№ 946
гр. ***, 08.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430100580 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
ЦВ. В. З., ЕГН**********, *** против Т.П. Л., ЕГН**********, ***.
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК и е
направено искане за постановяване на привременни мерки.
Разпоредбите на чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 СК, регламентиращи
производствата по съдебна администрация при разногласие между
родителите, предвиждат специална местна подсъдност, дерогираща общите
правила за местната подсъдност, уредени в ГПК. Компетентен да се
произнесе по молбата е съдът по настоящия адрес на детето. Тази
подсъдност е уредена изцяло с оглед всестранна защита правата и интересите
на детето, като в практиката на ВКС е разяснено, че под настоящ адрес следва
да се възприема мястото, където фактически пребивава детето към момента
на сезиране на съда /Определение №185/23.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д.
№2198/2013г. на ВКС, II г.о./. Това е така поради необходимостта от
извършване на редица процесуални действия с участието и на детето –
изслушването му от съда, при наличие на предвидените в СК и в специалния
ЗЗакрД условия; изготвяне на социален доклад и др.
В съдебната практика на Върховния касационен съд /примерно
Определение №77/01.03.2021г. по ч.гр.д.254/2021г. на III г.о на ВКС/ е
изяснено, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо
местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2
СК, в който смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба, изхождайки
1
от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на
детето. При спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е
било фактическото пребиваване на децата, а това е мястото, където е
тяхната обичайна среда на живот. Временното отсъствие на децата от
това място не означава смяна на пребиваването им, нито отвеждането им
от обичайното местопребиваване от единия родител, може да обоснове
компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по
мястото, където те са отведени. Местната подсъдност по тези искове,
изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл.112 ГПК, тъй като е
подчинена на закрилата интересите на детето, поради което
административните действия на родителите, с които те декларират един
или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за
определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за
фактическото пребиваване на детето, във връзка с последващите процесуални
действия при разглеждане на спора.
Уредбата на местната подсъдност в чл.127 СК е императивна, поради
което за спазването на тази подсъдност съдът следи служебно. Същевременно
със становище вх.№ 5619/08.03.2022г. ответника по делото е направил
изрично възражение за местна неподсъдност по делото, което е направено
преди изтичане на срока за отговор на исковата молба.
От твърденията в исковата молба, както и от изложените в постъпилото
от ответника становище се установява безспорно и еднозначно, че настоящия
адрес на децата, съобразно горецитираната практика, към датата на завеждане
на иска е в гр.***. Видно е, че от 2018г. до края на 2021г. децата живеят в
гр.*** и учат в училища в същия град. След това майката взема решение да
промени своето и тяхното местоживеене, като регистрира наястоящ адрес на
децата в гр.*** на дата 31.01.2022г. Исковата молба е подадена на
02.02.2022г. И понастоящем децата живеят и учат в гр.***, където е тяхното
обичайно местопребиваване и с оглед гореизложеното, въпреки
регистрирания настоящ адрес на децата в гр.***, то настоящия им адрес по
смисъла на чл.127 СК е в гр.***, където те фактически живеят и е обичайната
им среда на живот, поради което местно компетентен да разгледа делото,
2
включително да се произнесе по направеното искане за постановяване на
привременни мерки е РС-***.
С оглед гореизложеното производството по делото следва да бъде
прекратено и изпратено по подсъдност на местно компетентния съд- РС-***.
Съгласно разпоредбата на чл.121 ГПК заинтересованата страна може да
обжалва определението във връзка с подсъдността.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № ********** 0580/2022 г.
по описа на ***ски районен съд.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд-*** по подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд –*** в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3