МОТИВИ по НОХД № 4467/2010
г. по описа на ПРС, ХХV н.с. :
РП
– ПЛОВДИВ обвинява К.С.К. - роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, средно образование, безработен, неженен, ЕГН **********,
осъждан в това, че на 25.02.2008 год. в гр. П. при условията на опасен рецидив
– извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, и е извършил престъплението след като е
бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1 брой
цифрова видеокамера „JVC”,
модел „ mg130” на стойност 650 /шестстотин и
петдесет/ лева, собственост на Т.С.Т. ЕГН **********, която е владеел -
престъпление по чл. 206 ал. 3 пр. ІІ вр. с ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б.
„б” от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и предлага на подсъдимия да се наложи наказание в рамките
на привилегията по чл. 58 а от НК.
Подсъдимият
се признават за виновен и на основание чл. 371, т. 2 от НПК признава фактите в
Обвинителния акт, както са изложени те против него. Лично и чрез служебните си
защитник – адв. В., моли за
снизходително наказание .
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото прие за установено следното:
Подсъдимият
К.С.К. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, средно
образование, безработен, неженен, ЕГН **********. Определящи за правната
квалификация на деянието му са следните осъждания:
-
С определение, в сила от 19.05.2006 год. по НОХД №
143/2006 год. на Районен съд гр. Стара Загора на основание чл. 25 ал. 1 вр. с
чл. 23 ал. 1 от НК са кумулирани наказанията по НОХД № 2014/2005 год. на РС гр.
Пазарджик, НОХД № 3939/2005 год. на РС гр. Русе и НОХД № 6197/2005 год. на РС
гр. Варна, като е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1
година и 6 месеца лишаване от свобода;
-
С присъда, в сила от 23.06.2006 год. по НОХД № 2224/2005
год. на Районен съд гр. Пловдив на К. е било наложено наказание лишаване от
свобода в размер на 9 месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 ал. 1
от НК е било отложено за срок от 3 години.
-
Със споразумение, в сила от 16.07.2007 год. по НОХД №
124/2005 год. на Районен съд гр. Харманли на К. е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е било отложено
на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години.
Цитираните
осъждания, обаче обуславят правна квалификация единствено на опасен рецидив по
чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК. Това е така, защото престъпленията в горните
осъждания са извършени от подсъдимия в условията на реална съвкупност – преди
за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда. Следователно за целите
на правното квалифициране тези осъждания, подлежащи на кумулация следва да се
третират като едно. Ето защо подсъдимият следва да бъде признат за виновен по
коректната правна квалификация и оправдан за тази по чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, включително за която му е
повдигнато обвинение.
Подс. К.К. и свид. Т.Т. се познавали от
около началото на 2007 год., тъй като и двамата посещавали често един и същ
букмейкърски пункт. На 24.02.2008 год. свид. Т.Т., придружаван от подс. К.
посетил магазин „Т.” в гр. П., където закупил цифрова видеокамера марка „JVC”, модел „ mg130”,
като сключил с „Д.Ф.И.” ЕАД договор за кредит за покупка на стоки или услуги.
Още същият ден обаче, свид. Т. решил да се раздели с вещта – продавайки я, като
по този начин разреши финансовите си затруднения. Помолил за съдействие подс. К.,
който го уверил, че познава човек, който ще закупи видеокамерата. На 25.02.2008
год. подс. К. завел свид. Т. пред магазин за битова техника и електроника
/оказион/, находящ се на ул. „Р.” № ** в гр. П., стопанисван от свид. М. Б.,
когото обвиняемия познавал. Подс. К. взел видеокамерата от свид. Т. и му казал
да остане да го изчака в автомобила, с който били дошли под претекст, че насаме
ще постигне договореност за продажба на по-добра цена за вещта. Свид. Т. се
съгласил. Подс. К. и свид. Б. се разбрали последния да закупи гореописаната
видеокамера за сумата от 400 лв., която веднага платил на обвиняемия. Между
двамата бил сключен договор за покупко-продажба, в който като продавач фигурирал
подс. К.. Подс. К. си тръгнал от магазина, като обяснил на свид. Т., че свид. Б.
го е помолил да му остави камерата за около 30 мин., за да има възможност да я
разгледа, след което ще прецени дали да я закупи. Предложил на свид. Т. да
седнат и да пият кафе в заведение, находящо се в близост до ПУ „П. Х.”. В един
момент обаче подс. К. се оплакал от стомашни проблеми и казал, че отива до
тоалетната. След като минали 10-15 мин. свид. Т. се притеснил и отишъл да го потърси,
не го намерил, като бил информиран от клиенти на заведението, че човека който
търси го е напуснал през втория му вход. Свид. Т. започнал да звъни на подсъдимия
на мобилния му телефон, като К. го уверил, че идва след малко. Тъй като обаче
повече не се появил на мястото, свид. Т. се върнал до магазина, собственост на
свид. Б., за да разбере какво става. От последния разбрал, че подс. К. е продал
видеокамерата, представяйки я за своя собственост. В следващите дни свид. Т.
многократно разговарял с подс. К., като го молил да му върне камерата или да му
заплати стойността й. Подс. К. обещавал, че в най-кратък срок ще уреди
отношенията си със свидетеля, което не сторил и до настоящия момент.
От назначената и изготвена съдебно-оценъчна
експертиза става ясно, че стойността на инкриминираната вещ е 650 лв.
Така описаната фактическа обстановка се
установява от самопризнанията на подсъдимия, от недвусмислените свидетелски
показания на разпитаните свидетели, както и от приложените по делото писмени
доказателства. По тези факти всъщност няма и спор. Следва да се кредитират
всички гласни доказателства, както и заключението на оценъчната експертиза,
което е компетентно.
При така доказаните факти следва категоричното заключение , че от обективна
и субективна страна подсъдимият е извършил престъпление по чл. 206 ал. 3 пр. ІІ
вр. с ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК, че на 25.02.2008 год. в гр. П. при
условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1 брой цифрова видеокамера „JVC”, модел „ mg130”
на стойност 650 /шестстотин и петдесет/ лева, собственост на Т.С.Т. ЕГН **********,
която е владеел.
При така доказаните факти и дадената им правна квалификация, за да наложи
на подсъдимия справедливо наказание съдът съобрази:
Производството по делото протече по процедура визирана в чл. 371, т. от НПК. Ето защо и на основание чл. 373, ал.
2 от НПК във вр. чл. 58 а от НК съдът е обвързан да определи на подсъдимия
наказание съобразно посоченото в тази привилегия. При това положение съдът
стига до заключението, че на подсъдимия следва да се определи наказание в
рамките на минимално предвиденото за извършеното от него престъпление, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. То съответства най вече на големият период от
време между престъплението и настоящата присъда. Същевременно, за да изпълни
повелята на чл. 58а, ал. 1 от НК това наказание следва да се намали с една
трета, а именно на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – това е наказанието, което К.
следва да изтърпи.
Той е търпял до момента лишаване от свобода и е рецидивист по смисъл на
ЗИНЗС. Ето защо на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС следва да му
се определи първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на това наказание и то в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип.
По делото са направени разноски от 30
лева, поради което подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да ги плати по сметка на ВСС.
По горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Б.К.