Номер 21521.10.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВрацаII-ри въззивен граждански състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
Секретар:Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Въззивно
гражданско дело № 20201400500384 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 377/06.07.2020 г., постановено по гр. дело № 262/2020 г., Районен съд –
Враца е признал за установено, че Ц. К. И. , ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. ***, дължи на „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, сумата 1 033,32 лв., представляваща стойността на консумираната и
незаплатена топлинна енергия в обект, находящ се на адрес: гр. ***, за периода от 31.07.2016
г. до 30.06.2019 г., сумата 156,75 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 31.08.2016 г. до 03.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.12.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 5076/2019 г. по описа на Районен съд – Враца, като е отхвърлил
исковете за дължима главница и лихва за забава в останалите им части до пълния
претендиран размер.
Срещу така постановеното решение в частта му, в която са уважени предявените
искове, е подадена въззивна жалба от ответника Ц. К. И. , в която се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на същото в тази му част и се навеждат доводи за
допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. В
жалбата се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата е
изцяло собственик и вещен ползвател на имота, тъй като липсват доказателства за това, а от
наличните такива е видно, че тя не е единствен наследник на собственика на имота. Твърди
се, че не е доказано и каква е частта, която последната притежава от имота, както и кой е
вещен ползвател на същия. Изтъква се, че доказателства за собственост или вещно право на
ползване са единствено нотариален акт или договор за покупко-продажба на имот със
1
задължително подадена молба-декларация за откриване на партида. Навеждат се доводи, че
основанието за облигационната връзка между ищеца и ответника е общата хипотеза на чл.
149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а не специалната такава на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като при наличие на лице,
обявило облигационни отношения с ищеца, то същото е ползвател, а такива не са другите
формални собственици.
В жалбата се поддържа, че вещото лице по назначената СТЕ единствено е преписало
данни за потребената енергия от документите на ищеца, като заключението му не
установява реално потребената такава.
В жалбата се излагат и съображения, че липсва регламентираното в нормата на чл.
154 ГПК разпределение на доказателствената тежест. Посочва се, че ищецът не е доказал
нито наличието на договорно правоотношение, нито количеството доставена топлоенергия.
Твърди се, че исковете не са доказани по основание и размер от събраните по делото
доказателства.
Поддържа се и че съдът неправилно е достигнал до извода за дължимост на лихвите,
тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в
сайта на дружеството или по друг начин, както и не е установил изпадането в забава на
ответницата за този период.
Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
част. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна
„Топлофикация – Враца“ ЕАД.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен взе предвид
следното:
Районен съд – Враца е сезиран със заявление на „Топлофикация – Враца” ЕАД по чл.
410 ГПК, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение против Ц. К. И. , ЕГН:
**********, за следните вземания: за сумата от 1 149,80 лв. – главница, представляваща
незаплатена топлинна енергия, съставляваща ¼ идеална част от начислената за периода
31.07.2016 г. – 30.06.2019 г. сума, дължима за жилище с адрес: гр. ***; за сумата от 192,00
лв. – лихва за периода от 31.08.2016 г. до 03.12.2019 г.; за законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането и за
направените разноски в заповедното производство.
По заявлението е образувано ч.гр.д. № 5076/2019 г., като приемайки, че са налице
предпоставките по чл. 410 ГПК, районният съд е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3064/18.12.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника
31.12.2019 г., като срещу нея е подадено възражение от длъжника на 09.01.2020 г. в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът е дал на
заявителя указания за предявяване на иск за установяване на вземането си. Съдебният акт с
2
дадените указания е връчен на заявителя на 20.01.2020 г. и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
същият е предявил установителен иск, предмет на настоящия спор.
Ищецът „Топлофикация – Враца” ЕАД, е предявил иск за признаване за установено,
че Ц. К. И. , ЕГН: **********, дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, а именно
– 1 149,80 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия, съставляваща ¼
идеална част от начислената за периода 31.07.2016 г. – 30.06.2019 г. сума, дължима за
жилище с адрес: гр. ***; за сумата от 192,00 лв. – лихва за периода от 31.08.2016 г. до
03.12.2019 г., представляваща ¼ идеална част от размера на обезщетението за забавено
плащане, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване
на заявлението; за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането и за направените разноски в заповедното
производство. Поискано е да бъдат присъдени направените разноски в заповедното и
исковото производство.
В исковата молба се твърди, че ответникът не е изплатил дължимата сума за
консумирана през процесния период топлинна енергия за отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, потребена в жилище с
адрес: гр. ***.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ц. К. И. , в който се
поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорват се исковете по
основание и размер, както и фактите, на които се позовава ищецът. Оспорва се наличието на
облигационни отношения между страните, като се посочва, че липсват доказателства, че е
собственик или вещен ползвател на имота. Позовава се и на изтекла погасителна давност по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, сочейки, че задълженията й за главница и лихва са частично
обхванати от тригодишна давност. Счита, че за доказване обема на доставената топлинна
енергия следва да се представят доказателства за нейното количество, годността на
измервателните уреди, законността на АС и точното разпределение на енергията в имота.
След като обсъди наведените доводи във въззивната жалба и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема за
установено от фактическа страна следното:
В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че ищецът „Топлофикация –
Враца” ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на потребителите на територията на гр.
Враца при публично известни Общи условия. Тези Общи условия са приложени като
доказателство към исковата молба.
От представената по делото справка за начислени суми за топлинна енергия и справка
за неплатени фактури и дължими лихви и се установява, че ответницата Ц. К. И. има
открита партида в „Топлофикация – Враца” ЕАД за жилище с адрес гр. ***. Този адрес,
видно от извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. съвпада с
регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответницата.
Ищецът е представил и договор за продажба на държавен недвижим имот от
28.04.1988 г. по реда на Наредбата за държавните имоти, от който се установява, че
3
Общински народен съвет гр. Враца е продал на К. К. И. и Т. К. И. процесния апартамент,
находящ се в гр. ***.
Представено е и удостоверение за наследници от 19.12.2018 г., от което е видно, че К.
К. И. е починал на 27.11.2018 г., за което е съставен Акт за смърт № 0921/28.11.2018 г., като
след смъртта си е оставил следните наследници по закон: А. Ц. И. – съпруга и Ц. К. И. –
дъщеря.
В изпълнение на задължението по чл. 190 ГПК ищецът е представил протоколи за
отчет на общ топломер и свидетелства за метрологична проверка на топломера в АС, които
не са оспорени от ответницата.
От изслушаната пред районния съд съдебно-икономическа и техническа експертиза
се установява, че при ищеца е открита и се води партида аб. № 11743 към аб. станция № 526
за имот на адрес: гр. ***. През процесния период е потребявана топлинна енергия за
отопление и БГВ от етажната собственост на посочения адрес. Имотът е топлоснабден от
абонатна станция № 526. Отчитането, дяловото разпределение и начисляването на
изразходваната топлинна енергия е извършвано в съответствие с нормативната уредба, въз
основа на извършени отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено
разпределение на отчетената топлинна енергия. За процесния имот е разпределяна и
начислявана топлинна енергия за сградна инсталация – общи разходи, разпределени на база
отопляем обем на имота по проект – 123 куб. м., за налична в имота щранг лира –
отоплително тяло без мерителен уред, топлинната енергия за което се определя на база
мощност, топлинна енергия за отопление в имота и за БГВ. Осигуряван е достъп на
топлинния счетоводител за отчитане показанията на уредите и водомера за топла вода. В
имота за монтирани две отоплителни тела – радиатори, на които не са монтирани
разпределители /мерителни уреди/ и е разпределяна и начислявана ТЕ за максимална
мощност на отоплителните тела. Разпределители са монтирани през м. 11 2019 г. Изготвяни
са изравнителни сметки за отоплителните сезони за процесния период, по които не са
открити подавани писмени възражения. Издавани са месечни фактури, които са изпращани
на адреса на абоната, по които също не са открити подавани писмени възражения. Относно
стойността на отчетената и разпределена топлоенергия за процесния имот дължимите суми
за периода, необхванат от погасителна давност 16.12.2016 г. – 30.06.2019 г. са: главница в
размер на 1033,32 лв. за ¼ ид. част от сумата и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД върху
всяко едно месечно задължение, считано от 31-ия ден след изтичане на срока, за който се
отнася до предявяване на заявлението, което възлиза за периода 16.01.2017 г. до 03.12.2019
г. на сумата от 156,75 лв. Към датата на изготвяне на заключението не е извършвано
плащане по издадените фактури за процесния период.
Към експертизата са приложени взетите предвид от експерта 3 броя месечни
изравнителни сметки за отоплителни сезони 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. за
процесния недвижим имот, 3 броя отчетни формуляри, Справка за отопляемия обем на
имота по проект, Договор за услуга топлинно счетоводство, сключен между упълномощено
лице и топлинното счетоводство, Протокол от абонатите-потребители на топлинна енергия
от АС 526 за избор на топлинен счетоводител и упълномощаване на представител за
4
сключване на договор с фирмата за дялово разпределение.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните прави изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: съществуването на облигационно
правоотношение между страните по валидно сключен договор за доставка на топлинна
енергия, в това число обстоятелството, че процесният имот е топлофициран и
обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на топлинната енергия;
реалното доставяне на топлинна енергия до имота в посочения период; начина на
извършване на дялово разпределение; количеството потребена топлинна енергия в
процесния имот и стойността на същата. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.
Първият спорен въпрос е дали между страните съществува облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на което ответникът
се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на
същата. Както пред първата инстанция, така и във въззивната жалба ответникът навежда
доводи за липса на доказаност на облигационно правоотношение между страните.
Според действащата в процесния период разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде
изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо две трети от
собствениците в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното
предприятие, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за
горещо водоснабдяване, и да поискат прекратяване на топлоснабдяването – чл. 153, ал. 2 от
ЗЕ. Според ал. 3 на същата разпоредба лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС е извършено нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката.
Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за
битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното ТР окончателно се очертава
кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
5
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на
топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Тази нормативната уредба показва, че фактът на притежаване на собствен
апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, е достатъчен, за да
направи собственика на същия потребител на топлинна енергия за битови нужди. От
събраните по делото доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот е
придобит от бащата на ответницата в съсобственост с Т. К. И., като след смъртта на бащата
– К. К. И., ответницата, съобразно правилата за наследяване по закон на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл.
9, ал. 1 ЗН, е наследила 1/4 ид. част от имота.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи по категоричен
начин и обстоятелството, че жилището се намира в сграда – етажна собственост, която е
топлоснабдена и до която в процесния период ищецът е доставял топлинна енергия. По
делото няма данни и наведени доводи, че две трети от собствениците в сградата – етажна
собственост са заявили писмено, че желаят да бъде прекратено топлоснабдяването на
същата.
Неоснователно е възражението, наведено във въззивната жалба, че основанието за
облигационната връзка между ищеца и ответника е общата хипотеза на чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ, а не специалната такава на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като при наличие на лице, обявило
облигационни отношения с ищеца, то същото е ползвател, а такива не са другите формални
собственици. Договорът като начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че
продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в
сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно
обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае
до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на
топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1
от ЗЕ/. В процесния случай е установено, че ответницата е съсобственик на процесния
топлоснабдяван имот, поради което и на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ тя е страна по
договор за доставка на топлинна енергия и в този смисъл е пасивно легитимирана да
отговаря по предявените искове. По делото не са ангажирани доказателства друго лице да е
сключило договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия. Към делото са приложени Общите условия на
„Топлофикация – Враца“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребителите в гр. Враца, валидни през процесния период, от които също е видно, че не се
предвижда писмена форма за сключване на договор между продавача на топлинна енергия и
потребителите за битови нужди. Следователно в нормативната уредба не съществува
6
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правооотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и
обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
придобитото от Ц. К. И. право на собственост върху жилище, находящо се в топлоснабдена
сграда – етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че от датата на придобиване
на собствеността между нея и ищеца е възникнало облигационно правоотношение във
връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи
заплащане на същата.
С оглед гореизложеното, в качеството си на съсобственик на топлоснабдения имот,
ответницата И. е клиент на топлинна енергия и дължи заплащането на нейната стойност до
размера на нейния дял – ¼, за периода, необхванат от погасителна давност 16.12.2016 г. –
30.06.2019 г.
Останалите предпоставки за основателност на предявения иск са доказани в
производството. От заключението на съдебно-икономическата и техническа експертиза,
прието пред районния съд, се установява, че при начисляването и отчитането на топлинната
енергия нормативната уредба за разпределение на същата е спазена, а начислените
количества енергия са потребени в имота на ответницата. Експертът посочва, че не са
подавани възражения и декларации за корекция по консумация и за несъгласие с
начислените количества енергия. По делото няма данни ответницата да е подала
предвидените в чл. 32 от Общите условия възражения против фактурите, поради което за
нея е възникнало насрещно задължение да плати посочената във фактурите стойност на
потребените услуги. В тежест на ответницата е било да докаже погасяването на
задълженията си към ищеца, но доказателства за това не са представени, поради което съдът
приема, че предявеният иск е доказан по основание. От заключението на съдебно-
икономичиската и техническа експертиза се установява, че стойността на отчетената и
разпределена топлоенергия за процесния период е в размер на 1 033,32 лв., поради което
следва да се приеме, че вземането на ищеца е доказано до този размер.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си
да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до деня на постъпването на дължимата сума по сметката или в касите на
продавача. Ето защо ответницата дължи лихва върху месечните задължения съгласно
издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Непогасената сума от
претендираната лихва за процесния период, необхванат от погасителната давност, съобразно
дела на ответницата – ¼, съгласно заключението на съдебно-икономическата и техническа
7
експертиза е 156,75 лв. При това положение до този размер основателен се явява и
предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявените искове до тези размери,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът „Топлофикация – Враца“ ЕАД, но същият не е претендирал присъждането на такива
за настоящата съдебна инстанция.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 377/06.07.2020 г., постановено по гр. дело № 262/2020
г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8