Р Е Ш
Е Н И Е № 260005
гр.Пловдив 11.01.2022 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Х граждански
състав, в открито заседание на 19.10.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна
Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия РУМЯНА АНДРЕЕВА
гражданско въззивно дело № 2687/2017 г. по описа на Пловдивския
Окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. И.
К., ЕГН **********, и Д. С. К., ЕГН **********,
чрез процесуалния им представител адв. И. Д.,
против Решение № 2170 от 30.06.2017 г., постановено по гр.д. №
112/2016г., по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ
гр.с-в, с което е бил отхвърлен предявения
от тях против Р.О.П. с ЕГН ********** и П.И.П. с ЕГН **********,***
В иск с искане за установяване в отношенията между страните, че ответниците
дължат на ищците солидарно сумата от 5 лв., представляваща част от обезщетение
за неоснователно обогатяване, цялото в размер на 1 800 лв., дължимо за
преминаването им с лек автомобил през собствения на ищците поземлен имот с
идентификатор 56784.535.35 по кадастралната карта на гр.Пловдив през периода от
01.11.2012 г. - 01.05.2013г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14207 по описа за 2015 г. на РС
Пловдив. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови въззивно решение по съществото на спора, с което субективно
съединените искове да се уважат. Претендират се разноски за двете
инстанции.
Въззиваемите страни Р.О.П. и П.И.П.
чрез представителя им по делото адв. А.С. оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Молят решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Претендират заплащането на разноски за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал.1 от ГПК от лица, имащи право на жалба и като такава
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
При извършената служебна
проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът
намери, че същото е валидно и
допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва
да бъде проверена правилността на решението
по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснато при постановяването
му нарушение на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се
произнесе по съществуващия между страните
правен спор.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищците В. И. К. и Д.
С. К. са основал иска си на твърдението, че са собственици в режим на
съпружеска имуществена общност на 1/2 идеална част от недвижим имот
- поземлен имот с идентификатор 56784.535.35 по кадастралната
карта на гр. Пловдив, находящ се в гр.Пловдив, бул. “****, с площ **
кв.м., а ответниците Р.О.П. и П.И.П. преминавали ежедневно с лек
автомобил през част от поземления им имот с площ 244 кв.м., през времето
01.11.2012 г. - 01.05.2013г. Искат от съда да постанови решение,
с което да се признае за установено,
че ответниците им дължат сумата от 5 лева, като
част от общо дължимите се 1 800 лв., с която сума са се обогатили
без основание за тяхна сметка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащаен, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14207 по описа за 2015 г. на РС – Пловдив.
За да бъде уважен така
предявения иск ищците следва да установят,
че притежават идеални части от правото на
собственост върху процесния имот, че за процесния
период същият е бил ползван от ответниците
по описания в исковата молба начин, както
и размера на сумата, с която ответникът се
е обогатил, а те са обеднели.
От доказателствата по делото е видно, че
с влязло в сила Решение № 77 от 12.10.2020г.
на ВКС по гр.д.№ 4227/2019 г. е бил уважен предявения
от В. И. К. и Д. С. К.
против общо 14 физически лица, сред които и
ответниците Р.О.П. и П.И.П. установителен иск за
собственост, като ищците са признати за собственици
при режим на съпружеска имуществена общност на
1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
56784.535.35 по кадастралната карта на гр. Пловдив, находящ се в
гр.Пловдив, бул. “***** с площ ** кв.м. Така постановеното
решение установява със задължителна сила в
отношенията между страните, че ищците са
собственици на 1/2 идеална част от
посочения поземлен имот, като съгласно
разпоредбата на чл.297 от ГПК същото
е задължително за всички съдилища. Предвид горното
следва да се приеме, че твърдяното от
ищците право на собственост върху процесния
имот е установено.
Процесният поземлен имот
е бил нанесен със сегашните си граници
в кадастралната карта по силата на Заповед №
КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на Началник СГКК - гр. Пловдив /заповедта е
приложена на л.225 от делото на РС/, с която е било
одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пловдив, състоящо се в корекция на имотната граница между поземлени имоти
56784.535.32 и 56784.535.35. Изменението в КККР е
било допуснато поради прилагане на изменение на
подробен устройствен план, одобрено със Заповед №
ОА-225/01.02.2005 г. на Кмета на Община Пловдив /л.235 от делото на РС/, като с
тази заповед е одобрен проект за изменение на ПУП - План за регулация и
застрояване на част от плана на „Христо Ботев“-юг, като се променя уличната
регулация между стари о.т.487 и о.т.495 в съответствие с приет проект „Реконструкция
на бул. „Ал.Стамболийски“ в участъка от бул. „Коматевско шосе“ до бул. „Цар
Борис ІІІ Обединител“, образуван е нов квартал 99а, както и нов УПИ І-35, 32,
25, 145, 146 – жилищно застрояване, обслужващи дейности с ново свободно
застрояване и УПИ ІІ – трафопост със запазване на съществуващото
застрояване. От събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице В. Г. по назначената от
РС съдебно - техническа експертиза е видно, че новият
ПИ КИ 56784.535.32 е с граници, идентични с границите на УПИ I - 35, 32,25,
146, 145 за жилищно застрояване, обществено-обслужващи дейности в кв. 99а по
регулационния план. Новият ПИ КИ 56784.535.35 включва части от ПИ
56784.535.32 и ПИ КИ 56784.535.35, за които части не е приложена уличната
регулация по отношение разширението на бул. „**** По проект, одобрен на
23.11.2006 г. част „Архитектурна“ чертеж „Ситуация по прилагане на
уличната регулация по отношение разширението на бул. „*****“ е с още едно платно,
като в границите на новопопълнения в КК ПИ КИ 56784.535.35 се предвижда паркинг
за автомобили. В проекта е предвиден път от булеварда към прохода на сградата в
УПИ I - 35, 32, 25, 146, 145 за жилищно застрояване, обществено-обслужващи
дейности кв. 99а с размери 5м/19, 50 м. и площ 97, 50 кв. м. След изменението
на кадастъра новият имот с идентификатор 56784.535.32.535.32 не граничи с път /
бул. „*****“/ и за да сте стигне до
булеварда трябва да се премине през имот с идентификатор 56784.535.35.
Безспорно е по делото, че
предвиденото разширение на булеварда не е
изпълнено, както и че Община Пловдив не
е предприела процедура по отчуждаване на
имотите, върху които ще се осъществи същото.
От фактическа страна по делото
няма спор, а и се установява от приложените
писмени доказателства, че ответниците са собственици
на самостоятелен обект в построената в УПИ І-35, 32,
25, 145, 146 жилищна сграда, както и на идеални
части от имота- поземлен имот с
идентификатор 56784.535.32. По делото е
безспорно, че притежаваният от тях имот
няма достъп до обществен път, тъй
като проектираното разширение на бул. „***“
не е изпълнено, както и че достъпът до него
се осъществява само през поземлен имот с
идентификатор 56784.535.35. Безспорно е и
че за процесния период през посочения
имот са преминавали не само ответниците, а и
всички собственици на самостоятелни обекти
от жилищната сграда, построена в поземлен
имот с идентификатор 56784.535.32. Съгласно чл. 190, ал.1 от ЗУТ , когато съгласно
подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по
проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да
прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.
Съгласно разпоредбата на чл.191 от ЗУТ
обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарването на временни
пътища, са за сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват
от временните пътища, като обезщетението за частите от поземлени имоти,
използвани за временни пътища, се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ . Съгласно чл.210, ал.2 от ЗУТ Кметът нарежда
служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на
обезщетения или оценка от комисията /по ал.1/. Предвид посочените разпоредби
следва да се приеме, че ищците имат право
на обезщетение за ползването на имота
им за преминаване от собствениците на
поземлен имот с идентификатор 56784.535.32, сред
които са и ответниците. За определяна на размера и изплащане на
същото обаче е предвиден административен ред, за което ищците
следва да сезират Община Пловдив. И тъй като е налице
законова възможност за обезщетяване, то налице е пречка за предявяване на
претенция за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, доколкото
съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗЗД правото за обезщетяване при неоснователно обогатяване по ал. 1 възниква,
когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Ето защо предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изложеното обжалваното
решение, с което искът е бил отхвърлен,
макар и при други мотиви, е правилно като краен резултат и като
такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3 в полза
на въззиваемите страни следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното
производство в размер на 300 лв.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2170 от
30.06.2017 г., постановено по гр.д. № 112/2016г., по описа на Районен съд
- Пловдив, ХХ гр.с-в
ОСЪЖДА В. И. К. с ЕГН **********
и Д. С. К. с ЕГН **********,***, да
заплатят на Р.О.П. с ЕГН ********** и П.И.П. с ЕГН **********,*** В
сумата от 300 лв. - разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: