варна е уведомена за
претенцията най-късно на 18.05.2016г., когато е изгответен отговор на поканата.
Въз основа на изложеното, се настоява за уважаване на така предявените искове,
ведно с присъждане не сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответната страна Община Варна е депозирала отговор, в който се изразява
становище за неоснователност на претенцията. Оспорва претенцията по
размер с довод, че заплатеното
обезщетение не съотвества на уврежданията.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Не спорно по делото, а и от представените
доказателства се установява, че между ищцовото дружество ЗАД „Армеец”и
собственика на „БМВ Х5”, с рег. № B 7284
НС към 08.02.2016г. е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” по застрахователна полица № 0306Х0179689.
От показаниятa на свидетеля М.А., участник в
произшествието се установява, че процесното транспортно произшествие е
реализирано на
08.0202016г., в резултат на попадане на процесния автомобил „БМВ Х5”, с рег. № B 7284 НС в несигнализирана дупка на пътното платно. Дупката е била с размери
50/60 см. широчина и дължима между 7 и 10 см. На пътя е нямало означение за
дупка- табела или друга сигнализация. При произшествието джаната на автомобила e била повредена.
Въз основа
на уведомление за настъпило застрахователно събитие от
08.02.2016г.,е образувана преписка по щета №13016030100757. Съгласно опис-
заключение по щета №13016030100757/л. 20/ от 08.02.2016г. при извършен оглед по „БМВ Х5”, с рег. № B 7284
НС са установени увреждания на предна дясна джанта и
задна дясна джанта.
По делото е представен разходен касов ордер № 263/24.03.2016г., видно от
който на М.А. е изплатено застрахователно обезщетение по щета №13016030100757 в
размер на 240,35 лева.
От
заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че увредените детайли по автомобила са предна дясна и задна дясна джанти. Вещото
лице сочи, че тези увреждания е възможно да са получени в резултат на описания
механизъм. Размерът на щетите по процесния автомобил към датата на
произшествието експертът е определил на 2523,75 лева.
Видно от регресна поканан изх. №Л-4565/27.04.2016г. (л.25)ответникът е
поканен да възстанови шетите, за които е заплатено застрахователно обезщетение.
При така установеното от фактическа страна
съдът възприе следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата с плащането на застрахователното
обезщетение до размера на платеното от него и обичайните разноски, направени по
определяне на обезщетението. Суброгацията включва възможността застрахователят
да предяви регресни претенции чрез реализиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, когато
са налице основанията за това.
Успешното провеждане на иска по чл.
410,ал.1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/ наличието на
предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от вещ, собственост на ответника. Съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество следва да
ангажира доказателства за
осъществяването на всички елементи, включени в предмета на доказване на
предявения иск.
От представените по
делото писмени доказателства се установява наличието на валидно сключен
застрахователен договор "Каско" между ЗАД „Армеец” и
собственика на уредения лек автомобил.
За установяване на
произшествието са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля М.А.- водач на автомбила, с който е реализирано произшествието. Показанията
на свидетеля са, че процесните щети са
резултат именно от попадането на процесния автомобил в необозначена дупка на
пътното платно. Тези показания съдът кредитира като непосредствени и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото- заключението на
назначената по делото експертиза досежно възможността повредата да е настъпила
от попадането в неравност на пътя.
Задължението за поддържане изправността на
процесния пътен участък, находящ се в гр. Варна и представляващ местен общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, е възложено по силата чл. 8, ал. 3 и чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия закон на ответната община като юридическо
лице, включително и упражняването на надзор върху служителите, отговарящи пряко
за тази дейност. Съгласно цитираните норми задължение на Община Варна е да
поддържа общинските пътища в изправно състояние така че да осигуряват безопасно
и удобно движение - § 1, т. 14 от ДР на
ЗП.
Отделно от това, разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДП вменява на лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък
срок.
Следователно
са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността
на ответната община за причинените на третото лице вреди, а именно собственикът
на застрахования автомобил е претърпял имуществени вреди при станалото с
автомобила му ПТП на 08.02.2016г.,
настъпило при преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно – общински път, чието управление ***, поради неизпълнение на задължения
на служителите, на които общината е възложила работа за поддържане на пътя.
Налице е неизпълнение на задълженията на служителите на общината за осигуряване
необходимите условия за безопасно движение, от което противоправно бездействие
са причинени вреди, обезщетени от ищеца – застраховател. Ето защо са налице
предпоставките за регресно обезщетяване на застрахователя, поради което и
предявеният иск се явява доказан по основание.
Фактът на заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на
собственика на увредения автомобил не е оспорен. Съгласно чл. 369, ал. 1 КЗ, ако застрахователят
има изискуемо вземане за застрахователна премия или друго изискуемо вземане по
застрахователния договор, той може да ги удържи от вземане на застрахования или
трето ползващо се лице към него, което произтича от застрахователния договор.
Според ал. 2 когато застрахователното събитие е настъпило, преди
застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия,
застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото
застрахователно обезщетение или сума.
Не е
спорно, а е видно от комбиниранта застрахователна полица / л. 5/,
че към датата на настъпване на застрахователното събитие е
платена
само първата вноска. Следващите четри вноски в общ размер на 1841,52 лева не са
били с настъпил падеж и не са били изискуеми към деня на събитието. Поради това
и на основание чл. 369, ал. 2 КЗ за ищеца е
възникнало правото да удържи тази сума от застрахователното
обезщетение. Видно от приложения РКО остатъкът от обезщететението над размера
на частта, с която е извършено прихващане е заплатена на застрахованото лице.
След като обезщетение е заплатено, на осн. чл. 410 от КЗ за застрахователя е
възникнало регресно право спрямо възложителя на работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите, или
Относно
размера на щетата съдът кредитира заключението на вещото лице и определя същото
на 2523,75 лева. Тъй като заплатеното от застрахователя обезщетение е в
по-малък от претендирания размер, исковата претенция се явявя основателна в
цялост.
Предвид
основателността на главната претенция, основателна се явява и претенцията за
присъждане на мораторна лихва върху
изплатеното застрахователно обезщетение. По делото е приложена регресна покана,
която следва да се приеме, че е връчена
на общината най-рано на 18.05.2016г. съгл. изх. Рег. номер на писмото, с което
се удостоверява получаването на поканата (л. 24). На ищеца се следва мораторно
обезщетение считано от дата, следваща получаването на поканата, тъй като от
тази дата ответникът се намира в забава до датата предхождаща подаване на
исковата молба-03.05.2020г., тъй като след тази датата на страната се дължи
законна лихва. За периода 19.05.2016г.
до 03.05.2020г. върху главницата от 2091,87 лева мораторното обезщетение
възлиза на 840.26 лева. Тъй като
претеницята е по- малък размер, с оглед диспозитивното начално в гражданския
процес претенцията следва да се уважи в цялост.
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнараждение на
ищеца в размер на 120 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска и обстоятелството, че ищецът не е представляван
от юрисконсулт о.с.з.. На ищеца следва да се присъдят и разноски за за държавна такса 133,67 и възнаграждение за вещи лица в размер още на 200
лева по представените
доказателства, или общо разходи в размер на 453,67 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана то кмета на Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 2091,87 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
и ликвидационни разноски по щета №13016030100757 за МПС „БМВ Х5”, с рег. № B 7284
НС за настъпило на 08.02.2016г. вследствие на попадане на
застрахования автомобил в необезопасена дупка на пътното платно, ведно с
мораторно обезщетение в размер на сумата
от 833,28 лева за педиода от
19.05.2016г. до 03.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 04.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ и чл.
86, ал.1 от ЗЗД и сторените по делото разноски, както и сумата
от 453,67 лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
експертиза, на осн.чл.78,ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.