№ 356
гр. П., 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500581 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.437 от ГПК.
С постановление, изразено в уведомление № 7329/ 11. 07. 2022 г. на
ЧСИ до „***“ ЕООД и И.К. С. чрез адв. А.С. ЧСИ е отказал да намали
определените разноски в изпълнителното производство досежно т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ ,относно размера на адвокатското възнаграждение за процесуалния
представител на взискателя и относно задължението на всеки от
жалбоподателите, тъй като посочените разноски са съобразени с
нормативните изисквания и със задължението по изпълнителното
производство.
Срещу постановлението е постъпила жалба от „***“ЕООД с ЕИК***
и И.К. С. с ЕГН********** чрез адв. А.С., с което е отправено искане за
намаляване на разноските , определени в изпълнителното производство по
делото относно таксата по т. 26 ЗЧСИ, адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя и разпределение на разноските по
отношение на двамата жалбоподатели с оглед разделност на задължението
въз основа на изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното
1
производство.
Ответникът по жалбата Ж. Н. Й. с ЕГН********** е изразил
становище чрез процесуалния си представител адв. Н.Н. от АК- П. относно
определеното адвокатско възнаграждение , като е посочено, че по Наредба
№1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за образуване на изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. и за
процесуално представителство в хода на изпълнителното производство
възнаграждението е 200 лв. на основание чл. 10, т. 1 и т.2 от наредбата, като
общо минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. Изразено е
становище, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. не
е прекомерно, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
По делото е представено писмено становище на ЧСИ Ц.Н. с рег. № ***
на КЧСИ затова, че жалбата е неоснователна, като е изразено становище, че
правилно са определени таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ и адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, поради което
жалбата е неоснователна.
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал.1 ГПК
от надлежна страна ( длъжник в хипотезата на чл. 435 ал.2, т. 7 ГПК) срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е ДОПУСТИМА.
ЖАЛБАТА по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От представеното ксерокопие на изпълнителното дело става ясно, че
същото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26. 04.2022
г. по гр. д. № 7502/ 2019 г. по описа на РС- П., с което жалбоподателите са
осъдени да заплатят на взискателя сумата от 669 лв. деловодни разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 300 лв. солидарно да
заплатят направени разноски във въззивното производство.
С ПДИ на ЧСИ Ц.Н. до жалбоподателите за всеки поотделно е
посочено задължението им, както следва: общо задължение в размер на 1803,
02 лв., от които присъдени разноски в размер на 969 лв.; 500 лв. разноски по
2
изпълнителното дело,; 334, 02 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 19.
07. 2022 г.
В писменото си становище ЧСИ е посочил подробно какво точно
включват отделните пера от задължението на жалбоподателите в
изпълнителното производство, както следва:
969 лв. присъдени суми по изпълнителния лист;
Такса по т. 1 от тарифата за образуване на изпълнително дело в размер
на 24 лв. с ДДС;
Такса по т. 4 от тарифата за ПДИ в размер на 12 лв. с ДДС;
Такса по т. 3 от тарифата за справки в НАП, ЕСГ РАОН, ИКАР, БНБ,
КАТ в размер на 60 лв. с ДДС;
Такта по т. 31 от тарифата в размер 25 лв. ;
Такса по т. 26 от тарифата в размер на 165, 02 лв. с ДДС;
Такса т. 9 от тарифата в размер на 36 лв.;
Адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя
по чл. 10, т. 1 и т.2 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът приема за неоснователна жалбата относно определеното
възнаграждение за процесуалния представител на взискателя адв. Н., тъй като
съгласно чл. 10, т.1 и 2 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително
дело и за процесуално представителство по изпълнително дело минималният
размер на възнаграждението е по 2000 лв. В случая е определено
възнаграждение в размер на 500 лв., което съдът приема, че не е прекомерно,
тъй като е увеличено това възнаграждение само с 100 лв. над минималното,
което е свързано с участието на взискателя в изпълнителното производство
чрез неговия процесуален представител. По тези съображения съдът приема,
че следва възнаграждението за процесуалния представител на взискателя да
бъде в размер на 500 лв. за образуване и процесуално представителство в
изпълнителното производство.
Съдът счита, че отказът за намаляване на разноските в производството е
основателен по отношение на т.26 от тарифата по ЗЧСИ. От доказателствата
по делото се установява, че размерът на задължението, върху което следва да
се определи т. 26 от тарифата, която е пропорционална, е въз основа на
3
цялото задължение, което включва сумата по изпълнителния лист в размер на
969 лв. общо плюс описаните по- горе такси за ЧСИ и адвокатското
възнаграждение в размер на 500 лв., като на тази основа общо в размер на
1626 лв. следва да се изчисли таксата по т. 26, б.“в“ от тарифата на ЧСИ,
която е пропорционална и се изчислява чрез сбор от сумата от 100 лв. до 1000
лв. плюс 8% за горницата над 1000 лв., съответно в настоящия случай таксата
е в размер на 150, 08 лв., с ДДС е 180,10 лв. В случая ЧСИ е определил такса
по т. 26 в размер на 165, 02 лв. с ДДС, поради което съдът приема, че това е
размерът на таксата, тъй като не би могло с настоящия съдебен акт по жалба
на длъжниците да се приеме, че размерът на задължението им е по- голям от
приетия от ЧСИ( недопустимо е от процесуална гледна точка да се влошава
положението на жалбоподателите).
Съдът счита, че жалбата е основателна относно определянето на
задължението на всеки от жалбоподателите в изпълнителното производство
по отношение на разноските с оглед разделност и солидарност на тяхната
отговорност по отношение на главното задължение по изпълнителния лист.От
представения изпълнителен лист и от решението на районния съд по гр. д. №
7502/ 2019 г. по описа на РС- П. е видно, че съдът е осъдил двамата
жалбоподатели да заплатят сумата от 669 лв. направени разноски в
производството в полза на взискателя Ж. Н. Й.. С решение № 260163/ 05. 12.
2020 г. П.ският окръжен съд е потвърдил решението на П.ския районен съд,
като е осъдил жалбоподателите СОЛИДАРНО да заплатят на Ж. Н. Й.
направените деловодни разноски в размер на 300 лв. Решението на П.ския
окръжен съд не е допуснато до касационно обжалване с определение №
60510/ 18. 06. 2021 г. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.121 ЗЗД освен в определените от закона
случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато
е уговорена. С оглед цитираната норма съдът приема, че по решението на
районния съд е налице разделна отговорност на двамата длъжници по
задължението за разноски, тъй като не са осъдени изрично солидарно да
заплатят тези разноски, а солидарната отговорност изрично е определена само
по отношение на разноските във въззивната инстанция в размер на 300 лв.
Следователно задължението на всеки един от длъжниците в изпълнителното
производство следва да бъде определено, както следва: задължение по
4
изпълнителен лист по решението на районния съд в размер на 334, 50 лв.;
задължение по решението на окръжния съд в размер на 300 лв. за всеки от
длъжниците (солидарна отговорност); такси за ЧСИ при условията на
разделност в размер на 167, 01 лв.; възнаграждение за процесуалния
представител на взискателя при условията на разделност в размер на 250 лв.
С оглед изложеното съдът счита, че следва да бъде отменен отказът на
ЧСИ за намаляване размера задължението на всеки един от длъжниците в
изпълнителното производство, като вместо това следва да бъде определен
размерът на задължението относно разноските на всеки от длъжниците
поотделно , които са в размер на 167, 01 лв. такси за ЧСИ и 250 лв.
възнаграждение за процесуалния представител на взискателя. В останалата
част относно намаляването размера на таксата по т . 26 от тарифата и по
отношение на възнаграждението за процесуалния представител на взискателя
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ, изразено в уведомление № 7329/
11. 07. 2022 г. по изп. д. №2022***0400231 на ЧСИ Ц.Н. с рег. № *** на
КЧСИ до „***“ ЕООД и И.К. С. чрез адв. А.С. ЧСИ в ЧАСТТА, в която
е отказал да намали определените разноски в изпълнителното
производство за всеки от длъжниците в изпълнителното
производство„***“ЕООД с ЕИК*** и И.К. С. с ЕГН**********, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ задължението за разноски в изпълнителното
производство за ВСЕКИ ПООТДЕЛНО за длъжниците „***“ЕООД с
ЕИК*** и И.К. С. с ЕГН********** по изп. д. №2022***0400231 на ЧСИ
Ц.Н. с рег. № *** на КЧСИ , както следва:
Такси ЧСИ – размер на 167, 01 лв.;
Адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на
взискателя в размер на 250 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „***“ЕООД с ЕИК*** и
5
И.К. С. с ЕГН********** чрез адв. А.С. срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ,
изразено в уведомление № 7329/ 11. 07. 2022 г. по изп. д. №2022***0400231
на ЧСИ Ц.Н. с рег. № *** на КЧСИ в ЧАСТТА, в която е отказал да
намали определените разноски в изпълнителното производство досежно
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 165, 02 лв. и относно размера на
адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на
взискателя в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6