№ 431
гр. П., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500531 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
863/28.07.2022 г., постановено по гр.д. № 20225220100762 Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил молбата на Я. К. Я. с ЕГН ********** от град П., ул.
“М.“ № 75 с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР за промяна на бащиното му
име от К.“ на „К.“ и на фамилното му име от „Я.“ на „К.“ и алтернативно за
промяна на фамилното му име от „Я.“ на „Ю.“.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Я. К. Я. чрез неговия процесуален пълномощник адв. Б. Д.
от АК-П. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се
твърди, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно,
немотивирано и постановено в противоречия с материалния и процесуалния
закон. Призовава въззивния съд да обмисли и разгледа настоящия казус от
позицията на европейска институция, за която защитата на правата и
интересите на гражданите са в основата на правораздаването. Във връзка
с това моли съдът да направи разширително тълкуване на разпоредбата на
закона, без да се посочва кой е този закон, но затова пък да се съобрази
промяната, която настъпвала ежедневно в „световния правен мир“ и
възможностите, които се откривали пред всеки европейски гражданин, които
вече дори позволявали човекът сам да се самоопредели от какъв пол е „и
въобще неограничените права, които се дават на хората по отношение на
1
това как те са възприемат, с цел това да съответства на техния мироглед
и вътрешен мир и самоопределяне“./б.а. - Словоредът и правописът са
спазени и цитирани дословно/. В европейското законодателство, към което се
стремяло „българското такова“ , процедурата за промяна на имената била
значително улеснена и имала регистрационен характер, като давала голяма
свобода при избора на имена на гражданите.
Неправилен бил изводът на районния съд, че по делото липсвали
доказателства за това, че молителят се е афиширал в обществото с различно
бащино и фамилно име от посочените в акта му за раждане, тъй като
противното било установено от показанията на свидетеля Ю.. Другият
свидетел споменавал само малкото име на Я., тъй като били близки и
пропуснал да спомене бащиното и фамилното му име.
В заключение процесуалният пълномощник твърди, че било абсурдно
молителят да нови едно турско и две български имена, поради което искането
е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде
постановено ново, с което молбата да бъде уважена.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от Община П..
Представителят на Окръжна прокуратура – П. е дал становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и
при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В молбата, с която е бил сезиран районният съд, молителят Я. К. Я. е
твърдял, че при раждането си е записан с имената Я. К. Я., но откакто се
помни всички се обръщали към него с името Я.. Всички негови приятели,
близки и роднини го знаели като Я. К. К., защото от десетилетия целият му
род използвал турските си имена. Баща му бил известен сред роднини и
приятели с името К. Я. К., но в личните му бил записан с българските си
имена К. Я. Й.. Твърдял е, че имената на баща му принудително са били
променени от турски на български, но на надгробната му плоча бил запис с
турските имена К. Я. К.. Молителят е твърдял, че турски имена са носели и
родителите на баща му - дядо му Я. К.ов Ю.ов и баба му Н. Я.ова К.ова.
Докато бил жив, бащата на молителя се канел да заведе дело, за да си
възстанови турските имена, но така и не успял да го направи преди да почина
през 2008 г. Това обаче сторил неговия брат и чичо на молителя А. Я. К. с
ЕГН **********. Турски имена носели и първите братовчеди на молителя.
След смъртта на баща му молителят живеел в една къща с чичо си и с
неговото семейство. Почитта към рода и силната привързаност към
2
семейството му били причината молителят да промени имената си, защото
без турските имена се чувствал извън общността. С чичо му често пътували
заедно до Германия, за да работят сезонна работа и заради различните им
имена ги третирали различно. Това го карало да се чувства неудобно, защото
го гледали така, все едно се е отрекъл от рода си, а родът му винаги е бил с
турски имена, които били принудително променени. Твърдял е, че употребата
на двата вида имена - български и турски - му създавало сериозни проблеми в
ежедневието и в работата . Работодателят му гледал с недоверие към него,
когато се представял с името Я. и всички се обръщали към него с това име, а
когато подписвал ведомостите за заплати, трудови договори и други
документи, там бил записан с имената Я. К. Я.. В работата подал молба за
отпуск и по навик писал имената Я. К. К., поради което в счетоводството на
фирмата настанала суматоха, защото се чудели кой е този работник. Това
окончателно го убедило, че е крайно време да реши този проблем. Твърдял е,
че през 2019 г. завел гр.д. № 3986/2019 г. по описа на PC-П. за промяна на
трите имена, което приключило с решение, съгласно което било променено
само собственото му име, а за другите две имена молбата била отхвърлена.
Това решение било потвърдено от Окръжен съд-П.. Твърдял е, че към
настоящия момент били налице нови обстоятелства, които подсилвали
желанието на молителя за промяна на бащиното му и фамилно име. Съгласно
решение № 911 от 29.10.2021 г. по гр.д. №2541/2021 г. по описа на PC-П.
имената на майката на молителя били променени от М.М. Й.а на Б.М.А..
Молителят е твърдял, че е свикнал в ежедневието с турските си имена.
Българските му имена му били чужди и всеки път като ги чуел или прочетял
по различни официални институции, които посещавал, се замислял дали се
отнасят за него или не. Твърдял е, че с промяната на бащиното и фамилно име
цели да създаде синхрон между неговото личностно самоопределяне и
начина, по който го възприемат околните, от една страна и фактическото
положение, от друга. Твърдял е, че било абсолютно нелогично и житейски
неприемливо да има турско собствено име, а останалата част от името му да е
българско. Твърдял е, че е съгласен дори да носи турската фамилия на дядо си
по бащина линия „Ю.“, защото обичал и уважавал дядо си и дори тази
фамилия била много по-близка до него, отколкото българската „Я.“. На
последно място наставката ,,-ов“ я нямало в турския език и изопачавала
цялостното звучене на името, поради което била неприемлива за молителя, за
рода му и за традицията. Твърдял е още, че било от изключително значение
да носи името Я. К. К., тъй като това съответствало на разбиранията, на
вярванията му и на родовата му традиция. Чувството за принадлежност към
общността била много важно за молителя.
Искането е съдът да постанови решение, с което да се допусне промяна
3
на бащиното име на молителя от „К.“ на „К.“ и за промяна на фамилното му
име от „Я.“ на „К.“. Алтернативно се поддържа искане за промяна на
фамилното му име от „Я.“ на „Ю.“. подкрепа на твърденията си молителят
ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответната Община П. не е подаден писмен
отговор.
В срока по чл.131 от ГПК от Районна прокуратура -П. не е подаден
писмен отговор.
Установява се от доказателствата по делото, че молителят е роден на
19.08.1976 г. от майка М.М. Я.а с ЕГН ********** и баща К. Я. Й. с ЕГН
**********. Установява се още, че бащата на молителят е починал през 2008
г. и към датата на смъртта си е носил името К. Я. Й.. Съпруга на молителя е
А.Е. Я.а с ЕГН **********, а сестрите му са Е. К.а А. с ЕГН ********** и Н.
К.а Я.а с ЕГН **********. А. Я. К. с ЕГН ********** е чичо на молителя.
Установява се от представения акт за раждане № 838 от 15.07.1952 г., че
бащата на молителя при раждането си е запис с името К. Я.ов К.ов от
родители Н. Я.ова К.ова и Я. К.ов Ю.ов. В този документ в графата
„народност“ за родителите е записана съответно „циганин“ и „циганка“. В
последствие името му е променено на К. Я. Й., променени са имената на
родителите му съответно на Н. Я.а Й.а и Я. К. Й., а народността е променена
на „българка“ и българин“.
Видно от решение № 911 от 29.10.2021 г. по гр.д. № 2541/2021 г. по
описа на РС-П. майката на молителя по административен ред на основание
чл.19, а от ЗГР е променила собственото си от М. на Б. и бащиното си име от
М. на М.. Тъй като по време на брака си е била приела фамилията на съпруга
си Й.а, а бракът е прекратен със смъртта на съпруга й, който към този момент
не е възстановил турските си имена, на молителката е отказано по
административен ред фамилното й име да бъде променено на К.. По съдебен
ред фамилното й име е променено от Й.а на А., което е било фамилното име
към момента на раждането й.
От изисканата от съда справка за съдимост рег. № 1683/12.07.2022 г.,
издадена от Бюро съдимост при PC-П. е видно, че молителят е бил
многократно осъждан.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са допуснати и
разпитани и свидетели.
От разпита на свидетеля Й.М. се установява, че познава молителя от
детските си години, двамата били израснали заедно в една махала. Според
свидетеля бащата на молителя имал желание приживе да възстанови турските
си имена, но не реализирал това свое намерение и към момента на смъртта си
4
бащата е бил с българските имена К. Я. Я.ов. Свидетелят е заявил, че
молителят и неговият чичо от 7-8 години работят сезонно в Германия. Чичото
на молителя бил с турски имена и братовчедите му също били с турски
имена. Молителят бил споделил със свидетеля, че работодателите му в
Германия и всичките му колегите му в работата били с турски имена и се
чудели защо чичо му е с турски имена, а той е с български. От разпита на
свидетеля К. Ю. се установява, че с молителя се познават от деца и го знае с
името Я. К. К.. Молителят работел в Германия и работодателите му там
предимно били турци. Молителят споделил със свидетеля, че носенето на
български имена не му пречело да си намира работа в Германия, но колегите
му имали подигравателно отношение за това, че уж бил турчин, а имената му
били български. Обкръжението на молителя в Германия било от българи от
турски произход.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
На първо място следва да се напомни на процесуалния пълномощник на
молителя, че Република България е страна-членка на ЕС от 2007 г., поради
което вътрешното право на страната не просто се стреми към европейското
законодателство, а е част от него, и представлявайки част от съдебната
система на страна-членка на ЕС, българският съд е европейска институция, за
която защитата на правата и интересите на гражданите са и винаги са били в
основата на правораздаването. Интерпретативните разсъждения в жалбата на
тема „неограничените права, които се дават на хората по отношение на
това как те са възприемат, с цел това да съответства на техния мироглед
и вътрешен мир и самоопределяне“ са доста произволни и неподкрепени с
примери от правото на ЕС, поради което въззивният съд обективно е лишен
от възможност да отговори на това твърдение. Съдът намира за необходимо
обаче да посочи, че в нито една правна система не съществува разширително
тълкуване на императивни правни норми, защото това би било противоречие
в определението. По дефиниция императивните правни норми са норми на
стриктното право и те никога не могат да бъдат тълкувани разширително.
Такава например е нормата на чл.9, ал.1 от ЗГР (Името на български
гражданин, роден на територията на Република България, се състои от
собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта
за раждане.). Диспозитивните правни норми, каквато напр. е нормата на
чл.19а, ал.1 от ЗГР, дават възможност на лицето по собствена преценка да
избере да упражни или да не упражни правото, което законът му дава.
5
Чл.13 от ЗГР определя реда, по който се формира бащиното име на дете,
родено на територията на Република България: „Бащиното име на всяко лице
се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -
ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на
бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат
на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.“
Фамилното име пък се образува по начина, посочен в чл.14, ал.1 от ЗГР
(Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с
наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако
семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат
друго).
Безспорно е установено по делото, че бащата на молителя, чието
собствено, бащино и фамилно име са сменени насилствено, до смъртта си
през 2008 г. не е предприел действия да възстанови по административен ред
рождените си имена, поради което е починал с иманата К. Я. Й.. Съгласно
цитираната по-горе норма на чл.13, ал.1 от ЗГР, бащиното име на молителя в
този случай не може да бъде различно от „К.“ или „К.“, а фамилното му име
може да бъде само или „Й.“, или „Я.“, съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от
ЗГР, тъй като той е български гражданин, роден на територията на Република
България и към момента на раждането си е записан в акта за раждане с
имената Я. К. Я.. Липсват данни да е носел турски имена, които да са били
насилствено променени, за да може да упражни правата, които чл.19а от ЗГР
дава в такива случаи.
Не е налице хипотезата на чл.19, ал.1 от ЗГР, съгласно която промяната
на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на
писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това (впрочем тази норма също е императивна!).
Бащиното и фамилното име на молителя не са нито осмиващи, нито
опозоряващи, нито обществено неприемливи. В тази връзка въззивният съд
намира за уместно да посочи, че е несериозно да се твърди, че съчетание от
турско собствено и бащино и фамилно българско име е „абсолютно нелогично
и житейски неприемливо“, защото подобно твърдение би лишило от логика и
хипотезата дете от смесен брак да носи лично име, характерно за други
култури (например английско, испанско, италианско, японско и т.н.) и
българско бащино и фамилно име в случай, че бащата е българин. Тук е
мястото и да се посочи, че молителят не спори, че е български гражданин, а
що се отнася до етническата му принадлежност, изхождайки от
първоначалното записване в акта му за раждане относно етническата
принадлежност на неговите родители, те са представители на ромския етнос и
6
при това положение молителят категорично не може да бъде определен като
представител на турския етнос, както се опитва да твърди.
Що се отнася до довода, че срещал неразбиране у работодателите си в
Германия, носейки турско лично и български бащино и фамилно име, това от
една страна не може да се приеме за важно обстоятелство по смисъла на
чл.19, ал.1 от ЗГР, което да налага промяна и на бащиното, и на фамилното
име, защото липсват твърдения, а и доказателства за това, че Я. може да
работи само в Германия и никъде другаде по света (и там той се чувства
неудобно от смесените си имена), което пък би било сериозно ограничение на
личното му право на труд. От друга страна този довод се опровергава от
показанията на свидетеля Ю., който е заявил, че смесените имена не пречат на
молителя да си намира работа, а търпял само иронията и подигравателното
отношение на колегите си.
Съдът подхожда и със сериозна доза съмнение към личните мотиви на
молителя така упорито да настоява да бъдат променени бащиното и
фамилното му име при положение, че вече е променил и собственото си име
от българско на турско, предвид наличното по делото свидетелство за
съдимост, от което е видно, че е осъждан многократно за престъпления от
общ характер, а в същото време сам е представил декларация (за която няма
законово изискване да бъде представена), че не е осъждан за престъпления от
общ характер. Прави впечатление, че в тази „декларация“ (на лист 13 от
гр.д. № 762/2022 г. по описа на ПРС), липсва изявление, че за невярно
декларирани данни лицето носи наказателна отговорност по реда на чл.313 от
НК, което дава основание на съда да направи обосновано предположение, че
лицето е било наясно, че декларираните от него обстоятелства (имащи за цел
да обосноват причините, поради които иска едновременна промяна на
бащиното и фамилното си име) или поне част от тях са неистински.
В обобщение молбата за промяна на бащиното и фамилното име, с която
е сезиран съдът, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На основание чл.272
от ГПК въззивният съд се присъединява към подробните и аналитични
мотиви на районния съд и препраща към тях по всички въпроси, по които не е
взел отношение в настоящото решение.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 863/28.07.2022 г., постановено по гр.д. №
7
20225220100762 по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8