Решение по гр. дело №773/2025 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 239
Дата: 29 септември 2025 г.
Съдия: Тихомир Руменов Рачев
Дело: 20252110100773
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Айтос, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100773 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашно
насилие.
Образувано е по молба от Т. М. М. за издаване на заповед за защита по
чл. 15, ал. 8 ЗЗДН срещу Щ. Д. М..
В молбата се твърди, че на 11.08.2025 г. около 18:40 ч. в ***, ответникът е
отправил обидни думи към молителката и й е нанесъл удар с юмрук в
областта на ръцете и главата, тъй като тя е отказала да живее с него. Сочи се,
че и преди е имало случаи на домашно насилие.
Ответникът се явява лично в открито съдебно заседание и оспорва
изложеното в молбата за защита. Сочи, че молителката го е ударила.
Молителката не се явява в открито съдебно заседание.

Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата за домашно насилие е подадена на 12.08.2025 г., а твърденият
акт на домашно насилие е от 11.08.2025 г., следователно е спазен
тримесечният преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
На 12.08.2025 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита № 26, с която
е задължил ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо
1
молителката; забранил му е да я приближава на разстояние по-малко от 50
метра, жилището й, местоработата й, местата й за социални контакти и отдих.
По делото не се спори, че молителката и ответникът са живели на
семейни начала. Поради това ответникът е лице по смисъла на чл. 3, т. 2 ЗЗДН,
попадащо в обхвата на закона.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за извършено домашно
насилие спрямо молителката. Декларацията се ползва с доказателствена сила,
ако не бъде опровергана от ответника. Ответникът не е представил никакви
доказателства, които да я опровергаят, поради което съдът няма друг избор,
освен да уважи молбата за защита от домашно насилие.
Възможните мерки за защита от домашно насилие са изброени в чл. 5, ал.
1 ЗЗДН. За да прецени каква мярка да наложи, съдът е длъжен да вземе
предвид всички факти по делото.
Извършена е служебна справка, според която между страните е имало и
друго дело за защита от домашно насилие, което е приключило с оттегляне на
иска от страна на молителката. Липсват данни за дела по ЗЗДН в други
съдилища. Не са представени доказателства, от които да може да се направи
извод, че ответникът е осъществявал друго домашно насилие спрямо
молителката. Поради това съдът приема, че това е първият случай на домашно
насилие между страните.
Видно от справката за съдимост, ответникът не е осъждан.
Съгласно служебна справка от Центъра за психическо здраве – Бургас
ответникът не е лекуван там.
На основание чл. 15, ал. 4 ЗЗДН съдът извършва оценка на риска по
методика, определена в Правилника за прилагане на Закона за защита от
домашно насилие. Въз основа на въпросите в Приложение № 5 съдът
установи, че няма доказателства, от които да се направи извод, че отговорът на
някой от тях е положителен. Поради това съдът счита, че процесният случай
попада в графата „от 0 до 10 точки“. Според методиката това означава, че не
са идентифицирани рискови фактори, които да сочат вероятност за бъдещо
насилие над пострадалото лице. Налични са данни за лека форма на насилие,
което може да бъде на вербално или емоционално ниво. Пострадалото лице
има ресурси да се справи с насилието.
Въз основа на изложеното съдът намира, че спрямо ответника следва да
се приложат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН: задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана на
извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за
срок, определени от съда. Съдът счита, че мерките за защита следва да бъдат
наложени за срок от 2 месеца, като се приспадне на основание чл. 5, ал. 2
ЗЗДН времето, през което е действала заповедта за незабавна защита.

2
По разноските:
Според чл. 11, ал. 2 ЗЗДН при издаване на заповедта съдът възлага
държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното
насилие. В случая молбата на молителката е уважена, което означава, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати 25 лв. по сметка на Районен съд
– Айтос, представляващи държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН мерки за защита за
извършено на 11.08.2025 г. около 18:40 ч. в ***, домашно насилие от Щ. Д. М.,
с ЕГН **********, изразяващо се в отправяне на обидни думи към Т. М. М., с
ЕГН **********, и нанасяне на удар с юмрук в областта на ръцете и главата й,
а именно следните мерки:
ЗАДЪЛЖАВА Щ. Д. М., с ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Т. М. М., с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Щ. Д. М., с ЕГН **********, да приближава на
разстояние по-малко от 50 метра Т. М. М., с ЕГН **********, жилището й в
***, както и местоработата и местата й за социални контакти и отдих, за срок
от два месеца.

ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН от срока на определените с
настоящото решение мерки за защита времето, през което е действала Заповед
за незабавна защита № 26 от 12.08.2025 г., издадена по гр. д. № 773/2025 г. на
Районен съд – Айтос.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Щ. Д. М., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на Районен съд – Айтос сумата от 25 лв., представляваща
държавна такса.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в седемдневен срок от постановяването му, за което страните са
уведомени.

На основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН заповедта за изпълнение подлежи на
незабавно изпълнение, независимо от обжалването на решението.

На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН препис от съдебното решение и
издадената заповед да се изпрати на Районно управление – Айтос и Районно
3
управление – Руен за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4